Р Е Ш Е Н И Е
№……..………./……..……….2020г.
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ОКРЪЖЕН СЪД - ВАРНА, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, II въззивен съдебен състав,
в открито съдебно заседание, проведено на пети
февруари през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРЕНА ПЕТКОВА
ЧЛЕНОВЕ:
НАТАЛИЯ НЕДЕЛЧЕВА
мл.с. НАСУФ ИСМАЛ
при секретар Галина Славова
като разгледа докладваното от младши съдия Н. Исмал
въззивно гражданско дело № 87 по
описа за 2020 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и следващите от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба с вх. №
76834/21.10.2019 г., депозирана от М.М.К., ЕГН **********,***, действаща чрез
адв. А.Д., срещу Решение № 4171 от 11.10.2019 г., постановено по гр.д. №
17902/2018 г. по описа на РС-Варна, ГО, 34-ти съдебен състав, в частта, в която е отхвърлен
предявеният осъдителен иск, с правно основание чл. 49 вр. чл. 45 от ЗЗД, от въззивника против Община Аксаково,
с адрес: гр. Аксаково, ул. „Георги Петлешев“ № 58Б, действаща чрез пълномощника
си И. Д., за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 3600.00 лева, представляваща разликата
над присъдения размер от 1500.00 лева до предявения от 5100.00 лева – обезщетение
за претърпени от К. неимуществени вреди – физически болки и психически страдания,
вследствие на падането ѝ на 18.08.2014г. в необезопасена и необозначена
дупка пред дома ѝ, находящ се в гр. Аксаково, ул. „Боряна“, № 5, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на увреждането – 18.08.2014г. до окончателното погасяване на
задължението.
Решението е постановено при участието
на трето лице-помагач на страната на ответника Община Аксаково, а именно: „Одесосстрой“
ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Аксаково, ул.
„Здравец“, № 4.
Във въззивна
жалба М.К. навежда
доводи, за това че атакуваният съдебен акт, в отхвърлителната си част, е постановен в нарушение на материалния и
процесуален закон. Сочи, че приетите за установени фактически положения не
съответстват на събрания и приобщен по делото доказателствен материал. Моли за
неговата отмяна в тази част и постановяване на ново
решение, с което се уважи осъдителната претенция в пълния предявен размер. Моли и за присъждане
на сторените съдебно-деловодни разноски.
Поддържа, че от събрания и приобщен по делото
доказателствен материал по несъмнен начин кумулативно са установени всички елементи
от обективната и субективна страна на деликтната отговорност на ответника.
Счита обаче, че присъденото обезщетение е в минимален размер и не е съобразен
със степента на претърпените болки, страдания и негативни преживявания. Твърди,
че определеното от съда обезщетение не компенсира обективно доказаните по
делото неблагоприятни психически и физически преживявания – контузия на лявото
ходило, травматични отоци, кръвонасядания и ожулвания, което увреждане има
характер на лека телесна повреда – разстройство на здравето, временно и
неопасно за живота.
В срока по
чл. 263 от ГПК, въззиваемият Община Аксаково не взема
становище по въззивната жалба на К..
Становище по въззивната жалба не взема и третото
лице-помагач „Одесосстрой“ ООД.
На 02.12.2019 г. е подадена втора въззивна жалба с вх. №
89210 от Община
Аксаково, с адрес: гр. Аксаково, ул. „Георги Петлешев“ № 58Б, действащ чрез
пълномощника си И. Д., против същото
решение, в частта, в
която, на основание чл. 49 вр. чл. 45 от ЗЗД, въззивникът-ответник е осъден да заплати на въззиваемата страна-ищец сумата в размер на 1500.00 лева,
представляваща обезщетение за претърпени от К. неимуществени вреди – физически
болки и психически страдания, вследствие на падането й на 18.08.2014г. в
необезопасена и необозначена дупка пред дома й, находящ се в гр. Аксаково, ул.
„Боряна“, № 5, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на увреждането –
18.08.2014г. до окончателното погасяване на задължението.
