ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 185
гр. Перник, 29.09.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК в закрито заседание на двадесет и девети
септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:НЕДА Н. ТАБАНДЖОВА
ЗАРКОВА
като разгледа докладваното от НЕДА Н. ТАБАНДЖОВА ЗАРКОВА
Търговско дело № 20221700900067 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба от Д. Д. И. – в качеството й на
постоянен синдик на „Медиком“ ООД - в несъстоятелност срещу М. А. Т., съдружник
и управител на „Медиком“ за неоснователно обогатяване и за обявяване за
недействителни по отношение на кредиторите на извършените без правно основание
разпоредителни действия с парични средства на Дружеството, които неправомерно са
увредили кредиторите на Дружеството, както и имуществото на Дружеството и масата
на несъстоятелността.
С исковата молба се сочи, че „Медиком“ ЕООД е обявено в несъстоятелност с
Решение № 39 от 14.12.2021 г. на Окръжен съд гр. Перник по т.д. № 53/2021 г. и като
кредитори на Дружеството, чиито вземания са предявени пред съда по реда на чл. 685,
ал. 1 от ТЗ, включени са от синдика в списъка на приети вземания и подлежат на
удовлетворяване от масата на несъстоятелността, са Н. И. Д. (лично и като наследник
на И. Н. Д.) и Р. Г. Д. (наследник на И. Н. Д.). Вземанията на двамата кредитори са
съдебно признати, за което са издадени два изпълнителни листа.
В исковата молба се излага, че Н. Д. и И. Д. били съдружници в „Медиком“
ООД. Николай Данев е подал молба за напускане на Дружеството на 5 юли 2013 г. с
тримесечно предизвестие и членственото му правоотношение е прекратено
автоматично. И. Д. е починал на 13 април 2014 г. и участието му като съдружник в
Дружеството е прекратено автоматично в момента на смъртта му. Въз основа на
прекратяване на членственото правоотношение с „Медиком“ ООД трябвало да се
уредят имуществените отношения на съдружника/наследниците с Дружеството въз
основа на счетоводен баланс към края на месеца, през който е настъпило
прекратяването. (чл. 125, ал. 3 от ТЗ и чл. 12 от Дружествения договор). Сочи се, че
Дружеството не изготвило счетоводен баланс и не изплатило доброволно дължимото
на Николай Данев и на наследниците на И. Д., въпреки че към момента на
прекратяването на членственото правоотношение и на предявяване на иска същото
разполагало с достатъчно имущество – главно парични средства, с които е могло да
1
удовлетвори вземанията на кредиторите. Сочи се, че в периода от 2014 г. до 2021 г.,
когато е подадена молбата по чл. 625 от ТЗ за обявяване на несъстоятелност са
извършени множество действия на фактическо разпореждане с имуществото на
Дружеството, които действия имали за цел да увредят кредиторите, лишавайки ги от
полагащият им се дружествен дял. Въз основа на изложеното в исковата молба се
твърди, че ответникът е получил неправомерно парични средства на обща стойност 44
297.33 лева, с което по непозволен начин е ощетено имуществото на „Медиком ООД –
в несъстоятелност“ и са увредени Дружеството и неговите кредитори, като се
конкретизират и суми, а именно: 1/ Получени и неотчетени аванси в размер на 4 500
лв. в периода 01.01.2014 г. - 31.12.2021 г.; 2/ Изплатена сума - 36 177,33 лв. на
22.12.2016 г., представена като „дивидент"; 3/ Получени пари в брой на стойност 2 200
лв. в периода от 01.01.2014 г. до 31.12.2021 г.; 4/ Теглене в брой на парична сума в
размер на 1 400 лв. от банкова сметка на 29.11.2017 г. Твърди се, че сумите са
недължимо платени, без да е налице правно основание за това и тяхното изплащане е
довело до непозволено увреждане на кредиторите, поради което сумата от 44 297,33
лв. ведно със законната лихва от 19.11.2020 г. /9 290,14 лв. към датата на иска/
подлежат на връщане от ответника в патримониума на Дружеството и в масата на
несъстоятелността.
На следващо място се сочи, че в периода 2015 – 2019 г., Дружеството е
представяло за обявяване в ТР непълни Годишни финансови отчети, съдържащи само
счетоводен баланс, без отчет на приходите и разходите, в нарушение на нормативните
разпоредби. Като съставител на ГФО се подписвал управителят М. Т., който не
отговарял на изискванията и нямал право да съставя и подписва ГФО. Твърди също, че
дружеството не е представило никакви първични счетоводни документи и счетоводни
регистри, за да се установи причината за намаляването на неговите активи,
включително за основанието и размера на разпоредителните действия, предмет на
иска. Въз основа на изложеното се иска съдът да постанови решение, с което да бъдат
обявени за недействителни по отношение на Дружеството и неговите кредитори
разпоредителните действия, описани в исковата молба, от които ответникът – М. Т. се
е обогатил неоснователно. Иска се Т. да бъде осъден да върне получените без
основание парични средства, ведно със законната лихва в масата на несъстоятелността.
Прави се искане на осн. чл. 649, ал. 2 от ТЗ съда да приеме в производството по
несъстоятелност настоящите искове, предявени с исковата молба.
В срока по чл. 367, ал.1 ГПК ответникът М. А. Томов е подал писмен отговор, с
който изразява становище, относно подадената искова молба, като намира предявените
с нея искове за недопустими и неоснователни. Наведени са твърдения, че исковата
молба е нередовна, неясна и непълна, като същата не отговаря на изискванията на чл.
127, ал. 1, т. 3-5 от ГПК. Сочи се, че е налице противоречие между обстоятелствената
част на молбата и нейния петитум, като последният не бил ясно, конкретно и точно
формулиран. Допълва се, че към исковата молба липсва справка по чл. 366 от ГПК,
която да съдържа необходимите изчисления за определяне размера на предявените
искове, както и че не е посочена банкова сметка, съгласно разпоредбата на чл. 127, ал.
4 от ГПК. На следващо място се възразява, че предявените искове са недопустими,
поради процесуалното качество на синдика. Излагат се съображения, че предявените
искове са недопустими като погасени по давност. С отговора са оспорени
задълженията за претендираните суми както по основание, така и по размер. Относно
твърдението за изплатен и неотчетен служебен аванс от 4 500 лв. се твърди, че всички
суми са възстановени на дружествата, като се допълва, че се прилагат като
2
доказателства приходни касови ордери. Относно претендираната сума от 36 177,33 лв.,
за която се твърди че е изплатена на 22.12.2016 г. с основание „дивидент“ се моли съда
да приеме, че такава сума ответникът не дължи на дружеството на посочените в
исковата молба основания, както и че претенцията е погасена по давност, на основание
чл. 110 ЗЗД. Оспорва се твърдението на ищеца, че ответникът е получил в брой сумата
от 2 200 лв. и теглени в брой 1 400 лв., като сочи, че не става ясно на какво се
основават тези твърдения. Твърди се, че между съдружниците, включително и
кредиторите са били разпределяни средства от приходите на дружеството в по-ранни
периоди - 2004 г. до 2008 г., като се сочи, че всички съдружници, включително и Н. Д.
и И. Д., са получавали през тези периоди парични средства от дружеството, с които са
закупили съсобствени между тях недвижими имоти - именно с изплатените им
средства от дружеството, което е станало много по-рано и по общо съгласие на всички
съдружници, в това число и на кредиторите. В подкрепа на изложеното са представени
осем броя нотариални актове като доказателство за разходваните средства за
придобИ.е на недвижими имоти от съдружниците по тяхно общо съгласие. Допълва се,
че от заключението по назначената тройна ССЕ по в.т.д.№ 208/2022 г. на САС е видно,
че ответникът М. Т. е предоставил лични средства на дружеството в размер на 1 959,99
лв. към 30.11.2021 г., а впоследствие и 6 000 лв. - предплащане на разноски по
несъстоятелността, поради което се прави и възражение за прихващане ако съдът
приемете, че претенцията за парично вземане срещу М. А. Т. е основателна. Оспорва се
твърдението за обедняване на дружеството по вина на ответника и претенцията за
присъждане на сумата, с която се е обеднило. В условията на евентуалност се твърди,
че дори и да е допустима исковата претенция за сумата от 36 177,33 лв. и да бъде
установено, че ответникът е получил претендиралата сума на посочената дата, тази
претенция се оспорва като неоснователна, защото ответникът е получил сумата на
валидно правно основание като дивидент, който не е бил своевременно и надлежно
разпределен преди това и му се дължи, изплатен е на валидно и годно основание -
протокол на общото събрание на съдружниците от 27.10.2016 г. Оспорена е
основателността на предявените искове за сумите от 4 500 лева и сумата от 36 177.33
лева. На осн. чл. 103, ал. 2 от ЗЗД е направено възражение за прихващане с дължимото
на управителя възнаграждение за управление и представителство на Дружеството.
Оспорени са твърденията наведени с исковата молба, като се сочи, че синдикът на
дружеството няма компетентността и е недопустимо да оспорва актовете на
дружеството, което представлява. На следващо място е оспорено и твърдението, че
синдикът и кредиторите са разбрали за оспорваните с исковата молба действия от
приложеното към исковата молба заключение на тройна съдебно-счетоводна
експертиза, като се твърди, че с писмо от 07.02.2022 г. от УниКредит Булбанк АД до
кредиторите, чрез адв. Кискинов им е предоставено пълно банково извлечение от
сметките на дружеството., поради което се навеждат твърдения, че кредиторите са
узнали или са могли да узнаят на тази дата. Оспорва се, че ответникът е извършвал
множество актове на разпореждане с имуществото на дружеството. Оспорени са
вскички твърдения на синдика, направени с исковата молба.
С отговора ответникът е изразил становище и по доказателствата и
доказателствените искания направени с исковата молба, като оспорва приемането на
заключението по т.д. № 208/2022 г. на САС, както и доказателственото искане на осн.
чл. 190 от ГПК ответникът да предостави исканите документи.
В срока по чл. 372, ал. 1 ГПК ищецът не е подал допълнителна искова молба.
Депозирана е уточнителна молба с вх.№ 3833/21.06.2023г., съобразно дадените
3
от съда указания.
По допустимостта на исковата молба:
Главният иск с пр. осн. по чл. 649, ал. 1 ТЗ във връзка с чл. 135 ЗЗД и
евентуалните искове с пр. осн. чл. 647, ал.1, т. 1 и т. 6 от ТЗ са предявени от лице със
самостоятелна процесуална легитимация на ищец – синдикът на „МЕДИКОМ“ ООД - в
несъстоятелност, като исковете са предявени в установения в закона преклузивен
едногодишен срок по чл. 649, ал. 1 ТЗ от открИ.е на производството по
несъстоятелност на „МЕДИКОМ“ ООД /с Решение № 39 от 14.12.2021 г. на Окръжен
съд - Перник по т.д. № 53/2021 г./. Кондикционният иск на синдика с пр. осн. чл. 55,
ал. 1, пр. 3 ЗЗД, също е допустим - предвид характера на този осъдителен иск като
"обусловен", според терминологията на чл. 649, ал. 2 ТЗ. Въведените с отговора на
ответника възражения, че атакуваните за относително недействителни правни сделки и
действия са извършени извън рамките на посочените в чл. 647, ал.1, т.т. 1 и 6 от ТЗ
срокове, респ. че са осъществени извън рамките на общата 5-годишна погасителна
давност за конститутивната претенция, касаят въпроси, по които изводите във всички
случаи се правят при спазване на процесуалните правила за събиране и преценка на
доказателствата и са относими към основателността на исковете, а не към тяхната
допустимост и следователно съдът следва да се произнесе в решението, разрешавайки
спора по същество. Предвид това съдът приема, че исковата молба е допустима.
Доказателствена тежест:
Предмет на доказване от ищеца по главния иск по чл. 649, ал. 1 ТЗ във връзка с
чл. 135 ЗЗД е: имуществено увреждане на кредиторите на масата на несъстоятелността,
изразяващо се в намаляване на нейното съдържание като пряка последица от
разпоредителни сделки и действия от страна на длъжника с негово имущество или
създаване на опасност от такова увреждане; вземането е възникнало преди
извършването на атакуваната с иска по чл. 649, ал. 1 ТЗ във връзка с чл. 135 ЗЗД
разпоредителни сделки и действия - като датата на възникване на вземането по
смисъла на чл. 135, ал. 3 ЗЗД следва да се определи не според вземанията на отделни
кредитори, а според определената от съда начална дата на неплатежоспособност (чл.
630, ал. 1, т. 1 ТЗ); длъжникът е знаел за увреждането на кредиторите на масата на
несъстоятелността при разпоредителни сделки и действия в полза на третото лице-
ответник и третото лице да е знаело също за увреждането на кредитора /когато предмет
на относителна недействителност е възмездно правно действие/. Предпоставките за
прилагане на оборимата презумпцията по чл. 649, ал. 4 ТЗ, във вр. чл. 135, ал. 2 от ЗЗД
се доказват от ищеца чрез доказване отношения между длъжника и ответника на
свързани лица по см. на § 1, ал. 1, т. 4 и 5 от ДР на ТЗ.
Фактическият състав на недействителността по чл. 647 ТЗ независимо за коя от
т.1 до т.6 се отнася, изисква ищецът да докаже следните предпоставки: имуществено
увреждане на кредиторите на масата на несъстоятелността, изразяващо се в
намаляване на нейното съдържание като пряка последица от разпоредителни сделки и
действия от страна на длъжника с негово имущество или създаване на опасност от
такова увреждане в посочените в т. 1 - 6 срокове преди подаване на молбата по чл. 625
ТЗ. За основателността на претенциите към тези факти в тежест на ищеца е да докаже и
че: По евентуалния иск с правно основание чл. 647, ал. 1, т. 1 ТЗ - сключване на
безвъзмездна сделка от длъжника в тригодишния период преди подаване на молбата по
чл. 625 ТЗ с насрещна страна, имаща качеството свързано с длъжника лице; По
евентуалния иск с правно основание чл. 647, ал.1, т.6 от ТЗ - сключване на сделка от
4
длъжника в двугодишния период преди подаване на молбата по чл. 625 ТЗ с насрещна
страна, имаща качеството свързано с длъжника лице и увреждащ характер на сделката
спрямо кредиторите на несъстоятелността. В хипотезата на чл. 647, ал. 1, т. 6 ТЗ не е
необходимо увреждането да бъде съществено.
Ответникът следва да ангажира доказателства оборващи твърдените от ищеца
обстоятелства за наличието на елементите от правопораждащите по чл. 649, ал. 1 ТЗ
във връзка с чл. 135 ЗЗД и чл. 647, ал.1, т.т. 1 и 6 от ТЗ фактически състав,
включително и направените в срока по чл. 367, ал. 1 от ГПК правоизключващи или
правопогасяващи възражения, че атакуваните за относително недействителни правни
сделки и действия са извършени извън рамките на посочените в чл. 647, ал.1, т.т. 1 и 6
от ТЗ срокове преди подаване на молбата по чл. 625, респ. че са осъществени извън
рамките на общата 5-годишна погасителна давност за конститутивната претенция.
По възражението на ответника за прихващане последният следва да докаже
материалноправните предпоставки на чл. 645 ТЗ за прихващане - съществуването на
две насрещни и еднородни задължения, двете задължения следва да са възникнали
преди датата на решението за открИ.е на производството по несъстоятелност,
изискуемостта на вземането на кредитора е настъпила преди или в хода на
производството по несъстоятелност, като легитимиран да отправи изявление за
прихващане е кредиторът, т.е. лице което е предявило вземанията си в производството
по несъстоятелност и изявлението де е отправено до синдика.
По доказателствените искания:
Представените с исковата молба и с отговора документи са допустими и
относими и следва да бъдат приети като доказателства по делото, с изключение на
представената от ищеца ССчЕ, която не е събрана съобразно изискванията на ГПК.
Следва да се уважи искането на ищеца по чл. 190 ГПК, както и искането на ответника
да се изиска гр.д.№ 16787/2021 г. на СРС, 48-ми състав.
Изясняването на обстоятелствата, включени в предмета на доказване по
настоящото дело, предполага необходимост и от специални знания за изследване на
основанието за изплащане и размера на процесиите парични средства, които
ответникът е получил от Дружеството, поради което въпреки, че няма такова искане от
страните, и доколкото приложеното към исковата молба експертно заключение е по
друго дело и съгласно принципа по чл. 11 ГПК за устност и непосредственост, респ.
процесуалните правила за събиране и преценка на доказателствата по настоящото дело
не може да се преценява като експертиза по настоящото дело, съдът е длъжен и
служебно да допусне икономическа експертиза, като разноските се възложат на ищеца,
в чиято тежест е установяването на тези обстоятелства. По силата на чл. 649, ал. 6 ТЗ в
производствата по предявени искове по чл. 645, 646 и 647 от ТЗ и по чл. 135 от ЗЗД
ищецът е освободен от предварително внасяне на държавни такси, но не и от разноски.
Предвид гореизложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА като доказателства по делото документите, представени с исковата
молба и с отговора на исковата молба, подробно описани в същите.
ЗАДЪЛЖАВА на осн. чл. 190 ГПК ответника М. А. Т. да представи най-късно в
първото открито заседание по делото всички намиращи се у него документи, касаещи
5
основанието за изплащане и размера на процесиите парични средства, които е получил
от Дружеството МЕДИКОМ ООД.
ДА СЕ ИЗИСКА за послужване гр.д.№ 16787/2021 г. на СРС, 48-ми състав.
ДОПУСКА съдебно-икономическа експертиза със задача: вещото лице след
проверка на доказателствата по делото и изискване на цялата относима счетоводна
документация отстраните, да даде заключение - за периода, основанието и падежа за
изплащане и размера на процесните парични средства, които ответникът М. А. Т. е
получил от Дружеството МЕДИКОМ ООД - в несъстоятелност, ЕИК: *********.
ОПРЕДЕЛЯ първоначален депозит за изготвяне на експертизата в размер на 300
лв., вносим от ищеца Д. Д. И., в качеството на синдик на МЕДИКОМ ООД - в
несъстоятелност, ЕИК: *********, в 1-седмичен срок от съобщението по сметка на
Окръжен съд - Перник.
НАЗНАЧАВА за вещо лице Н. С. И., на което да се съобщят поставените задачи
и да се призове след представяне на доказателства за внесен депозит, съгласно чл. 160,
ал. 2 ГПК.
УКАЗВА на ищеца, че при невнасяне на депозит, това може да е основание за
съда да приложи последиците на чл. 161 от ГПК при постановяване на решението, като
може да приеме за недоказани фактите, за чието изясняване се назначава експертизата.
ИЗГОТВЯ проект за доклад по делото така, както е посочено в мотивите на
определението като УКАЗВА на страните, че мотивната част на настоящото
определение има характер на проект за доклад по делото по смисъла на чл. 374, ал. 2
от ГПК, който при липса на твърдения за нови факти и обстоятелства в насроченото
открито съдебно заседание може да бъде обявен за окончателен доклад по делото по
реда на чл. 375, ал. 1 от ГПК.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито заседание на 03.11.2023 г. от
10.00 часа, за когато да се призоват страните, като им се връчи препис от настоящото
определение, а на ищеца – и препис от отговора, както и от отговора на уточняващата
молба с вх. № 5151/30.08.2023г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Окръжен съд – Перник: _______________________
6