Решение по дело №737/2019 на Окръжен съд - Пазарджик

Номер на акта: 502
Дата: 18 декември 2019 г. (в сила от 18 декември 2019 г.)
Съдия: Димитър Пандалиев Бозаджиев
Дело: 20195200500737
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 22 октомври 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ

 

 

№ 502, 18.12.2019г., гр. П.

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

            ПАЗАРДЖИШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, в проведеното на двадесети ноември две хиляди и деветнадесета година открито заседание,  в състав:

 

                                                           Председател: Минка Трънджиева

                 Членове: Венцислав Маратилов

                                          Димитър Бозаджиев

 

с участието на секретаря Галина Младенова, като разгледа докладваното от съдията Бозаджиев в.гр.дело №737 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното :   

 

            Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С Решение №512/18.04.2019г., постановено по гр.д.№1472/2018г. по описа на РС- П. е осъдена, на основание чл.410, ал.1 от КЗ, Агенция „П.И.“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.С., бул.„М.“ №3, чрез Областно пътно управление- П., със седалище и адрес на управление: гр.П., ул.„А.С.“ №20, да заплати на „ЗАД Б.В.И.Г.“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.С., пл.„П.“ №5, представлявано от Н.Ч. и К.Р., сумата от 207,27лв., ведно със законната лихва върху нея от деня на подаване на исковата молба в съда- 19.04.2018г., до окончателното й изплащане, представляваща заплатено от ищеца в полза на С.П.С. застрахователно обезщетение по застраховка „К.С.“ за причинените му имуществени вреди по лек автомобил „Р.Л.“, с рег. №..., в резултат от ПТП /преминаване през необозначена и необезопасена дупка на пътното платно/, настъпило на 23.08.2017г. на републикански път III-842 Ю.- Г.Б.- Б. в участъка, находящ се на около 2,5км преди с.Г.Б., чиято поддръжка и ремонт е възложена на ответника.

Осъдена е на основание чл.78, ал.1 от ГПК, Агенция „П.И.“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.С., бул.„М.“ №3, чрез Областно пътно управление- П., със седалище и адрес на управление: гр.П., ул.„А.С.“ №20, да заплати на „ЗАД Б.В.И.Г.“ АД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр.С., пл.„П.“ №5, представлявано от Н.Ч. и К.Р., разноски по делото, а именно държавна такса в размер на 50лв., адвокатско възнаграждение в размер на 300лв., депозит за вещо лице в размер на 150лв. и депозит за свидетели в размер на 40лв.

Решението е постановено с участието на третите лица помагачи на ответника- „П.П.“ АД, с ново наименование „Е.П.“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.П., бул.„Д.“ №76, „А.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: с.Б.П., обл.Б., ж.к.Производствена база на „А.“ ЕООД и „И.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.В., район „О.“, ул.„А.Д.“ №31.

Против това решение е постъпила въззивна жалба от Агенция „П.И.“- Областно пътно управление- П., чрез пълномощника си- юрист, Началник отдел „АО“- Я.Б..

Твърди се в същата, че решението е неправилно, незаконосъобразно и необосновано.

Сочи се, че от писмените и гласни доказателства не се установява причинно- следствената връзка между твърдяното пътно произшествие и декларираните от водача имуществени вреди по автомобила, както и механизма на осъществяване на 23.08.2017г. на ПТП при движение по републикански път- ІІІ- 842 Ю.- Г.Б.- Б., като постановеното решение е в противоречие с принципа на разпределение на доказателствената тежест, регламентиран в чл.154 от ГПК.

Твърди се, че съдът неоснователно пренебрегва представените от жалбоподателя писмени доказателства, които установяват, че на републикански път ІІІ- 842 Ю.- Г.Б.- Б. е извършено изкърпване на пътната настилка. В този смисъл са и показанията на св.Ч..

Визира се, че писмените и гласни доказателства по делото сочат изпълнение на АПИ, визирани в чл.19, ал.2 от ЗП.

Сочи се, че съдът основава своето решение и на автотехническата експертиза, която се приема, че е непоследователна в изводите относно причинно- следствената връзка между механизма на ПТП и нанесените щети.

В тази насока се излагат съображения.

Моли се за отмяна на постановеното първоинстанционно решение, като неправилно и незаконосъобразно, като се постанови ново, с което се отхвърли в цялост предявения срещу Агенция „П.И.“ ОПУ П..

В срокът по чл.263, ал.1 от ГПК е депозиран писмен отговор от третото лице- помагач на страната на ответника- „Е.П.“ АД, със старо име „П.П.“, представлявано то Изпълнителния директор М.П., чрез юриск.К.З..

В него се оспорва изцяло подадената въззивна жалба.

По същество се приема, че не е установено по безспорен и непротиворечив начин мястото на твърдяното ПТП, нито причината за настъпването му.

В този смисъл се сочи, че от събраните по делото гласни доказателства не се установява по категоричен начин механизма на ПТП. Липсата на преки доказателствени средства за обстоятелствата, при които е бил увреден застрахования при ищеца лек автомобил, силно разколебават твърденията на ищеца за причината за твърдяното ПТП.

Счита се, че при така събраните доказателства не може да се направи преценка, дали заключението на изслушаната по делото автотехническа експертиза следва да се възприеме, като надлежно доказателство относно посочения в него механизъм на ПТП. Следователно, по делото остава недоказано причиняването на вреди от навлизане в нарушена цялост на пътното платно /дупка/ за възстановяване, на които застрахователя /ищеца и ответник по жалбата/ е заплатил на застрахования сумата от 207,27лв. При това положение се приема, че няма основание за ангажиране отговорността на ответника.

Твърди се, че процесния пътен участък не е така натоварен и експлоатацията му не предполага пет месечна амортизация.

Счита се, че причината за ПТП е нещо друго, но не и неравност на пътната настилка и не на твърдяното от ищеца място, обстоятелства които се явяват недоказани.

Моли се подадената въззивна жалба да бъде уважена, тъй като първоинстанционния съдебен акт се явява неправилен и необоснован, базиран само на предположения, а предявения срещу АПИ иск е неоснователен.

В срокът по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор от адв.Е.Т., в качеството й на пълномощник на ЗАД „Булстрад В.И.Г“ АД, в който се оспорва подадената въззивна жалба, като се приема, че изложените в последната възражения са неоснователни.

В този смисъл се сочи, че няма как да бъдат споделени доводите на въззивника, че невъзможността на св.С. да посочат точния километър, на който се е намирала дупката, поражда съмнения относно достоверността на показанията им.

Приема се за неоснователен изводът на въззивника за заинтересованост на свидетелите С., доколкото изплащането на застрахователното обезщетение на последните, произтича от договорните задължения на ЗАД „Булстрад В.И.Г.“ АД по застраховка „К.С.“ и по никакъв начин не е обвързано с изхода на настоящото производство.

Визират се за несъстоятелни аналогиите, които жалбоподателят прави, по повод на движещия се пред автомобила на свидетелите друг автомобил с техни приятели, доколкото липсата на щети по другия автомобил е ирелевантно за спора, а и няма категорични доказателства в тази насока.

Сочи се, че показанията на свидетелите С. са последователни, логични и непротиворечиви.

Неоснователни се явяват възраженията на АПИ относно приетата по делото експертиза и изводите на вещото лице, доколкото същата не е била оспорена от въззивника и е приета, като доказателство по делото, както и че от ангажираните от него писмени доказателства се установява, че дупките по процесния пътен участък са били запълнени 4 месеца преди произшествието.

Счита се, че по делото са събрани достатъчно безспорни писмени и гласни доказателства относно механизма на произшествието и наличието на причинно- следствена връзка между същото и щетите по застрахования автомобил.

Моли се за оставяне без уважение на подадената въззивна жалба, като се потвърди обжалваното решение на районния съд, като правилно и законосъобразно.

Моли се за осъждането на Агенция „П.И.“ да заплати разноски за въззивното производство- адвокатско възнаграждение в размер на 300лв.

Писмени отговори в указания срок от третите лица- помагачи „А.“ ЕООД и „И.“ ЕООД не са постъпили.

В съдебно заседание, жалбоподателят Агенция „П.И.“- Областно пътно управление- П., редовно призован, законен представите не се явява. Не се явява и пълномощникът му юрист Б.. От страна на последната е постъпило писмено становище, в което се поддържа подадената въззивна жалба, кат осе моли да бъде отменено първоинстанционното решение, като се отхвърли предявения иск.

Моли се за присъждане на направените по делото разноски, съгласно представен списък.

Ответникът- ЗАД „Булстрад В.И.Г“ АД, редовно призован, законен представител не се явява. От страна на пълномощникът на последния е представено писмено становище, с което се оспорва подадената въззивна жалба, като се счита, че тя е неоснователна. Приема се, че решението на районния съд е правилно и законосъобразно. Излагат се съображения в тази насока.

Моли са за потвърждаване на обжалваното решение с присъждане на направените във въззивното производство разноски за адвокатско възнаграждение.

Третите лица- помагачи- „Е.П.“ АД, „А.“ ЕООД и „И.“ ЕООД, редовно призовани, не се явяват.

За да се произнесе, Пазарджишкият окръжен съд извърши преценка на събраните по делото доказателства, взе предвид доводите на страните и приема за установено следното:

Предявен е от страна на ищецът „ЗАД Б.В.И.Г.“ АД чрез пълномощника си адвокат Т. иск против ответника Агенция „П.И.“ чрез Областно пътно управление- П. с правно основание по чл.410, ал.1 от КЗ, във вр. с чл.49 от ЗЗД.

Твърди се в исковата молба, че на 23.08.2017г. при движение по междуселищен път от с.Ю. към гр.Б., в участъка находящ се на около 2,5км. Преди с.Г.Б., при извършване на ляв завой, л.а., марка „Р.Л.“ с рег.№ ….. е преминал през необозначаен и необезопасена голяма и дълбока дупка на пътното платно, в резултата на което са се увредили предна и задна десни гуми и предната дясната джанта на автомобила.

Сочи се, че при настъпването на местопроизшествието, увреденият автомобил е имал валидна застраховка „К.С.“ в ЗАД „Б.В.И.Г.“ АД, сключена на 17.10.2016г. На основание подадено заявление в ЗАД „Булстрад В.И.Г.“ АД е образувана щета, като негов служител е извършил оглед на автомобила, при който е констатирал увреждане на задна дясна гума, предна дясна гума и предна дясна джанта.

Визира се, че съгласно заключение на вещо лице- оценител от застрахователното дружество, сумата необходима за отстраняване на щетите по застрахования автомобил е била в размер на 202,27лв.

Твърди се, че с доклад по щета от 08.09.2017г., ЗАД „Бустрад Иншурънс Груп“ АД е изплатило по банков път на С.П.С.- собственик на застрахования автомобил определеното обезщетение от 207,27лв.

Твърди се, че на основание чл.410, ал.1 от КЗ с изплащането на обезщетението застрахователното дружество е встъпило в правата на застрахованото лице против причинителя на вредата до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски направени с неговото определяне.

Визира се, че увреждането на  лек автомобил, марка „Рено“, с рег.№…… е настъпило в резултата на недостатък на вещ- път, поради което и отговорността за настъпилите вреди е на Агенция „П.И.“ която отговаря за ремонта и поддържането на републиканската пътна мрежа.

Счита се, че ответната Агенция, в качеството си на Администрация стопанисваща процесния път не е изпълнила задълженията си по чл.3, ал.1, и ал.2 и чл.167, ал.1, изр.1 от ЗДвП.

Искането е да бъде постановено решение, с което да бъде осъден ответникът да му заплати сумата от 207,27лв., ведно със законната лихва върху главницата от деня на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане, представляваща заплатено от ищеца в полза на С.П.С. застрахователно обезщетение по застраховка „К.С.“ за причинените му имуществени вреди по лек автомобил „Р.Л.“, с рег.№ …., в резултат от ПТП /преминаване през необозначена и необезопасена дупка на пътното платно/, настъпило на 23.08.2017г. на междуселищен път от с.Ю. към гр.Б. в участъка, находящ се на около 2,5 км преди с.Г.Б., съставляващ част от републикански път III-842, чиято поддръжка и ремонт е възложена на ответника.

В постъпил в срокът по чл.131, ал.1 от ГПК писмен отговор, ответникът Агенция „П.И.“ чрез Областно пътно управление- П. оспорва иска по основание и размер.

Счита се, че от представените писмените доказателства не се установява наличието на причинно- следствена връзка между твърдяното пътно произшествие и настъпилите вреди, тъй като не е установен механизма на причиняване на ПТП, точния участък /километър/, в който се е случило твърдяното ПТП и наличието на неизправност /дупка/ на пътя.

Твърди се, че четири месеца преди датата на процесното ПТП е направен ремонт на този участък от пътя и са запълнени съществуващите дупки на пътното платно.

Оспорва се твърдението, че ремонтът на автомобила е извършен в автосервиз, тъй като не са представени доказателства за това.

Визира се, че с Договор за възлагане на обществена поръчка № РД-38-19/09.10.2015г. ответникът е възложил дейностите по ремонт и поддържане /превантивно, текущо, зимно и ремонтно- възстановителни работи при аварийни ситуации/ на републиканската пътна мрежа на територията на Южен централен район, където попада процесният участък, на ДЗЗД „Пътно поддържане област П. и област П.“, в което участват „П.П.“ АД, „А.“ ЕООД и „И.“ ЕООД и съгласно договора изпълнителят отговаря при причиняване на ПТП и/или възникване на щета в резултат на неизпълнение или некачествено изпълнение на предмета на договора.

Като трети лица помагачи на страната на ответника в производството са конституирани „П.П.“ АД /с ново наименование „Е.П.“ АД/ „А.“ ЕООД и „И.“ ЕООД.

От третото лице помагач „П.“ АД /с ново наименование „Е.П.“ АД/, чрез пълномощника си- юриск.З. се оспорва иска по основание и размер.

Приема се, че не е имало дупка в процесния участък към датата на твърдяното ПТП и настъпването на ПТП, тъй като по делото не са представени доказателства за уведомяване на органите на МВР за настъпилото ПТП.

Оспорва се основателността и размера на платеното от ищеца застрахователно обезщетение, като се сочи, че не е спазен редът за завеждане и изплащането му, предвиден в общите условия на застрахователя.

Счита се, че причина за настъпване на процесното ПТП е неспазване на правилата за движение по пътищата и по- конкретно несъобразяване на скоростта с пътните условия.

Акцентира се върху това, че ищецът не сочи точното местоположение и размери на въпросната дупка.

Твърди се, че като изпълнител по Договор за възлагане на обществена поръчка № РД-38-19/09.10.2015г. е изпълнил точно всички свои задължения след възлагането им от ответника, а за процесния пътен участък е изпълнил възложените му задачи през месец март 2017г. и те са приети без забележка от възложителя.

Искането е за отхвърляне на предявения иск.

От страна на третите лица помагачи- „А.“ ЕООД и „И.“ ЕООД не се постъпили писмени отговори на подадената искова молба.

С оглед на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Видно от Застрахователна полица №…/17.10.2016г. се установява, че св.С.П.С. и ищцовото дружество са сключили застраховка „Булстрад К.С.“, за лек автомобил „Р.Л.“, с рег. № …, със срок на застрахователното покритие от 29.10.2016г. до 29.10.2017г.

От Свидетелство за управление на МПС №…., издадено на 07.04.2011г. се установява, че С.П.С. е разполагал с валидно свидетелство за управление на МПС, а от свидетелство за регистрация част II, че автомобилът е негова собственост.

Видно от Удостоверение- л.19 се установява, че автомобилът е преминал технически преглед на 21.10.2016г. и подлежи на технически преглед на 21.10.2017г.

Видно от Заявление за изплащане на застрахователно обезщетение по застраховки „Каско“ и „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при имуществени вреди от 24.08.2017г., С.П.С. е поискал от „ЗАД Б.В.И.Г.“ АД да му бъде изплатено обезщетение за причинените на застрахования лек автомобил Р.Л., с рег.№…. вреди- спукана предна и задна десни гуми, на 23.08.2017г. на 3 км преди с.Г.Б., в резултат от попадане в дупка на пътя. Представени са два броя декларации от С.П.С. и Л.Т.С., в които е декларирано събитието касаещо процесния автомобил на инкриминираната дата- 23.08.2017г.

При ищецът е заведена претенция №…/17/24.08.2017г., като щетите по автомобила са описани в Опис на претенция № 51-03000-02705/17/24.08.2017г., а именно: гума задна дясна Моmo …/…, DОТ 3915, 5 mm и гума предна дясна Моmo …/.., DОТ 3915, 5 mm- за подмяна, както и джанта лята, предна дясна- за боядисване с основен цвят боя.

Видно от Опис- заключение по претенция №…/17/24.08.2017г., щетата е оценена на стойност 207,27лв.

От Доклад по щета №…/08.09.2017г. е видно, че на застрахования е определено да се изплати обезщетение в размер на 207,27лв.

Видно от Платежно нареждане от 12.09.2017г., ищецът е заплатил на С.П.С. застрахователно обезщетение в размер на 207,27лв.

От Писмо с изх.№841/27.03.2018г. от Областно пътно управление- П. е видно, че          пътя от Ю. към Б. в участъка, находящ се на 2,5- 3 км преди с.Г.Б. е част от Републиканската пътна мрежа- III-842, Ю.- Г.Б.- Б., а администрацията, стопанисваща пътя, съгласно чл.19, ал.1, т.1 ЗП е Агенция „П.И.“- Областно пътно управление П..

Видно от Писмо с изх.№11-00-5/08.01.2019г. от Областно пътно управление- П. се установява, че началото на път ІІІ-842 Ю.- Г.Б.- Б. (км 0+000) се намира при пътно кръстовище с път ІІ-84 Звъничево- Велинград- Ю.- Разлог, а краят на път ІІІ-842 Ю.- Г.Б.- Б. (км 26+046) се намира при пътно кръстовище с път І-8 С.- П.- П. в границите на гр.Б.. Приложена е схема, на който са обозначени началният и крайният километър на ІІІ-842 Ю.- Г.Б.- Б..

Видно от Договор за възлагане на обществена поръчка №РД-38-19/09.10.2015г., сключен между Агенция „П.И.“ и ДЗЗД „Пътно поддържане област П. и област П.“, в което участват „П.П.“ АД, „А.“ ЕООД и „И.“ ЕООД се установява, че ответникът е възложил, а изпълнителят ДЗЗД „Пътно поддържане област П. и област П.“ е приел да извършва дейностите по ремонт и поддържане /превантивно, текущо, зимно и ремонтно- възстановителни работи при аварийни ситуации/ на републиканската пътна мрежа на територията на Южен централен район, включително процесния участък, срещу заплащането на договорената цена за срок от 48 месеца, считано от 17.10.2015г., съгласно възлагателно писмо от 12.10.2015г.

От Месечни задания за извършване на дейности по поддържането /превантивно, текущо, зимно и ремонтно- възстановителни работи/ на републиканските пътища на територията на ОПУ- П. през месеците март, юли и август 2017г. се установява, какви дейности са били възложени на изпълнителя по договора за обществена поръчка за съответните месеци, а от технологични схеми за действително извършена работа по текущ ремонт и поддържане за месеците март, юли и август 2017г. и справки за действително извършените видове работа по текущ ремонт и поддържане за същите месеци на 2017г.- какви видове дейности и на кой пътен участък са извършени. Конкретно за месец март 2017г. е отчетено извършването на ремонт, включващ изкърпване на настилките със студена асфалтова смес ръчно, на път III-842 от км 3+000 до км 8+000 и на км 3+000 до км 10+000.

В показанията си, разпитаните по делегация от РС- Бургас свидетели С.П.С. и Л.Т.С. сочат, че на 23.08.2017г. следобед на връщане от Гърция са се движили със собствения си лек автомобил в посока от Ю. към Б. със скорост не повече от 40-50 км./ч, тъй като пътят не позволявал движение с по- висока скорост. В участък, преди с.Г.Б., на ляв завой автомобилът преминал през дупка, намираща се в дясната пътна лента. Свидетелите не могат да посочат точното местоположение на дупката, нито ориентир, по който да се определи километърът, на който се намира дупката. Не могат да определят размерите на дупката, тъй като пътят бил тесен и с много завои, поради което не могли да спрат или да се върнат, за да огледат дупката, но според тях била доста дълбока. Нямало е как се види дупката, тъй като са се движили зад друг автомобил и не е имало време да се реагира. Дупката не е била обезопасена или обозначена. След инцидента установили, че предната гума е спукана и я сменили с резервната, а по-късно се установило, че задната гума е с балон. Обадили се на застрахователя и на телефон 112, посетили полицейския участък в първото населено място по пътя.

В показанията си св.Ч., служител на ответната агенция визира, че ежедневно се извършва обход на пътя, намиращ се в конкретния пътен участък, за констатиране на неизправности по пътя. Сред края на зимния период- през месец март 2017г. е извършен обход, констатирани са единични малки дупки, съставено е планово задание за ремонтирането им и те са били изкърпени от поддържащата фирма със студена асфалтова смес. От месец март 2017г. до месец август 2017г. не са установени други разрушения на пътя.

Видно от заключението съдебно авто- техническа експертиза изготвена от в.л.Ф. се установява, че най- вероятният от техническа гледна точка механизъм на ПТП е следният: ПТП е протекло в светлата част на деня след обяд на 23.08.2017г. при благоприятни пътни условия, суха пътна настилка в условията на планински път с низходящ наклон и множество завои. Водачът С.П.С. е управлявал лек автомобил „Р.Л.“, с рег.№.... Видимостта при движението в дясната лента е било ограничено от наличието на предно движещ се автомобил на пътното платно и водачът не е имал техническата възможност своевременно да възприеме наличието на дупка на пътното платно при конкретните пътни условия, скорост на движение на автомобила 40-50 км/ч и нормално време за реакция и задействане на спирачките от водача в интервала от 21-30 м.

Вещото лице сочи, че скоростта на движение на автомобила е била технически съобразена с пътните условия, при което автомобилът е бил правилно разположен в собствената пътна лента, най- вероятно на дистанция по-малка от 20м. след предно движещия се автомобил.

Ударът от автомобила е осъществен с предната дясна и задната дясна гуми, като автомобилът е преминал последователно и на скорост през дупка на пътното платно. Настъпили са повреди основно върху десните гуми на автомобила, като предната гума е срязана с увредена джанта, а задната повредена с разкъсване на страницата т.нар. балон.

Вещото лице е прави извод, че настъпилите повреди по предната и задната десни гуми и джанта на лекия автомобил, като степен на увреденост напълно съответстват на установения и описан механизъм на произшествието и на представения опис на щетите от застрахователя. Посочва, че необходимата сума за възстановяване на щетите по автомобила по средни пазарни цени възлиза на 411,50лв. с ДДС, но като се има предвид овехтяването на автомобилните гуми сумата по щетата възлиза на 237лв.

При извършения оглед с фотозаснемане от страна на вещото лице е установено, че от километър 3 до километър 1,1 от табелата има налични шест леви завоя, в зоната на които са установени кръпки от наличието на съществуващи преди това дупки. На километър 2,5, вещото лице е установило кръпки- последователно в дясно преди центъра на завоя с големи размери.

При извършения оглед на място вещото лице е установило, че процесният пътен участък е ремонтиран и в момента на огледа няма налични дупки в дясната лента на пътното платно. След извършения ремонт и изкърпване не е възможно да се определят действителните параметри на препятствието- дупка: дължина, широчина, дълбочина и форма.

В съдебно заседание от страна на вещото лице се визира, че е посетил процесния пътен участък около 15.03.2019г., като е установил, че е направен ремонт според него през лятото или есента.

Въз основа на приетото от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата за редовна и допустима- отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК, подадена е в срок, от процесуално легитимиран субект, срещу подлежащ на обжалване акт.

Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо в обжалваната част.

Същото е и правилно, като въззивният състав изцяло споделя мотивите на обжалваното решение, поради което и на основание чл. 272 ГПК препраща към мотивите на РС. Във връзка с доводите и възраженията, изложени във въззивната жалба следва да се добави следното:

В случая не могат да се приемат за основателни направените възражения в насока за недоказаност на обстоятелството, че процесното ПТП е настъпило вследствие на необезопасена и необозначена дупка на пътното платно на републикански път. За установяване на това обстоятелство, от страна на ищецът са ангажирани по делото части документи- заявление за изплащане на застрахователно обезщетение от 24.08.2017г., декларации за настъпване на застрахователно събитие по полица „К.С.“ от водача на МПС и от свидетел на събитието, опис на претенцията, опис- заключение, доклад по щета, които макар и да не се ползват с материална доказателствена сила, каквато имат официалните свидетелстващи документи, не са лишени от доказателствена стойност и се преценяват от съда във връзка с всички останали обстоятелства и събраните в хода на производството доказателства. Ангажирани са също и гласни доказателствени средства изразени в показанията на свидетелите С., които установяват отразеното в представените частни документи, като противно на доводите на въззивника, показанията и на двамата свидетели не противоречат на отразеното в представените от ищеца частни документи. Отделно от това тези документи са взети предвид от вещото лице по изслушаната авто-техническа експертиза, според заключението на която, причинените на автомобила щети от процесното ПТП, съответстват на механизма на ПТП, описан от ищеца.

Налице са възражения относно достоверността на показанията на цитираните по- горе двама свидетели, но същите не могат да бъдат приети за основателни. Както първата инстанция, така и настоящата приема, че излаганите от тях данни следва да бъдат кредитирани, като последователни, логични и кореспондиращи с писмените доказателства по делото. От показанията и на двамата свидетели действително не се установява конкретния километър и съответно размери на процесната дупка на пътното платно. Независимо от това следва да се отбележи, че те конкретизират пътния участък на който се е намирала дупката, а именно с.Ю.- Б., преди с.Г.Б., като посочват видимите ориентири на местопроизшествието- стръмен участък, на завой, мантинела от дясната страна, като не е имало възможност в този момент да се спре, както и наличие на дупка на пътното платно. Тези установени от тях факти в достатъчна степен определят мястото на произшествието, съответно и механизма на ПТП. Няма основание за извод са се приеме, че е налице заинтересованост на свидетелите и оттам показанията им да не бъдат кредитирани. В тази насока следва да се посочи, че съгласно Решение №91 от 05.07.2019г., по гр.д.№4243/2018г., ВКС, ІІг.о., няма пречка един факт да се приеме за доказан, ако е установен със свидетелски показания /при условие, че те са допустими като доказателствено средство/ и липсват други доказателства, както за неговото осъществяване, така и такива, поставящи под съмнение съществуването му.

В конкретният казус, показанията на тези двама свидетели са допустими, като не се оборват, а напротив, подкрепят се от останалите доказателствени източници по делото, с изключение на свидетелските показания на св.Ч., по отношение на които правилно районния съд не е дал кредит на доверие, мотивите които се споделят изцяло и от настоящата инстанция.

Действително по делото не е представен констативен протокол за ПТП, съставен от органите на МВР- Пътна полиция, като ищецът изобщо не твърди такъв да е съставян. По силата на законовата делегация на чл.125а, ал.2 от ЗДвП е издадена Наредба № Iз-41/12.01.2009 г. за документите и реда за съставянето им при пътнотранспортни произшествия и реда за информиране между МВР, КФН и ИЦ към Гаранционен фонд, приложима към момента на настъпване на ПТП. В чл.6, т.4 от Наредбата, в приложимата й редакция преди доп. ДВ, бр.19/28.02.2017г., е предвидено, че не се посещават от органите на МВР- Пътна полиция и не се съставят документи за повреди на МПС, които не са причинени от друго ППС, какъвто е и разглеждания случай. Същевременно по делото не са заявени твърдения от страна на ответника, че в резултат на ПТП, увреденото МПС не е било в състояние да се придвижва на собствен ход поради причинените му вреди, поради което този факт не е включен в предмета на доказване и съответно за него не са събирани доказателства, т.е. нормата на чл.125, т.8 от ЗДвП не намира приложение в настоящия случай.

Действително тези свидетели не могат да конкретизират точния километър на който се е намирала дупката и конкретния й размер, но в съвкупността на излаганите от тях данни  с подадените от тях декларации се изяснява, както фактическата обстановка при която е настъпило увреждането, така и неговия механизъм. Излаганата от тях обстановка е в относимост на заключението на съдебно- техническата експертиза, съгласно което, настъпилите повреди по лек автомобил „Р.Л.“ съответстват  на установения и описан механизъм на произшествието и в представения опис на щетите на застрахователя. Във връзка със заключението на вещото лице следва да се посочи, че ответната страна не е направила възражения по отношения на неприемането й като доказателство по делото пред първата инстанция. На практика неопровергано е и твърдението на вещото лице, че в посочените от него участъци където се приема, че е станало ПТП е личало, че е правен ремонт през лятото или есента. От приложените снимки по заключението на всяка една от тях се установява, че в дясната половина на тези участъци има големи кръпки на пътното платно. Тези констатации, реално дават основание да не бъдат кредитирани показанията на св.Ч., че след извършването на ремонтни дейности по процесния пътен участък от месец март 2017г. до месец август 2017г. не са установени по него разрушения. В този смисъл не могат да се кредитира и писменото доказателство представено от ответника- Справка за месец март 2017г., че е извършено изкърпване на пътното платно през месец март и на практика да се приема, че не би следвало да има дупка на последното. Не може да се игнорира и факта, че огледа извършен от вещото лице близо година и половина след въпросния инцидент.

При така изложените съображения, въззивният съд счита, че ищецът е установил по безспорен начин настъпването на ПТП, неговия механизъм, както и настъпилите в резултат на него имуществени вреди.

В настоящия случай е установено, че автомобилът е попаднал в несигнализирана дупка на пътното платно, стопанисвано от ответника. Доколкото последният не е изпълнил задължението си произтичащо 30 от ЗП, във вр. с чл.167 от ЗДвП да ремонтира тази дупка, както и задължението си по чл.13, ал.1 от ЗДвП да предупреди участниците в движението за опасностите по пътя, като постави необходимите средства за сигнализиране, следва да се приеме, че с бездействието си е причинил на застрахованото при ищеца лице имуществени вреди, поради което следва да се ангажира отговорността му по чл.410 от КЗ, във вр. с чл.49 от ЗЗД.

Поради съвпадане на крайните изводи на двете съдебни инстанции, обжалваното решение, като правилно и законосъобразно следва да се потвърди, а подадената въззивна жалба, като неоснователна да се остави без уважение.

Предвид изхода на делото, в тежест на Агенция „П.И.“ чрез Областно пътно управление- П. следва да се присъдят направените от въззиваемия разноски за настоящата инстанция- адвокатско възнаграждение в размер на 300лв.

По изложените съображения, Пазарджишкият окръжен съд

 

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА Решение №512/18.04.2019г., постановено по гр.д.№1472/2018г. по описа на РС- П..

ОСЪЖДА Агенция „П.И.“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.С., бул.„М.“ №3, чрез Областно пътно управление- П., със седалище и адрес на управление: гр.П., ул.„А.С.“ №20, да ЗАПЛАТИ на „ЗАД Б.В.И.Г.“ АД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр.С., пл.„П.“ №5, представлявано от Н.Ч. и К.Р., съдебно- деловодни разноски пред въззивната инстанция- адвокатски хонорар в размер на 300/триста/.

Решението не подлежи на касационно обжалване, на основание чл.280, ал.2 от ГПК.

 

 

 

                                                      Председател:                  

 

 

 

 

   Членове:1.                       

 

 

 

 

                                                                              2.