РЕШЕНИЕ
№ ……….
гр. София, 21.1.2021 г.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКO ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Росен Димитров
ЧЛЕНОВЕ: Маргарита Апостолова
Галя Вълкова
като
разгледа докладваното от съдия Вълкова по ч.гр.д. № 13888 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл. 437 ГПК.
Образувано
е по частна жалба вх. № 302964/16-12-2020 г. на „Т.С.“ ЕАД срещу постановление на ЧСИ П.от 06.10.2020
г., с което е отказано намаляване на адвокатското възнаграждение на взискателя
до минималния размер от 200 лв., както и сумата по т. 26 ТТРЗЧСИ от 112,75 лв.
с ДДС. В частната жалба се сочи, че възражението
е прекомерно и недължимо, доколкото не са предприемане действия по водене на
изпълнителното дело. Длъжникът е платил в срока за доброволно изпълнение.
Възнаграждението е несъответно на правната и фактическа сложност на делото. По
изложените съображения се иска намаляване на определеното адвокатско
възнаграждение до 200 лв., както и на определената от ЧСИ такса по т. 26
ТТРЗЧСИ.
Възражение по жалбата
е депозирано от „Г.С.Ч.“ ЕООД чрез адв. Л., в който се твърди адвокатското възнаграждение
да е съобразено с извършените действия: подаване на молба за образуване на
изпълнително дело и последващ избор на изпълнително действие.
ЧСИ не излага мотиви
за неоснователност на жалбата.
Съдът,
след извършването на проверка, относно допустимостта и редовността на
подадената жалба и с оглед данните в изпълнителното дело, намира следното:
Жалбата е
процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество. Същата е
подадена в процесуално - преклузивния срок по чл. 436, ал.1 от ГПК от надлежно легитимирана страна (съгласно чл.
435, ал.2, т.7 от ГПК -
лице-длъжник по изпълнението, чрез процесуалния му представител) и срещу акт,
подлежащ на обжалване на осн. чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК. Изискуемата държавна
такса е платена в срок.
Жалбата е
основателна по следните съображения:
Изпълнително дело № 20208510401707
по описа на ЧСИ М.П.с район на действие СРС е образувано по молба вх. № 63356/14.09.2020
г. на взискател „Г.С.Ч.“ ЕООД чрез адв. М.Л. за образуване на изпълнително дело
въз основа на изпълнителен лист от 23.03.2018 г., издаден по гр. дело № 43433/2017
г. на СРС за сумата от 530,25 лв. – адвокатско възнаграждение. Взискателят се
легитимира с договор за цесия от 07.02.2020 г., с което К.Б.цедира вземането в
полза на „Г.С.Ч.“, като за цесията длъжникът се твърди да е уведомен с писмо на
12.02.2020 г.
С молбата е избран
като изпълнителен способ запор на дружествени дялове на длъжника. Приложен е
договор за правна защита и съдействие от 03.09.2020 г. за сумата от 400 лв. –
за образуване на изпълнително дело, процесуално представителство, защита и
съдействие и извършване на действия с цел удовлетворяване на паричното вземане.
С молба вх. № 63582/15.09.2020
г. е оттеглен избрания изпълнителен способ и е поискано налагане на запор на
банкови сметки на длъжника.
Призовка за
доброволно изпълнение е връчена на длъжника на 16.09.2020 г., на 15.09.2020 г.
е подадено възражение срещу определеното адвокатско възнаграждение, като на 06.10.20
г. съдебният изпълнител е постановил отказ.
Съгласно разпоредбата
на чл. 10, т. 1 в редакция към сключване на договор за правна защита и
съдействие и депозиране на за процесуално представителство, защита и съдействие
на страната по изпълнително дело възнаграждението е: 1.
за образуване на изпълнително дело - 200 лв. Съдът намира, че в
конкретния случай е недължимо възнаграждение за водене на изпълнителното дело.
В поредни дни в срока за доброволно изпълнение взискателят е депозирал молба за
образуване на изпълнително дело, избирайки способ, чиято ефективност може да бъде
поставена под въпрос и впоследствие, без да изчака резултат от направения
избор, е поискал замяната му. Поредицата действия не съответства на правилото
за добросъвестност – чл. 3 ГПК и в този смисъл частната жалба е основателна за
сумата до 200 лв.
На свой ред т. 26 от ТАРИФА
за таксите и разноските към Закона за частните съдебни изпълнители постановява
като дължими разноски при вземане от от
100 до 1000 лв. - 10 лв. + 10 на сто за горницата над 100 лв.;. Сумата се
изчислява върху вземането, индивидуализирано в изпълнителния титул. Така при
общо дължима сума от 530,25 лв. дължимата такса е в размер на 100 + 43,03 лв.
Разноски
в настоящото производство не се дължат. Същото е инициирано срещу акт на
съдебен изпълнител по възражение на
длъжника и не е свързано с процесуално поведение на ответната страна,
поради което нормата на чл. 78 ГПК не следва да намери приложение. Предмет
на настоящото производство е
законосъобразността на действията на
съдебен изпълнител, а не спор относно накърнено материално право, при
което с оглед изхода от спора се разпределя отговорността за разноски. За
извършените разноски в производството по жалба срещу действия на ЧСИ
правоимащата страна разполага с възможността по чл.74 от ЗЧСИ. Водим от
гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по жалба на „Т.С.“ ЕАД – длъжник по
изпълнително дело № 20208510401707 по описа на ЧСИ М.П.с район на действие СРС
Постановление от 06.10.2020 г. и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОПРЕДЕЛЯ на процесуалния представител на взискателя по
Изпълнително дело № 20208510401707 на ЧСИ П. в размер на 200 лева - представляващи адвокатско възнаграждение, дължимо за
образуване на изпълнителното дело и такса
по т. 26 ТТР към ЗЧСИ в размер на 143,03
лв.
Решението
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.