№ 2 xxxx
6 / x xxxx 6.6.20
x xxxx 7 Г.
Р Е Ш Е
Н И Е
x xxxx
xxxx .06.20
x xxxx 7 година
град
Монтана
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД -
МОНТАНА, втори граждански състав в публично заседание на петнадесети май през
две хиляди и седемнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАЛЯ МЛАДЕНОВА
при секретаря Татяна
Иванова и в присъствието на прокурора…………………….., като разгледа докладваното от съдията МЛАДЕНОВА
гр.д. № 2 x xxxx x x xxxx 2 по описа за 20 x xxxx 6 година, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е
образувано по предявени искови претенции с правно основание чл.200 ал. x xxxx от КТ.
Ищците К.П.И. и Б.Ц.
xxx твърдят в исковата молба, че на 0 x x xxxx .09.20 x xxxx 6 година, около x xxxx 9.
x x xxxx 0 часа в град Монтана, в кв.”К.”,
на кръстовището на улиците „О.” и „К.”, на електрически стълб, собственост на Ч.,
за който „Н.” ООД има договор за ползването му, П. Б.Ц., заедно със свой колега
е работил по отстраняване на авария – ремонт на телекомуникационно трасе в кв.”К.”.
Заявяват, че синът им е работил на длъжност "монтьор, електронно
телекомуникационно оборудване" в ответното дружество - "С." ООД,
което от своя страна е имал Договор за изграждане, отстраняване на проблеми и
поддръжка на кабелни интернет мрежи с "Н. -С..Н." ООД. По време на
извършване на преките служебни задължения при конкретната авария на 0 x x xxxx .09.20 x xxxx 6 година, и за целта на отстраняване на
същата, се налагало многократно качване на височина около xxxx метра по стълба, подпряна на електрическия
стълб, за да се направи оглед на аварията и да се предприемат мерки за
отстраняването й. Поддържат също така, че при едно от поредните си изкачванията
по използваната стълба, за да закачи ремонтирания кабел към кутията на "Н.
- С..Н." ООД, П. Б.Ц., се докоснал до нарушена изолация на коаксиален
кабел /проводник/, намиращ се под напрежение, и вследствие на токовия удар е
получил обгаряния по тялото и е паднал от стълбата. Твърдят, че в резултат на това и в
пряко причинно следствена връзка с трудовата злополука, синът им П.
Б.Ц. попаднал под високо електрическо напрежение 2 x x xxxx xxxx -240 V и получил обгаряния по тялото, като в
резултат на това паднал от височина около xxxx метра. На място му е оказана първа помощ от С.Й.К.
и е транспортиран до МБАЛ - Монтана, но въпреки положените усиля от спешния
екип П. Б.Ц. починал от електротравма -
остра
сърдечна и дихателна недостатъчност предизвикана от електрокуцио /поражение от
електрически ток, при преминаването му през центровете на сърдечната и
дихателната дейност и разстройство на техните функции/. Ищците
заявяват, че случилото се е прието за
трудова злополука по чл. xxxx xxxx ал. x xxxx от КСО.
Поддържат, че пострадалият П. Б.Ц., към
момента на настъпване на процесната трудова злополука се е намирал в трудово
правоотношение със "CB -Н." ООД - град Монтана. Твърдят и това, че в Протокол № x xxxx xxxx от 2 x xxxx .09.20 x xxxx 6 година за резултатите от извършено
разследване на злополука по описа на ТП на НОИ Монтана, е посочено, че в
момента на злополуката потърпевшия е изпълнявал служебните си задължения.
