Определение по дело №370/2022 на Окръжен съд - Перник

Номер на акта: 466
Дата: 12 юли 2022 г. (в сила от 12 юли 2022 г.)
Съдия: Петър Веселинов Боснешки
Дело: 20221700500370
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 24 юни 2022 г.

Съдържание на акта


ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 466
гр. Перник, 12.07.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети юли през две хиляди двадесет
и втора година в следния състав:
Председател:ПЕТЪР В. БОСНЕШКИ
Членове:Диана Мл. Матеева

КАМЕЛИЯ Г. НЕНКОВА
като разгледа докладваното от ПЕТЪР В. БОСНЕШКИ Въззивно частно
гражданско дело № 20221700500370 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 423 ГПК.
Образувано е по възражение по чл. 423, ал.1, т.1 ГПК, депозирано от З. П. К., с
ЕГН:********** и адрес: ***, срещу Заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК №1243 от 05.08.2021г., издадена по ч. гр. д. № 4110/2021г. по описа на
Пернишкия районен съд.
Жалбоподателят твърди, че горепосочената заповед не му е връчена надлежно,
поради което и не е успял да подаде възражение срещу нея по чл.414 ГПК.. За същата
жалбоподателят е узнал след справка в ответното дружество на 12.05.2022г. Процесната
заповед касае задължения за топлоснабден имот, находящ се на адрес:***. Жалбоподателят
твърди, че с Нотариален акт №*** той и съпругата му С.П. К. са продали апартамента, за
който е издадена заповед за изпълнение.
Във възражението по чл. 423 от ГПК е обективирано и възражение за недължимост на
сумите по издадената заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 4110/2021г. по описа на
Пернишкия районен съд.
Ответното дружество „Топлофикация Перник“АД не е изразило становище в дадения
му срок.
Пернишкият окръжен съд намира, че така подаденото възражение се явява
допустимо, тъй като същото е подадено от заинтересовано лице, имащо правен интерес от
неговото предявяване. Възражението е подадено в законоустановения едномесечен срок,
считано от датата на узнаване на процесната заповед за изпълнение.
Пернишкият окръжен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и
доводите на страните, намира за установено следното:
По ч. гр. д. № 4110/2021г. по описа на Пернишкия районен съд е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК №1243 от 05.08.2021г., с която е
разпоредено длъжниците З. П. К. и С.П. К. да заплатят разделно на кредитора
„Топлофикация Перник“АД процесните суми, представляващи неплатени задължения за
доставена топлинна енергия на топлоснабден имот, находящ се на адрес:***.
Процесната заповед е изпратена до длъжниците на адреса по заповедта, откъдето
1
съобщението се е върнало невръчено.
Съобщението до жалбоподателя З.К. е изпратено до постоянния му и настоящ адрес:
***. Същото се е завърнало в цялост с отбелязване на връчителя, че на ул. "***" няма къща
№ * /лист 19 от делото/.
Впоследствие обаче уведомлението по чл.47 ГПК /лист 22 от делото/ е било залепено
на вратата на адрес: ***.
Разпоредбата на чл. 423, ал. 1 от ГПК предвижда възможност на длъжник, който е бил
лишен от възможността на оспори по реда на чл. 414 от ГПК вземането по издадена срещу
него и влязла в сила заповед за изпълнение, да подаде възражение пред въззивния съд, ако е
налице някое от следните изчерпателно изброени основания: 1/ заповедта за изпълнение не
му е била връчена надлежно, 2/ заповедта за изпълнение не му е била връчена лично и в
деня на връчването той не е имал обичайно местопребиваване на територията на РБ, 3/
длъжникът не е могъл да узнае своевременно за връчването поради особени непредвидени
обстоятелства или 4 / длъжникът не е могъл да подаде възражението си поради особени
непредвидени обстоятелства, които не е могъл да преодолее. В хипотезата на чл. 423, ал. 1,
т. 1 от ГПК е налице удостоверено връчване, чиято редовност основателно се оспорва от
молителя в настоящото производство.
За да бъде извършено призоваване чрез залепване на уведомление по реда на чл. 47 от
ГПК следва да са налице две кумулативни предпоставки- длъжникът да не може да бъде
намерен на посочения по делото адрес / настоящ и постоянен/ и на този адрес да не се
намери лице по чл. 46, ал. 2 от ГПК, което да е съгласно да получи съобщението. В чл. 47 от
ГПК е посочено, че невъзможността ответникът да бъде намерен на посочения по делото
адрес се констатира най-малко с три посещения на адреса, с интервал от поне една седмица
между тях, като най-малко поне едно от посещенията е в неприсъствен ден. Ако при тези
многократни посещения адресатът не бъде открит и не бъде намерено друго лице от този
адрес, което да е съгласно да получи съобщението, са налице предпоставки връчването да
бъде извършено чрез залепване на уведомление.
В процесния случай връчителят въобще не е връчил съобщението до жалбоподателя
З.К., което е изпратено до постоянния, съвпадащ с настоящ му адрес: ***, като е посочил, че
на ул. "***" няма къща № * /лист 19 от делото/. Впоследствие обаче на същия адрес е
залепено уведомление.
Гореизложеното е достатъчно да се приеме, че процесната заповед не е надлежно
връчена на жалбоподателя З.К., поради което съдът не обсъжда останалите доводи за това,
изложени във възражението.
Основателността на възражението по чл. 423 от ГПК предпоставя същото да бъде
прието, като се постанови спиране изпълнението на заповедта на основание чл. 423, ал. 3 от
ГПК. Доколкото процесната заповед касае двама длъжници, които отговарят при разделност,
то същата следва да бъде спряна само в частта, касаеща жалбоподателя З.К..
Следва да бъде указано на основание чл. 423, ал. 4 от ГПК, във вр. с чл. 415, ал. 1 от
ГПК на заявителя- „Топлофикация Перник“АД, че в едномесечен срок може да предяви иск
за установяване на вземането си, като довнесе дължимата държавна такса.
В производството по чл. 423 от ГПК разноски в полза на длъжника се присъждат
единствено в хипотезата на чл. 423, ал. 3, във вр. чл. 411, ал. 2, т. 3 и т. 4 от ГПК, когато
въззивният съд служебно обезсилва заповедта за изпълнение и издадения въз основа на нея
изпълнителен лист. В този случай, заповедното производство приключва, респ. заявителят
може да търси вземането си единствено по исков ред. Във всички останали случаи
произнасяне по дължимостта на разноски на длъжника се дължи при окончателното
разрешаване на въпроса за основателността на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение – било от заповедния съд при произнасяне в хипотезата на чл. 415, ал. 2 от ГПК
/при обезсилване на заповедта/, било от исковия съд при разрешаване на спора за
съществуването на вземането по оспорената заповед за изпълнение /в иска по чл. 422 от
ГПК/. Горният извод се налага и по аргумент от т. 4 от Тълкувателно решение №
2
6/06.11.2013 г. по тълк. дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС на РБ, както и от разрешението
на т. 12 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г. на ОСГТК на
ВКС. Ето защо, независимо от изхода на спора, разноски за настоящото производство не се
следват.
Мотивиран от горното и на основание чл. 423, ал. 1, т. 1 от ГПК, Пернишкият
окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА, на основание чл.423, ал.1, т.1 ГПК възражението на З. П. К., с
ЕГН:********** и адрес: ***, срещу Заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК №1243 от 05.08.2021г., издадена по ч. гр. д. № 4110/2021г. по описа на
Пернишкия районен съд.
СПИРА, на основание чл. 423, ал. 3, изр. 2-ро от ГПК, изпълнението на Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК №1243 от 05.08.2021г., издадена по ч.
гр. д. № 4110/2021г. по описа на Пернишкия районен съд, в частта и, касаеща длъжника З.
П. К..
ВРЪЩА делото на Пернишкия районен съд за продължаване на производството с
изпращане на указание до заявителя по реда на чл. 415, ал. 1 от ГПК.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3