Р Е Ш Е Н И Е

 

  №

 

 

 

 

ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ХVІ - ти състав в закрито съдебно  заседание проведено на четиринадесети януари   през две хиляди и деветнадесета  година, в състав:

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: РУМЯНА ХРИСТОВА

 

 като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 4392 по описа за 2017 год., за да се произнесе взе предвид следното:

 

        Производството по делото е Образувано по молба на адв.Кремена Маринова  от ВАК , като пълномощник на ищеца С.Д.С., ЕГН: **********.  

        Молителят претендира от съда да допълни решение №1856/30.04.2018год., постановено по гр.дело № 4392/2017год. , като се произнесе със осъдителен диспозитив и осъди солидарно ответниците да му заплатят , сумата от 65.54щ.д., представляваща вземане за мораторна лихва, начислена за периода  от  01.04.2015год. до 03.06.2016год. върху сумата 547.71щ.д., съответно : 54.16щ.д. , начислено върху сумата от 452.67щ.д. и 11.37щ.д. , начислено върху сумата от 95.04щ.д. обезщетение за неизползван отпуск.

    В дадения от съда срок , ответниците  не депозират отговор.   

   Съдът  след  преценка на събраните по делото дока

Зателства, прави следните изводи от фактическа и правна страна:

 С решение №1856 постановено по гр.дело №2326/2012 год. по описа на ВРС-ХVІ , съдът   е  постановил следното: ОСЪЖДА „В.И.” ЕООД, ЕИК202054290, да заплати на С.Д.С., ЕГН **********, сума в размер на 547.71щатски долара, представляваща дължимо трудово възнаграждение за месец  март 2015год. в размер от 452.67щ.д. и 95.04щ.д. обезщетение за неползван платен годишен отпуск, ведно с лихва върху неизплатената част от главницата от  предявяване на исковата молба до  окончателното изплащане на задължението, на осн. чл.128 КТ и чл.224 от КТ.

ОТХВЪРЛЯ исковете на Сергей Сашев Черкичев, ЕГН: **********  за осъждане на „Б.” АД, ЕИК203107778, за сума в размер на 547.71щатски долара, представляваща дължимо трудово за месец  март 2015год. в размер от 452.67щ.д. и 95.04щ.д. обезщетение за неползван платен годишен отпуск, ведно с лихва върху неизплатената част от главницата от  предявяване на исковата молба до  окончателното изплащане на задължението, на осн. чл.128 КТ и чл.224 от КТ, вр. чл.199з КТК.

 Ищецът е заявил и в  доклада на исковата молба е приета и следната искова претенция: за осъждане на ответниците солидарно да заплатят , сумата от  65.54щатски долара, представляващи  обезщетение  за забава на работодателя  за периода от 01.04.2015 г. до 03.06.2016 г. Едва с молбата за допълване на решението, ищецът прави конкретизация на претенцията си за изтекла лихва в размер от 65.54щ.д., представляваща вземане за мораторна лихва, начислена за периода  от  01.04.2015год. до 03.06.2016год. върху сумата 547.71щ.д., съответно : 54.16щ.д. , начислено върху сумата от 452.67щ.д. и 11.37щ.д. , начислено върху сумата от 95.04щ.д. обезщетение за неизползван отпуск.

С решението си съдът е приел , че главните искове  спрямо ответника Б.” АД, ЕИК203107778 са неоснователни. С оглед на това неоснователна се явява и претенция за изтекла лихва за забава.

По отношение на другия ответник „В.И.” ЕООД, ЕИК202054290,исковете за изтекла лихва за забава са неоснователни, поради недоказаност. За да приеме основателност на главните искове, съдът се е позовал на извършено от страна на ответника „В.И.“ЕООД признание , че дължи  главните искове и на договора, приет на л.25 от делото. По отношение на акцесорните искове за лихва обаче, липсват доказателства от които може да се установи, че забавата във заплащането им е със начална дата, сочената от ищеца -01.04. 2015год. С оглед на това и предвид липсата на доказателства, от които да се изведе извод , че ответникът „В.И.“ЕООД е във забава с начална дата , сочена от ищеца, тези искове са явяват недоказани по основание. Предвид на това съдът постановява диспозитив , с които ги отхвърля.

 

Водим от горното , съдът 

 

 

 

Р Е Ш И:

 

    

 ДОПЪЛВА решение №1856 от 30.04.2018год. постановено по гр.дело №4392 от 2017год. по описа на ВРС-ХVІ, в следния смисъл: ОТХВЪРЛЯ  иска на Сергей Сашев Черкичев, ЕГН: ********** за солидарно осъждане на „В.И.” ЕООД, ЕИК202054290 и „Б.” АД, ЕИК203107778 да му заплатят сумата от 65.54щатски долара, представляващи  обезщетение  за забава на работодателя  за периода от 01.04.2015 г. до 03.06.2016 г., на основание чл.86 от ЗЗД, като неоснователен и недоказан.

       РЕШЕНИЕТО  подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщаването на страните пред ВОС .

      

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

                                /Р.Христова/