Ищците считат настъпилата смъртна злополука, като трудова злополука, тъй като
фактическата обстановка по възникването й отговаря на предпоставките посочени в
чл. xxxx xxxx ал. x xxxx от КСО
и е завършен необходимия фактически състав за квалификацията й по чл. xxxx 7 - чл.60 от КСО и по Наредба за установяване,
разследване, регистриране и отчитане на трудовите злополуки. Заявяват, че са
налице и основанията на чл. 200, ал. x
xxxx във връзка с чл. x xxxx 27
ал. x xxxx т.З, от Кодекса на Труда /КТ/ за ангажиране
имуществена отговорност на работодателя при смърт на работник, спрямо тях, което
от своя страна, им дава право да претендират обезщетение за претърпените във
връзка със смъртта на своя син неимуществени вреди. Поддържат, че със сключения
от "СВ -Н." ООД, ЕИК x x x
xxxx , трудов договор №47/29.09.20 x
xxxx 2 година с П. Б.Ц., явяващ се техен
син, е учредено валидно трудово правоотношение по Кодекса на труда, в резултат
на което ответното дружество се явява работодател на починалия по смисъла на
трудовото законодателство. Поддържат, че вредите, които търпят, са в пряка причинно следствена връзка
с така настъпилата смъртна трудова
злополука - загубата на своя син и опора в живота и последиците от нея са,
както неимуществени така и имуществени. Твърдят, че в качеството им на законни
наследници на починалия - П. Б.Ц., по смисъла на чл.200 ал. xxxx от КТ,
с настоящата искова молба, на основание чл. 200 ал. x xxxx от КТ,
предявяват искова претенция, съгласно която желаят да се постанови решение, с
което да се ангажира имуществената отговорност на работодателя и да се присъди
в тежест на "СВ -Н." ООД, ЕИК x x x xxxx , със седалище и адрес на управление: град
Монтана, ул."Трети март" № 78 да изплати обезщетение, само за
неимуществените вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания от
преждевременната и неочаквана загуба на тяхния роден син.
Поддържат и това, че смъртта поставя край на живота, като най
- ценно човешко благо, което прави вредите от настъпването й от една страна
невъзвратими, а от друга най - големи, ако трябва да бъдат по някакъв начин от
морална гледна точка градирани в скала. Заявяват, че загубата на дете,
съставлява едно от най - тежките възможни житейски събития така, че дори и
интензивността на страданието на родителите на починалия да намалява във
времето, негативните последици са невъзстановими и оставят дълбок и болезнен
отпечатък завинаги, имайки предвид факта на силната емоционална връзка майка и
баща - син, както и факта на надживяване собственото им дете, което са създали
и отгледали, давайки най-милото и всичко ценно, за да порасне и да се превърне
в пълноценен член на обществото, в тяхна опора, подкрепа - морална, физическа и
финансова, прави вредата в това отношение непоправима, материално неизмерима и
непреодолима във времето.
Ищците поддържат, че търпят изключително тежко загубата на
своето дете, осъзнават и страдат от факта, че завинаги са лишени от любовта,
грижата, помощта на своя син - П., макар и пораснал съгласно законите на
Република Б. - пълнолетен, все пак той остава тяхно дете, като на следващо
място осъзнават, че болки и страдания от загубата на толкова скъп, най - скъп и
мил за тях човек, ще търпят винаги. Заявявят, че трудно могат да се определят
последиците, които ще последват смъртта на П., но със сигурност могат да
твърдят, че те ще са дълбоки и скръбни, още повече, че същият губи живота си
нелепо и то при извършване на служебни задължения само на 27 години.
Ищците поддържат, че към настоящия момент страдат от пост
травматичен стрес, изразяващ се в нарушение на съня, отчужденост, тревожност,
тежки депресивни състояния, агресивни състояния, натрупване на отрицателни
емоции към обкръжаващата ги среда. Преди настъпилото събитие, заявяват, че са
били изключително жизнени и контактни, радвали се на спокоен, весел живот и
постоянни срещи с близки, приятели, живели са живота на едно нормално
средностатистическо българско семейство. Твърдят, че в момента са затворени и
неконтактни, избягват срещи с други лица, дори и роднини, така обичайните за
всеки човек желания за социални контакти, стремеж към положителни емоционални
преживявания са им чужди.
Ищците заявяват, че обезщетение за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост, която по смисъла на чл. xxxx 2
от ЗЗД не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица конкретни
обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда
при определяне на размера на обезщетението при всеки решаван от него спор.
Заявяват, че обезщетенията които се дължат от ответника - "СВ -Н."
ООД за компенсиране на неимуществените вреди, изразяващи се в болки и страдания
от загубата на роден син, които те са претърпели, търпят и ще продължават да
търпят от загубата на П., са в размер на x x xxxx 00 000,00 ( x x x xxxx ) лева, от които по x x xxxx 000,00
( x x xxxx ) лева за всеки един от тях.
Предвид
гореизложеното молят съда, след като се убеди в основателността на исковете, да
постанови решение, с което да осъди ответното дружество "СВ -Н." ЕООД,
ЕИК x x x xxxx със
седалище и адрес на управление град Монтана, ул. "Трети март" № 78 да
заплати сумата от по x x xxxx 000,00
( x x xxxx хиляди) лева на всеки един от тях, явяващи се
родители на починалия, обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
изразяващи се в болки и страдания вследствие смъртта и загубата на техния роден
син, ведно със законна лихва върху посочените по - горе суми, считано от датата
на деликта - 0 x x xxxx .09.20 x xxxx 6 година до окончателното им изплащане, както
и съдебно деловодните разноски, сторени от тях за образуване и водене на
настоящото гражданско производство.
Ответникът „С.” ЕООД
- град Монтана, представлявано от С. Г. Ц. е депозирало в срока по чл. x xxxx x x
xxxx x xxxx от ГПК писмен отговор на исковата молба, в
който изразява становище за недопустимост на предявените искове, респективно
неоснователност на същите. Твърди, че исковете са предявени преждевременно,
поради което са недопустими. Поддържа, че от представените от ищците писмени
доказателства е безспорно, че злополуката е настъпила през работното време на
пострадалия, при изпълнение на служебните му задължения като монтьор електронно
телекомуникационно оборудване, но за правилната преценка на причините за
злополуката, а от там и за отговорноста на дружеството, най вече за размера на
обезщетението, е необходимо да се изчака разследването по образуванато
досъдебно прозводоство. Твърди също така, че точните причини за смъртта могат
да се изяснят правилно единствено чрез назначаване на експертизи - съдебно
медицинска и съдебно техническа, едната от които вече е назначена по
досъдебното п-во, а другата ще бъде назначена след заключението на съдебно
медицинската. В отговора на исковата молба ответникът заявява също така, че с
оглед първоначалните данни, може да се направи основателно предположение, че е налице престъпление от трети лица -
евентуално от незаконно прикачилите се /по чл. x xxxx 22 или x xxxx 2
x x xxxx ал.2 от НК/ или от длъжностни лица на Ч.
/енергоснабдителното дружество/, допуснали незаконното прикачване или
неупражнили контрол над електрическата мрежа, тяхна собственост. Поддържа, че
ако това предположение се потвърди от експертизите, имуществената отговорност
за причинените неимуществени вреди ще бъде деликтна, по чл. 4 xxxx от ЗЗД,
евентуално и по чл. 49 от ЗЗД, а не по чл.200 от КТ. Ответникът твърди също така, че предявените искове са
неоснователни, а алтернативно -
завишени,
тъй като от страна на дружеството не са допуснати никакви нарушения на КТ и
други нормативни актове, уреждащи задължения на работодателя за осигуряване на
безопасни и здравословни условия на труд. Ответникът поддържа и това, че
притежава договор с „Н. С.-Н." ООД, по силата на който поддържа и
отстранява повреди по въздушната кабелна инфраструктура за достъп до интернет и
цифрова теревизия. От друга страна възложителят /„Н. С.-Н./ ООД има сключен
договор с „Ч. Р. Б." АД, по силата на който елементите от стълбовата
разпределителна ел. мрежа ще се ползват за разполагане на въздушно изградена
електронна съобщителна мрежа , като „Ч.” като собственик на мрежата е длъжен да
осигури на „Н. С.-Н." достъп до мрежата
при спазаване изискванията за
безопасност.
Ответникът заявява,
че за нерегламентираното свързване на коаксиалния кабел на мястото на
злополуката, довело до фаталния резултат, не е имало как да е известно на
дружеството, за да предприеме действия за отстраняването му. Още повече, че по
коаксиалните кабели на дружествата /„Близу" и „Н. С. Н." /, по които
се предават сигналите за интернет и телевизия и които е следвало да ремонтира
пострадалия, няма напрежение, опасно за здравето на
работниците, тъй като коаксиалния кабел се използва само за пренос на
нискочестотни сигнали и по никакъв начин не е допустимо да се използва за
пренос на високо напрежение. Твърди, че според разследването на НОИ,
пострадалият е работил на височита около xxxx метра
без
обезопаснтелен колан и ударозащитна каска. Поддържа и това, че пострадалият
притежава изискващата се за длъжността му правоспособност, тъй като е завършил
професионална гимназия по електротехника,
специалност „телекомуникационни системи”, и е придобил професия техник по
комуникационни системи, притежава и свидетелство за професионална квалификация
със същата специалност и професия
монтьор
по комуникационни системи. Заявява, че дружеството е сключило договор със
служба „Трудова медицина” и е спазило всички нейни указания за осигуряване на
безопасни условия на труд, в т.ч. е извършило оценка на риска за здравето и
безопасността на работниците и е определило работните места и видовете работи,
при които се изискват лични предпазни средства въз основа на извършената оценка
на риска на работното място. Поддържа, че дружеството е провеждало инструктажи
на пострадалия - встъпителен /начален/ и периодични и му е осигурило
/предоставило/ необходимите лични предпазни средства - ударозащитна каска и
предпазен колан /изискващи се при изпълнение на дейността при която е настъпила
злополуката/, които той е бил задължен да ги ползва, но не ги е ползвал и са
били в служебната му кола.
Поради изложеното,
моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявените искове, а
алтернативно - занижи чувствително размера на същите в т.ч. и поради проявената
от пострадалия груба небрежност, и на основание чл 78 ал. x x xxxx от ГПК
да присъди на дружеството разноски, съобразно с отхвърлените части на исковете.
По делото е
конституирано като трето лице „Ч. Р. Б.” АД – град София, представлявано от
юрисконсулт Ф.Г.Г., който твърди, че по никакъв начин действия на служител/и на
„Ч. Р. Б.” АД не са станали причина за настъпването трудовата злополука на 0 x
x xxxx .09.20 x xxxx 6 година с П. Б.Ц..
Доказателствата по
делото са писмени и гласни. Изслушани са и са приети заключения на вещи лица.
Съдът, след като
прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните по свое
убеждение и при условията на чл.2 x x xxxx xxxx ГПК,
приема за установено следното:
Ищците К.П.И. и Б.Ц.
xxx са родители на пострадалия П. Б.Ц., починал на 0 x x xxxx .09.20 x xxxx 6 година. Синът им П. Б.Ц. е работил на
длъжност "монтьор, електронно телекомуникационно оборудване" в ответното
дружество. Установено е, че на 0 x x xxxx .09.20 x xxxx 6 година, около x xxxx 9.
x x xxxx 0 часа в град Монтана, в кв.”К.”,
на кръстовището на улиците „О.” и „К.”, на електрически стълб, П. Б.Ц., заедно
със свой колега е работил по отстраняване на авария – ремонт на
телекомуникационно трасе в кв.”К.”.
„С.” ЕООД има
договор за изграждане , отстраняване на проблеми и поддръжка на кабелни
интернет мрежи с „Н.” ООД. Около x xxxx 9 часа и x x xxxx 0 минути П. Ц. е работил по отстраняване на
аварията заедно със С.Й.К.. За целта на отстраняване на същата, се налагало
многократно качване на височина около xxxx метра по стълба, подпряна на електрическия
стълб, за да се направи оглед на аварията и да се предприемат мерки за
отстраняването й. При едно от поредните си изкачванията по използваната стълба,
за да закачи ремонтирания кабел към кутията на "Н. - С..Н." ООД, П. Б.Ц.,
се докоснал до нарушена изолация на коаксиален кабел /проводник/, намиращ се
под напрежение, и вследствие на токовия удар е получил обгаряния по тялото и е
паднал от стълбата. П. Ц. е попаднал под
високо електрическо напрежение 2 x x xxxx xxxx -240 V и получил обгаряния по тялото, като в
резултат на това паднал от височина около xxxx метра. На място му е оказана първа помощ от С.Й.К.
и е транспортиран до МБАЛ - Монтана, но въпреки положените усиля от спешния
екип П. Б.Ц. починал от електротравма -
остра
сърдечна и дихателна недостатъчност предизвикана от електрокуцио /поражение от
електрически ток, при преминаването му през центровете на сърдечната и
дихателната дейност и разстройство на техните функции/.
