Р Е Ш Е Н И Е № 440
гр.Стара Загора, 22.11.2019
год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Старозагорският
административен съд в публичното заседание на двадесет и осми октомври
през две хиляди и деветнадесета година в
състав:
Председател:
БОЙКА ТАБАКОВА
при
секретаря Николина Николова
и
в присъствието на прокурора Петя Драганова , като
разгледа докладваното от БОЙКА
ТАБАКОВА адм.дело № 572
по описа за 2019 год, за да се
произнесе, съобрази следното:
Производството е с
правно основание чл.203 и сл. от Административно процесуалния кодекс /АПК/, във
връзка с чл.1, ал.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди
/ЗОДОВ/.
Образувано е по
искова молба, подадена от подадена от И.Х.Б. *** чрез адвокат В.П.-***, против
Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи /ОД на МВР/ Стара Загора
за присъждане на обезщетение в размер на 1400лв за причинени имуществени вреди
от отменено наказателно постановление /НП/
№ 17-1006-003770/ 22.01.2018г, издадено от Началника на РУ Казанлък при ОД на
МВР Стара Загора В исковата молба се твърди, че по жалба срещу НП е образувано
административно-наказателно дело /АНД/ № 404/ 2018г по описа на Районен съд Казанлък.
Във връзка с обжалването ищецът упълномощил адвокат като му заплатил възнаграждение
в размер на 600лв. Адвокатско възнаграждение в размер на 800лв заплатил по касационно АНД № 46/ 2019г в Административен
съд Стара Загора при разглеждане на касационната жалба на РУ Казанлък във
връзка с отмяната на НП. Твърди, че е налице имуществена вреда за него като
последица от незаконосъобразен акт – НП на РУ Казанлък. Моли съда да постанови
решение, с което да осъди ответника, в чиято структура е издателят на НП, да му
заплати обезщетение за претендираните имуществени вреди в посочения размер от 1400лв,
ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда
на 14.08.2019г, до окончателното изплащане и да присъди направените в
настоящото производство разноски.
Ответникът – ОД на
МВР Стара Загора, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Р.М. с писмен отговор заседание оспорва иска като
неоснователен и недоказан. Поддържа липса на една от кумулативните предпоставки
за ангажиране отговорността на държавата, тъй като НП е отменено не като
незаконосъобразно, а като необосновано. Твърди, че разноските, направени в
резултат на успешно реализирано право на съдебно производство, не са пряка и
непосредствена последица от незаконосъобразен административен акт и нямат
характер на претърпени вреди и пропуснати ползи по смисъла на ЗОДОВ. Според
ответника няма доказателства за връзка между представения с исковата молба
договор за правна защита и съдействие и посоченото НП, както и такива за действително осъществено плащане на
уговореното възнаграждение. Намира претендирания размер за надвишаващ
съществено разумния и обичаен размер на дължимо адвокатско възнаграждение. Прави
искане адвокатското възнаграждение в производството по настоящото дело да бъде
присъдено в минимален размер. Претендира за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на
Окръжна прокуратура гр. Стара Загора дава заключение, че предявеният иск е
основателен и доказан, поради което предлага да бъде уважен изцяло.
От събраните по
делото доказателства съдът установи следната фактическа обстановка:
Срещу И.Х.Б. *** е
издадено НП № 17-0284-003770/ 22.01.2018г на Началника на РУ Казанлък при ОД на
МВР Стара Загора, с което на основание чл.179, ал.2 вр.чл.179, ал.1, т.5,
пр.4 и чл.185 от Закона за движението по
пътищата са наложени административни наказания „глоба“, съответно в размер на 200лв
за нарушение на чл.37, ал.1 от Закона за движението по пътищата и на 20лв за
нарушение на чл.5, ал.1, т.1 от Закона за движението по пътищата. Като
административни нарушения са възприети обстоятелствата, че на 26.12.2017г
около 18:40ч в гр.Казанлък на бул.“ 23-ти пехотен Шипченски полк“ № 131 в
посока запад-изток управлява лек автомобил „Субару Аутбек“ с рег.№ *** като
предприема маневра завой наляво за навлизане към паркинг на хипемаркет
„Кауфланд“, не пропуска насрещно движещия се лек автомобил „Ауди“ с рег.№ СТХХХХХМ,
при което го блъска и настъпва ПТП с материални щети.
По жалба на И.Х.Б.
е образувано АНД № 404/ 2018г по описа на Районен съд Казанлък, приключило с Решение
№ 420/ 28.11.2018г, с което НП № 17-0284-003770/ 22.01.2018г, издадено от
Началника на РУ Казанлък при ОД на МВР Стара Загора, е отменено В мотивите е
посочено като основание за отмяната, че е необосновано. Решението е оставено в
сила с Решение № 74/ 21.03.2019г по КАНД № 46/ 2019г по описа на
Административен съд Стара Загора, т.е. влязло е в законна сила на 21.03.2019г.
Към материалите по настоящото дело са
приложени АНД № 404/ 2018г по описа на Районен съд Казанлък и КАНД № 46/ 2019г
по описа на Административен съд Стара Загора. Видно от съдържащите се в първото
дело договор за правна защита и съдействие № 7/ 17.06.2018 г от кочан №
6-2018г, и пълномощно от 17.06.2018г /л.42 от делото на районния съд/, И.Х.Б. е
възложил и упълномощил адвокат В.П.-*** да осъществи процесуално
представителство и защита пред Районен съд Казанлък по АНД № 404/ 2018г при
договорено адвокатско възнаграждение в размер на 600лв, заплатено в брой. А
видно от съдържащите се в касационното дело договор за правна защита и
съдействие № 11/ 29.12.2018 г от кочан №
12-2018г и пълномощно от 29.12.2018г /л.10 от делото на административния съд/,
ищецът Б. е възложил и упълномощил адвокат В.П. да осъществи процесуално
представителство и защита пред Административен съд Стара Загора по КАНД, както
и да изготви отговор на подадената касационна жалба против решението по АНД №
404/ 2018г по описа на Районен съд Казанлък при договорено адвокатско
възнаграждение в размер на 800лв, заплатено в брой.
Така установената фактическа обстановка
мотивира следните правни изводи:
Съгласно
разпоредбата на чл.1, ал.1 ЗОДОВ, държавата и общините отговарят за вредите,
причинени на граждани от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на
техни органи и длъжностни лица, при или по повод на изпълнение на
административна дейност.
Предявеният
иск за обезщетение за вреди е допустим като предявен от лице с правен интерес,
срещу надлежен ответник /чл.205 от АПК/ и след отмяната на акта, на чиято
незаконосъобразност се основава претенцията, по съответния ред /чл.204, ал.1 от АПК/. Независимо, че НП не е
административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК, определящо
обстоятелство за правното основание на иска за обезщетение за вреди от незаконосъобразните
наказателни постановления като такъв по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е, че той е
издаден от административен орган, представлява властнически акт на органите на
администрацията, макар че поражда наказателноправни последици. Неговото
издаване е резултат от изпълнение на нормативно възложени задължения, от
упражняване на административна правосубектност, което по своето съдържание
представлява изпълнение на административна дейност. Следователно и съгласно Тълкувателно постановление № 1/2015 г. по
т.д. № 2/2014 г. Общото събрание на колегиите на ВАС и на гражданска колегия на
ВКС, за вреди от отмененото НП може да бъде търсено обезщетение по реда на ЗОДОВ при наличие на останалите
предпоставки за това.
Разгледан
по същество, главният иск за присъждане на
обезщетение е частично основателен и доказан.
Съгласно
разпоредбата на чл.1, ал.1 ЗОДОВ, държавата и общините отговарят за вредите,
причинени на граждани от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на
техни органи и длъжностни лица, при или по повод на изпълнение на административна дейност. Във фактическия състав на
отговорността на държавата за дейността на администрацията, се включват
следните елементи: незаконосъобразен
акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата
или общината при или по повод изпълнение на административна дейност, отменени
по съответния ред; вреда от такъв
административен акт и причинна
връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или
бездействие и настъпилия вредоносен резултат. При липсата на който и да е от
елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността
на държавата по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.
В конкретния случай отговорността на
ответника ОД на МВР Стара Загора, респективно увреждането на ищеца, се основава
на незаконосъобразно НП № 17-0284-003770/ 22.01.2018г, издадено от Началника на
РУ Казанлък при ОД на МВР Стара Загора, отменено по надлежния ред с влязло в
сила съдебно решение. Без правно значение за ангажиране на отговорността по ЗОДОВ
е конкретното основание за отмяна на НП, тъй като релевантен е единствено
фактът на постановената отмяна.
При
прилагане на разрешението, дадено с Тълкувателно постановление № 2
от 19.05.2015г. по тълк. дело № 2/ 2014г. на Общото събрание на съдиите от
Гражданска колегия на ВКС и Първа и Втора колегия на ВАС, следва да се приеме,
че административнонаказателното
производство по налагане на административни наказания, представлява
осъществяване на административна дейност от административни органи при упражняване
на нормативно регламентирани административнонаказващи функции и правомощия.
Налагането на административни наказания от органите на администрацията за
извършени административни нарушения, е санкционираща управленска дейност, израз
на държавната наказателна репресия. По своята правна същност тази дейност се
определя като форма на административна (изпълнителна) дейност, както въз основа
на властническия метод на правно регулиране, прилаган от
административнонаказващите органи, така и с оглед административната
правосубектност на тези органи. Независимо, че дейността по административно
наказване по естеството си е правораздавателна дейност на администрацията и че НП,
като резултат от упражнена дейност по административно наказване
представлява правораздавателен акт с
наказателноправни последици, който не носи белезите на индивидуален
административен акт по смисъла на чл.21 от АПК,
като властнически акт издаден от административен орган /орган на
администрацията/, по административен ред и при изпълнение на административна
/изпълнителна/ дейност, НП следва да се квалифицира като акт на орган или
длъжностно лице на държавата при или по повод изпълнение на административна
дейност по смисъла на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.
Законодателят не предвижда ред за присъждане
на разноски в производствата по ЗАНН, както пред районния, така и пред
административния съд, което обаче не е основание за изключване на приложението
на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Липсващата процесуална възможност да се упражни
претенцията за разноски в административнонаказателния процес налага извод, че
разходваните средства в хода му, когато той е приключил с отмяна на атакувания санкционен
акт, се явяват за лицето, подложено на неоправдана административно-наказателна
репресия, имуществена вреда, за която държавата дължи обезщетение на основание
чл. 4 от ЗОДОВ.
Като
съобрази гореизложеното съдът приема, че са налице първите две предпоставки за
ангажиране отговорността на ОД на МВР Стара Загора по предявения иск с правно
основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ – издаден незаконосъобразен акт от длъжностно
лице на МВР при изпълнение на административна дейност. На следващо място безспорно
се установи по делото, че за обжалването на посоченото НП ищецът е ангажирал
адвокат, като е договорено и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 1400лв
общо за двете инстанции. Направените от И.Х.Б. разноски, съставляващи заплатени
адвокатски хонорари, несъмнено представляват имуществени вреди по смисъла на
закона и подлежат на репариране.
Налице е и пряка причинно-следствена
връзка между направения от ищеца разход за адвокатско възнаграждение и
отмененото НП, тъй като адвокатската защита е ангажирана именно и единствено
във връзка със съдебното производство по обжалване на НП № 17-0284-003770/
22.01.2018г, издадено от Началника на РУ Казанлък при ОД на МВР Стара Загора.
Този извод следва от отбелязването в
договори за правна защита и съдействие № 7/ 17.06.2018 г от кочан №
6-2018г и № 11/ 29.12.2018 г от кочан №
12-2018г, които са приложени в оригинал към образуваните АНД № 404// 2018г на
Районен съд Казанлък и КАНД № / 2019г на Административен съд Стара Загора и не
оставят съмнение, че са изготвени за конкретното съдебно производство. Обстоятелството,
че ангажирането на правна помощ и адвокатска защита в производството по ЗАНН не
е задължително, не може да обуслови извод, че направените разходи за заплащане
на адвокатско възнаграждение за процесуалното представителство и защита в
производството по АНД № 2912/ 2018г на Районен съд Стара Загора и КАНД № 46/
2019г на Административен съд Стара Загора, не са пряка и непосредствена
последица от незаконосъобразно издаденото и впоследствие отменено НП. Сключването
на договор с адвокат е една закономерна последица от издаването на НП, тъй като
е логично и разумно санкционираното лице да се погрижи за защита на интересите
си и негово право е да използва адвокатско съдействие за успешна защита на
правата, които претендира в съдебния спор. Упражняването на това право не може
да се квалифицира като съпричиняване по смисъла на чл.5 от ЗОДОВ. Макар да
липсва нормативно установено задължение за процесуално представителство по реда
на ЗАНН, адвокатската защита при атакуване законосъобразността на наказателно
постановление се явява нормален и присъщ разход за обезпечаване на успешния
изход от спора. В тази връзка твърдените от ищеца имуществени вреди в размер на
1400лв се явяват пряка и непосредствена последица от незаконосъобразно
издаденото НП № НП № 17-0284-003770/ 22.01.2018г, издадено от Началника на РУ
Казанлък при ОД на МВР Стара Загора. Приложените договори за правна защита и съдействие
имат характер на разписка, поради което удостоверяват по надлежния ред
извършеното плащане до приключване на съдебното производство /в този смисъл е и
Тълкувателно решение № 6/ 06.11.2013г. по тълк.дело № 6/2012г, ОСГТК на ВКС/.
От приложените АНД № 404/ 2018г на Районен
съд Казанлък и КАНД № 46/ 2019г на Административен съд Стара Загора се
установява, че адвокат В.П. е участвал в насрочените открити съдебни заседания
по делата. Ето защо съдът приема за доказано по делото, че ищецът е претърпял
имуществени вреди, изразяващи се в направени от него разноски за заплатено
адвокатско възнаграждение във връзка с воденото съдебно производство по
обжалване на НП № 17-0284-003770/ 22.01.2018г, издадено от Началника на РУ
Казанлък при ОД на МВР Стара Загора, отменено като незаконосъобразно с влязъл в
сила съдебен акт.
Направеното от ответника възражение относно
размера на исковата претенция е допустимо, видно от мотивите на Тълкувателно
решение № 1 /15.03.2017г по т.д.№ 2/ 2016г на ОСС на Първа и Втора колегия на
ВАС. За да защити интересите на всяка от
страните в процеса и да я предпази от заплащане на разноски, които са
неоснователно завишени, законът е предвидил правилото за намаляване на
претендираното адвокатско възнаграждение. Съгласно чл. 78, ал. 5 от ГПК, ако
заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно
действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на
насрещната страна, да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но
не по-малко от минимално определения размер съгласно чл. 36 от Закона за
адвокатурата /ЗА/. В чл.36, ал. 2 от ЗА законодателят е посочил, че размерът на
възнаграждението на адвоката трябва да бъде справедлив и не може да бъде
по-нисък от предвидения в наредба на Висшия адвокатски съвет размер за
съответния вид работа. Съгласно чл. 18, ал. 2 във връзка с чл.7, ал.2, т.1 от
Наредба № 1 от 09.07.2004 г. /относимо към конкретните административни
наказания по процесното НП/, за процесуално представителство, защита и
съдействие по административнонаказателни дела минималният размер на
адвокатското възнаграждение е 300лв. Законодателят е предоставил на съда
преценката за фактическата и правна сложност на делото, съответно - за
наличието на неоснователно завишаване на размера на претендираните разноски за
адвокатско възнаграждение. В случая производството по делото се отличава освен
с правна, и с фактическа сложност – проведени са няколко съдебни заседания с
активното участие на процесуалния представител на ищеца-жалбоподател в
производството пред Районен съд Казанлък /извън седалището на адвокатското
дружество/, по негово искане са представени писмени доказателства. Съдът счита,
че доколкото фокусът на защитата е върху наличието или липсата на извършено
административно нарушение, с активното си процесуално поведение пълномощникът
на ищеца е положил усилия и труд в тази насока, които надхвърлят минималните
такива и му се следва договореното възнаграждение за производството пред
Районен съд Казанлък. Не така стои въпросът с възнаграждението, заплатено за
касационното производство. По КНАД № 46/ 2019г по описа на Административен съд
Стара Загора е проведено само едно открито заседание, в което не са събирани
нови доказателства. Видно от договор за правна защита и съдействие № 11/ 29.12.2018 г от кочан № 12-2018г за изготвяне
на отговор на подадената касационна и за защита е уговорено едно
възнаграждение. Затова съдът намира, че заплатеният размер от 800 лв не
съответства на изискванията за
справедливост и обоснованост по чл. 36 от ЗА. Прави впечатление също, че е дори
по-висок от заплатеното пред районния съд. Това налага редуцирането му до размер
600лв.
Като
съобрази изложеното съдът намира, че ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищеца като обезщетение за
причинени имуществени вреди сумата 1200лв. В останалата част искът следва да
бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
Върху определената
като обезщетение сума ответникът дължи законна лихва до окончателното й
изплащане от датата на подаване на исковата молба в съда на 14.08.2019г.
При прилагането на
правилото на чл.10, ал.3 от ЗОДОВ и с оглед изхода на делото следва да бъде
уважено искането И.Х.Б. за присъждане на направените по настоящото дело
разноски, като ОД на МВР Стара Загора бъде осъдена да му заплати сумата 353лв., от които 10 лв. платена държавна такса изцяло и 343 лв за адвокатско възнаграждение, изчислено
съобразно уважената част от иска и заплатената сума от 400лв съгласно
представения по делото договор за правна защита и съдействие № 13/26.07.2019г
от кочан № 7-2019г /л.7/. Уговореният и заплатен размер от 400лв се доближава
до минимално предвидения по чл.8, ал.1, т.1 от Наредба № 1/ 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, съобразен е с фактическата и правна сложност на спора, поради
което съдът намира за неоснователно направеното възражение за прекомерност на
заплатеното адвокатско възнаграждение в настоящото производство.
Водим от горните мотиви и на основание
чл.204, ал.1 от АПК във връзка с чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, Старозагорският
административен съд
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство
на вътрешните работи, гр. Стара Загора,
ул.“Граф Игнатиев“ № 16 ДА ЗАПЛАТИ на
И.Х.Б. ЕГН ********** ***, СУ-Физически факултет СУМАТА 1200 /хиляда и двеста/лв,
представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди от отменено като
незаконосъобразно наказателно постановление № НП № 1959а-1619/ 10.11.2017г от
Началника на Първо РУ Стара Загора при ОД на МВР Стара Загора, изразяващи се в
заплатени адвокатски възнаграждения по АНД № 404/ 2018г. по описа на Районен
съд Казанлък и КАНД № 46/ 2019г по описа на Административен съд Стара Загора,
ведно със законната лихва, считано от 14.08.2019г до окончателното изплащане.
ОТХВЪРЛЯ иска
на в останалата му част до 1400лв като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство
на вътрешните работи, гр. Стара Загора,
ул.“Граф Игнатиев“ № 16 ДА ЗАПЛАТИ на И.Х.Б. ЕГН **********
*** СУМАТА 353 /триста петдесет и три/лв, представляваща направени разноски по настоящото
дело.
Решението
подлежи на обжалване в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните пред
ВАС на РБ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: