Р Е Ш Е Н И Е
№........
гр.Варна,………………….
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, V-ти състав,
в открито съдебно заседА.е на трети декември 2019г.
в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСПИНА
Г.
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТИНА КАВЪРДЖИКОВА
ИВАНКА ДРИНГОВА
При участието на секретаря Дим. Г.
като разгледа докладваното от съдия Г.
в.гр.дело
№ 2074 по описа за 2019г,
за да се произнесе взе предвид следното:
Въззивното производство е образувано по подадените от А.И.Р. две въззивни
жалби срещу решението на ВРС-ХХVIс-в № 3928/26.09.2019г по гр.д. № 13013/2019г :
Въззивна жалба вх.№ 74437/14.10.2019г е срещу решението в частта, с която е оставена без уважение молбата на
Ант.Р. за определяне на РЛО с детето А.Т.Р., на осн.чл.33 ал.1 ЗЗДт.
Въззивна жалба вх.№ 75515/16.10.2019г е срещу решението в частта му, с която е настанено детето А.Т.Р. в
семейството на роднини: С.Х.Р. и Н.Н.Р. за срок от 3 месеца, считано от влизане
на решението в сила.
С протоколно определение от с.з. на
3.12.2019 производството по втората въззивна жалба е прекратено поради
недопустимост, като съдът е изложил мотиви за това. Към настоящия момент
срещу определението е подадена частна жалба пред АпС-ВрА.и същото не е влязло в
законна сила.
Затова се дължи произнасяне по въззивната жалба с вх.№ 74437/14.10.2019г
срещу решението на ВРС в частта, с която е оставена без уважение молбата на
Ант.Р. за определяне на РЛО с детето А. Т.Р., на осн. чл.33 ал.1 от ЗЗДт.
Основните доводи за незаконосъобразността на постановеното в тази част
първоинстанционно решение са, че оставяйки молбата й за определяне на РЛО, това
би довело до прекъсване на връзката между майката и детето и до проява Синдром
на родителско отчуждение.
Моли за отмяната му и за уважаването на молбата й.
Постъпил е писмен отговор от Директора на Дирекция „Социално
подпомагане“–Варна със становище за неоснователност на жалбата и за
потвърждаване решението на РС.
Н. НИКОАЕВ Р. и С.Х.Р. /роднини, в чието семейство е настанено детето А./ изразяват становище за
неоснователност на жалбата и за потвърждаване решението на ВРС.
Малолетното дете А.Т.Р. чрез назначения й особен представител адв.К.С., изразява становище за
неоснователност на жалбата.
Производството е по реда на чл.28 вр.чл.26 ал.1 ЗЗДт.
Образувано е по молбата на Директора на Дирекция „Социално подпомагане” –
гр.Варна с правно основА.е чл.28 ал.1 вр.чл.25 ал.1 т.3 от Закона за закрила на
детето за определяне на мярка за закрила, като бъде настанено детето А.Т.Р. ЕГН
********** в семейството на роднини, а именно С.Х.Р. ЕГН ********** и Н.Н.Р.
ЕГН ********** за срок от три месеца, считано от влизане на решението в сила.
В молбата се твърди, че родители на децата са А.И.Р. и Т.Н.Р..
Детето А. било родено от брачното съжителство на родителите.
През 2017г отношенията между същите се влошили и те заживели в отделни
домакинства. А. остА.ла да живее при майка си и баба си по майчина линия, а
бащата поддържал интензивен контакт с нея, макар и в присъствието на другия
родител или прародител.
По-късно Т.Р. подал молба за развод, след което Ант. Р. прекъснала изцяло
контакта му с детето, извела А. от познатата й среда, като детето пропуснало и
първата година от образовА.ето си.
Между родителите имало образувА. и други производства, включително
постановени мерки за защита на детето по ЗЗДН от насилие, извършено от стрА.на
майката. А.Р. се укривала с детето, което било обявено за издирване. Майката
влизала в ролята на отчуждител. Твърди се още, че на 20.06.2019г детето А. е
намерено в гр.Русе, предоставено му е полицейска закрила и е настанено в
Кризисен център-Варна като форма на спешно настаняване.
Към момента не е налице възможност за реинтеграцията му в семейна среда,
тъй като майката има дефицити в родителския капацитет, както и наложени мерки
по ЗЗДН.
От друга стрА., фигурата на бащата е деформирА. вследствие родителското
отчуждение и не е в интерес на детето рязкото й включване. Затова за възстановяването
на връзката баща-дете е необходимо време и протективна среда.
Ето защо подходяща мярка за закрила е мярката „настаняване в семейството на
роднини или близки“, а именно С.Р. и Н.Р. (брат на бащата). Същите били
доверени възрастни за детето А. и го познавали добре, имали богат житейски и
родителски опит, както и добри битови условия и доходи, проявявали
съпричастност към случилото се с детето.
Назначеният особен представител на детето моли да се уважи молбата.
С.Х.Р. и Н.Н.Р. изразяват желА.ето си да полага грижи за детето.
Родителят А.И.Р. оспорва молбата като неоснователна. Счита, че е в
състояние да се грижи за детето си, а в условията на евентуалност моли за
настаняването му в семейството на бабата и дядото по майчина линия.
В случай, че бъде
постановено настаняване на детето при близки, майката настоява за определяне на
режим на лични отношения с детето по чл.33 ал.1 от Закона за закрила на детето.
Родителят Т.Н.Р. настоява за уважаване на молбата на Дирекция „Социално
подпомагане” - гр.Варна.
СЪДЪТ, след съвкупна преценка на събрА.те по делото доказателства и по вътрешно
убеждение, приема за установено от
фактическа стрА.:
Не еспорен фактът и от представения акт за раждане е видно, че детето А. Т.Р.
е родено на ***г от майка А.И.Р. и баща Т.Н.Р..
Със Заповед от 19.07.2019г. на Директора на Дирекция „Социално подпомагане“
гр. Варна е прекратено настаняването на детето в Кризисен център за
деца-гр.Варна и временно е настанено в семейството на С.Х.Р. и Н.Н.Р..
В социалния доклад от 19.07.2019г накратко е описА. историята на
взаимоотношенията в семейството на А. и Т.Р.. Детето А. е родено от брачното
съжителство на двамата и е отглеждано от тях до м.август 2017г, когато между
родителите е установена фактическа раздяла. Грижите за А.са били поети от
нейната майка в дома на родителите на същата в гр.Варна.
В рамките на заведеното от Т.Р. бракоразводно дело /гр.д.№ 4367/2018г на
ВРС/ с определение от 29.05.2018г на съда по привременни мерки родителските
права по отношение на детето А. са били предоставени на майката при разширен
режим на лични контакти с бащата.
Поради липса на съдействие от стрА. на майката и възпрепятстване на срещите
с бащата последният е поискал промяна на привременните мерки и с определение на
съда от 25.06.2018г същите са предоставени на него.
С решение по същото дело от 7.11.2018г упражняването на родителските права е
предоставено на бащата, което в тази част е потвърдено от въззивния съд
/решението не е влязло в законна сила към настоящия момент/.
От своя стрА. А.Р. е завела срещу Т.Р. дело по ЗЗДН за извършено сексуално
насилие над детето, по което е образувано гр.д.№ 8952/2018 на ВРС, по което
молбата е оставена без уважение, като решението е влязло в законна сила.
Бащата Т.Р. също е завел дело за защита на детето по реда на ЗЗДН от
извършено от майката домашно насилие, а именно трайно огрА.чаване на правото на
детето да получава образовА.е, недопускайки А. да започне като ученичка в първи
клас, като с влязло в сила решение по в.гр.д.№ 169/2019г по описа на ВОС е
издадена заповед за защита, с която са постановени мерки за закрила по чл.5
ал.1 т.1, т.3 и т.5 ЗЗДН.
Въпреки постановените съдебни актове майката държи детето в изолация, като
не предоставя възможност за срещи както с бащата, така и със служителите на О“ЗД“.
Същата отглежда А. на неизвестно място и при неизвестни условия. Оказва да
съдейства и да предоставя информация, свързА. с детето.
През м.08.2018г. родителите са били насочени към ползване на социална
услуга в Център за обществена подкрепа. След получен устен сигнал на ОД на
МВР-Варна от 20.06.2019г, било установено, че А. и майка й са настанени в
Кризисен център-гр.Силистра, където били насочени от Фондация “Алианс за защита
от домашно насилие“.
Отчетеният риск за детето установява потребност от предприемане на спешна
мярка за закрила след изтичане на срока на предоставената от оргА.те на МВР
полицейска закрила и затова детето А. е настанено на 21.06.2019г в Кризисен
център за деца-Варна, където му е осигурена сигурна и спокойна среда и са
задоволени всички негови базисни потребности.
Отчетена е потребността за А. да бъде потърсена и предприета
по-благоприятна мярка, предвид невъзможността поради установеното отчуждение
бащата да поеме функциите на родител, упражняващ родителските права, и
издадената заповед за майката да не приближава детето за срок от 12 месеца, а
именно до 2.04.2020г.
Непосредствено след настаняването на детето в Кризисен център за
деца-гр.Варна е депозирано заявление от семейство Н. и С.Р., чичо и леля по
бащина линия, за отглеждане на детето в семейството им. В проведените с тях и
дъщеря им Невена срещи е наблюдавА. съхранена емоционална близост с А..
Контактите на детето с тях му се отразявали благоприятно. Същите сочат, че
притежават умения и ресурс да се справят с отглеждането на А..
От друга стрА., близките на майката до момента са били съпричастни към нея
и заедно с тяхна помощ детето е укривано, лишено от постъпване в училище /за
първи клас/, държано е в изолация. С помощта на своята майка А.Р. е
възпрепятствала воденото по неин сигнал досъдебно производство за упражнено
насилие над детето, както и не изпълнявала решения на съда /за привременни
мерки и по ЗЗДН/. До момента бабата е живяла на един адрес с А.Р., а дядото е
установен в друго населено място. Същите са в състояние да задоволяват
базисните потребности на А., но не могат на този етап да я защитят от конфликта
между родителите.
СЪДЪТ, въз основа на горната фактическа установеност, достига до следните правни изводи:
Съгласно чл.33 ЗЗДт, ако в интерес на детето е да има лични отношения с
родителя, съдът се произнася по техния режим с определение.
Макар предмет на въззивното обжалване да е само решението в частта му,
постановено на това основА.е, за да изложи мотиви в тази насока, въззивната
инстанция счита, че следва да бъдат подложени на А.лиз всички общи факти по
делото, тъй като това пряко засяга личните права и висшия интерес на детето.
Изхождайки от установената фактическа обстановка, намира, че към настоящия
момент определянето на режим на детето А. с майката А.Р. не е подходящо, тъй
като не е в интерес на детето. За да достигне до този извод съдът съобразява и факта,
че с решение по в.гр.д.№ 169/2019г на ВОС е наложена мярка за защита по чл.5
ал.1 и 3 ЗЗДН за забрА. майката да приближава детето на повече от 100м за срок
до 2.04.2019г.
От друга стрА., мярка за закрила „настаняване на детето в семейството на
роднини“ е кратковременна – за период от 3 месеца, както е определена от РС, -
период, необходим за възстановяването на детето от тежкия родителски конфликт,
в който е било въвлечено.
Ето защо молбата на майката А.Р. за определяне на режим на лични отношения
с детето следва да бъде оставена без уважение.
Съвпадащите крайни правни изводи на двете инстанции
обуславят потвърждаване решението на ВРС в тази част.
Воден от горното, СЪДЪТ
Р Е Ш И
ПОТВЪРЖДАВА решението на ВРС-ХХVIс-в № 3928/26.09.2019г по гр.д. № 13013/2019г в частта му, с която е оставена без уважение молбата на А.И.Р. за определяне на режим на
лични отношения с детето А. Т.Р., род.***г, на осн.чл.33 ал.1 ЗЗДт.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване, арг.чл.28 ал.6 ЗЗДт.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: