Решение по дело №98/2018 на Окръжен съд - Ловеч

Номер на акта: 102
Дата: 14 ноември 2019 г. (в сила от 20 декември 2019 г.)
Съдия: Поля Стоянова Данкова
Дело: 20184300900098
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 12 ноември 2018 г.

Съдържание на акта

 

 

                     Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

                                         

 

                                      гр. Ловеч,…………….  г.

 

                                     В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 Ловешкият  окръжен съд  гражданска   колегия       в     публично

  заседание на шестнадесети октомври  двехиляди и деветнадесета 

  година в състав:

 

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПОЛЯ ДАНКОВА

                                                                         

 

   при секретаря  ГАЛИНА АВРАМОВА         и в присъствието на

   прокурора                                                 като разгледа докладваното от

   съдията ДАНКОВА                                                  гр.Д N 98 по описа

   за 2018 година и за да се произнесе, съобрази :

 

                     Производството  с  правно основание чл. 258 и сл. от ГПК

 

         Подадена е  искова молба вх. № 7746/12.11.2018 г. от „***” – АД – Варна, представлявано по пълномощие от В.Б. против „***” ЕООД – с. Г., Ловешка област, ул. ***и М.Х.Ш. с посочено правно основание чл. 79, ал.1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД за заплащане на сумата 65 170.38 лева главница и 3083.34 лева договорна лихва. Моли, като се има предвид изложеното, да бъдат призовани на съд и след като същият се убеди в основателността на претенциите на представлявания от него ищец и на основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 и чл. 86 от ЗЗД, да уважи настоящия осъдителен иск и да осъди ответниците в условията на солидарна отговорност ***" ЕООД - кредитополучател и М.Х.Ш. - солидарен длъжник да изпълнят задължението си да платят на „***" АД сумите, както следва: 65 170.38 лева – главница; 3 083.34 лева - договорна лихва по договор за кредит за периода 14.04.2018 г. до 08.11.2018 г., формирана от Зм SOFIBOR (тримесечен софибор) увеличен с надбавка в размер на 6.646 %. увеличен с наказателна надбавка от 3 % /при просрочие или предсрочна изискуемост/ до 30.06.2018 г., а от 01.07.2018 г. до настоящия момент лихвения процент е образуван от ОЛП /основен лихвен процент на БНБ който към датата на подаване на заявлението е „0"- нула/, увеличен с надбавка в размер на 6.646 % плюс надбавка в размер на 3% пункта за предсрочна изискуемост върху цялата главница или общо 9.646% или общо цена на иска: 68 253.72 лева. Моли, да им се присъди обезщетение за забавата за изпълнение в размер на законната лихва за периода от завеждане на настоящия иск до пълното погасяване на задължението.

        Подадена е уточняваща молба вх. № 1105/12.02.2019 г. от „***” – АД – Варна, представлявано по пълномощие от В.Б., в която уточнява, че ОТП Група – Унгария придобива собствеността на акциите на *** АД- България и моли съда да има предвид, че към момента новото наименование на *** АД ЕИК ***е „***" АД ЕИК ***. Ловешки окръжен съд е приел изменение в наименованието на ищеца, който се изписва и чете „***” АД-София, предвид придобиване на собствеността на банката от ОТП Груп-Унгария и извършената промяна на вписаните обстоятелства по удостоверение от 29.01.2019 г. на АВп – София.

         С Определение № 101/28.02.2019 г. адв. К. е назначена за особен представител на М.Ш..

         Представен е отговор вх. № 1452/25.02.2019 г. от М.Ш. чрез адв. К., в който заявява, че предявеният иск е допустим, но неоснователен по размер и договорът за заем е в нарушение на чл. 33 от ЗПК и чл. 143 и чл. 146 от ЗЗП.Възразява, че няма данни ищецът, „***" АД - ВАРНА да е изпращала уведомително писмо с което уведомява, съдлъжника, М.Х.Ш., че Банката пристъпва към предсрочна изискуемост на кредита.Излага, че подробни съображения ще изложи след среща с подзащитния й, в първото по делото съдебно заседание и събиране на всички доказателства.

          Подадена е  допълнителна искова молба вх. № 1709/07.03.2019 г. от „***” АД, ЕИК ***. В допълнителната искова молба, във връзка с депозирания писмен отговор, се правят възражения относно твърдението за липса на уведомление до длъжника М.Х.Ш., като се излага, че ищецът никога не е твърдял, че е успял да уведомим въпросното лице. Сочи, че многократно са изпращани покани, но същият не е открит на посочения адрес, защото се намира в чужбина и не е изпълнил вмененото му задължение да посочи лице за контакт по отношение на настоящия казус, а и други подобни. В тази връзка твърди, че е настъпила предсрочна изискуемост преди подаване на исковата молба. Твърди, че изискуемостта настъпва с връчване на книжата на особения представител на ответника съобразно и цитираното Решение на ВКС в исковата ни молба.

        Съдът е указал на ищеца при условията на чл. 129, ал. 2 и ал. 3 от ГПК, отстраняване на нередовности по исковата молба, като в петитум се посочи от какво произтича вземането в размер на 65 170.38 лева главница и 3083.34 лева договорна лихва, с оглед създаване силата на присъденото нещо и обективните предели на иска. В основанието на иска да се конкретизира на каква дата и в какъв размер са изтеглени претендираните суми от ответниците, имало ли е погасявания по тях, изпълнение на договор по чл.79 от ЗЗД ли се претендира или ищецът счита договора за прекратен и претенцията е по чл. 87 от ЗЗД.

       С писмена молба от 14.06.2019 г. ищецът е конкретизирал по петитум на иска, че се претендира сумата от по договор за кредит овърдрафт партньор 2017355 ,с ответника за сумата 80000 лева кредит с цел- оборотен капитал за финансиране на стопанската дейност на кредитополучателя.

                  В съдебно заседание ищеца,редовно призован, не изпраща представител.

                 Ответното дружество, редовно призовано, не изпраща представител.

М.Ш., редовно призован се представлява от адв.К. . Заявява,че предявения иск е неоснователен и недоказан и моли да бъде отхвърлен.  

      От представените писмени доказателства договор за Кредит за Овърдрафт-Пратньор № 2017355/13.04.2017 г., справка по чл. 366 от ГПК, справка за движението по разплащателна сметка на „***” ЕООД, констативен протокол № 20358/02.11.2018 г. на ЧСИ Р. Димитров с район на действие ОС – Ловеч, уведомление от 13.06.2018 г., покана за доброволно изпълнение, удостоверение от АВп изх. № 20190129091413/29.01.2019 г. за „***” АД, ЕИК ***.заключението на съдебно-счетоводната експертиза от 09.09.2019 г., допълнително заключение по съдебно-счетоводна експертиза07.10.2019 г., становището на страните, преценени поотделно и в тяхната взаимна връзка и обусловеност съдът приема за установени следните фактически обстоятелства.

      Облигационната връзка между страните е възникнала на  13.04.2017 година. Страни по договорните отношения са „***" АД/преобразувана в ***" АД/„***" ЕООД - кредитополучател и М.Х.Ш. –съдлъжник. Предмет на договора е предоставяне на  кредит овърдрафт-партньор № 2017355 на ответника *** ЕООД в размер на 80 000 лева с цел - оборотен капитал за финансиране на стопанската дейност на Кредитополучателя.Уговорен е срок на погасяване 48 месеца, считано от датата на усвояване,при възможност банката - кредитор да преразглежда кредита на всеки 12 месечен период от сключването му. Предвидени са ограничения в размера на кредита за първия 12 месечен период, които са подробно описани в р.ІІ, т.32 на договора.От април 2018 г. не са извършвани редовни постъпления на кредита, а на 17.09.2018 г. е платена сума в размер на 500 лева,след което суми не са постъпвали.  От справката по движение на сметката на ответното дружество е видно, че на 25.06.2018 г. е постъпила сумата 892 лева, , на 07.08.2018 г.-1000 лева, а на 18.09.2018 г. -500 лева.

          Ловешки окръжен съд счита,че са предявени субективно пасивно съединени искове от „***" против „***" ЕООД – кредитополучател и М.Х.Ш. – солидарен длъжник, с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 и чл. 86 от ЗЗД във връзка чл. 430,ал.1 от ТЗ в условията на солидарна отговорност относно  65 170.38 лева – главница по договор за кредит Овърдрафт – Партньор № 2017355 от 13.04.2017 г. за предоставен кредит в размер на 80 000 лева (осемдесет хиляди лева) с цел на кредита – оборотен капитал за финансиране на стопанската дейност на Кредитополучателя, със срок на погасяване 48 месеца считано от датата на усвояване, както и  обезщетение за забавата за изпълнение в размер на договорна лихва 3 083.34 лева за периода от 14.04.2018 г. до 08.11.2018 г. върху главницата и законна лихва от завеждане на иска до пълното погасяване на задължението върху главницата.

           Между страните се доказва, че е сключен договор за банков кредит- „овърдрафт",като в случая се касае до средносрочен кредит за оборотно финансиране, с фиксиран лимит 80000 лева и обезпечение- залог на два влекача  по  реда на ЗОЗ. Кредитът е уговорено в ч.ІІІ,р.ІІ,т.1 на договора, че се усвоява директно по разплащателна сметка на кредитоискателя чрез теглене на суми в брой или нареждане на плащания. От вида на договора следва,че не е необходимо представянето на разходооправдателни документи и няма условие за самоучастие от ответника.Договорът за кредит е двустранен, възмезден, формален, комутативен и срочен. Постигнато е съгласие в ч.ІІІ,р.ІV,т.1 на договора,че  задължението се погасява с всяко постъпване на средства по сметката. Страните са се договорили, че овърдрафт задължението за цялото дебитно салдо по разплащателната сметка става предсрочно изискуемо, когато сметката е била в позиция на неразрешен овърдрафт повече от два месеца или два пъти в разстояние на два месеца е излязла на неразрешен овърдрафт (надхвърляне на максимално одобрения размер по договора за кредит)-ч.ІІІ,р.ХVІІІ, т.1 от договора. На 13.06.2018 г. е залепено уведомление на входната врата на седалището и адрес на управление на дружеството по реда на чл. 7 от ГПК ,видно от констативен протокол  от 06.11.2018 г. на ЧСИ №880 с район на действие ОС-Ловеч,като е изпратено  писмо за обявяване на предсрочна изискуемост  на вземанията по договора в размер на сумата 66885.71 лева, в т.ч. 230.92 лева-лихва. Тези доказателства обаче не кореспондират с въведената по основанието на исковете позиция на ищеца, че претендира реално изпълнение по чл. 79 от ЗЗД и желае изпълнение на договора. С допълнителната молба от 14.06.2019 г. при указания по чл. 129 от ГПК на конкретизация основанието на иска ищецът не е въвел друга позиция.

           Съдът възприема заключението на съдебно-счетоводната експертиза №6018/09.09.2019 г. и доп.заключение №6754/07.10.2019 г. като професионално изготвени и ги съобразява доколкото съответстват на правните изводи по казуса. От тях се установява, че изтеглените суми в брой и плащания на доставчици и разходи са 271821.81 лева, а постъпилите средства за процесния период от търг.дейност са 161081.57 лева ,като са начислени договорни лихви в размер на 5010.04 лева и такси -3420.10 лева.

                       Настоящата инстанция приема, че кредитодателят е бил изправна страна по договора от 13.04.2017 г., тъй като е предоставил на сумите по договора за банков кредит. Поетото от банката задължение по договор за банков кредит за отпускане на заемателя на парична сума и съответно усвояването на сумата, следва да се счита изпълнено от момента на заверяване на разплащателната сметка на заемателя и за доказване на този факт не е необходимо издаване на нарочен документ - разписка. Неизправна страна е кредитополучателя –първия ответник, тъй като е след 17.09.2018 г. не са постъпвали плащания по кредита .

            Възраженията за недействителност на договора на ответника Ш. на основание чл. 33, чл. 143 и чл. 146,ал.1 от ЗЗП са несъстоятелни, тъй като кредитололучател е дружеството „***" ЕООД-с.Г.. В този смисъл то не попада в кръга на субектите предвидени в § 13 на ДР на ЗЗП,тъй като няма качеството на потребител. Придобитите суми са предназначени за извършване на търговска дейност,касае се до юридическо, а не до физическо лице и то е действало в рамките на своята търговска дейност. Предвид обстоятелството, че не е сключен потребителски договор не следва да се обсъжда действието на цитираните разпоредби относно неравноправни клаузи по договора за кредит.

          По отношение на втория ответник М.Ш. съдът намира, че предявения иск за 56740.24 лева е основателен. М.Ш. е подписал договора за банков кредит от 13.04.2017 г.  като съдлъжник, като е приел всички договорени условия и се е съгласил с действието на клаузите. На основание чл. 101 от ЗЗД всяко трето лице, може да встъпи в дълг и стане съдлъжник по договора с кредитора. Касае се до встъпване в дълг ,видно от обстоятелството, че М.Ш. е подписал като сделката от 13.04.2017 г. едновремено с  кредитора и кредитополучателя.

             В основанието на иска-изложените факти, ищецът изрично е посочил, че не е успял да обяви предсрочна изискуемост на дълга, че се надява да получи изпълнение от ответниците, тъй като изпълнението е все още възможно и има за него интерес от получаване на изпълнение. В този смисъл съдът счита, че следва да се произнесе, така както е сезиран по основание и правна квалификация от ищеца по исковата молба от 12.11.2018 г. по иск по чл. 79 от ЗЗД за реално изпълнение. Предвид на това не следва да се възприема довода на ищеца ,че М.Ш. е уведомен за предсрочната изкуемост с исковата молба, тъй като в нея няма позоваване на предсрочна изискуемост, а дори напротив посочва се не е успял да изпълни изискването да уведоми ответниците за предсрочна изискуемост.

   Към 19.04.2019 г. срока на договора вече е изтекъл и на основание чл. 79 от ЗЗД във връзка с чл. 430, ал.1 от ТЗ ответниците-заематели следва да върнат сумата съобразно изтичане на срока. Съдът съобрази, че дължимата главница следва да бъде присъдена до размер на сумата 56740.24 лева. Този размер е определен при съпоставка на изтеглените суми в брой и извършени плащания на доставчици и постъпвалите средства от търговска дейност по допълнителното заключение, а останалите суми съставляват договорна лихва и такси и не могат да се обсъждат като главница. Исковете до пълния претендиран размер на главницата от 65170.38 лева са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.

        Съдът е сезиран и с обективно съединени искове против ответниците с правно основание чл. 86,ал.1 от ЗЗД за заплащане на сумата 3083.34 лева - договорна лихва по договора за кредит от 14.04.2014 г. до 08.11.2018 г. Предвид вида на договора- овърдрафт няма изготвен погасителен план и лихвата е уговорено, че се дължи на база реален брои дни в месеца –ч.ІІ,р.XI.т.5 от договора. По заключението на вещото лице общия размер на дължимата лихва е изчисляван не върху дължимия размер главница 56740.24 лева, а  при други стойности и съдът намира че при това положение исковата претенция по акцесорните искове е недоказана и следва да бъде отхвърлена. Ищецът е претендирал лихвата като формирана от  3 м SOFIBOR (тримесечен софибор) увеличен с надбавка в размер на 6.646 %. увеличен с наказателна надбавка от 3 % /при просрочие или предсрочна изискуемост/ до 30.06.2018 г., а от 01.07.2018 г. до настоящия момент лихвения процент е образуван от ОЛП /основен лихвен процент на БНБ, който към датата на подаване на заявлението е „0"- нула/, увеличен с надбавка в размер на 6.646 % плюс надбавка в размер на 3% пункта за предсрочна изискуемост върху цялата главница, видно от заключението по съдебно-счетоводната експертиза от 09.09.2019 г.  Предвид липсата на точни данни за просрочието и начина на изчисляване на лихвата на база тримесечния софибор съдът преценява,че са необходими специални знания за изчисляването и настоящия състав не може да го извърши. Не на последно място претендирана лихва е за предсрочна изискуемост на цялата главница, каквато в исковата молба не се е поддържала за осъществена.

     Ловешки окръжен съд счита,че предявените от  „***” – АД – Варна, представлявано по пълномощие от В.Б. против „***” ЕООД – с. Г., Ловешка област, ул. ***и М.Х.Ш. искове с правно основание чл. 79, ал.1 от ЗЗД във връзка с чл. 430,ал.1 от ТЗ солидарно да заплатят сумата 56740.24 лева-главница  по договор за кредит Овърдрафт – Партньор № 2017355 от 13.04.2017 г. за предоставен кредит в размер на 80 000 лева (осемдесет хиляди лева) с цел на кредита – оборотен капитал за финансиране на стопанската дейност на Кредитополучателя, със срок на погасяване 48 месеца считано от датата на усвояване,ведно със законна лихва върху тази сума, начиная от датата на предявяване на иска 12.11.2018 г. до окончателно изплащане  са основателни и следва да бъдат уважени,а исковете до пълния претендиран размер на сумата 65170.38 лева като неоснователни и недоказани следва да бъдат отхвърлени.Следва да бъдат отхвърлени и пасивно субективно съединените акцесорни искове с правно основание чл. 86 от ЗЗД за заплащане на сумата 3083.34 лева- договорна лихва по договора за кредит от 14.04.2014 г. до 08.11.2018 г. върху претендираната главница.

    При този изход на процеса ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят на ищеца сумата 4088.81 лева  съдебно-деловодни разноски за настоящата инстанция съразмерно на уважените искове. Общо извършените по делото разноски възлизат на сумата 4918.50 лева от които 1288.50 лева-възнаграждение за особен представител, 400 лева-възнаграждение за в.лице,2730.19 лева-държавна такса,500 лева-юр. възнаграждение, но предвид  размера на уважените облигационни искове от тях дължими са 4088.81 лева.

    Водим от гореизложеното, съдът

 

 

Р     Е     Ш     И :

 

 

    ОСЪЖДА,  „***” ЕООД – с. Г., Ловешка област, ул. ***,ЕИК ***и М.Х.Ш.,ЕГН- **********,постоянен адрес ***, с особен представител адвокат И.К. при Ловешка адвокатска колегия  солидарно да заплатят на „***” – АД – Варна,ул. „***, ЕИК***сумата 56740.24 лева /петдесет и шест хиляди седемстотин четиридесет лева и двадесет и четири стотинки/-главница  по договор за кредит Овърдрафт – Партньор № 2017355 от 13.04.2017 г. за предоставен кредит в размер на 80 000 лева с цел на кредита – оборотен капитал за финансиране на стопанската дейност на Кредитополучателя, със срок на погасяване 48 месеца считано от датата на усвояване,ведно със законна лихва върху тази сума, начиная от датата на предявяване на иска 12.11.2018 г. до окончателно изплащане,а исковете до пълния претендиран размер на сумата 65170.38 лева като неоснователни и недоказани отхвърля .

         ОТХВЪРЛЯ  като неоснователни и недоказани пасивно субективно съединените акцесорни искове с правно основание чл. 86 от предявени от „***” – АД – Варна,ул. „***, ЕИК***против  „***” ЕООД – с. Г., Ловешка област, ул. ***,ЕИК ***и М.Х.Ш.,ЕГН- **********,постоянен адрес ***, с особен представител адвокат И.К. при Ловешка адвокатска колегия  солидарно да заплатят сумата 3083.34 лева- договорна лихва по договора за кредит от 14.04.2014 г. до 08.11.2018 г. върху цялата главница 65170.38 лева по договор за кредит Овърдрафт – Партньор № 2017355 от 13.04.2017 г.

       ОСЪЖДА „***” ЕООД – с. Г., Ловешка област, ул. ***,ЕИК ***и М.Х.Ш.,ЕГН- **********,постоянен адрес ***, с особен представител адвокат И.К. при Ловешка адвокатска колегия  солидарно да заплатят на „***” – АД – Варна,ул. „***, ЕИК***сумата 4088.81 лева /четири хиляди осемдесет и осем лева и осемдесет и една стотинки/  съдебно-деловодни разноски за настоящата инстанция.

       Решението може да се обжалва пред ВТАС в двуседмичен срок от връчването му на страната.

 

 

 

                                                     ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: