№ 1229
гр. София, 06.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Цветко Лазаров
Членове:Ралица Димитрова
Нина С.а
при участието на секретаря Ирена М. Дянкова
като разгледа докладваното от Ралица Димитрова Въззивно гражданско дело
№ 20231000500441 по описа за 2023 година
Производството е образувано по въззивна жалба на Гаранционен фонд
срещу решение № 3248/16.11.2022г. на СГС, ГО, 6 състав, постановено по
гр.д. № 15372/21г., с което е уважен иск по чл.557, ал.1, т.2, в. „а“ от КЗ за
обезщетение за неимуществени вреди.
Жалбоподателят Гаранционен фонд твърди, че обжалваното решение е
неправилно и необосновано. Вече е бил сезиран от ищеца и доброволно му е
заплатил 50 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди. Счита, че
присъденото от първоинстанционния съд не кореспондира с принципа на
справедливостта. Поддържа, че обезщетението трябва да бъде съобразено с
чл.52 от ЗЗД, с икономическата конюктура в страната. Съдът не е съобразил,
че ищецът към настоящият момент е възстановен напълно.
Затова моли въззивния съд да отмени решението като постанови друго,
с което да отхвърли предявения иск.
Т. М. в депозиран писмен отговор и в съдебно заседание чрез
процесуалния си представител оспорва жалбата. Поддържа, че
първоинстанционното решението е правилно и законосъобразно
1
Третото лице помагач Д. Н. не изразява становище по жалбата.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства в
първоинстанционното и въззивно производство по реда на чл.235 от ГПК,
намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Съдът е сезиран с иск по чл.558, ал.5, във вр. с чл.557, ал.1, т.2, б. „а“ от
КЗ. В исковата молба ищецът Т. М. твърди, че на 03.12.2018г. около 15.55ч.
Д. Н. е управлявал лек автомобил „Пежо Партнер“ с рег. № ******* в гр.
Бургас. Движел се е по ул. „Демокрация“, на прав участък с добра видимост и
под въздействието на алкохол. При несъобразяване с пътната обстановка е
нарушил ЗДвП като му е отнел предимството като пешеходец, пресичащ на
пешеходна пътека и го е блъснал. Вследствие на удара ищецът е бил
изхвърлен на капака на МПС, а главата му е счупила предното стъкло.
Водачът на автомобила е осъден с влязло в сила споразумение за настъпили
пътен инцидент от РС- Бургас по нохд № 2722/21г. В резултат на удара
ищецът е получил травматични увреждания- счупване на свода на черепа
закрито. Извършена му е хирургична операция на 03.12.2018г. като му е
поставена пластина на мястото на удара. Изписан е на 21.12.2018г. като в
издадената епикриза са описани получените травми. Те са му причинили
временно разстройство на здравето опасно за живота. Получил е няколко
средни телесни повреди и множество леки телесни повреди. Освен
физическите травми Т. М. е претърпял и емоционални вреди. Той не може да
се отърси от случилото се. Затворил се е в себе си, избягва контакти с
приятели, роднини и познати, изпитва страх при возене в автомобил и
движение по тротоара, както и при пресичане на път. Водачът на лекия
автомобил не е имал сключена застраховка „Гражданска отговорност“ към
момента на произшествието. Предявил е претенция пред ответника за
изплащане на обезщетение за неимуществени вреди и му е изплатено такова
в размер на 50 000лв., както и 265, 30 лв. имуществени вреди. Счита, че
релевантното обезщетение, което да репарира неговите неимуществени вреди,
е 80 000лв. Затова ищецът моли съда да осъди ответника да му заплати 30
000 лв. обезщетение за неимуществени вреди, в едно със законната лихва,
считано от 14.08.2021г. до окончателното плащане. Претендира разноски.
В депозиран писмен отговор в срока по чл.131 от ГПК ответникът
оспорва иска по основание и размер. Неоспорва, че е бил сезиран с молба от
2
ищеца и че му е заплатил обезщетение за неимуществени вреди от 50 000лв.
Предявената претенция е завишена по размер. Оспорва началния момент на
законната лихва и моли такава да се присъди от завеждане на исковата молба.
Прави доказателствени искания.
Третото лице помагач не е депозирало писмен отговор.
От приетите по делото Констативен протокол за ПТП с пострадали
лица, протокол за оглед на местопроизшествието и фотоалбум се установява,
че на 03.12.2018г. е настъпило ПТП.
Безспорно е, че при него е пострадал като пешеходец Т. М..
Не е спорно, че със споразумение, одобрено по ноход № 2722/21г. на
РС- гр. Бургас, Д. Н. е признат за виновен за настъпилото на 03.12.2018г.
ПТП като е причинил на Т. М. средна телесна повреда .
Безспорно е, че за водачът на лек автомобил „Пежо Партнер“ не е
имало сключена застраховка „Гражданска отговорност“, валидна към
момента на пътния инцидент.
Във връзка с твърденията в исковата молба ищецът е представила
писмени доказателства- епикриза, медицински документи, история на
заболяването от „УМБАЛ Бургас“ ЕАД и амбулаторен лист от 26.09.2022г.
С писмена претенция от 28.07.2021г. Т. М. е поискал от ГФ да му
изплати обезщетение за имуществени и неимуществени вреди. Безспорно е,
че такова му е изплатено в размер на 50000лв. за неимуществени вреди и 265,
30лв. за имуществени вреди.
По делото не се спори относно механизма на произшествието, за
връзката между него и уврежданията на ищеца.
От приетата медицинска експертиза, изготвена от лекар-неврохирург,
се установяват травмите, получени от ищеца: черепно- мозъчна травма,
лицево- челюстна травма и травма на опорно-двигателния апарат. Вещото
лице е посочило, че ЧМТ е с проникващо нараняване и навлизане на въздух в
черепната кухина. По своя медико-биологичен характер тя е предизвикала
временно разстройство на здравето опасно за живота. Останалите травми не
са били опасни за живота на пострадалия. В заключението е посочено, че
травмите са в причинна връзка с ПТП. Възстановителния период от ЧМТ е
една година, но при ищеца поради възрастта му е до 3 години. Той е изпитвал
3
интензивни болки непосредствено след инцидента, при обработка на
разкъсно- контузните рани и в дните непосредствено след операцията.
Лечебният и възстановителен период при ищеца е приключил като няма
данни за настъпили негативни последици и усложнения. В съдебно заседание
вещото лице е допълнило заключението си.
Съдът възприема заключението като компетентно, обективно,
безпристрастно, изготвено въз основа на научните правила и
професионалния опит на експерта.
В хода на съдебното дирене са събрани гласни доказателства.
Свидетелят Й. е дъщеря на ищеца. Знае, че баща й е претърпял пътен
инцидент. Излага твърдения за собствените си възприятия от състоянието
на Т. М. в болничното заведение и в домашни условия. Тя и брат й са
полагали основни грижи за баща им след изписването му от болницата.
Излага твърдения за ищеца преди и след ПТП, както и за състоянието му към
настоящият момент.
Съдът кредитира показанията на свидетеля като основаващите на лични
впечатления за фактите и обстоятелствата, които излага. Прецени ги при
условията на чл.172 от ГПК поради близкото родство, което има с ищеца, но
ги счита за достоверни, тъй като не влизат в противоречие с останалите
доказателства.
СГС е уважил иска изцяло.
При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът
приема, че предмет на въззивно разглеждане е иск по чл.558, ал.5 във вр. с
чл.557, ал.1 ,т.2,б. „а“ от КЗ.
Въззивният съд се произнася служебно по валидността на
първоинстанционното решение, по допустимостта му в обжалваната част, а
относно правилността му е обвързан от посоченото в жалбата- чл.269 от ГПК,
с изключение на допуснато нарушение на императивна материалноправна
норма.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо.
Предвидена е възможност Гаранционният фонд да изплати
обезщетение за имуществени и неимуществени вреди, вследствие на смърт
или телесни увреждания, когато ПТП е настъпило на територията на страната
4
и е причинено от МПС, което обичайно се намира на територията на Р.
България и за което няма сключена задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“. Разпоредбата на чл.557, т.2, б „а“ от КЗ предвижда ангажиране
на отговорността на Гаранционния фонд. От доказателствата по делото, а и
не се спори между страните, че за водача на МПС „Пежо Партнер“, няма
сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност“ към момента на
ПТП. Това предпоставя възможността пострадалите или другите
правоимащи лица да ангажират отговорността на Гаранционния фонд.
Предпоставка за предявяване на иск пред съда за вредите е пострадалият
да е поискал обезщетение пред него при условията на чл.380 и чл.496 от КЗ
и той да му е отказал или увреденият не е бил съгласен с размера му. Това
обуславя допустимостта на иска, предявен от пострадалия спрямо ГФ, тъй
като изтичането на тримесечния срок е абсолютна положителна процесуална
предпоставка за упражняване на правата му пред съда, предвидена в
специален закон. От доказателствата по делото се установява, че ищецът е
поискал от ответника изплащане на обезщетение за неимуществени вреди и
той му е изплатил такова в размер от 50000 лв. Фактическият състав, при
осъществяването на който, ГФ отговаря, обуславя неговата пасивна
материалноправна легитимация по възникналото правоотношение от деликт.
Той е носителят на задължението да обезщети имащите право на обезщетение
лица.
Основателността на иска е обусловена от наличието и на
предпоставките от фактическия състав на чл.45 от ЗЗД- действие или
бездействие, то да е противоправно, вреда и причинна връзка между тях,
вина. По тях няма спор, а и по отношение на деликвента има влязло в сила
споразумение, имащо характер на присъда, която е задължителна за съда,
разглеждащ гражданските последици от деянието на основание чл.300 от
ГПК.
От събраните доказателства, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност, се установява, че Гаранционният фонд е пасивно материално и
процесуално легитимиран, да отговаря по предявения иск. По делото са
установени предпоставките за ангажиране на отговорността му, която
произтича от закона.
Т. М. извежда своето субективно материално право от факта, че е
5
пострадало лице от ПТП, настъпило на територията на страната и виновният
водач няма валидна застраховка „Гражданска отговорност“ към момента на
деликта.
Въззивният съд, с оглед посоченото в жалбата, следва да се произнесе
единствено по размера на обезщетението за неимуществени вреди.
Обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост- чл.52 от ЗЗД. Справедливостта не е абстрактно понятие. То
включва обсъждането на обективни критерии, свързани с вида на
уврежданията, начина на настъпването им, наличието на остатъчни
поражения от тях, от които да няма лечение, прогноза за бъдещото
здравословно състояние на увредения, неговата възраст и влошаване на
здравословното му състояние, наличие на загрозяване и белези/ПП №
4/23.12.1968г. на ВС/. На основание чл.154 от ГПК всяка страна има
задължението да докаже всички факти, от които черпи за себе си
благоприятни правни последици. В това се състои тежестта на доказване.
Затова ищецът е длъжен да докаже, при пълно и главно доказване и с всички
допустими и относими доказателства, претърпените от него болки и
страдания. В случая ищецът следва да докаже, че от е претъпял твърдените в
исковата молба неимуществени вреди. В тази връзка са ангажирани писмени
и гласни доказателства, медицинска експертиза. Според нея Т. М. е получил
травми, които са в причина връзка с пътния инцидент. Първата от тях е
черепно -мозъчна травма: счупване в областта на предната черепна ямка с
навлизане на въздух в черепната кухина, което е проникващо нараняване. По
своя медикобиологичен характер това е временно разстройство на здравето
опасно за живота. Проведената оперативна интервенция е предотвратила
развитието на възпалителен процес. Целта й е била да се извърши повдигане
на фрагментите на черепната ямка. Втората травма е лицево- челюстна и е
причинила на пострадалия временно разстройство на здравето неопасно за
живота. При не я е имало счупване на ябълчната/зигоматична/ кост. Тя е
свързана с горночелюстната, но функционално с долната челюст. В случая
няма разместване на фрагменти, поради което фрактурата не се е отразила на
процесите на дъвчене и говорене. Охлузванията в областта на двете колена и
китки са причинили на ищеца болки и страдания. Поради напредналата
възраст на Т. М. към момента на инцидента/79г./ лечебно-възстановителния
6
процес при черепно-мозъчната травма е бил до 3 години. Зарастването на
ябълчната кост настъпва за 20-30 дни при нормално протичане на
оздравителния процес. Лечебният и възстановителен процес при ищеца е
приключил без данни за негативни последици или усложнения от увредите.
Според вещото лице полученото смущение в зрението на дясното око се
дължи на заболяването глаукома, а световъртежът, паметовите смущения и
тези в походка се дължат на възрастта му, която към момента на приемане на
заключението е 83 години. Относно психологична травма съдът намира, че
това е нормална стресова реакция, която не е нещо извън обичайното при
такъв вид произшествия. Не се доказаха посочените в исковата молба
твърдения, свързани с емоционалното му състояние- затворил се е в себе си,
избягва контакти с познати, приятели и роднини, страх от водене в автомобил
и при движение по тротоара и пресичане. Свидетелските показания
установяват, че в домашни условия Т. М. се е нуждаел от чужда помощ,
променил е поведението си като вече не е толкова активен физически. Към
момента се чувства по- отпаднал, уморен и се задъхва. По отношение на тези
факти, изложени от свидетеля, съдът приема, че се дължат на напредналата
възраст на пострадалия, а не като последица от травмите. Като съобрази
възрастта на Т. М. към момента на пътния инцидент- 79 години, липсата на
трайни последици от получените травми, болките и страданията, които е
изпитал, продължителността на лечебния и възстановителен период, намира
като справедливо обезщетение, което да ги репарира, в размер на 50 000лв.
Платеното доброволно и извънсъдебно обезщетение за неимуществени
вреди от Гаранционния фонд е достатъчно, за да ги обезщети .
За предявения размер искът е неоснователен.
При определяне на обезщетенията за неимуществени вреди съдът
съобрази, че произшествието е настъпило през 2018г., икономическата
конюктура и минималната работна заплата за страната. Размерът на
застрахователните лимити не може да бъде водещ и самостоятелен
критерий за съда при справедливото репариране на неимуществените вреди./
Р № 34/27.03.2020г. по т.д. № 1160/19г., II т.о. на ВКС/ Обезщетението
отразява степента на уврежданията, трайните последици от тях, ако има
такива, както и други обективни факти, които са предмет на доказване и
които да са доказани в хода на съдебното дирене. Определеният размер на
7
обезщетение на ищеца Т. М. от 50 000 лв. представлява 98 минимални
работни заплати за страната за 2018г./510 лв. МРЗ за 2018г./ Определеното
обезщетение е съответно на жизнения стандарт на страната към
праворелевантния момент.
Въззивният съд счита, че следва да отмени изцяло
първоинстанционното решение и отхвърли иска като неоснователен.
По разноските.
На жалбоподателя се дължат разноски пред въззивния съд в размер на
700лв./ 600лв. държавна такса и 100 лв. юрисконсултско възнаграждение/ за
САС и 500лв. пред СГС .
На ответника по жалбата не се дължат разноски с оглед изхода на
спора пред настоящата инстанция.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 3248/16.11.2022г. на СГС, ГО, 6 състав,
постановено по гр.д. № 15372/21г.и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска, предявен от Т. С. М., гр. Бургас и със съдебен адрес:
гр. София, ул. „Лакатица“ № 1, ет.3, офис 9 чрез адв. М. Й. срещу
Гаранционен фонд, гр. София с правно основание чл.558, ал.5 във вр. с
чл.557, ал.1, т.2, б „а“ от КЗ като неоснователен.
ОСЪЖДА Т. С. М., ЕГН **********, гр. ***, кв. „***“, ул. „***“ №
**, ет.* и със съдебен адрес: гр. София, ул. „Лакатица“ № 1, ет.3, офис 9 чрез
адв. М. Й. да заплати на Гаранционен фонд, ЕИК *********, гр. София, ул. „
Граф Игнатиев“ № 2, ет.4 сумата от 1200 лв. разноски по делото пред двете
инстанции.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
съобщението до страните.
8
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9