№ 67
гр. Плевен, 20.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:ВЕСЕЛА ЛЮБ. САХАТЧИЕВА
Членове:РЕНИ М. СПАРТАНСКА
КРАСИМИР ИВ. ПЕТРАКИЕВ
при участието на секретаря ЕВГЕНИЯ М. РУСЕВА
като разгледа докладваното от РЕНИ М. СПАРТАНСКА Въззивно
гражданско дело № 20244400500940 по описа за 2024 година
Производство по чл.258 и следв. ГПК.
С решение на Плевенски Районен съд № 1555/15.11.2024 г.,постановено
по гр. дело № 2645/2024 г.по описа на същия съд е отхвърлен предявеният от
С. И. Д., ЕГН ********** от гр. Плевен, ул. *** против М. С. М. от гр. Плевен,
ул. *** иск с правно основание чл.45 ЗЗД за обезщетение в размер на 500 лв.за
причинени неимуществени вреди, вследствие на клеветите, написани от
ответника за ищеца в електронно съобщение от 01.04.2024 г. до членовете на
СУБ – клон Плевен, с които ответникът квалифицирал него и останалите
членове на пенсионна възраст като квартална сбирщина, а организацията им
като хоспис и старчески дом.
Със същото решение на Плевенски Районен съд на основание чл.78 от
ГПК С. И. Д., ЕГН ********** е осъден да заплати на М. С. М. разноски по
делото в размер на 600 лв. за адвокатско възнаграждение.
Срещу така постановеното решение на ПлРС е постъпила въззивна
жалба от С. И. Д., чрез пълномощника му – адвокат Д. Д. от ПлАК, в която се
изразява становище, че първоинстанционното решение е
незаконосъобразно,неправилно и необосновано. Според въззивника,
неправилно и в нарушение на материалния закон, Плевенски районен съд е
приел, че поставения от М. С. М. на членовете на СУБ - клон Плевен трети
въпрос от неговото съобщение до тях не съдържа обидни и клеветнически
квалификации, които засягат достойнството и авторитета на тези членове на
1
СУБ, които са на пенсионна възраст, в това число и въззивника. Твърди се, че
въпросът, отправен до членовете на организацията от М. С. М. „дали не
превърнахме СУБ - клон Плевен в хоспис, старчески дом или някаква
квартална „сбирщина“ съдържа обидни думи и твърдения, които засягат по
неправомерен начин честта и достойнството. Твърди се, че чрез отправения до
адресатите на неговото писмо последен въпрос, М. С. М. изразява личното си
отношение към възрастните членове на съюза, отричайки правото им да
членуват в него. Въззивникът счита, че тъй като и той е от възрастните
членове на Съюза, квалифицирането му като част от квартална сбирщина е
обидно и клеветническо твърдение, което уронва личното му достойнство и
това на член на Съюз на учените в България. Посочва, че има издадени 11
книги, които са атестирани от СУБ в научната област, предмет на неговите
изследвания,а квалификациите на М. М., че Съюза, в частност клона му в гр.
Плевен е превърнат в хоспис и старчески дом са неприемливи и представляват
неприкрит призив за дискриминация на членовете на Съюза в пенсионна
възраст. Въззивникът заявява, че макар и пенсионери, както той, така и
останалите членове на Съюза в пенсионна възраст не са изгубили
своя ентусиазъм и желание за знания, както и възможността да допринесат за
активното участие на Съюза в обществения живот на страната.
Въззивникът моли Окръжния съд, да постанови решение, с което да
отмени първоинстанционното решение на ПлРС и вместо него да постанови
друго, с което да осъди на основание чл.52 вр. чл.45 от ЗЗД М. С. М. да му
заплати сумата от 500 лв., представляваща обезщетение за причинените му
неимуществени вреди, вследствие на клеветите, написани от М. С. М. за него
в електронно съобщение от 01.04.2024 г. до членове на СУБ - клон Плевен, с
които същият квалифицира него и останалите членове на пенсионна възраст в
СУБ - клон Плевен, като квартална сбирщина, а организацията като хоспис и
старчески дом, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
01.04.2024 г. до окончателното й изплащане. Претендират се направените по
делото разноски.
В съдебно заседание на 29.01.2025 г., въззивникът С. И. Д. чрез
процесуалния си представител – адв. Д. Д. от ПлАК поддържа подадената
въззивна жалба и моли съда, да отмени първоинстанционното решение, като
постанови друго, с което да осъди М. С. М. да му заплати причинените
неимуществени вреди, вследствие отправените обиди и клевети. Претендират
се направените деловодни разноски за двете съдебни инстанции.
Въззиваемият М. С. М. чрез пълномощника си – адв. М. А. от ПлАК е
депозирал писмен отговор в срока по чл.263 ал.1 от ГПК, в който изразява
становище, че първоинстанционното решение следва да бъде оставено в сила,
като правилно.В мотивите на решението си ПРС е посочил и обхванал изцяло
фактите по делото ,становищата на страните и липсата на деликт.Правилно
ПРС е приел,че не е налице противоправно поведение от страна на
въззиваемия ,изразяващо се в обида,че не е извършено нещо унизително за
честта и достойнството на ищеца и то да е лично,че липсва клевета или
дискриминация,по който и да е от критериите.С отговора са обсъдени
2
показанията на свидетеля А. К.,както и представения с въззивната жалба
протокол от заседание на ръководството на СУБ,клон Плевен от
06.11.2024г.Въззиваемият посочва,че не познава въззивника С. И. Д., че
имейлът, който е изпратил е до голяма част от членовете на клона на Съюза и
Бюрото на съюза в гр.Плевен и никой от тях не се е обидил, нито се е
почувствал дискриминиран.Въпросите в имейла са риторични и нито насочват
към някой член на Съюза, нито отричат правото на членство, тъй като за това
има устав.Твърди, че в никакъв случай не е изразил личното си отношение към
по-възрастните членове, тъй като такова обръщение няма нито към ищеца,
нито към който и да е друг.Посочено е,че поведението му към членовете на
клон - Плевен на СУБ винаги е било колегиално и добро, както и че има добро
име сред обществото и колегите му в Съюза и тези по месторабота.Твърди, че
не е имал намерение да клевети ищеца, като в имейла няма обръщения или
посочване поименно, не са споменати имена, длъжности, характеристични
данни или каквито и да е определения, от които може да се направи извод, че
се обижда, клевети или дискриминира някой, най-малко ищеца по делото.В
заключение въззиваемият моли Окръжния съд да отхвърли въззивната жалба
като неоснователна.Претендират се направените по делото разноски.
В съдебното заседание на 29.01.2025 г. въззиваемият М. С. М. чрез
процесуалния си представител адвокат М. А. от ПлАК поддържа изложеното
становище в писмения отговор и моли съда да потвърди
първоинстанционното решение като правилно.Претендират се направените
по делото разноски за настоящата инстанция,съгласно представен списък по
чл.80 ГПК.
Окръжният съд като прецени посочените във въззивната жалба
оплаквания, становищата на страните и представените по делото
доказателства, приема за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 ал.1 от ГПК, от
надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е
допустима. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Предмет на разглеждане в настоящото производство е предявен иск с
правно основание чл.45 от ЗЗД от С. И. Д. от гр. Плевен против М. С. М. от
гр.Плевен за сумата от 500 лв., представляваща обезщетение за причинени
неимуществени вреди, вследствие на клевети,написани от М. С. М. за ищеца
С. И. Д. в електронно съобщение от 01.04.2024 г. до членовете на СУБ – клон
Плевен,с които ответникът М. С. М. е квалифицирал ищеца С. И. Д. и
останалите членове на пенсионна възраст като квартална сбирщина, а
организацията им като хоспис и старчески дом.
Безспорно е установено по делото, че ищецът С. И. Д. и ответникът М.
С. М. са членове на Съюза на учените в България – клон Плевен.
Ответникът пред ПРС и въззиваем Митко С. М. не оспорва , че той
именно е изпратил приложеното към ИМ електронно съобщение до различни
членове на СУБ-клон Плевен , изходящо от подател с e-mail:
*********@***.**.В това ел.съобщение ответникът е дал своята положителна
3
оценка за приемането на всичките осем кандидати в СУБ – клон Плевен и е
поставил следните въпроси:1. „Дали искаме СУБ – клон Плевен да се развива
успешно и устойчиво?“;2. „Дали искаме да имаме приемственост в работата
на СУБ – клон Плевен?“ и 3.„Дали не превърнахме СУБ – клон Плевен в
хоспис, старчески дом или някаква квартална сбирщина?“.
Именно третият въпрос в горепосоченото ел.съобщение ищецът С. Д.
счита,че съставлява клевети по негов адрес,че по този начин ответникът М.
изразява личното си отношение към възрастните членове на съюза ,отричайки
правото има да членуват в него,което съставлява и дискриминация за
членовете на съюза в пенсионна възраст.
За изясняване на делото от фактическа страна, пред
първоинстанционния съд са събрани гласни доказателства, като е разпитан
свидетелят А. П. К..От показанията на този свидетел се установява, че в СУБ е
прието, че всякаква информация може да се разпраща по електронен
път.Същият посочва, че изложеното в т.3 от посоченото по-горе съобщение
му е прозвучало леко смущаващо ,предизвикало е възмущение у него, тъй като
е в противовес с Етичния кодекс на учените.Според свидетеля и други
членове на Съюза са изразили своето възмущение от това.Същият посочва, че
ищецът е депозирал жалба, адресирана да него, в качеството му на
Председател на СУБ – клон Плевен в тази връзка, която обаче, не е разгледана
досега. Свидетелят твърди, че становището на ответника М. М. в посочения e-
mail е във връзка с новоприетите членове,като установява,че ищецът С. Д. е
дългогодишен член на Съюза.Във връзка с това електронно съобщение
ищецът му е споделил, че е омерзен от това, което е прочел, че е засегнат и се
чувства дискриминиран и ако това продължава, ще се получи разделение
между млади и стари.
Ответникът М. С. М. не отрича, че посоченият в исковата молба e-mail е
изпратен до голяма част от членовете на клона на Съюза и бюрото на Съюза в
гр. Плевен, но заявява, че въпросите в него не са насочени към някой член на
Съюза, нито с него е изразил личното си отношение към по-възрастните
членове.
За да отхвърли предявеният иск с правно основание чл.45 от ЗЗД,
Плевенски районен съд е приел, че не е налице обида по смисъла на закона,
тъй като ищецът по никакъв начин не може да бъде свързан с „част от
квартална сбирщина“, а приемането на човек в хоспис или старчески дом не
представлява обида и не следва да се приема, че е унизително за ищеца. Приел
е, че за вярност могат да бъдат проверявани само фактическите твърдения, но
не и оценката на фактите, като не е противоправно поведението при изказани
мнения с негативна оценка, пряко или косвено засягащи конкретно лице,
когато името му се коментира или се предполага във връзка обществен въпрос,
свързан с неговия пост, дейност или занятие. Приел е, че ответникът е
използвал метафори, а не твърди факти, поради което не се изследва тяхната
истинност, а верността на мненията, които съдържат оценка не подлежи на
доказване.Приел е, че противоправно би било деянието, ако осъществява
състава на обидата, която обаче, трябва да е насочена към ищеца, да е ясно, че
4
целта на дадената от ответника оценка касае именно ищеца и неговите
качества, което не е установено по делото. Твърдението по никакъв начин не
засяга и не може да засегне ищеца, защото той не е новоприет член, не е
адресирано към него и не на последно място – ответникът не познава ищеца.
Първоинстанционният съд е приел, че в случая се касае за оценка, направена
при спазване на ограниченията по чл.39 ал.1 Конституцията и представляваща
коментар на фактите,поради което не поражда отговорност, деянието не
представлява обида и не е противоправно.
Тези правни доводи на ПлРС са правилни, законосъобразни,
кореспондират с представените по делото доказателства и се възприемат
изцяло от въззивната инстанция.
Пред въззивната инстанция като писмено доказателство е приет
Протокол № 10 от заседание на ръководството на СУБ – клон Плевен от
06.11.2024 г.,на което е разгледана жалбата на С. Д. до Председателя на СУБ –
клон Плевен във връзка с написаното от М. М. в електронно писмо до Бюрото
и председателите на секциите на 01.04.2024 г. В посочения Протокол е
отразено, че жалбата до Председателя на СУБ е написана на 17.05.2024г. и е
подадена в СУБ на 27.05.2024 г. от проф. К. – Председател на СУБ, а не от
ищеца С. Д..Видно от протокола, единодушно е прието,че няма основание
жалбата на С. Д. да бъде препратена за разглеждане от Етичната комисия,
поради което не е даден ход на същата.
С оглед отразеното в Протокола, че жалбата до Председателя на СУБ е
написана и подадена в СУБ от проф. К. /А. П. К. – разпитан в качеството на
свидетел по настоящото дело/ – Председател на СУБ, а не от ищеца С. Д.,
съдът счита, че показанията на същия, дадени в качеството му на свидетел по
делото не могат да бъдат приети като безпристрастни.
За да бъде налице обида е необходимо деецът да е дал своята негативна
оценка конкретно за личността на пострадалия под формата на квалификации,
сравнения, епитети, обидни жестове.Оценката по своето съдържание следва
да засяга честта и достойнството на адресата на същата и да е направена с
такава цел.За да е налице обида,тя трябва да е насочена директно към дадено
лице ,да няма съмнение,че тази негативна оценка ,дадена от ответника касае
именно ищеца.Правилни обосновани са изводите на ПРС,че такива данни по
делото не са установени.Безспорен е факта,че въпросният и-мейл,изпратен от
ответника , дори не е изпращан на ел.поща на ищеца,а последният е разбрал за
него от свидетеля А. К..На следващо място съдържанието на ел.съобщение по
т.3 не касае конкретно нито ищеца,нито отделни членове на СУБ на пенсионна
възраст,а представлява изразено мнение и то относно юридическото лице –
СУБ,клон Плевен във връзка с новоприетите членове на Съюза. Изразеното от
ответника мнение по никакъв начин не засяга ищеца ,защото той не е
новоприет член,не е адресирано към него,а ответникът подател на това
ел.съобщение дори не познава ищеца.
Съгласно константната съдебна практика, отговорност за непозволено
увреждане по чл. 45 ЗЗД може да се ангажира за вреди, причинени от обидни
изявления, както и от изявления, съдържащи твърдения за неверни факти,
5
които накърняват личните права и интереси на ищеца, като свободата на
словото, прокламирана в чл. 39 и сл. от Конституцията на Република
България, се разпростира до пределите, до които засяга други конституционни
ценности, каквито са доброто име и правата на гражданите.
Разпоредбата на чл.39 ал.1 КРБ прокламира правото на всеки да изрази
мнение и свободно да го разпространи - писмено или устно, чрез звук или
изображение. Ако това право не се използва, за да се увреди доброто име на
другиго /ал.2/, изразяването и разпространяването на мнение не е
противоправно.Поради това всякакви твърдения и оценки за дадена личност
могат да се разпространяват свободно, ако не засягат честта и достойнството
й. Ако са разпространени оценъчни съждения, те не подлежат на проверка за
вярност -такива съждения съставляват коментар на фактите, а не
възпроизвеждане на обстоятелства от обективната действителност. За вярност
могат да бъдат проверявани само твърденията за конкретни факти, доколкото
позорят адресата.Но и в този случай авторът не носи отговорност, ако
позорящите факти са верни.
В исковата молба, ищецът претендира обезщетение за причинени
неимуществени вреди, вследствие на написани от ответника клевети срещу
него в електронно съобщение.Клеветата представлява разгласяване на
позорни обстоятелства от едно лице за друго, като по този начин се уронва
неговата чест и неговото достойнство пред обществото.
Критерият по който се разграничават деянията ,съставляващи обида или
клевета ,съгласно НК е характерът на информацията,отнасяща се до
засегнатото лице.При обидата деецът дава своята негативна оценка за
личността на пострадалия под формата на епитети,квалификации,сравнения и
др.,които засягат честта и достойнството на адресата и се обективират с
такава цел.При клеветата не се дава личностна оценка на пострадалия,а се
разпространяват позорни обстоятелства за честта му,които не са истински.
И при обидата, и при клеветата е необходимо да бъде недвусмислено
ясно точно към кое лице са отправени. В настоящия случай, в изпратеното от
ответника М. С. М. електронно съобщение и по-точно в т.3 от същото по
никакъв начин не може да бъде направен извод, че същото е конкретно
адресирано до ищеца С. И. Д.. Въпросът „Дали не превърнахме СУБ – клон
Плевен в хоспис, старчески дом или някаква квартална сбирщина“ по никакъв
начин не може да бъде определен като такъв, съдържащ негативна оценка за
личността на ищеца,нито,че съставлява призив за дискриминация на по-
възрастните членове в пенсионна възраст,каквито твърдения има в исковата
молба.
По изложените съображения,съдът приема,че изявлението на ответника
в т.3 от изпратения мейл на 01.04.2024г.съставлява негово лично мнение и
оценка,което не подлежи на проверка за вярност,тъй като представлява само
коментар на факти.Тази лична оценка и изразено мнение е направена при
спазване на ограниченията в чл.39 ,ал.1 от Конституцията на РБ и не може да
ангажира отговорността по чл.45 ЗЗД на ответника,доколкото не съставлява
нито обида,нито клевета.
6
С оглед изложеното,настоящата съдебна инстанция счита,че не са
доказани осъществени от ответника М. М. противоправни действия ,в
резултат на които да бъде ангажирана деликтната му отговорност по чл.45 ЗЗД
за неимуществени вреди.Не е осъществен фактическият състав на
непозволеното увреждане по чл.45 от ЗЗД ,поради което предявеният от С. И.
Д. иск на посоченото основание ,с който се претендира обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 500лв.е неоснователен и следва да бъде
отхвърлен.
След като е стигнал до същите правни изводи, ПлРС е постановил едно
валидно и допустимо, а по същество правилно решение, което на основание
чл.271 ал.1 ГПК следва да бъде потвърдено.
При този изход на процеса и на основание чл.78 ал.3 ГПК въззивникът
С. И. Д. следва да заплати на въззиваемия М. С. М. направените деловодни
разноски за настоящата инстанция в размер на 400 лв. адвокатско
възнаграждение.
Водим от горното, Окръжният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА на осн.чл.271 ГПК решението на Плевенски Районен
съд № 1555/15.11.2024 г.,постановено по гр. дело № 2645/2024 г. по описа на
същия съд.
ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.3 ГПК С. И. Д., ЕГН ********** от
гр.Плевен,ул.*** ДА ЗАПЛАТИ на М. С. М. от гр.Плевен,ул.*** направените
деловодни разноски за въззивната инстанция в размер на 400 лв. адвокатско
възнаграждение.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване,
съгласно чл.280 ал.3 т.1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7