Решение по дело №333/2019 на Районен съд - Брезник

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 20 декември 2019 г.
Съдия: Веселин Кирилов Хайдушки
Дело: 20191710100333
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 22 август 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

168

гр. Брезник, 20.12.2019 г.

 

В     И М Е Т О     Н А    Н А Р О Д А

 

БРЕЗНИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД - Гражданска колегия, в открито заседание на 20.11.2019 г., II-ри състав:

 

                                             РАЙОНЕН СЪДИЯ: Веселин Хайдушки

 

при секретаря М. Г. като разгледа гр.дело № 333 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Предявен е иск по чл. 55, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД от Д.Г.С. *** ЕАД за заплащане /връщане/ на сумата 2 618.44лв. – представляваща платена (удържана чрез наложен запор) на отпаднало основание сума по изпълнително дело № **************/2010г. по описа на ЧСИ – Н. М., рег. ***, за задължения на Д.Г.С. *** ЕАД, за които е издаден изпълнителен лист от 11.01.2000 г. по гр.д. № *****/2000 г. по описа на РС –София и за които е установено с решение № ************/16.03.2018 г. по гр. д. № *****/2017 г. по описа на РС- София, че не съществуват, поради тяхното погасяване по давност.

Ответникът в срока по чл. 131 ГПК е подал писмен отговор, с който оспорва иска по подробно изложени съображения. Изтъква, че процесната сума не е постъпвала по сметка на дружеството и няма как да бъдат върнати от ответника.

Брезнишкият районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните, приема от фактическа и правна страна следното:

По иска по чл. 55, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД:

По делото не е спорно, че срещу ищеца Д.Г.С. е образувано изпълнително дело № **************/2010г. по описа на ЧСИ – Н. М., рег. *** за принудително събиране на сумите, които ищецът е осъден да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД с изпълнителен лист, издаден на 11.01.2000 г. по гр.д. № *****/2000 г. по описа на РС –София. От приетото по делото справка, издадена от съдебния изпълнител Н. М. се установява, че в хода на това изп. д. № **************/2010г., към 31.01.2017г., общият размер на постъпилите от длъжника суми е: 2893.91лв. разпределени както следва: - 2618.44 на „Топлофикация София“ ЕАД; - 275.47лв.- таксата по т. 26 от Тарифа за таксите и разноските към Закона за частните съдебни изпълнители и която остава непреведена по изп. дело до представяне на влязло в сила решение за недължимост на  сумите, за които е издаден изп. лист по ч.гр.д. № *****/2000 г. по описа на РС –София.

С налагането на запор на ищеца Д.Г.С., не се стига до автоматично преминаване на имуществени права в патримониума на взискателя по изпълнението. Дори тогава, когато в резултат на наложения в хода на изпълнението запор се стигне до реално постъпване на определени суми от третото задължено лице по сметка на съдебния изпълнител, какъвто е настоящият случай, то с това тези суми не преминават в собственост на взискателя, тъй като те все още принадлежат на длъжника и имат характер на депозитни суми, но собственикът им няма възможност да извършва разпоредителни действия с тях до удовлетворяването на взискателя, съответно присъединените кредитори, а съгласно изричната разпоредба на чл. 455, ал.2 ГПК с тези суми на длъжника се разпорежда съдебният изпълнител. Те преминават в собственост на взискателя чак тогава, когато чрез платежни нареждания бъдат преведени от съдебния изпълнител по сметка на взискателя. В този смисъл е Решение № 99/ 28.06.2012 г. по т.дело № ***/2011 г. по описа на ВКС, II т.о. В производството, обаче, от справката, издадена от съдебния изпълнител Н. М. се установява, че съдебният изпълнител не е превел постъпилите в резултат от запора по негова сметка средства, които са в общ размер от 2618.44 лв., по сметка на взискателя-ответник „Топлофикация София“ ЕАД по изп. дело № **************/2010г. по описа на ЧСИ – Н. М., а  само са разпределени. Не са представени и доказателства, от които да се направи извод, че съдебният изпълнител е превел процесната сума от 2618.44 лв., по сметка на „Топлофикация София“ ЕАД.

Правото да получи платената без основание сума по чл. 55 ЗЗД, възниква единствено срещу субекта, чието имущество се е увеличило с тази сума пари, т.е. срещу този, който се е обогатил. За пълнота на изложението следва да се посочи, че съдебният изпълнител е длъжен да зачете силата на пресъдено нещо по успешно проведен от длъжника-ищец отрицателен установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК, при положение, че постъпилата по изпълнителното дело сума е по сметката на съдебния изпълнител, като по арг. от чл. 433, ал. 1, т. 7 ГПК изпълнителното дело следва да бъде прекратено, след като е установено несъществуването на вземането и сумата да се върне на длъжника, но от съдебния изпълнител, а не от взискателя, след като съдебният изпълнител не е превел постъпилите в резултат от запора по негова сметка средства по сметка на взискателя-ответник. Ето защо и след като не се доказа, че точно ответникът „Топлофикация София“ ЕАД се е обогатил с удържаната от ищеца сума от 2618.44 лв., като я е получил или с нея е било погасено негово задължение за заплащане на разноски на съдебния изпълнител, то липсва единият от елементите на фактическия състав на чл. 55, ал.1, предл. 3 от ЗЗД. Това прави предявеният иск неоснователен и като такъв следва да се отхвърли.

По разноските:

С оглед изхода на спора, на ищеца не се дължат разноски.

Ответникът доказват направени разноски в размер на 100 лв. за юрисконсулско възнаграждение, които с оглед изхода на спора му се дължат изцяло от ищеца.

 

Предвид изложеното, съдът

 

 

Р  Е  Ш  И:

 

ОТХВЪРЛЯ предявения иск по чл. 55, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД от Д.Г.С., ЕГН:**********, със съдебен адрес: ***, *** срещу „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес: гр. *******, представлявано от С.Ч. – Изпълнителен директор, за заплащане /връщане/ на сумата 2 618.44лв. – представляваща платена (удържана чрез наложен запор) на отпаднало основание сума по изпълнително дело № **************/2010г. по описа на ЧСИ – Н. М., рег. ***, за задължения на Д.Г.С. *** ЕАД, за които е издаден изпълнителен лист от 11.01.2000 г. по гр.д. № *****/2000 г. по описа на РС –София и за които е установено с решение № ************/16.03.2018 г. по гр. д. № *****/2017 г. по описа на РС- София, че не съществуват, поради тяхното погасяване по давност, КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН.

ОСЪЖДА, на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК, Д.Г.С., ЕГН:**********, съдебен адрес: ***, ***, да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес: ******, представлявано от С.Ч. – Изпълнителен директор, сумата 100 лева - разноски по делото.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжния съд в 2-седмичен срок от връчването на страните.

 

                                      РАЙОНЕН СЪДИЯ: