Определение по дело №552/2018 на Районен съд - Самоков

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

гр. С, 10.02.2020 година

 

 

С. РАЙОНЕН СЪД, пети състав, в открито съдебно заседание, проведено на трети юни през две хиляди и деветнадесетата година, в състав:

       РАЙОНЕН СЪДИЯ  Я. ЧАВЕЕВ

                                          

при участието на секретаря Дарина Николова сложи за разглеждане докладваното от съдията АНД № 552 по описа на съда за 2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

К.Т.Ц. *** обжалва Наказателно постановление № ../07.07.2016 г., издадено от Ф. В. Б., на длъжност ВНД Началник РУП към ОДМВР – С., РУ – С., с искане за неговата отмяна поради незаконосъобразност.

Пред съда жалбоподателят се представлява от пълномощника си адв. Е. А., която заявява, че поддържа жалбата и в хода на съдебните прения конкретизира  изложените в нея съображения.

Въззиваемата страна не се представлява и не заявява становище по жалбата.

Съдът, след като подложи на преценка събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Жалбата е процесуално недопустима. Същата е подадена след изтичане на установения в чл. 59, ал. 2 от ЗАНН преклузивен 7-дневен срок за обжалване на наказателното постановление (НП).

Срокът за обжалване на НП започва да тече от връчването му. Съгласно разпоредбата на чл. 180, ал. 4 от НПК, приложима на основание чл. 84 от ЗАНН относно връчването на наказателни постановления, ако получателят откаже да получи НП, връчителят прави бележка за това в присъствието на още едно лице, което се подписва. В този смисъл, отказът на получателя не засяга редовността на връчването, ако са спазени изискванията за удостоверяването му.

В конкретния случай в обжалваното НП е отбелязано, че на 04.05.2017 г. жалбоподателят е отказал да го получи. Този отказ е удостоверен с подписа на Л.Б.Г., с посочен негов адрес ***. Сред материалите в представената по делото административно-наказателна преписка е налице докладна записка до Началника на РУ – С. от 04.05.2017 г., подписана от служител с фамилно име Я., в която е посочено, че на същата дата около 13,00 ч. той и Л.Г. заедно посетили адрес *** за връчване на НП № .. на К.Т.Ц.. Отразено е също в докладната записка, че К.Ц. бил намерен на адреса, но отказал да подпише постановлението и да получи екземпляр от него, както и отказал да предаде свидетелството си за управление на МПС във връзка с наложено му административно наказание „лишаване от право да управлява МПС” за срок от един месец. Установява се от показанията на свидетеля М.И.Я. ***, че тази докладна записка, която му е предявена в с. з. на 15.04.2019 г., е изготвена и подписана от него. С оглед конкретното съдържание на докладната записка тя изцяло удовлетворява изискването на чл. 180, ал. 4 от НПК за писмено изявление на още едно лице освен връчителя на НП (в случая св. Л.Г.), удостоверяващо възприятията му за отказа на адресата да получи НП. Законът не формализира изискването за подпис на свидетеля на отказа, абсолютизирайки необходимостта този подпис да фигурира върху същия документ, който адресатът отказва да получи. От съществено значение за надлежното удостоверяване на отказа на адресата да получи предназначения за връчване документ е свидетелят на отказа да удостовери със свое подписано писмено изявление възприятията си относно този отказ. В този смисъл докладната записка от 04.05.2017 г., подписана от св. М.Я., съдържа всички относими и възприети от този свидетел обстоятелства на отказ на жалбоподателя да получи обжалваното НП № ../07.07.2016 г. при връчването му от св. Л.Г.. Обстоятелството пък, че под подписа на докладната записка фигурира само фамилното име Я., не опорочава извършеното с нея удостоверяване. Посочването на три имена на свидетеля на отказа в писменото му удостоверително изявление по смисъла на чл. 180, ал. 4 от НПК има за цел да осигури достатъчно информация за самоличността на този свидетел при необходимост от призоваването му като свидетел в евентуално съдебно производство за контрол на законосъобразността на НП и тази цел е изпълнена при положение, че в настоящото производство призованият като свидетел по делото М.И.Я. потвърждава, че той е автор на изявлението в докладната записка и го е подписал.

От показанията пред съда на свидетелите Л.Г. и М.Я. ***, по безспорен начин се установява, че на 04.05.2017 г. жалбоподателят е отказал да удостовери с подписа си получаване на обжалваното НП. Вярно е, че пред съда свидетелите не сочат точна дата, на която е осъществено това поведение на жалбоподателя, но тя е еднозначно посочена в писмени изявления на тези свидетели относно връчването на НП на жалбоподателя, които те изцяло потвърждават пред съда след като са им предявени в с. з. на 15.04.2019 г. Липсата на посочване от свидетелите пред съда на тази точна дата, на точния адрес, който са посетили, както и на конкретни обстоятелства относно установяване на самоличността на жалбоподателя, е напълно обяснима без да разколебава достоверността и относимостта на показанията им, предвид обстоятелството, че връчването на наказателни постановления и на различни видове съдебни и други книжа е ежедневна рутинна дейност на полицейските служители. Поради това и с оглед изминалото време от събитието, за което се отнасят показанията на тези свидетели, до разпита им пред съда (почти две години), е логично те да не могат да посочат конкретни данни в тази насока. По-ниският интензитет на конкретика на показанията на свидетелите Г. и Я. за тези обстоятелства обаче не е основание за съда да ги възприеме за бланкетни и декларативни в тяхната цялост, тъй като свидетелите свързват случая с други конкретни и специфични обстоятелства, които са запомнили и възпроизвеждат пред съда, макар и те да са странични за предмета на доказване по делото – че при посещението им на адреса жалбоподателят е бил извикан от своята майка да излезе от къщата и че след като се е запознал с наказателното постановление, освен че е отказал да го подпише, той е отказал и да предаде свидетелството си за управление на МПС за изпълнение на наложеното му с това НП административно наказание „лишаване от право да управлява МПС” за срок от един месец.

В обобщение, показанията на свидетелите Л.Г. и М.Я., в съвкупността им с неоспорени по делото писмени доказателства, във възможната степен на детайлност възпроизвеждат техни непосредствени възприятия за конкретно поведение на жалбоподателя на 04.05.2017 г., обективиращо отказа му да удостовери с подписа си получаването на обжалваното НП и така потвърждават надлежното му удостоверяване по реда на чл. 180, ал. 4 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН. Съдът кредитира тези показания като логични, безпротиворечиви, последователни и неопровергани от други събрани по делото доказателства.

В частност, показанията на свидетелите Г. и Я. не се опровергават от показанията на св. И. Ц. (майка на жалбоподателя). Действително, същата заявява пред съда, че не помни в дома й на адрес гр. С., ул. „Г. Р.” № .. да са идвали полицаи и да са търсили жалбоподателя, но следва да се отбележи, че предвид възрастта на тази свидетелка (82 г.) и с оглед конкретно заявеното от нея обстоятелство пред съда, че не помни рождената дата на сина си, а  и предвид изявлението на св. М. Л. в показанията й, че физически и психически Ц. не е много добре, са налице обективни данни за сериозни нарушения във функциите на паметта на св. Ц., поради което показанията й не се кредитират от съда.

От друга страна, показанията на св. М. Л. са нелогични и  противоречиви в техни съществени части.

Тази свидетелка сочи, че е медицинска сестра и че през м. април 2017 г. започнала да се грижи за св. И. Ц. по уговорка с децата й – жалбоподателя и сестра му. През м. май 2017 г. жалбоподателят й се обадил по телефона и я помолил на другия ден да дойде до тях при майка му, защото на него му се налагало да пътува. На другия ден тя отишла в къщата на ул. „Г. Р.” № .. и пред съда заявява, че този ден трябва да е бил 04.05.2017 г., тъй като в събота (06.05.2017 г. – Гергьовден) тя била ангажирана с панихида на баща й Г.. Тази връзка, която св. Л. прави между датата на посещението си в дома на И. Ц.и панихидата на баща й, за да обоснове, че е била при Ц. на 04.05.2017 г., а жалбоподателят не е бил там този ден, е най-малкото нелогична. Това е така, защото св. Л. от друга страна сочи, че през м. май 2017 г. посещенията й в дома на Ц.са били през ден, т. е. ако се приеме, че личният й ангажимент на 06.05.2017 г. е препятствал такова посещение в този ден, то следва тя да е изпълнявала ангажиментите си за обгрижване на Ц. на 03.05.2017 г., на 05.05.2017 г., на 07.05.2017 г. и т. н. Вярно е, че тези грижи не са осъщестявани по строго формализиран график, но дори и да е имало отклонения от него, съдът не приема за достоверни показанията на Л., че именно на 04.05.2017 г. тя е била при Ц.. Тези показания не кореспондират с конкретни обективни обстоятелства, подкрепящи тяхната достоверност и не представляват нищо друго освен противоречащо на формалната, а и на житейската логика, обясняване на причината със следствието от св. Л., която дословно сочи „В събота трябваше да изнеса панихидата, значи два дни по-рано съм била при майката на К. и би трябвало на 04.05.2017 г. да съм била при нея”. Защо точно на 04.05.2017 г. св. Л. е трябвало да се грижи за Ц., при положение, че през м. май 2017 г. я е посещавала през ден и е била лично ангажирана на 06.05.2017 г., изобщо не става ясно от показанията й. Наред с това, в друга част от показанията си св. Л. сочи, че въпросният ден е бил „един-два дни” преди панихидата за баща й на 06.05.2017 г., т. е. самата свидетелка внася съмнение в собствените си съждения, че е присъствала в дома на св. Ц. целия ден именно на 04.05.2017 г. Посочените логически противоречия в показанията на св. Л. дават основание на съда да не ги кредитира за обстоятелството, че на 04.05.2017 г. жалбоподателят е отсъствал от дома си, поради което именно в този ден се наложило тя да се грижи за майка му, а да ги възприеме като нагласени и тенденциозни за това обстоятелство.

За пълнота следва да се отбележи, че дори според показанията на св. Л., макар и рядко и предимно в обедните часове, през 2017 г. св. И. Ц. излизала сама от къщата си въпреки здравословното си състояние и страховете си. Това косвено потвърждава показанията на свидетелите Г. и Я., от чиято съвкупност с неоспорените писмени доказателства се установява, че при посещението им на адреса на жалбоподателя на 04.05.2017 г. около 13,00 ч. те са го повикали за връчване на процесното НП чрез майка му, която се е намирала извън къщата. Наред с това, показанията на св. Л. за обстоятелствата, при които е била ангажирана от жалбоподателя и от сестра му с грижи за майка й, опровергават невъзможността на 04.05.2017 г. същото НП да му е било връчено при отказ да го подпише поради твърдяните в жалбата обстоятелства – че работи и живее във В. и се прибира в Б. два пъти годишно. Нещо повече, приложеният към жалбата електронен билет касае пътуване на жалбоподателя по маршрут от В. до С. на 16 ноември, без да се установява за коя година се отнася пътуването, но във всички случаи това доказателство е неотносимо към фактическата възможност на жалбоподателя да се намира в гр. С. на 04.05.2017 г.

В обобщение, показанията на свидетелите И. Ц. и М. Л. не опровергават удостовереното от свидетелите Л.Г. и М.Я. обстоятелство, че на 04.05.2017 г. жалбоподателят е отказал да удостовери с подписа си получаването на обжалваното Наказателно постановление № 16-0338-000726, издадено на 07.07.2016 г. от Ф. В. Б., на длъжност ВНД Началник РУП към ОДМВР – С., РУ – С..

Ето защо съдът намира за безспорно установено, че обжалваното НП е връчено на жалбоподателя на 04.05.2017 г. при надлежно удостоверен съгласно чл. 180, ал. 4 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН негов отказ да го подпише, който не засяга редовността на връчването на НП. Поради това преклузивният 7-дневен срок за обжалване на НП, установен в чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, е започнал да тече за жалбоподателя на 05.05.2017 г. и е изтекъл на 11.05.2017 г. Жалбата срещу НП е подадена директно в РС – С. на 19.11.2018 г. и е заведена с вх. № 2241 от тази дата по входящия регистър на съда, т. е. след изтичане на срока за обжалването му.

Поради това жалбата е процесуално недопустима като просрочена и следва да бъде оставена без разглеждане, а настоящото съдебно производство – прекратено.

Воден от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 2 от ЗАНН, съдът 

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на К.Т.Ц., ЕГН **********, с адрес ***, срещу Наказателно постановление №  ../07.07.2016 г., издадено от Ф. В. Б., на длъжност ВНД Началник РУП към ОДМВР – С., РУ – С. и ПРЕКРАТЯВА съдебното производство по АНД № 552/2018 г. по описа на Районен съд – С.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва с частна жалба пред Административен съд – С-област в едноседмичен срок от връчването му.

                                                              РАЙОНЕН СЪДИЯ: