Решение по дело №124/2020 на Районен съд - Белоградчик

                                         

 Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е  № 101

 

гр.Белоградчик,  20.07.2020 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

          БЕЛОГРАДЧИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, 4-ти състав в публично съдебно заседание на шестнадесети юли две хиляди и двадесета година, в състав:

 

                                                                Районен съдия:  Анна Кайтазка

 

при  участието на секретаря Наташа Стефанова, като разгледа докладваното от съдия Кайтазка НАХ дело № 124 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

         Производството е  по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

         Образувано е по жалба на В.М.П. ***, с ЕГН **********, срещу НП № 242-33-ЗЗ-2020/27.04.2020 г. на Директора на ОД-МВР-Видин, с което му е наложена "глоба" в размер на 300,00 лв., на основание чл.209А ал.1 от Закона за здравето.

         В жалбата / озаглавена „молба“, и изпратена първо до РС-Видин, който по компетентност я е препратил на БРС/ се иска отмяна на наложеното с НП наказание „глоба“ в размер на 300 лв., тъй като П. е с нисък размер на пенсията, пенсионер е по болест, размера на пенсията  дори не позволявал удръжки, при принудително събиране на сумата по наказанието, твърди се още че поради липсата на средства, не си бил закупил защитна маска, а с пенсията си се издържали с жената, с която живее на семейни начала / факти, излагани и в писмени обяснения към молбата-жалба/.

          Жалбоподателят, в отделна молба, е поискал предоставяне на правна помощ от вида процесуално представителство, каквото съдът е допуснал. Назначеният му по реда на ЗПП защитник, се явява в с.з. и твърди,  че издаденото НП е неправилно и не законосъобразно, тъй като допуснати нарушения при установяване на нарушението и налагане на наказанието, респ. при оформяне на АУАН и НП. Моли се атакуваното НП да бъде отменено.

           Въззиваемата страна в придружителното админ.нак. преписка писмо, моли съда да потвърди НП, като обосновано и законосъобразно.

         Съдът, след като обсъди изложеното в жалбата и доводите на страните, и като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства, намери следното от фактическа страна:

         На 15.04.2020 г., служители на РУ-Белоградчик към ОД-МВР-Видин /участък Чупрене/ -  свидетелите П. А. и С. С., извършвали рутинен обход на територията на с.Ч. На главната улица в селото - ул.“А. Б.“ , до дом № …, те забелязали две лица, които не били поставили на лицата си защитна маска за еднократна или многократна употреба, нито друго някакво предпазно средство. Към това време – 17.04.2020 г. действали правилата, въведени на осн. чл.63 от ЗЗ , със Заповед № РД-01-124/13.03.2020 г. на МЗ, допълнена със Заповед № РД-0-197/11.04.2020 г. на МЗ, издадени по повод обявеното в страната извънредно положение на основание епидемията от заразно заболяване – COVID-19. Забелязаните от полицейските служители две лица, едното от които - жалбоподателят  В. П. били жители на селото, живущи заедно, но на улица и в имот – далече от мястото, на което били установени сега /център на селото/. Проверяващите Св. П. А. и С. С. преценили, че лицата, и конкретно  В. П. не се е съобразил по този начин с изискванията на т.9, въведени като противоепидемична мярка със Заповеди № РД-01-124/13.03.2020 г. на МЗ, допълнена със Заповед № РД-0-197/11.04.2020 г. на МЗ / вече отменени и двете към настоящият момент – със Заповед РД 01-263 от 14.05.2020 г. на МЗ/. Разпоредбата на тази т.9 изисквала „всички лица, когато се намират в закрити или на открити обществени места, в т.ч. транспортни средства за обществен превоз, търговски обекти, паркове, църкви, манастири, храмове, зали, улици, автобусни спирки и др., са длъжни да имат поставена защитна маска за лице за еднократна или многократна употреба, или друго средство, покриващо носа и устата, в т.ч. кърпа, шал или др. „ и де факто е извършил нарушение на чл.63 ал.1 от ЗЗ / в редакцията му до 14.05.20г./.  В цитираната разпоредба на т.9 се правело и пояснение кои са „обществените места и пространства“ по смисъла на същата.

Проверяващите решили да бъде съставен АУАН по ЗЗ на двете лица без поставени защитни маски / или др. предпазно средство на лицето/, като им разяснили какво нарушение са допуснали. В. П. и придружаващата го жена, заявили, че не вярват да има такъв вирус – COVID-19 / това според тях били „глупости“/. Св. П. А. , съобразно правомощията си /оправомощен със Заповед № 368з-483/27.03.2020 г. на Директора на ОД-МВР-Видин/, в присъствието на свидетеля на установяване на нарушението и очевидец на извършване на  същото – С. С., съставил АУАН № 33/16.04.2020 г. на В. П. за нарушаване на чл.63 ал.1 от ЗЗ / редакция към момента на деянието/ . Нарушителят  П. обаче, отказал да подпише документа , поради становището му относно наличието на вирус въобще. Отказът на П. е удостоверен с имената и подписа на трето лице – отново свид. С.. Въз основа на акта е издадено обжалваното Наказателно постановление № 242-33-ЗЗ-2020/27.04.2020г. от Директора на ОД-МВР-Видин. Същото е връчено на нарушителя на 04.05.2020 г.  

         При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът прие:

         Жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна.

         При съставянето на акта и при издаването на НП е допуснато съществено нарушение на ЗЗ и ЗАНН, което налага отмяната на атакуваното наказателно постановление.

         Изложената в акта и НП фактическа обстановка не се оспорва принципно от страните, като жалбоподателят не се яви лично в с.з., но  и представителят му не оспорва обстоятелствата, излагани в АУАН и НП.

         По делото, от събраните гласни доказателства – свидетелски показания, и писмените такива -  публично достъпни – Заповеди на МЗ, с които съдът се запозна чрез справка на страницата на Министерството, безспорно е установено, че към момента на проверката, извършена от служители на РУ-Белоградчик на 15.04.2020 г.,  жалбопод. В.М.П., на открито обществено място / улица , в с.Ч. / , не е била поставил защитна маска за еднократна или многократна употреба /както и каквото и да е друго предпазно средство/ на лицето си. Възражението на мястото на проверката на П., че не съществува според него вирус, заради който следва да се предпазва и други хора също, не го извинява. Нарушението е формално и съобразно въведените нормативни изисквания към този момент от Министъра на здравеопазването и ЗЗ – подобни лични мнения не извиняват неизпълнението на противоепидемичните мерки.

         Но в настоящия казус, съдът открива едно нарушение на правилата на админ. нак. производство - материалните, допуснато при съставяне на АУАН, а впоследствие  същият пропуск на АНО – който не е коригирал по реда на чл.52 ал.4 от ЗАНН, нарушението на актосъставителя. На практика в АУАН на провинението на В. П. е дадена неправилна квалификация. В разпоредбата на чл.63 ал.1 от ЗЗ / ред. към 15.04.2020 г./ задължение към някого, в частност към гражданите, няма въведено никакво. Там е регламентирано правомощието на Министъра на здравеопазването, при определени обстоятелства – „при възникване на ИЕО“, да може да въвежда противоепидемични мерки в цялата страна или конкретен регион от нея. Това неправилно квалифициране на деянието, т.е. обвинение по текст, който не може да бъде нарушен от който и да е гражданин, защото там предписано поведение за него няма, води до нарушаване на материалните правила за провеждане на админ.нак. производство – а именно да се определи квалификацията – текстова и цифрова на нарушението. В тази насока съдът приема за основателен довода в същият смисъл на представителя на жалбоподателя.

 На следващо място, АНО пък, дори и не е посочил коя разпоредба на Закона за здравето се нарушава – само в текста на обвинението има запис, че В. П. е нарушил мерки, въведени на осн. чл.63 ал.1 от ЗЗ, след което квалификация от АНО, с цифри на поведението му на нарушителя – въобще няма/ няма запис „нарушение по чл…..“/. Директно от АНО е посочено на основание кой текст от закона – чл.209 а ал.1 ЗЗ се налага наказанието.

         Така констатираното от съда води до накърняване правата на нарушителя в производството, респ. правото му на защита -  да разбере в какво точно деяние е обвинен и да реши как да се защитава срещу него.

         По изложените по-горе съображения съдът намира, че обжалваното НП е незаконосъобразно и необосновано, и като такова следва да бъде отменено.

          Водим от горното и на осн. чл.63 ал.1 от ЗАНН,  съдът

 

Р   Е   Ш   И :

 

        ОТМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 242-33-ЗЗ-2020/ 27.04.2020 г. на Директора на ОД-МВР-Видин-Видин, с което на В.М.П. ***, с ЕГН **********, е наложена "глоба" в размер на 300,00 лв., на основание чл.209А ал.1 от Закона за здравето.

         Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен Съд-Видин в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

                                                             

 

                                                        Районен съдия :