Случилото се е
прието за трудова злополука по чл. xxxx xxxx ал. x
xxxx от КСО. В Протокол № x xxxx xxxx от 2 x xxxx .09.20 x xxxx 6 година за резултатите от извършено
разследване на злополука по описа на ТП на НОИ Монтана, е посочено, че в
момента на злополуката потърпевшия е изпълнявал служебните си задължения. От
Протокол № x xxxx за
разследване на причините за допуснатата трудова злополука е видно, че лицето е
работило без обезопасителен колан.
От приетото по делото
заключение по допуснатата и назначена съдебно – медицинска експертиза /л. x
xxxx x xxxx x xxxx – x
xxxx x xxxx 2/
се установява, че непосредствената причина за смъртта на П. Б.Ц. е
електротравма /удар от електрически ток/ получена по време на изпълнение на
служебните му задължения, а именно – по време на работа на електрически стълб
на кръстовището на ул.”О.” и „К.” в град Монтана при отстраняване на повреда на
телекомуникационното трасе на кабелен оператор „Н.” ООД. Категорично е вещото
лице доктор И.Д.И. в заключението си, че между настъпилата смърт на лицето П. Б.Ц.
и процесната трудова злополука, станала на 0 x x xxxx .09.20 x xxxx 6 година е налице пряка причинно-следствена
връзка.
По делото са приети и
заключения /основно и допълнително/ по допусната и назначена съдебно-техническа
експертиза /л. x xxxx 74- x xxxx 76 и л.200-20 xxxx /, изготвени от вещото лице К.Н.Б.. От
заключенията е видно, че пострадалият е облегнал стълбата на процесния ел.стълб,
покачил се е по нея – за удобство при работа – на височина, при която кабелите
на обслужваната от него ВКСМ са били приблизително на нивото на гърдите му
придържайки се към стълба с ръка (липсвал е предпазен колан) е започнал работа
по кабелите. Вещото лице твърди в заключенията си, че вероятно по невнимание
пострадалият се е облегнал странично, с горната трета на мишницата си към
процесния коаксиален кабел, по който в този момент е протичал електрически токс
напрежение 2 x x xxxx xxxx -240
V и тъй като не е ползвал предпазни средства – диелектрични обувки, ръкавици,
работно облекло и други – е затворил през себе си електрическата верига
„накъсо” към земята, при което през тялото му е протекъл електрически ток. Вещото
лице е стигнало до извода, че установените причини за злополуката са следните:
наличие на ниво 0, xxxx м под кутията на „С.” ООД на офазен и завързан
с арматурна/кофражна тел кабел – силов кабел за въздушно окачване, с изолация
от омрежен полиетилен (ХLPE); липсата на лични предпазни средства у пострадалия
– работно облекло, диелектрични обувки и ръкавици, диелектрича каска и липса на
предварителна проверка за офазяване около кутията на „С.” ООД.
Гореизложената
фактическа обстановка се потвърждава от събраните по делото писмени и гласни
доказателствени средства и от заключенията на вещите лица, които съдът
кредитира изцяло, като обективни, безпристрастни и компетентно изготвени.
За да може да се
проведе успешно искът по чл.200 от КТ, са необходими две кумулативни условия: x xxxx .
наличие на вреда от трудова злополука или професионална болест, които да са
причинили временна неработоспособност, инвалидност или смърт на работника или
служителя-в конкретния случай се касае за трудова злополука; 2. причинна връзка
между увреждането, в случая смърт и обичайните, неизбежно присъщите и
съпътстващи дадената работа вредности или условия на труда. Необходимостта от
тази връзка законът изтъква чрез изискването трудовата злополука да е настъпила
“изключително или предимно” под въздействието на работната среда или на
трудовия процес.
Настоящата съдебна
инстанция намира, че в процесния случай са налице посочените по-горе
предпоставки. Наличието на трудова злополука се установява, както от приетите
по делото писмени доказателства, представени с исковата молба, в частност – разпореждане
по чл.60 ал. x xxxx от КСО, декларация за трудова злополука и протокол
№ x xxxx xxxx от 2 x
xxxx .09.20 x xxxx 6 година, така и от заключението на вещото
лице – доктор И.Д.. Налице е и причинна връзка между трудовата злополука и
изпълняваната от сина на ищците работа като монтьор, електронно
телекомуникационно оборудване в „С.” ЕООД - Монтана, което обстоятелство се
установява по един безспорен и категоричен начин от заключението на вещото лице
доктор И.Д.. Задължението на работодателя за обезвреда възниква независимо от
това дали той самият, негов орган или друг работник или служител е виновен за
увреждането, тоест вината е ирелевантна в конкретния случай и е безпредметно
нейното обсъждане. С оглед на всичко изложено дотук, съдът намира исковата
претенция по чл.200 ал. x xxxx от КТ за доказана по основание - отговорността
на работодателя е ангажирана и последният следва да репарира вредите, които ищците
търпят в резултат на смъртта на тяхния син, починал в следствие на станала
трудова злополука. Тези вреди в конкретния случай са от неимуществен характер.
Съгласно
разпоредбата на чл. xxxx 2 от ЗЗД
обезщетението за неимуществени вреди се определя по справедливост от съда. При
определянето на това обезщетение следва да се съобразят всички обстоятелства от
значение за неговия размер.
Смъртта поставя край
на живота, като най - ценно човешко благо, което прави вредите от настъпването
й от една страна невъзвратими, а от друга най – големи. Загубата на дете,
съставлява едно от най - тежките възможни житейски събития. Негативните
последици за ищците са невъзстановими и оставят дълбок и болезнен отпечатък
завинаги, имайки предвид факта на силната емоционална връзка родители - син,
както и факта на надживяване собственото им дете, което са създали и отгледали,
давайки най-милото и всичко ценно, за да порасне и да се превърне в пълноценен
член на обществото, в тяхна опора, подкрепа - морална, физическа и финансова,
прави вредата в това отношение непоправима, материално неизмерима и
непреодолима във времето.
Безспорно е, че ищците преживяват изключително тежко загубата
на своето дете, осъзнават и страдат от факта, че завинаги са лишени от любовта,
грижата, помощта на своя син – П., който губи живота си нелепо и то при
извършване на служебни задължения само на 27 години.
От приетите по делото съдебно-психиатрична и психологична
експертизи, изготвени от доктор П.П., специалист – психиатър и И.Б. – магистър
– психолог, се установява по един безспорен и категоричен начин, че състоянието
на ищците е квалифицирано в МКБ x xxxx 0 като първоначална реакция на стрес до
първите 20 дена, която винаги предшества последващата протрахирана
тревожно-депресивна реакция.
От данните по делото, в частност
показанията на разпитания по делото свидетел, който е и брат на пострадалия – Ц.Б.Ц.
се установява, че ищците, които са негови и на на починалия му брат родителите, като негови най-близки
родственици, преживяват тежко смъртта на своя син, който е бил на 27 години,
изживяват и продължават да изживяват мъки и страдания. В момента са затворени и неконтактни, избягват срещи с други
лица, дори и роднини, така обичайните за всеки човек желания за социални
контакти. Стремежът към положителни емоционални преживявания са им чужди.
Основните възражения на ответника са
свързани с твърдението, че е налице съпричиняване от страна на пострадалия,
поради което претендираният размер на обезщетението за причинени неимуществени
вреди следва да бъде намален.
Така направеното възражение съдът намира
за основателно. От данните по делото, в конкретност приложените от ответника
писмени доказателства, се установява, че пострадалият е бил подходящо обучен, инструктиран и са му били осигурени
изискващите се за безопасна работа лични предпазни средства. Установено е, че пострадалия
е завършил професиотална гимназия по електротехника с професионална
подготовка по здравословни и безопасни условия на труд, електрически
измервания, електричмески монтаж и демонтаж, токозахранващи устройства, и др.,
което налага извода че той е бил подходящо обучен. От приложеното по делото допълнително
споразумение към трудовия договор от x
xxxx 4.07.20 x xxxx xxxx година
/л.60 от делото/ е видно, че той е бил определен за наставник по схема „Подкрепа
за заетост" за провеждане на въвеждащо обучение. От приложеното извлечение
от книгата за начален инструктаж /л.7 x xxxx от
досъдебното производство и л.6 x x xxxx от гр.дело, служебната бележка на л.62 и
книгата за периодичен и извънреден инструктаж е видно, че на пострадалия е
проведен както начален, така и периодичен инструктаж.
Въпреки
че от страна на ответното дружество на пострадалия са били предоставени необходимите
лични предпазни средства по време на отстратяване на повредата той не ги е ползвал.
Не е ползвал противоударната каска и
обезопасителния колан, които по време
на злополуката са били в колата. Това обстоятелство се установява от показанията
на разпитания по делото свидетел С.Й.. Установено е също така, че освен че пострадалият
не е ползвал личните предпазни средства, преди започване на работа той не е извършил предварителна проверка за офазяване около кутията. Освен това работниците на дружеството са били инструктирани,
с оглед безопосноста им, да проверяват и напрежението по мрежата, преди започване
на работа. Задължение за проверка за офазяване преди започване на работа е произтичало
и от ползването на преносима стълба при работа на височина. За безопасното ползване
на стълбата пострадалия е бил инструктиран. Преди да приеприеме отстраняване на
повредата пострадалия е следвало да „установи риска от открити електрически проводници
и устройства в областта на работата", „ да работи със закопчано работно облекло",
„ при осигурена безопасност от падане чрез подходящо оборудване, лични предпазни
средства и задължително използване на обезопасителен колан".
Всички
тези обстоятелства водят до извода, че пострадалият е проявил груба небрежност,
с която е допринесъл за настъпването на злополуката т.е. налице е съпричиняване
по смисъла на чл.20 x xxxx ,ал.2 КТ. Относно
грубата небрежност има вече, установена от ВКС по реда на чл.290 ГПК съдебна практика,
според която грубата небрежност представлява неполагане на тази дължима грижа, каквато
и най-небрежният би положил в подобна обстановка /решение №29 x xxxx от x xxxx x xxxx .07.20
x xxxx 2Г. по гр.д.№9 xxxx x xxxx /20 x xxxx x xxxx Г. на IV Г. о.; решение № xxxx 48 от 24.07.20 x xxxx 2Г. по гр.д.№ x xxxx 490/20
x xxxx 0Г. на IV Г.о.; решение № x xxxx 8 от 8.02.20 x xxxx 2Г. по гр.д.№4 x x xxxx 4/20 x xxxx x xxxx Г. и др./. Прието е, че не всяко съпричиняване
на вредите от работника, а само това, извършено при груба небрежност може да доведе
до намаляване на дължимото обезщетение от работодателя. Това е поведението на работника,при
което той не полага елементарно старание и внимание и пренебрегва основните правила
за безопасност. При тези данни настоящата инстанция приема, че в случая е налице
основание за намаляване отговорността на работодателя-ответник на основание чл.20
x xxxx ,ал.2 КТ, поради допусната от пострадалия
груба небрежност в причинна връзка с вредоносния резултат. Това е така, защото починалият
сам се е поставил в ситуация на повишен риск. Той е познавал правилата за безопасна
работа, притежавал е необходимата висока квалификация и опит, проведен му е задължителен
инструктаж. Независимо от това е извършил действия в нарушение на законови предписания
за безопасност на труда, поради не полагане на елементарно старание и внимание при
изпълнение на работата, проявени от него, в причинна връзка с които е настъпилата
злополука.
С оглед
на събраните по делото доказателства и задължителната съдебна практика, съобразно
която критерий при определяне на процента на съпричиняване е конкретния принос на
увредения,при съпоставка на действията на пострадалия и нарушенията на безопасните
условия на труд, които е допуснал с останалите обективни причини за настъпване на
трудовата злополука, настоящата инстанция определя размера на съпричиняване на трудовата
злополука от страна на пострадалия на xxxx 0
%.
В конкретния
случай родителите на починалия – ищците по делото, като негови най-близки родственици
имат право на обезщетение за преживените морални страдания. Те продължават да изживяват
мъки и страдания. Доколкото нанесените морални страдания могат да бъдат определени
в техния паричен еквивалент,настоящата инстанция намира, че по справедливост съобразно
нормата на чл. xxxx 2 ЗЗД размерът на обезщетението
за причинените им неимуществени вреди следва да бъде определен по x xxxx 00
000 лева на всеки един от тях, ведно със законната лихва. Така определения размер
на обезщетение за неимуществени вреди следва да бъде намален на основание чл.20
x xxxx , ал.2 КТ с процента на съпричиняване
на пострадалия от xxxx 0 %, при което обезщетението на всеки един от ищците
възлиза на по xxxx 0 000 лева.
Съобразно този изход
на делото ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати по сметка на
Районен съд - Монтана държавна такса в размер на 4 000 лева, разноски в
производството за съдебни експертизи в размер на x xxxx xxxx 00 лева, както и сумата от xxxx лева - държавна такса в случай на служебно
издаване на изпълнителен лист. Ответното дружество следва да бъде осъдено да
заплати на ищците и адвокатско възнаграждение в размер на 2 0 x x xxxx 0 лева. Съобразно отхвърлената част от иска
ищците следва да заплатят на ответното дружество сумата от xxxx 074,
x x xxxx x x xxxx лева.
По горните
съображения съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА „С.” ЕООД,
ЕИК x x x xxxx със
седалище и адрес на управление град Монтана, бул.”Трети март” № 78, представлявано
от управителя С. Г. Ц. да заплати на К.П. xxx, ЕГН xxxxxxxxxx сумата от xxxx 0
000 /петдесет хиляди/ лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени
вреди от смъртта на нейния син П. Б.Ц., починал на 0 x x xxxx .09.20 x xxxx 6 година, вследствие на станала трудова
злополука, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на
смъртта - 0 x x xxxx .09.20 x xxxx 6 година до окончателното й изплащане, като
ОТХВЪРЛЯ иска в останалата му част над уважения до претендирания размер от x x xxxx 000 / x
x xxxx хиляди/ лева като неоснователен.
ОСЪЖДА „С.” ЕООД,
ЕИК x x x xxxx със
седалище и адрес на управление град Монтана, бул.”Трети март” № 78, представлявано
от управителя С. Г. Ц. да заплати на Б.Ц. xxx, ЕГН xxxxxxxxxx сумата от xxxx 0
000 /петдесет хиляди/ лева, представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди от смъртта на неговия син П. Б.Ц., починал на 0 x x xxxx .09.20 x xxxx 6 година, вследствие на станала трудова
злополука, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на
смъртта - 0 x x xxxx .09.20 x xxxx 6 година до окончателното й изплащане, като
ОТХВЪРЛЯ иска в останалата му част над уважения до претендирания размер от x x xxxx 000 / x
x xxxx хиляди/ лева като неоснователен.
ОСЪЖДА „С.” ЕООД,
ЕИК x x x xxxx със
седалище и адрес на управление град Монтана, бул.”Трети март” № 78,
представлявано от управителя С. Г. Ц. да заплати по сметка на Районен съд-
Монтана държавна такса в размер на 4 000 /четири хиляди/ лева, разноски в
производството за съдебни експертизи в размер на x xxxx xxxx 00 /хиляда и петстотин/ лева, както и сумата
от xxxx /пет/
лева - държавна такса в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
ОСЪЖДА „С.” ЕООД,
ЕИК x x x xxxx със
седалище и адрес на управление град Монтана, бул.”Трети март” № 78,
представлявано от управителя С. Г. Ц. да заплати на К.П. xxx, ЕГН xxxxxxxxxx xxx,
ЕГН xxxxxxxxxx сумата от 2 0 x x xxxx 0
/две хиляди и триста/ лева – разноски в производството.
ОСЪЖДА К.П. xxx, ЕГН
xxxxxxxxxx xxx, ЕГН xxxxxxxxxx да заплатят на „С.” ЕООД, ЕИК x x x xxxx със
седалище и адрес на управление град Монтана, бул.”Трети март” № 78,
представлявано от управителя С. Г. Ц. сумата от xxxx 074,
x x xxxx x x xxxx /пет
хиляди седемдесет и четири лева и тридесет и три стотинки/ лева – разноски в
производството.
Решението е постановено
при участие на третото лице „Ч. Р. Б.” АД – град София.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
въззивно обжалване пред Окръжен съд-Монтана в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