РЕШЕНИЕ
№ 1589
гр. Пловдив, 13.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Екатерина Вл. Мандалиева
Членове:Недялка Д. Свиркова Петкова
Величка З. Запрянова
при участието на секретаря Елена П. Димова
като разгледа докладваното от Величка З. Запрянова Въззивно гражданско
дело № 20225300502722 по описа за 2022 година
Производство по реда на чл. 258 и следващите от ГПК.
Делото пред настояща инстанция е образувано по въззивна жалба от Е.
В. Д., ЕГН **********, против решение №1909/30.05.2022 г., поправено с
решение № 3046/13.09.2022 г., постановено по г. д. № 8623/2021 г. по описа
на РС Пловдив, с което е прието за установено по отношение на
жалбоподателката, че “ЕВН България Топлофикация” ЕАД, ЕИК *********,
е носител на парично вземане в размер на сумата от 558, 87 лева – главница,
представляваща стойност на топлинна енергия за обект, находящ се гр.П.
бул."Б." № ***, ет. ***, ап. ***, както и в размер на сумата 18, 92 лева -
обезщетение за забавено плащане за периода от 02.06.2020 г. до 03.02.2021 г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране
на заявлението за издаване на заповед, а именно - 04.02.2021 г., до
окончателното погасяване на задължението, обективирани в заповед №
1515/12.02.2021 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по
ч.г.д. № 2107/2021 г. по описа на Районен съд Пловдив, като
жалбоподателката е осъдена да заплати на ищеца 75,00 лева – разноски в
заповедното производство по ч.г.д. № 2107/2021 г. на РС Пловдив и 535,00
лева –разноски в исковото производство по г.д. № 8623/2021 г. на РС
Пловдив.
В жалбата са изложени оплаквания за неправилност и необоснованост
на съдебното решение, поради новонастъпили факти и доказателства за тях.
1
Излагат се съображения, че с първоинстанционното решение е постановено
жалбоподателката да заплати на “ЕВН България Топлофикация” ЕАД сума,
която вече е изплатила, съответно на 04.05.2022 г. – сумата от 283,05 лева, а
на 24.06.2022 г. – сумата от 275,22 лева. Поради същите причини недължима
се счита и лихва за забава в размер на 18.92 лева и съдебни разноски. Излагат
се и оплаквания, че въззиваемото дружество не е дало съгласие по подадена
от жалбоподателката молба за разсрочено плащане, както и не е уведомило
съда, че двадесет и шест дни преди решението е заплатила повече от
половината от сумата, а именно сумата от 283,05 лева на 04.05.2022 г. Поради
изложеното се моли за отмяна на решението и вместо това отхвърляне на
предявените искове.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК насрещната страна по жалбата “ЕВН
България Топлофикация” ЕАД не е взела становище. С молба вх.№
29515/10.11.2022 г. се взема становище, че в хода на производството
ответникът е изплатил претендираните с исковата молба главница,
обезщетение за забава и законна лихва, като неплатени са останали само
разноските в производството. В тази връзка е отправено искане
първоинстанционното решение да бъде отменено, с изключение на частта му
за присъдените в полза на ищеца разноски, както и се претендират разноски
за въззивното производство.
Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна, против
подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, поради което е процесуално
допустима и подлежи на разглеждане.
Окръжен съд Пловдив, като обсъди доводите на страните и събраните
по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за
установено следното:
Първоинстанционното производство е образувано по обективно
кумулативно съединени установителни искове, с правна квалификация чл. 79,
ал. 1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, предявени по реда на чл. 422, вр. с чл. 415 от
ГПК от „ЕВН България Топлофикация” ЕАД, ЕИК ********* против Е. В. Д.
за признаване за установено съществуването на вземания на „ЕВН България
Топлофикация” ЕАД по отношение на Е. В. Д. за сумите: 643, 67 лева -
главница, представляваща стойност на топлинна енергия за обект, находящ се
гр.П., бул."Б." № ***, ет. ***, ап. ***, за периода 01.11.2018 г. – 30.04.2020 г.,
както и обезщетение за забавено плащане на главницата, в размер на
законната лихва за периода от 05.05.2020 г. до 03.02.2021 г. в размер на 18, 92
лева, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на
заявлението в съда – 04.02.2021 г., до окончателното изплащане, за които е
издадена Заповед № 1515/12.02.2021 г. за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 от ГПК по ч.г.д. № 2107/2021 г. на РС Пловдив.
С определение № 10314/03.12.2021 г. производството по делото е
частично прекратено на основание чл. 232 от ГПК за сумата над 558, 87 лева
до пълния предявен размер от 643, 67 лева, като заповедта за изпълнение е
частично обезсилена в тази част.
Претенцията е обоснована с твърдения че ищецът, в качеството си на
2
енергийно предприятие по смисъла на чл. 126, ал. 1 и чл. 129 от Закон за
енергетиката (ЗЕ), който на основание чл. 150 от ЗЕ продава топлинна
енергия за битови нужди на клиентите си при публично известни общи
условия, е доставило до сградата, а търговецът, извършващ дяловото
разпределение „Нелбо“ЕАД, е разпределил топлинна енергия за топлоснабден
обект на потребление, собственост на ответника Е. В. Д., находящ се в гр.П.,
бул. "Б." № ***, ет.***, ап. ***, в качеството му на битов клиент, съгласно §1,
т. 2а от Допълнителните разпоредби на Закон за енергетиката. Твърди се, че
общата стойност на доставената и неплатена топлинна енергия за отопление,
топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване и топлинна енергия,
отдадена от сградна инсталация за процесния период, (след частично
прекратяване на производството, съгласно определение № 10314/03.12.2021
г.) за периода 01.11.2018 г. – 30.04.2020 г. възлиза на сумата от общо 558, 87
лева с включен ДДС, от които 43,58 лева – топлинна енергия за битово
горещо водоснабдяване; 57,90 лева – топлинна енергия, отдадена от сградната
инсталация; 451,83 лева – топлинна енергия за отопление и 5,56 лева – цена за
услуга за дялово разпределение, както и че поради забава в заплащането на
същата, за периода 02.06.2020 г. – 03.02.2021 г. ответникът дължи и законна
лихва в общ размер от 18,92 лева и законна лихва за забава върху същата
главница за времето от датата на подаване на заявление за издаване на
заповед за изпълнение в съда – 04.02.2021 г. до окончателното изплащане на
задължението. Твърди се, че за претендираните вземания ищецът се е снабдил
със заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК,
издадена по ч.г.д. № 2107/2021 г. по описа на РС Пловдив, срещу длъжника,
но поради постъпило от последния възражение срещу заповедта, до заявителя
били дадени указания да предяви иск за установяване на вземането си.
В подаден по реда на чл. 131 от ГПК отговор от ответника Е. В. Д.,
предявените искове са оспорени, като неоснователни по съображения, че
услугата, чиято стойност се претендира, не е реално потребена и отчетена.
За да постанови обжалваното решение, с което исковите претенции са
уважени изцяло, първоинстанционният съд е приел, че между страните е
налице валидно договорно правоотношение по договор за покупко-продажба
на топлинна енергия при общи условия, по който ответната страна е
потребител, доколкото е собственик на топлоснабдения имот и като такъв
дължи сумата от 558,87 лева, представляваща стойност на топлинна енергия,
за която е установено да е реално доставена до процесния имот и правилно
начислена за процесния период, с включени 5, 56 лева – такса за услуга
дялово разпределение. С оглед уреденото в чл. 34, ал. 1 от ОУ на ищеца, че
потребителят дължи заплащане на цената на месечно доставената топлинна
енергия и сумата за услуга дялово разпределение в 30 – дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят, е прието, че върху неплатената цена
се дължи и обезщетение за забава по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД в размер на 18.92
лева за периода 02.06.2020 г. – 03.02.2021 г., както и законната лихва върху
главницата, считано от датата на депозиране на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение – 04.02.2021 г. до окончателното погасяване на
задължението.
3
При извършена служебна проверка по чл. 269 от ГПК, в рамките на
дадените му правомощия, съдът намира така обжалваното решение за
валидно и допустимо. Не са налице нарушения на императивни
материалноправни норми, които въззивният съд е длъжен да отстрани без да
има изрично направено оплакване в тази насока, съгласно задължителните
указания, дадени с тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълкувателно
дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
По посоченото в жалбата относно правилността на обжалваното
решение:
От фактическа страна пред настоящата инстанция не е спорно, а и се
установява от представените в първоинстанционното производство писмени
доказателства, че ищецът е енергийно предприятие по смисъла на чл. 126, ал.
1 и чл. 129 от Закон за енергетиката (ЗЕ), който на основание чл. 150 от ЗЕ
продава топлинна енергия за битови нужди на клиентите си при публично
известни общи условия, обвързващи потребителите, без да е необходимо
изричното им приемане, по отношение на които е спазена уредената в ЗЕ
процедура на публикуване за влизането им в сила.
Няма спор и че ответната страна е собственик на топлоснабдения обект,
находящ се в гр.П., бул."Б." № ***, ет. ***, ап. ***, представляващ жилище,
като между страните е възникнало правоотношение по договор за покупко-
продажба (доставка) на топлинна енергия.
Периодът, количеството и стойността на доставената до обекта на
жалбоподателя топлинна енергия за отопление, топлинна енергия за битово
горещо водоснабдяване и топлинна енергия, отдадена от сградна инсталация,
се установяват от приетите в първоинстанционното производство заключения
по съдебнотехническата и счетоводната експертизи, неоспорени от страните,
които настоящата инстанция кредитира като обективно и компетентно
изготвени.
Вещото лице по СТЕ е установило, че за процесния период жилищната
сграда в гр.П., бул."Б."№ ***, е включена към топлопреносната мрежа на
„ЕВН България Топлофикация“ ЕАД, като е ползвана топлоенергия за
отопление и битово горещо водоснабдяване. В имота на ответника са
монтирани пет броя отоплителни тела, които са снабдени с ИРУ за сезонен
визуален отчет и едно водомерно устройство за топла вода за отчитане на
изразходвано количество топлинна енергия за битово-горещо
водоснабдяване; проектният отопляем обем на имота на жалбоподателката е
155 куб.м, като за периода 01.11.2018 г. – 30.04.2020 г. е разпределена 23,
90012 MWh топлинна енергия, от които 2, 9631 MWh за сградна инсталация,
16, 25306 MWh за отопление и 4, 68396 MWh за битово горещо
водоснабдяване. В СТЕ е отразено, че за процесния период не са прилагани
изискванията на т. 6.7. във вр. с т. 6.5. от Методиката за дялово разпределение
на топлинна енергия в сгради – етажна собственост - Приложение към чл. 61,
ал. 1 от Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването, като няма
разлика между разпределеното от топлинния счетоводител количество
топлинна енергия и начисленото от ищцовото дружество, а начинът на
4
разпределение и начисление на топлинната енергия е в съответствие с
методиката.
Съгласно данните от ССЕ (актуални към 09.05.2022 г.) стойността на
начисленото за обекта на жалбоподателката количество топлинна енергия за
периода от 01.11.2018 г. – 30.04.2020 г. възлиза на 1500,40 лева, като след
извършени прихващания и частични плащания от потребителя в хода на
процеса, от общо 941,53 лева, същата е останало в размер от 558,87 лева.
Определен е и размерът на обезщетението за забава за периода от 02.06.2020
г. до 03.02.2021 г., който е 18, 92 лева, като така посочените суми за главница
и лихва за забава съвпадат по размер и периоди с претендираните такива.
