№ 1723
гр. Русе, 16.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Милена Г. Трифонова
при участието на секретаря Теодора Ив. Петрова
като разгледа докладваното от Милена Г. Трифонова Гражданско дело №
20244520102128 по описа за 2024 година
Предявени са обективно съединени установителни искове с правно основание чл.422
ГПК, във вр. чл. 415 ГПК вр. чл.79, ал.1 и чл. 86 ЗЗД от „Йеттел България“ ЕАД, гр. София
против А. С. Х. от с. Щ.... за признаване за установено по отношение на ответника
съществуването на парично задължения в полза на ищеца в общ размер на 486,06 лв. -
главница, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение - 05.12.2023г., до окончателното
изплащане на вземането. В исковата молба се твърди, че задължението произтича от
сключени между А. С. Х. и ,,Йеттел България" ЕАД (с предишни наименования „Космо
България Мобайл" ЕАД и ,,Теленор България" ЕАД) договори, както следва: Договор за
мобилни услуги № ********* от 17.10.2020г., приложение към него от същата дата и
Договор за лизинг от 17.10.2020г. Задълженията на ответника възникнали вследствие
неплатени парични задължения по 4 броя фактури по посочените договори за периода м.
октомври 2021г. — м. януари 2022г.
Предвид неизпълнение задълженията от страна на абоната за заплащане фактурирани
услуги, мобилният оператор прекратил предсрочно договорите за мобилни услуги, при
условията на които са ползвани мобилни номера: ********** и **********.
Абонатът дължал абонаментни такси по договора за мобилни услуги и по
приложението към него в размер на 18,22 лв. и 9,81 лв., както и неустойки за предсрочно
прекратяване на договора за мобилни услуги за номер ********** и за номер ********** в
размер съответно на 247,64 лв. и на 27,48 лв., представляващи сбор от три стандартни
месечни абонаментни такси за съответния номер без вкл. ДДС. По договора за лизинг
1
ответникът дължал сумата от 42,01 лв. с ДДС за неизплатени лизингови вноски и сума в
размер на 140,90 лв. с ДДС за предсрочно изискуеми лизингови вноски.
С разпореждане по ч.гр. дело № 6471/2023г. по описа на Русенски районен съд по
повод издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК относно
горните вземания, на ищеца било указано да предяви установителен иск за вземането си, с
оглед факта, че заповедта за изпълнение по образуваното ЧГД била връчена на длъжника
при условията на чл.47 от ГПК, което обуславяло правния му интерес от иницииране на
настоящото производство.
В срока по чл.131 от ГПК назначеният особен представител на ответника – адв. Я. П.
от АК - Русе е депозирал отговор на исковата молба, в който оспорва иска като
неоснователен, възразява срещу размера на неустойката, като счита същата за прекомерна,
начислена въз основа на неравноправни договорни клаузи и противоречаща на морала.
Прави възражение за изтекла погасителна давност на задължението на ответника.
След като съобрази становищата на страните, събраните по делото
доказателства и приложимия закон, съдът прие за установено от фактическа страна
следното:
По делото не се спори, че в качеството си на кредитор, ищецът е подал заявление по
реда на чл.410 ГПК и се е снабдил със заповед за изпълнение на парично задължение по
ЧГД №6471/2023 г. по описа на РРС срещу А. С. Х. с ЕГН ********** за сумите: 486,06 лева
– главница, ведно със законната лихва, считано от 05.12.2023г. до изплащане на вземането;
25 лева – заплатена държавна такса и 480 лева – адвокатско възнаграждение. Заповедта за
изпълнение била връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК, с оглед на което
заповедният съд указал на заявителя (ищец в настоящото производство) възможността да
предяви иск за установяване на вземането си.
В настоящото производство съобразно разпределението на доказателствената тежест,
ищецът следва да докаже при условията на главно и пълно доказване наличието на фактите,
породили вземането му, а ответникът – фактите, които го погасяват, изключват или
унищожават. Дружеството следва да установи основанието за дължимостта на сумите
(валидно сключени договори, на които основава претенцията си, предсрочна изискуемост на
лизинговите вноски, съответно – наличие на основание за заплащане на неустойки поради
предсрочно прекратяване на договора за мобилни услуги), предмет на заповед за
изпълнение издадена ЧГД №6471/2023г. по описа на РРС, както и размера на претенцията. В
тежест на ответника е да докаже плащане или насрещните си възражения за нищожност на
клаузата за неустойка и за изтекла погасителна давност.
От представените по делото копия на договори, носещи подписа на ответника, чието
авторство не е оспорено, се установява, че на 17.10.2020г. между ищцовото дружество, с
предишно наименование „Теленор България“ ЕАД и ответника А. С. Х. са сключени
Договор за мобилни услуги № ********* за предпочетен номер ........., Приложение към
Договор за мобилни услуги № ********* за мобилен номер ........ и Договор за лизинг, с
2
който е закупен телефонен апарат на изплащане SAMSUNG Galaxy A31 64GB Dual Blue на
преференциална цена от 435.66 лв. при стандартна цена (без месечни абонаменти) 719,90
лв., т.е. с отстъпка от цената 284,24 лв. За потребените от клиента услуги в периода
м.октомври 2021 г. – м.януари 2022 г. мобилният оператор издал:
- фактура №**********/05.10.2021г. за отчетен период 05.09.2021г. – 04.10.2021г. на
обща стойност 63,83 лева, платима в срок до 20.10.2021г., с приложено извлечение от
потреблението на ползвания мобилен номер;
- фактура №**********/05.11.2021г. за отчетен период 05.10.2021г. – 04.11.2021г. на
обща стойност 117,60 лева, платима в срок до 20.11.2021г., с приложено извлечение от
потреблението на ползвания мобилен номер;
- кредитно известие - фактура №**********/05.12.2021г. за отчетен период
05.11.2021г. – 04.12.2021г. на обща стойност 120,04 лева, платима в срок до 20.12.2021г. с
приложено извлечение за потреблението на ползвания мобилен номер.
Поради неплащане на дължимите месечни абонаментни такси от ответника ищцовото
дружество прекратило едностранно договора за мобилни услуги на А. С. Х., като издало
крайна фактура №**********/05.01.2022г., в която начислило неустойки за предсрочно
прекратяване на договорите за услуги – 275,12 лв., вноска за лизинг – 140,90 лв. и
задължения от предходен период с ДДС – 120,04 лв.
От приетото заключение по назначената по делото съдебно – икономическа
експертиза се установява, че гореописаните фактури са осчетоводени при ищеца, че
ответникът е заплатил сума в размер на 50 лв. от задълженията си по посочените фактури и
не е извършвал други плащания, като към датата на депозиране на заявлението по чл.410
ГПК – 05.12.2021 г. дължимите от ответника суми са били в размер на 486,06 лева, в т.ч.
39,68 лв. – сума за мобилни услуги, 171,26 лв. – лизингови вноски и 275,12 лв. – неустойки.
Сумата за неустойка за мобилни услуги в размер на 141,86 лв. за мобилен номер ......... и в
размер на 27,48 лв. за мобилен номер ........ е определена в размер на процентен дял от
всички стандартни месечни абонаменти за периода от прекратяване на договора до крайния
срок на договора, но не повече от трикратната стойност на стандартния месечен абонамент.
До прекратяване на договора за мобилни услуги за съответния номер, по договора за лизинг
са фактурирани 14 лизингови вноски, 11 от които ответникът е заплатил, а останалите 3 в
размер на 30,36 лв. не са платени. Общата дължима от ответника сума за лизингови вноски в
размер на 171,26 лв. се формира от стойността на посочените 3 неплатени лизингови
вноски, 9 бр. предсрочно изискуеми лизингови вноски и допълнителна вноска, дължими въз
основа на чл.12 от ОУ към договора за лизинг. От приетото и неоспорено заключение по
СИЕ се установява, че сумите за такси, услуги, неустойки и лизингови вноски са начислени
в съответствие с условията на договорите. Съдът кредитира експертното заключение като
обективно, пълно и компетентно, като вещото лице е отговорило изчерпателно на всички
поставени въпроси.
Въз основа на установените фактически положения, съдът достига до следните
3
правни изводи:
От приложеното в настоящото производство цитирано частно гражданско дело №
6471/2023 по описа на РРС е видно, че на 21.03.2024г. заявителят е уведомен за
възможността да предяви иск относно вземането си в едномесечен срок, като довнесе
дължимата държавна такса. Съдът намира искът за допустим, тъй като е предявен от
заявителя в законоустановения срок, при наличие на правен интерес - запазване действието
на издадената заповед за изпълнение.
Разгледан по същество, искът се явява основателен.
По делото не се спори и е видно от писмените доказателства и приетото заключение
по назначената СИЕ, че между страните са възникнали твърдените в исковата молба
облигационни отношения по договор за мобилни услуги, приложение към него и договор за
лизинг от 17.10.2020 г. Установяват се правата и задълженията на страните по договорите,
съответно дължимите от ответника месечни суми за ползваните услуги, за лизингови вноски
и уговорените неустойки. Като изправна страна по процесните договори, ищцовото
дружество е прекратило договорите за мобилни услуги и е начислило на ответника освен
дължимите суми за потребени такси и услуги, и договорни неустойки. Размерът и
основанието за възникване на задължението за неустойка при предсрочното прекратяване на
услугите по вина или инициатива на потребителя, са уредени от страните в изрични клаузи.
В договора за мобилни услуги е уговорена клауза в т.10, приложима и за приложението към
този договор, според която абонатът е длъжен да заплати неустойка при прекратяване на
договора, ограничена до трикратния размер на стандартните месечни абонаменти. В
договора за лизинг страните са уговорили неустойка при предсрочно прекратяване на
договора за мобилни услуги, в размер на разликата от стандартната цена и тази, на която е
предоставен мобилният апарат. По делото не се оспорва прекратяването на облигационните
правоотношения между страните по договора за мобилни услуги.
Съдът намира за неоснователни възраженията на особения представител на ответника
за прекомерност на неустойката и за определянето й в противоречие с морала. Начислената
неустойка не почива на неравноправни клаузи. Същата има характера на компенсаторна
договорна неустойка – претендират се вреди от неизпълнение на задължението за плащане в
срок на изискуемо парично задължение, вследствие на което ищцовото дружество търпи
вреди от нереализирана печалба от месечни абонаментни такси и евентуално допълнително
потребление за целия срок на договора. Размерът на санкцията за неизпълнение на
задълженията на ответника, видно от договора и приетата СИЕ, не надхвърля трикратния
размер на дължимите стандартни месечни такси и кореспондира на нейната обезщетителна
функция. Същият извод важи и по отношение на предвидената неустойка при предоставено
на лизинг мобилно устройство, чийто размер се формира от разликата между стандартната
цена на устройството (в брой, без абонамент) съгласно действаща към момента на
сключване на договора ценова листа, и заплатената от потребителя цена в брой или обща
лизингова цена. В договорите за мобилни услуги и за лизинг е посочено предоставеното на
абоната устройство, неговата стандартна цена и размерът на направената отстъпка от
4
стандартната цена. Устройството е предоставено с отстъпка, като мобилният оператор е
очаквал в замяна изпълнение от страна на абоната на сключения договор за мобилни услуги
за целия срок на действие от 24 месеца. Това не е сторено от ответника, който е
преустановил плащанията на месечните си абонаменти и на лизинговите вноски. Поради
това мобилният оператор начислява претендираната разлика в цената на мобилното
устройство, като е видно, че размерът й е по- нисък от този на направената отстъпка. По
делото не са представени доказателства за връщане на лизинговата вещ от
лизингополучателя или че последният е упражнил правото си на изкупуване на посочената
вещ, поради което се дължи заплащането на уговорената неустойка. Размерът на тази
неустойка кореспондира на оставащия срок на договора и на компенсаторната й функция,
като съдът намира, че същата не се основава на неравноправни клаузи по смисъла на ЗЗП и
не противоречи на морала.
Предвид гореизложеното настоящият състав счита, че исковете за установяване
дължимостта на претендираните главница по договорите за мобилни услуги и за лизинг и за
законна лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК –
05.12.2023 г. до окончателното изплащане на задължението се явяват основателни и
доказани.
Съдът намира за неоснователно възражението на особения представител на ответника
за погасяване по давност на задължението на длъжника. Претендираните от ищеца вземания
за такси за мобилни услуги и за лизингови вноски за периода м. октомври 2021г. — м.
януари 2022г. са били изискуеми при образуване на заповедното производство и същите се
погасяват с 3-годишна давност на осн. чл.111 ЗЗД, която не е изтекла към датата на
депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК - 05.12.2023
г.
В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно
решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, т. 12, съдът следва да се произнесе и по
разпределението на отговорността за разноски в заповедното и исковото производство.
Предвид изхода на спора и изрично направеното искане в тази насока от ищеца с исковата
молба, в полза на ищцовото дружество следва да се присъдят сторените в заповедното
производство разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение в размер на 505
лева. На осн. чл.78 ГПК, съобразно изхода на спора, в полза на ищеца следва да се присъдят
и сторените в исковото производство деловодни разноски в размер на 955 лева за държавна
такса, възнаграждения за вещо лице и особен представител на ответника и адвокатско
възнаграждение, за чието извършване по делото са представени доказателства. Следва да се
отбележи, че до приключване на последното съдебно заседание пред настоящата инстанция
ищецът не е представил списък с разноски, такъв е получен в РРС чрез ССЕВ на 29.11.2024
г. в 10:39 ч., след приключване на заседанието в 10:35 ч., с оглед на което на осн. чл.80 ГПК
страната няма право да иска изменение на решението в частта на разноските.
Мотивиран така, съдът
5
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на А. С. Х. с ЕГН **********, с адрес
от с. Щ...., че дължи на „Йеттел България“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, р-н Младост, ж.к. „Младост“ 4, Бизнес Парк София сграда 6,
представлявано от Д.К.К. и М.С., сумата от 486,06 лева – главница, представлаваща сбор на
дължимите суми по сключените между страните договори: Договор за мобилни услуги
№********* от 17.10.2020 г., Приложение към него и Договор за лизинг от 17.10.2020 г., по
които са издадени 4 бр. фактури за периода м. октомври 2021г. — м. януари 2022г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 05.12.2023г. до окончателното й изплащане, за
които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по частно гражданско
дело №6471/2023г. по описа на РРС.
ОСЪЖДА А. С. Х. с ЕГН **********, с адрес от с. Щ...., да заплати на „Йеттел
България“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, р-н
Младост, ж.к. „Младост“ 4, Бизнес Парк София сграда 6, представлявано от Д.К.К. и М.С.,
сумата от 955,00 лева – разноски по настоящото производство и 505,00 лева – разноски по
ч.гр.д. №6471/2023 г. по описа на РРС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – Русе в
двуседмичен срок от съобщаването на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
6