Решение по дело №863/2021 на Административен съд - Бургас

Номер на акта: 907
Дата: 21 юни 2021 г.
Съдия: Димитър Христов Гальов
Дело: 20217040700863
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 15 април 2021 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер      907                                         21.06.2021г.                                 гр.Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД–БУРГАС, XVI-ти състав, на двадесет и седми май две хиляди двадесет и първа година, в публично заседание, в следния състав:

 

                                                                Председател: ДАНИЕЛА ДРАГНЕВА

                                                                       Членове: ВЕСЕЛИН ЕНЧЕВ

         ДИМИТЪР ГАЛЬОВ

Секретар: С. Х.

Прокурор: Христо Колев

като разгледа докладваното от съдията Д.Гальов КАНД № 863 по описа за 2021г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.63, ал.1, изр.2 от Закона за администра-тивните нарушения и наказания (ЗАНН), вр. чл.348 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), вр. чл.208-228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на РД „Автомобилна администрация“-гр.Бургас, против Решение № 260196 от 02.03.2021г., постановено по НАХД № 216 от 2021г. по описа на Районен съд– гр.Бургас, с което е отменено наказателно постановление № 22-0000515 от 16.12.2020г., издадено от Директора на РД“АА“- гр.Бургас, против дружеството „А.М.Бургаз Транс“ ЕООД.

Според касатора решението е неправилно поради необоснованост и противоречие с нормите на материалния закон. Безспорно, в случаят ставало въпрос за български превозвач, извършващ международни превози на товари, респективно попадал в обхвата на ЗАвтПр. Дружеството не съхранило тахографските листи от аналогови тахографи на превозните средства с посочените рег. номера, както и другата изискуема информация, най-малко една година от тяхното приключване, с което нарушило разпоредбата на чл.91в, т.1-2 от закона и Регламент /ЕО/ № 561/2006. Позовава се на съдържанието на приложени декларации от управителя на фирмата относно липсата на съхранени данни. Прави се анализ на нормативните указания относно сроковете за образуване на административнонаказателно производство, както и естеството на изпълнителното деяние. Изтъква се, че акта и НП са съставени след извършена комплексна проверка и съставен в тази връзка констативен протокол, а актът е от „бланков тип“ и мястото за детайлно описание на нарушението е недостатъчно. Направено е искане, касационната инстанция да отмени оспореното решение на Районен съд – Бургас и да потвърди процесното наказателно постановление. Претендира се юрисконсултско възнаграждение.

Посочените в жалбата оплаквания съдът квалифицира по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК – неправилно решение поради допуснато нарушение на материалния закон и съществени процесуални нарушения.

В съдебно заседание, касаторът се представлява от пълномощник с юридическо образование, който поддържа касационната жалба и пледира за отмяна на решението и потвърждаване на НП.

Ответника по касация- „А.М.Бургаз Транс“ ЕООД се представлява от упълномощен процесуален представител- адвокат, който оспорва касационната жалба и пледира решението на районния съд да бъде оставено в сила. Не се ангажират нови доказателства.

Представителят на Окръжна прокуратура – Бургас дава заключение за основателност на оспорването и предлага решението на РС- гр.Бургас да бъде отменено, респективно да бъде потвърдено наказателното постановление.

След като прецени доводите и становищата на страните, събраните по делото доказателства и въз основа разпоредбите на закона, настоящият състав на Административен съд – гр.Бургас намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл.211 от АПК от надлежна страна, по смисъла на чл.210, ал.1 от АПК, за която съдебният акт бил неблагоприятен и в съответствие с изискванията за форма и реквизити, поради което се явява процесуално ДОПУСТИМА. Налице са предпоставките за  разглеждане на жалбата по същество, при което съдът съобрази следното:

Производството пред Районен съд – гр.Бургас било образувано по жалба на „А.М.Бургаз Транс“ ЕООД, против наказателно постановление № 22-0000515 от 16.12.2020г., издадено от РДАА-гр.Бургас. С посоченото НП, издадено на основание чл.104, ал.7 и чл.91в, т.1 и 2 от Закона за автомобилните превози на дружеството е наложена „имуществена санкция” в размер на 2000 лева, за това, че

около 14.00 часа в сградата на РД“АА“-гр.Бургас след извършена комплексна проверка на „А.М.Бургаз Транс“ ЕООД, в качеството му на лице по чл.2, ал.1 от Наредба № 11/2002 на МТ и притежаващо лиценз на общността № 11289 за международен превоз на товари и съставен констативен протокол е установено: Превозвачът не е съхранил тахографските листи от аналоговите тахографи, с които са оборудвани превозните средства с номера РВ 9217 РТ и РВ 1329 РС, информацията извлечена от паметта на дигиталните тахографи на превозните средства с номера РВ 2556 КС и РВ 9710 СМ и информацията от картата на водача Хасан Лятифов Хюсеинов, най-малко една година от тяхното приключване“.

С оспореният съдебен акт, Районен съд – Бургас е отменил наказателното постановление, а за да постанови това решение съдът приел, че акта и НП са съставени от компетентни органи, но при съществено нарушение на процесуалните правила. Констатирана е липсата на описание относно времето, когато се твърди, че е извършено административното нарушение /дата, период/, както и мястото на нарушението, които са задължителни реквизити на акта и НП, съгласно чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Направен е анализ на обективираното в нормата на чл.91в, т.1 и т.2 от ЗАвтПр задължение на съответните субекти /превозвачи/ относно съхранението на данни. Обоснован е извод, че при липса на посочен времеви интервал на така вмененото на дружеството нарушение обективно не би могло да се направи преценка дали към датата на осъществената проверка за жалбоподателя е съществувало нормативно задължение за съхранение на тахографските листи и друга информация, а от друга страна, с липсата на подобна конкретизация в параметрите на повдигнатото административнонаказателно обвинение, се нарушава и правото на защита на подведеното под отговорност лице.

Съдът се позовал и на нарушение на материалния закон, съгласно императивната норма на чл.18 от ЗАНН недопускаща определяне на обща санкция за отделни административни нарушения, предвид факта, че в обстоятелствената част на нарушението се описват четири различни товарни МПС, което води до извода, че с тях е извършен отделен превоз, респективно се съставят отделни документи на хартиен и електронен носител, а оттам и посочения едногодишен срок, в който следва да се съхранява информацията тече според конкретните дейности извършени с всеки един от автомобилите.

При така констатираната процесуална и материална незаконосъобразност, решаващият състав отменил НП изцяло.

Настоящият касационен състав счита, че решението на първоинстанционния съд е ПРАВИЛНО.

Съгласно чл.63 от ЗАНН решението подлежи на обжалване пред административния съд, на основанията предвидени в НПК, по реда на глава ХІІ от АПК, а на основание чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон, касационната инстанция следи служебно.

Настоящият състав намира, че оспореният съдебен акт е законосъобразен. Съдебното решение изцяло е съобразено с указанията на материалния закон и процесуалните правила, респективно с утвърдената съдебна практика. При постановяването му, съдът е описал относимите към предмета на делото факти и обстоятелства, а въз основа на тях са направени верни изводи, които настоящият съд споделя изцяло, респективно препраща към мотивите на първоинстанционния съд, на основание чл.221, ал.2, изр.2-ро от АПК.  

Както вече бе отбелязано, законът поставя задължително указание към съдържанието на всеки акт за установяване на административно нарушение, съответно наказателното постановление, с оглед описаните реквизити в чл.42 и чл.57 от ЗАНН, а липсата им води до извода, че е налице констатираната и от предходната инстанция формална незаконосъобразност на НП, което е достатъчно основание за отмяната му, без да е необходимо наличието на други обстоятелства.

Без значение дали се извършва комплексна проверка на дадено дружество, задължено лице, по смисъла на Закона за автомобилните превози, независимо дали се съставя констативен протокол от тази проверка или не, законът задължава актосъставителите и наказващите органи да постановяват актовете си с указаното в закона съдържание. Фактът, дали в съставения бланков образец на акта и на НП е предвидено достатъчно място за описание на необходимите обстоятелства следва да бъде съобразен от органите, които създават тези образци, но винаги тези актове следва да съдържат изискуемата информация, с оглед законосъобразното започване на производството и налагането на законосъобразна санкция.

 Времето на извършеното нарушение не може да се предполага, да се извежда по тълкувателен път или да се извлича от други източници, а следва ясно и точно да е описано първо в АУАН, а след това и в НП. В случаят, по делото е безспорно, че това описание не се съдържа, но според касатора правото на защита на дружеството не било ограничено, защото управителят попълнил съответните декларации, в които посочил, че не съхранява такива документи и информация на електронен носител.

Както правилно е изтъкнал и предходният съдебен състав, описанието на времето, когато се твърди извършване на нарушението има за цел освен преценка за спазване на сроковете за започване и приключване на съответното наказателно производство, но и преценка дали въобще е извършено нарушението, което се твърди. Това е така, защото нарушението не се изразява в липса на описаните листи и данни въобще, а в това, че не са съхранени „в едногодишен срок от приключването им…“ Няма как да се извърши подобна обективна преценка без да е ясно за кой точно от четирите автомобили, кога е крайния период от „приключване“ на дейностите, за който следва да се съхраняват документите /данните/, а оттам да се изчисли чисто аритметично до кога изтича вмененият от законодателя едногодишен срок за съхраняване на тази информация, още по-малко да се обоснове извод за извършено нарушение на това задължение без конкретна преценка за всеки един от цитираните МПС.

Съвсем отделен е въпроса, че за всяко от различните превозни средства следва да се съхраняват такива тахографски листи и дигитални данни, респективно от картата на водача Х.Хюсеинов.

Отделен е въпроса, че за това лице /водача Х.Хюсеинов/ въобще не е посочено дали е управлявал всичките четири товарни автомобила или е бил водач само на един от тях, съответно на кое МПС, нито може да се отговори еднозначно за кой точно период следва да съдържа данни посочената карта на този водач.

Настоящата инстанция приема, че с оглед събраните по делото доказателства Районен съд –Бургас установил в пълнота фактическата обстановка, въз основа на която е формулиран законосъобразен извод за допуснати  съществени нарушения на процесуалните правила, както и на посочената от съда материалноправна разпоредба на чл.18 от ЗАНН, което неизбежно обуславя цялостна отмяна на НП.

Незаконосъобразното наказателно постановление не може да се санира в хода на производството по неговото обжалване, въпреки представените към преписката писмени доказателства, поради което закономерно е отменено от съда.

Предвид изложеното, касационният състав намира, че първоинстанционното решение е валидно, допустимо и правилно, от което произтича оставянето му в сила, респективно жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА и се оставя без уважение.

Разноски се претендират и от двете страни, но при този изход на спора се дължат такива само на ответника по касация, представляван от упълномощен адвокат и то само досежно разноските в касационното производство. Следва да се присъди платеното адвокатско възнаграждение на един адвокат за предста-вителство пред настоящата инстанция, а именно в размер на 350.00 лв. /триста и петдесет/ лева, които Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ следва да заплати на дружеството. Не се установява да е правено искане за присъждане на сторените в производството пред Районен съд- гр.Бургас разноски, още повече, че компетентен да ги присъди е именно този съд, а видно от съдебния акт разноски в полза на жалбоподателя не са присъдени именно поради липсата на своевременно искане в тази насока.

Мотивиран от изложеното и на основание чл.221, ал.2, вр. с чл.218 от АПК, във връзка с чл.63, ал.1, изр.2-ро от ЗАНН, Административен съд – Бургас, ХVI-ти състав

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 260196 от 02.03.2021г., постановено по НАХД № 216 от 2021г. по описа на Районен съд– гр.Бургас.

 

ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ да заплати на „А.М.БУРГАЗ ТРАНС“ ЕООД, ЕИК *********, сумата от 350.00 лв. /триста и петдесет/ лева, разноски в касационното производство.

 

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване и протестиране.

 

 

                                               Председател:

 

                                                                                            

 

                                                     Членове: 1.            

 

 

 

                                                                     2.