Въз въззивна си жалба Община Аксаково излага съждения за неправилността на обжалваното решение в осъдителната му
част. Сочи, че изводите на първоинстанционния съд досежно кумулативното наличие
на материалните предпоставки /юридически факта/ за ангажиране на деликтната
отговорност на общината, са в несъответствие с доказателствената съвкупност.
Навежда подробни доводи за липсата на противоправност в поведението на лицата,
на които е възложено да извършат работата във връзка с подобряването на
градската инфраструктура за питейни и отпадъчни води. Основният аргумент на
въззивника в тази насока се свежда до установената по несъмнен начин временна
организация на движението, включително на процесната улица, посредством
сигнализации и охранителни ограждения, което е в пълен унисон със установените
в закона предписания, което обуславя правомерността както на поведението на
ответника, така и на лицата изпълнители. Излагат се доводи, за това че самата
въззиваема страна, преминавайки през огражденията и неспазвайки сигнализацията,
е създала благоприятни предпоставки за инцидента.
Поддържа, че решението в обжалваната част е и необосновано, доколкото
приетите за установени фактически положения са изградени предимно въз основа на
показанията на свидетелите на ищцовата страна-сега въззиваем, които от своя
страна не кореспондират с останалите доказателства.
В условията на евентуалност се моли въззивният съд да
намали размера на присъденото обезщетение, тъй като същият не е справедлив,
имайки предвид характера, степента, интензитета, обществената оценка на
увреждането и другите данни по делото. Моли и за присъждане на сторените
съдебно-деловодни разноски пред двете инстанции.
Извън двуседмичния
преклузивен срок по чл. 263 от ГПК,
въззиваемата страна-М.М.К., е депозирала отговор на въззивната жалба подадена от Община Аксаково.
Въззиваемата страна К., излага становище за неоснователността на същата по
подробно изложените в него доводи, които в по-голямата си част се преповтарят с
тези, обективирани в първата въззивната жалба, подадена от самата К.. Наред с
това обаче се поддържа, че деянието, изразяващо се в изкопаване на дупка пред
дома на К., не може да се възприеме като правомерно, доколкото не се доказва в
условията на пълно и главно доказване обезопасяването на същата. Попадането на
въззиваемата в нея не е по нейна вина, тъй като тя не е могла и не е била
длъжна да предвиди, че пред входната ѝ врата има изкоп. В този смисъл се
моли за отвхърляне на въззивната жалба и потвърждаване на решението в
осъдителната част.
Третото лице-помагач не взема становище и по втората
въззивна жалба, депозирана от Община Аксаково.
В проведеното открито съдебно
заседание въззивникът М.К., редовно призована, чрез адв. Д. поддържа въззивната
си жалба и моли за уважаването ѝ. Оспорва въззивната жалба на общината и
моли за оставянето ѝ без уважение, както и за присъждане на сторените
разноски по делото.
Община Аксаково, редовно призована за
същото съдебно заседание, чрез пълномощника си Добрева поддържа въззивната си
жалба, оспорва въззивната жалба на К., моли за присъждане на разноски.
Третото лице-помагач, редовно
призовано за съдебното заседание, не изпраща представител.
За
да се произнесе по спора, съставът на Окръжен съд-Варна съобрази следното:
Производството по гр. д. № 17902 по описа
за 2019 г. на РС-Варна е образувано по предявен от М.К. *** осъдителен иск с
правно основание чл. 49 вр. чл. 45 от ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати
на ищеца сумата в размер на 5100.00 лева, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, изразяващи се в причинени травматични увреждания и
негативни психически преживявания вследствие на падане в необезопасен изкоп
пред входната врата на ищеца.
В исковата молба К. твърди, че на
18.08.2014г., около 23:00ч., пред дома ѝ на улица „Боряна“, № 5, в гр.
Аксаково е паднала в необезопасена и необозначена дупка, находяща се на
тротоара пред входната ѝ врата, останала от извършен ремонт на улицата. Сочи
се, че вследстиве на падането е получила контузия на лявото ходило, травматични
отоци, кръвонасядания и ожулвания в посочената област, в резултат на което е
имала ограничение на подвижността на това стъпало. В продължение на месец е
изпитвала силни болки и се е налагало да взима допълнителни болкоуспокояващи с
цел облекчаване на болките. Получените травми са й оказали въздействие не само
върху физическото ѝ здраве, но ѝ негативни емоционални изживявания,
състояние на силен емоционален стрес. Поддържа се, че ищцата се е върнала в
родния си град от Италия на гости, като вместо да оползотвори почивката е
следвало да лекува получените травми, които са резултат от виновното
противоправно поведение от страна на Община Аксаково, която не е обезопасила
или обозначила с каквито и да е знаци участъка от пътя, в който е извършвала
ремонтни дейности. С оглед горното сезира съда с искане за присъждане на
обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди.
В срока по чл. 131 от ГПК, ответната страна Община Аксаково, депозира отговор
на исковата молба, в който изразява становище за неоснователност на иска.
Твърди, че не е материалноправно легитимирана да отговаря за претърпените от ищеца вреди, тъй като е възложила с договор № 251/29.07.2013г.
на „Одесосстрой“ ООД строителството по проект, по който общината е бенифициер.
Сочи, че съгласно клаузата на чл. 24 от договора, дружеството-изпълнител носи
пълна отговорност за безопасността на работниците и други лица при изпълнение
на всички видове работи и дейности, както такава за всички видове причинени
вреди на граждани при осъществяване предмета на договора. Излага, че на
18.08.2014г., в почти целия гр. Аксаково, „Одесосстрой“ ООД е изпълнявало
строеж „Подобряване на градската инфраструктура за питейна и отпадъчни води –
етапно изграждане“ и в частност трасето на битов канализационен клон 21 и
водопроводен клон 16 (по ул. „Боряна“). Поради изложеното счита, че Община
Аксаково не следва да носи отговорност за евентуално претърпените от ищеца вреди. Вън от горното твърди, че за периода 23.04.2014г.-14.11.2014г.
са се осъществявали ремонтни дейности в посочения участък, като улицата е била
затворена за движение на превозни средства, като са били поставени бариери,
сигнализации, обозначителни и предупредителни знаци, както за водачите на
превозни средства, така и за пешеходците. Излага, че процесният
изкоп е бил обезопасен и обозначен със
сигнално-маркировъчна лента от служители на изпълнителя на строителните работи,
тъй като това е било негово задължение и Общината няма как да отговаря за това,
още повече че съществува възможност това обозначение да е премахнато от
недобросъвестни лица. И не на последно място, процесната улица е добре
осветена, като уличното осветление към датата на твърдяния инцидент е било
изправно. Ето защо и счита, че не се касае до противопрвно виновно поведение на
Общината, а за изпълнение на предварително планирани строителни дейности, за
извършването на които страната е информирала обществеността – чрез поставяне на
съобщения на входни врати на гражданите, на официалната интернет страница на
Община Аксаково, информационните табла в административната ѝ сграда, на спирките на масовия транспорт и др. Оспорва на следващо
място твърдяните от ищцата вреди да са резултат от падането ѝ на тротоара пред входната ѝ врата в необезопасена и необозначена дупка. В тази връзка счита, че представените медицински
документи не са от естество да установят причинно-следствената връзка между
уврежданията, посочени в тях и твърдяния от К. инцидент, доколкото същите са
базират само на анамнестичните данни на самата страна. С оглед това и при липса
на документация за здравословното състояние на ищцата преди процесната дата, навежда довод, че получените травми може да са получени по друго време и на
друго място, различно от посоченото в исковата молба. На следващо място оспорва
болките от физическите увреждания да са били интензивни, като в тази връзка
счита, че е житейски нелогично К. да потърси помощ не в най-близкото лечебно
заведение, а в такова на територията на гр. Добрич. Счита, че претендираното
обезщетение е завишено по размер, като не отговаря на принципа на
справедливостта. И не на последно място твърди, че ищецът не е положил дължимата от него грижа да се информира за случващото се,
още повече същият е могъл да възприеме извършваните
строителни дейности и да съобрази поведението си с заобикалящата го среда, като обърне нужното внимание и положи необходимите усилия, за
да предотврати падането си в някое препятствие. С оглед изложеното моли за
отхвърляне на претенцията.
Третото лице помагач, в
проведеното пред РС-Варна открито съдебно заседание, оспорва иска, като твърди, че към 18.08.2014г. участъкът от обекта по улица „Боряна“ № 5, участък №
22 е бил приключил, като работата е приета, поставен е водопровод и улицата е
била асфалтирана. Сочи, че обективно е невъзможно травмите, които ищецът твърди да е получил, да са в резултат на попадане
в дупка. Вън от горното счита, че по време на осъществяване на проекта са
спазени всички условия за безопасност. Прави възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат, предвид обстоятелството, че ищецът е можел да възприеме ремонтните дейности. Оспорва представените медицински
документи, като наред с това твърди, че извън всякаква логика е да се търси
медицинска помощ пет дни след инцидента и то в гр. Добрич, при положение, че в
гр. Аксаково има медицинско заведение.
Настоящият съдебен състав, като
съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбите и отговора и като взе предвид, събрания и приобщен по дело
доказателствен материал – в съвкупност и поотделно, на основание чл. 12 и чл.
235, ал. 2 от ГПК, приема за установени следните фактически положения:
От представения договор № 251 се
установява, че на 29.07.2013 г. между Община Аксаково и „Одесосстрой“ ООД е
сключен договор за строителство по проект № DIR-51011116-36-120
“Подобряване на градската инфраструктура за питейни и
отпадъчни води в град Аксаково, ДБФП № DIR-51011116-С039“, съгласно одобрен инвестиционен
проект и количествено-стойностна сметка.
Не е спорно, че на 18.08.2014 г.
строителните работи са продължавали в града, включително и на ул. „Боряна“,
като това обстоятелство се потвърждава и от представения констативен акт от
14.11.2014 г. за установяване годността за приемане на строежа.
От показанията на
свидетелите Г., Я.и Д. се установява, че на процесната дата ищецът, прибирайки
се от Италия в тъмната част на денонощието е паднал в изкопа пред входната му
врата. Установява се още от показанията на свид. Г. и свид. Я., че изкопът не е
бил обезопасен чрез поставени сигнални ленти или огради. Техните показания се
допълват от тези на свид. Д., свид. А. и свид. Т.. От показанията на последните
трима се установяват най-вече фактите досежно извършваните строителни работи и
организацията на движението по пътя, които обстоятелства се установява по
несъмнен начин и от представените писмени доказателства – заповед № 670 от
10.09.2013 г. за организация на движението; обяснителни записки; схеми;
извлечение от интернет страницата на Община Аксаково. Но относно
обстоятелството дали процесният изкоп е бил обезопасен свид. Дянкова заявява, че в масовия случай
отклоненията са ограждани със сигнални ленти, но конкретния имот не е ходила да
го види, отделно е било невъзможно да се
затворят всички изкопи, а процесният е останал отворен, защото не е била
извършена връзка със съществуващата вътрешна комуникация. Размерите на изкопите
по принцип били 80 см на ширина, а дълбочината варирала с оглед наклона.
Заявява още, че ищцата е подала жалба срещу общината, което се подкрепя и от
представената жалба по делото. Свид. А. заявява, че лично не е ходила да
обезопасява процесния изкоп, като единственото, което може да каже е, че
изкопите се ограждали с пана, железни огради и сигнални ленти. Свид. Т.
заявява, че не може да каже за конкретния случай каква е била вертикалната
сигнализация, но най-често са слагали сигнални ленти, които после изчезвали.
Показанията на свид. Т. са в унисон с тези на свид. Я., която заявява, че
поставените ленти изчезвали много бързо, тъй като децата ги разкъсвали.
От представената медицинска документация, а именно – направление/искане
изх. № 40/18/19.08.2014г.; удостоверение № 909/2014г.; лист за преглед на
пациент и рецептурна бланка, по несъмнен начин се установява, че на
18.08.2014г., 23.30ч. М.К. е посетила Център за спешна медицинска помощ, филиал
Аксаково, като й е поставена диагноза контузна рана на десен крак и дясна ръка,
които е посочено да са обработени и превързани.
На 19.08.2014г. е
извършен преглед на ищеца в спешно отделение в Многопрофилна болница за активно
лечение – Добрич и на 23.08.2014г. в МБАЛ „Св. Анна-Варна“, като последното
касае гръдна травма. При последния преглед на К. е предписано и медикаментозно
лечение.
На 21.08.2014г. е
извършен преглед на ищцата в отделение по Съдебна медицина при МБАЛ „Св.
Анна-Варна“ АД, при който са установени следните видими увреждания: линейни,
червеникави ожулвания с размери по около 1 см, 3см и 4 см, разположени
приблизително успоредно помежду си и надлъжно по вътрешната повърхност на
лявата предмишница, такова ожулване с дължина 1.5 см по лявата длан; множество
линейни, червеникави ожулвания и такива с неправилна форма на площ, с размери
около 7-8см на 2-2.5см по вътрешната повърхност на дясното ходило, областта на
десния глезен, като повърхностният епидермис е със забелване; бледо
синкаво-червеникави кръвонасядания, травматични отоци, в областта на левия
глезен и лявото ходило, движението на което е ограничено и болезнено; две
успоредни помежду си, ивицести, синкаво-морави кръвонасядания с жълтеникав
оттенък, с размери около 6-7см на 3-3.5см по лявата хълбочна област.
От протокола за оглед
на приложените по делото веществени доказателства /2 бр. снимки/, се
установява, че непосредствено пред входната врата на ищеца е налице изкоп,
заемащ почти 80% от площта пред вратата. Както и това, че по десния крайник на
ищеца има видими наранявания, а вторият е бинтован.
При
така установената фактическа обстановка, въззивният съд достигна до следните правни изводи:
Жалбата, инициирала настоящото
въззивно произнасяне, е подадена в срок, от надлежно легитимирана страна, при
наличието на правен интерес, поради което е допустима и следва да бъде
разгледана по същество.
Съобразно разпоредбата на чл. 269 от ГПК в правомощията на въззивния съд е да се произнесе служебно по валидността
на решението, а по отношение на допустимостта – в обжалваната му част.
Постановеното решение е издадено от
надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му правораздавателна власт
и компетентност, при спазване на законоустановената писмена форма, поради което
същото е валидно.
Съдебният акт е постановен при
наличието на всички положителни процесуални предпоставки за възникването и
надлежното упражняване на правото на иск, като липсват отрицателните такива,
поради което е и допустимо в обжалваната част.
По отношение на неправилността на първоинстанционния
съдебен акт, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания /чл.
269, изр. 2-ро от ГПК/, като съгласно указанията, дадени в т. 1 от ТР № 1/2013
г. на ОСГТК на ВКС, служебно следи за приложението на императивни правни норми.
Съгласно
задължителните за съда тълкувателни разяснения, дадени в Постановление № 7/1959
г. на Пленума на ВС, юридическите лица – каквото е и общината по арг. от чл.
136, ал. 3 от КРБ – отговарят по чл. 49 от ЗЗД за вредите, причинени от техни
работници и служители при или по повод на възложената им работа и тогава,
когато не е установено кой конкретно измежду тях е причинил тези вреди.
За да бъде ангажирана
обезпечително-гаранционна отговорност на общината по чл. 49 от ЗЗД, ищецът
следва да установи в условията на пълно и главно доказване кумулативното
наличие на следните елементи от фактическия състав на деликтната отговорност:
1) деяние – действие или бездействие, което да е осъществено при или по повод
изпълнение на възложената от общината работа; 2) противоправност на деянието;
3) претърпените вреди; 4.) причинната връзка между противорпавното деяние и
вредите; 5.) характера, степента, интензитета на претърпените неимуществени вреди.
В тежест на общината е да проведе насрещно
доказване по тези факти, както и да докаже възраженията си в отговора, а – при
установяване на горното от пострадалото лице – да докаже, че е погасил
претендираната сума.
Не е спорно между
страните, че по възлагане на Община Аксаково са предприети строително монтажни
работи във връзка с подобряването на градската инфраструктура за питейни и
отпадъчни води, както и това, че на 18.08.2014 г. на ул. „Боряна“ във връзка с
подмяната на уличния водопроводен клон са подменени и сградните водопроводни
отклонения на живущите на улицата, включително и на ищеца. Тези факти се
установяват и от приобщените писмени и гласни доказателства – Договор № 251 от
29.07.2013 г.; Протокол за откриване на строителна площадка и определяне на
строителна линия и ниво за строеж на техническата инфраструктура; Констативен
акт за установяване годността за приемане на строежа /част, етап от него/;
показанията на свид. Д.; свид. А. и свид. Т.
Предмет на оспорване в
исковото производство, който с оглед въведните основания за обжалване на
постановения от първоинстанционния съд съдебен акт, е поставен на разглеждане и
във въззивното производство от Община Аксаково, е дали изкопът пред дома на К.
е бил обезопасен, т.е. противоправността на осъщественото от изпълнителя деяние
като елемент от обективната страна на извъндоговорния източник на субективното
материално притезателно право на парично вземане – обезщетение за неимуществени
вреди.
По делото не е спорно, че процесната улица и тротоар са общинска собственост. Съгласно чл. 11 от Закона за общинска собственост, имоти и вещи - общинска собственост, се управляват в интерес на населението в общината съобразно разпоредбите на закона и с грижата на добър стопанин. Изграждането, ремонтът и поддържането на общинските пътища се осъществяват от общините – арг. от чл. 31 от Закона за пътищата. Лицата, които стопанисват пътя, го поддържат в изправно състояние, сигнализират незабавно препятствията по него и ги отстраняват във възможно най-кратък срок – арг. от чл. 167, ал. 1, изр. 1-во от Закона за движение по пътищата. В конкретния случай от свидетелските показания и протокола за оглед на веществените доказателства, по несъмнен начин се установи фактът, че изкопът пред входната врата на ищеца не е бил обезопасен чрез сигнални ленти и метални ограждения, което действие е в отклонение от законовите предписания, обективирани в разпоредбата на чл. 30, ал. 2 от Наредба № 2 от 22.03.2004 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи. Съгласно цитирания нормативен текст, строителните площадки в урбанизирани територии, по пътища или на територията на действащи предприятия, включително изкопите за изпълнение или ремонт на подземни мрежи и съоръжения, се ограждат с временни плътни огради съгласно изискванията на съответната общинска администрация и се сигнализират със съответните знаци и табели, а при необходимост - и със светлинни сигнали.
С оглед изложеното въззивният съд
приема доводите за липса на противоправност на осъщественото от изпълнителя
деяние, наведени от Община Аксаково с въззивната жалба, за несъстоятелни.
За пълнота следва да бъде
отбелязано, че на основание чл. 172 от ГПК, показанията на свидетелите Г., Я.,
Д. и А. се
преценяват от съда с оглед на всички други данни по делото, като се има предвид
възможната тяхна заинтересованост, тъй като свид. Георгиев е бивш съпруг
на ищцовата страна – К., а свид. Я. е нейна съседка, отделно свид. Д. и свид. А.
са били служители в Община Аксаково към процесния период. Показанията и на
четиримата са косвени доказателства, тъй като не са възприели непосредствено
падането на ищеца в изкопа. След съвкупния им анализ, настоящият съдебен състав
достигна до заключението, че показанията и на четиримата са логични,
последователни, вътрешно непротиворечиви и взаимно допълващи се, поради което
се кредитират от съда досежно извършените СМР, организация на движението по
пътищата в гр. Аксаково, а досежно процесния изкоп водят до единствения
възможен извод, като изключват всяка друга възможна версия, а именно – вечерта
на 18.08.2014 г. същият не е бил обезопасен чрез сигнални ленти, табели или
желязна ограда.
Претърпените от ищеца неимуществени
вреди се установяват от медицинската документация, приобщена към
доказателствените материали, описана по-горе, която е в унисон и с показанията
на свид. Г. и свид. Я.. Видно от същите неблагоприятните физически преживявания
се изразяват в ожулвания по лявата предмишница и длан, контузна рана на десния крак,
кръвонасядания и отоци по левия глезен и ходило, движението на който крайник е
било ограничено и болезнено, кръвонасядания в лявата хълбочна област. Твърденията
на Община Аксаково, че има разминаване в показанията на свид. Г., който излага,
че контузията е била на левия крак, а според медицинските документи – на десен
крак и дясна ръка – са несъстоятелни, доколкото видно от медицинското
удостоверение № 909/2014 г. контузени са и двата крака, а свидетелят в
съдебното заседание е заявил, че като се видели с ищеца последният се оплакал
от болки в левия и десния крак. Наред с това, от показанията на свид. Я. и
свид. Г. се установяват и претърпените от ищеца неблагоприятни психически и
емоционални преживявания, доколкото същият не е могъл пълноценно да си почине,
имайки предвид, че посещението му в България е било след упражнено потестативно
право на отпуск. Вместо да си почива се наложило К. да посещава болници и да
пуска жалби против общината, което неминуемо е предизвикало стрес и
неспокойствие в живота ѝ.
Причинно-следствената връзка между описаните по горе неимуществени
вреди и противоправното деяние, осъществено при или по повод на възложената от
общината работа, също е установена по несъмнен начин от цялата доказателствена
съвкупност, доколкото ответникът не е ангажирал никакви доказателства, които да
установят, че телесните увреждания по лицето са последица от друг инцидент,
настъпил на друга дата и място.
Пред въззивния съд е поставен за разглеждане и
спорът за размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди, като според
доводите на К., изложени във въззивната ѝ жалба, същият е определен в
минимален размер и е в несъответствие с принципа за справедливост, залегнал в
чл. 52 от ЗЗД предвид претърпените болки и страдания, а според Община Аксаково
– размерът на присъденото обезщетение е прекомерен с оглед конкретните данни по
делото, подробно изложени във втората въззивна жалба.
Справедливото обезщетяване, каквото
изисква чл.
52 от ЗЗД, на всички неимуществени вреди,
означава съдът да определи точен паричен еквивалент на болките и страданията,
на трайните поражения върху физическата цялост и здраве на пострадалото лице
във всеки отделен случай конкретно, а не по общи критерии. Определената сума
пари в най-пълна степен следва да компенсира вредите.
Понятието "справедливост"
не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на съда по същество на
конкретни обстоятелства от обективната действителност. Такива обективни
обстоятелства при телесните увреждания могат да бъдат характерът на
увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е
извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените
морални страдания, осакатявания, загрозявания и др - в този смисъл е
задължителната тълкувателна практика на ВС, обективирана в ППВС № 4 от 1968 г.
на Пленума на ВС, на която се позовават и ищецът и ответникът във въззивните си
жалби.
Моралните вреди са индивидуално
определими и паричното обезщетение за тях следва да съответства на необходимото
за преодоляването им. Не е проява на справедливост, а е в дисхармония със
справедливостта определяне на парично обезщетение по-голямо от необходимото за
обезщетяване на претърпените вреди като се обсъдят всички наведени доводи и
обстоятелства, обосноваващи по-нисък размер на обезщетението.
При определяне на дължимото
обезщетение следва да се държи сметка и за обществените представи за
справедливост в аспект на съществуващите обществено-икономически условия на
живот.
Предвид конкретните данни по делото,
настоящият съдебен състав при определяне размера на дължимото обезщетение за
неимуществени вреди взе предвид следните обстоятелства, а именно: вида на телесната повреда, който се
установява от приетите по делото писмени доказателства – медицинска документация,
а именно – лека, изразяваща се във временно разстройство на здравето неопасно
за живота; характера на леките телесни повреди – контузия на лявото ходило,
линейни ожулвания на дясното ходило, областта на десния глезен, травматични
отоци, кръвонасядания и ожулвания в гореописаните области; интензитетът на уврежданията – движенията в областта на лявото
ходило са ограничени, болезнени. Ищецът не е ангажирал доказателства досежно
периодът на възстановяване на гореописаните травматични увреждания, поради
което този правнорелевантен факт при определянето на размера на обезщетението
остава недоказан.
Въззивният съд съобрази и годините на пострадалата към датата на инцидента – 57 г., като
напредналата възраст обуславя по-нискния праг на търпимост към физическите
болки и страдания, отделно по-доброто общо физическо здраве е от особена
важност на тези години. Следва да се вземе предвид и начинът, по който е причинено увреждането – падайки в необезопасен
изкоп пред входната врата на ищеца в тъмната част от денонощието по време на
ползване на отпуск. От приобщения към делото доказателствен материал се
установява още, че процесният инцидент е довел и до негативни психически и
емоционални преживявания и стрес.
При съобразяване с посочените
критерии, от една страна, и от друга – със съществуващите обществено-икономически условия в страната, въззивният съд намира,
че пълният размер на обезщетението за претърпени неимуществени вреди е 1500.00
лева, като искът до този размер е основателен. За горницата над 1500.00 лева до
5100.00 лева следва да се отхвърли като неоснователен.
Съдът не споделя доводите на
ответника за това, че ищецът със своето поведение сам е създал благоприятните
предпоставки за инцидента и е допринесъл за увреждането си. Последният нито е
бил длъжен да предвижда, че пред входната му врата има изкоп, имайки предвид и
факта, че по проект е предвидено изкопите да са до оградите на частните имоти,
нито е могъл да предвиди това с оглед липсата на поставени сигнални ленти,
табели, знаци, огради. Твърдението, че процесният изкоп е бил добре осветен,
остава недоказано. По делото са приобщени писмени доказателства, от които се
установява единствено броя на несветещите улични осветители в съответните
улици. Дори уличното осветление да е в добро състояние, то обективната
възможност да се възприеме изкопът е в зависимост от индивидуалните способности
на всяко лице. Законодателят изрично е вменил в задължение на строителя да
обезопаси строителните площадки, включително и чрез светлинни сигнали.
Доказани са в тяхната кумулативност
елементите от фактическия състав на деликтната отговорност на Общината Аксаково
по чл. 49 вр. чл. 45, ал. 1 от ЗЗД, като липсват данни дължимата сума по
обезщетението, предмет на иска, да е заплатена изцяло на пострадалото лице.
Основателността на главния иск,
обуславя дължимостта на акцесорното вземане за обезщетение за забава в размер
на законната лихва от 18.08.2014 г. до окончателното погасяване на
задължението.
Поради
съвпадане на крайните изводи на двете съдебни инстанции обжалваното
първоинстанционно решение следва да се потвърди изцяло.
Относно
съдебно-деловодните разноски:
Поради
съвпадащ резултат от разглеждането на делото по същество, въззивният съд не
може да ревизира произнасянето по отношение на разноските.
При този изход от делото, претенцията и на двете страни за
присъждане на съдебно-деловодни разноски сторени в хода на настоящото
производство следва се остави без уважение, доколкото са направени по повод
неоснователни въззивни жалби.
Водим
от изложените мотиви, СЪДЪТ
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № 4171 от 11.10.2019 г., постановено
по гр.д. № 17902/2018 г. по описа на РС-Варна, ГО, 34-ти съдебен състав.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно
обжалване пред ВКС в едномесечен срок
от съобщението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.