Доколкото пред настоящата инстанция не се отрича фактът, че за
релевантния период процесния обект е бил топлоснабден, както и не се
оспорват данните от приетите по делото СТЕ и ССЕ, то предявеният иск за
главницата се явява доказан по основание и размер. Възражение за плащане
преди предявяване на заявлението по чл. 410 от ГПК не е въведено в процеса,
ето защо съгласно чл. 34, ал. 1 от Общите условия при неплащане на
дължимите суми в посочените срокове, клиентът дължи обезщетение за
забава в размер на законната лихва за всеки просрочен ден, като с това
доказана се явява по основание и размер и акцесорната претенция за
дължимото върху главницата обезщетение за забава.
Следва обаче да се посочи, че решението на съда трябва да отразява
правното положение между страните по делото, каквото е то в момента на
приключване на съдебното дирене. Това налага при съблюдаване на
разпоредбата на чл. 235, ал. 3 от ГПК, да бъдат взети предвид и фактите
настъпили след предявяването на иска, ако те са от значение за спорното
право, било защото го пораждат, изменят или погасяват. В тази връзка
съгласно задължителните разяснения, дадени в т. 9 на тълкувателно решение
№ 4/18.06.2014 г. по тълкувателно дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, в
производството по чл. 422 от ГПК, респ. чл. 415 от ГПК съществуването на
вземането по издадена заповед за изпълнение се установява към момента на
приключване на съдебното дирене в исковия процес, като в това
производство нормата на чл. 235, ал. 3 от ГПК намира приложение по
отношение на фактите, настъпили след подаване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение до приключване на съдебното дирене в
производството по иска, предявен по реда на чл. 415, ал. 4, вр. с ал. 1, т. 2 от
ГПК.
В настоящия случай във въззивното производство е заявено от
въззиваемия с молба вх.№ 29515/10.11.2022 г. (л. 15 от делото на ОС), че в
хода на процеса жалбоподателката - ответница в първоинстанционното
производство е извършила плащане на претендираните с исковата молба
задължения за главница и обезщетение за забава, като е отправено искане
първоинстанционното решение да бъде отменено с оглед извършеното
плащане, с изключение на частта за присъдените разноски, които не са били
платени. Посоченото изявление представлява изрично признание на
неизгоден за въззиваемото дружество факт на погасяване, чрез плащане на
претендираните задължения за главница и обезщетение за забава, предмет на
5
производството. Същият кореспондира и на приетото във въззивното
производство писмено доказателство - разписка от 24.06.2022 г. за платена
сума от 275,82 лева по фактура за топлоенергия № **********/30.04.2020 г.
(л.12 от делото на ОС), представено от жалбоподателката, с което се
установява новонастъпил факт – частично плащане, извършено след даване
ход на устните състезания пред първата инстанция. Така безспорен между
страните e фактът на извършено в хода на първоинстанционното и въззивно
производство пълно погасяване на задължението на жалбоподателя, предмет
на предявените искове, с изключение на разноски в настоящото и
предхождащото го заповедно производство. Изключението по посочената т. 9
на тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г., касателно удовлетворяване на
вземането чрез осъществено принудително събиране на сумите по издадения
изпълнителен лист въз основа на разпореждането за незабавно изпълнение в
образувания изпълнителен процес, е неотносимо към настоящия случай,
доколкото е налице хипотеза на заповед за изпълнение, издадена по реда на
чл. 410 от ГПК, а не такава по чл. 417 от ГПК. Следователно с оглед
извършеното плащане, към момента на приключване на съдебното дирене
пред настоящата инстанция претенцията на ищеца е погасена, чрез
извършеното плащане, респективно предявените положителни установителни
искове по реда на чл. 422 от ГПК следва да бъдат да бъдат отхвърлени на това
основание.
Предвид така установените за пръв път пред въззивната инстанция
обстоятелства, подадената въззивна жалба се явява основателна. Решението
следва да бъде отменено, вместо което предявените установителни претенции
отхвърлени изцяло, като погасени чрез плащане в хода на процеса. Приетото
не налага анализ на останалите доводи в жалбата.
Относно дължимите при този изход на спора разноски между страните
съдът намира следното:
От разпоредбата на чл. 78, ал. 2 от ГПК се установява, че възлагането на
разноските в тежест на ищеца е предпоставено от кумулативното наличие на
две изисквания - с поведението си ответникът да не е дал повод за завеждане
на делото и да е признал иска. В случая и двете не са налице - ответникът е
оспорил изрично, чрез възражение съществуването на предявеното вземане и
не е признал иска, като до отхвърляне на претенциите се достига поради
извършено в хода на процеса плащане, а не поради тяхната неоснователност.
Ето защо, по аргумент за обратното от чл. 78, ал. 2 от ГПК в полза на ищеца,
сега въззиваем следва да бъдат присъдени разноските, сторени в хода на
заповедното и настоящото производство пред две инстанции (в този смисъл
определение № 60228/04.06.2021 г. по ч. г. д. № 1916/2021 г., 3-то г.о. на ВКС
и цитираната в него практика). Поради това първоинстанционното решение в
частта му с характер на определение относно разноските, следва да бъде
потвърдено, като законна последица от изхода на спора. За въззивното
производство разноските на въззиваемия са за юрисконсулстско
възнаграждение, съобразно чл. 78, ал. 8 от ГПК, което по реда на чл. 37 от
ЗПП, във вр. чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащането на правната помощ,
съдът определя в размер на 100,00 лева.
6
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №1909/30.05.2022 г., поправено с решение №
3046/13.09.2022 г., постановено по г. д. № 8623/2021 г. по описа на Районен
съд Пловдив, в частта, с която е прието за установено по отношение на Е. В.
Д., ЕГН **********, че “ЕВН България Топлофикация” ЕАД, ЕИК
*********, е носител на парично вземане в размер на сумата от 558, 87 лева –
главница, представляваща стойност на топлинна енергия за обект, находящ се
гр.П. бул."Б." № ***, ет. ***, ап. ***, както и в размер на сумата 18, 92 лева -
обезщетение за забавено плащане за периода от 02.06.2020 г. до 03.02.2021 г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране
на заявлението за издаване на заповед, а именно - 04.02.2021 г., до
окончателното погасяване на задължението, обективирани в заповед №
1515/12.02.2021 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по
ч.г.д. № 2107/2021 г. по описа на Районен съд Пловдив и вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от “ЕВН България Топлофикация” ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. „Христо Г.
Данов” № 37, против Е. В. Д., ЕГН **********, искове за установяване по
реда на чл. 422 от ГПК на парични притезания в размер на: 558, 87 лева –
главница, представляваща стойност на топлинна енергия за обект, находящ се
гр.П. бул."Б." № ***, ет. ***, ап. ***, доставена за периода от 01.11.2018 г. –
30.04.2020 г., както и 18,92 лева - обезщетение за забавено плащане за
периода от 02.06.2020 г. до 03.02.2021 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на депозиране на заявлението за издаване на
заповед, а именно - 04.02.2021 г., до окончателното погасяване на
задължението, за които е издадена заповед № 1515/12.02.2021 г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.г.д. № 2107/2021 г.
по описа на Районен съд Пловдив, като погасени чрез плащане в хода на
процеса.
ПОТВЪРЖДАВА решение №1909/30.05.2022 г., поправено с решение
№ 3046/13.09.2022 г., постановено по г. д. № 8623/2021 г. по описа на Районен
съд Пловдив, в частта, с която Е. В. Д., ЕГН **********, е осъдена да
7
заплати на “ЕВН България Топлофикация” ЕАД, ЕИК *********, сумата от
75 лева – разноски в заповедното производство по ч.г.д. № 2107/2021 г. по
описа на РС Пловдив и сумата от 535,00 лева – разноски в исковото
производство по г.д. № 8623/2021 г. на РС Пловдив.
ОСЪЖДА Е. В. Д., ЕГН **********, с адрес гр.П., бул."Б." № ***, ет.
***, ап. ***, да заплати на “ЕВН България Топлофикация” ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. “Христо Г.
Данов” № 37 сумата от 100,00 лева (сто лева), представляваща разноски в
производството по в.г.д.№ 2722/2022 г. по описа на Окръжен съд Пловдив.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8