Р
Е Ш Е Н И Е №
140
гр.Бяла, 10.01.2013г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А :
РАЙНЕН СЪД БЯЛА, втори граждански състав в
публично заседание на деветнадесети декември
, две хиляди и дванадесета година в състав :
Председател:
ИВЕЛИНА БОНЕВА
при секретаря М.Й., като
разгледа докладваното от съдията гр.д.№
945 по описа за 2012 год., за да се произнесе, взе пред вид
следното:
Постъпила е искова молба от Т.Т.И. и И.М.И. против Ц.Г.К. и Д.Г.К. с
предявен иск, квалифициран от ищците като такъв по чл.55,ал.1,пр.3 от ЗЗД.
Претендира се от съда да постанови решение по силата на което да осъди
ответниците да заплатят на ищците солидарно сумата от
11 000.00лв.,получена и дължима от тях на отпаднало с обратна сила
основание- развален предварителен договор за покупко-продажба на апартамент, заедно със законната лихва
върху сумата ,считано от подаване на исковата молба в съда до окончателното й
изплащане .Претендират се направените по делото разноски, вкл. и разноските по
обезпечителното производство. Представят писмени доказателства в подкрепа на
иска си.
Ответниците Ц.Г.К. и Д.Г.К. в срока по чл.131 от ГПК
депозират отговор на ИМ ,с който считат така предявеният иск за допустим, но по
същество неоснователен. Излагат съображения в тази насока в представения
отговор. Редовно призовани по реда на чл.41,ал.2 от ГПК не се явяват в с.з. и
не се представляват.
Съдът след като взе предвид доводите
на страните и представените по делото доказателства, намира за установено
следното:
Правоотношението
между страните е възникнало по силата на валидно сключен на 15.06.2012г предварителен
договор за продажба на недвижим имот, между ответниците Ц.Г.К. и Д.Г.К.,
като продавачи и Т.Т.И. и И.М.И. , като купувачи, съгласно който страните се споразумели
продавачите да продадат, а купувачите да
закупят недвижим имот, представляващ Апартамент №20,на пети етаж в ж.бл.. по
ул.”Д.”№.. гр.Р.,с площ от 104.63 кв.м.,подробно описан в НА №…,том …,рег.№…,д.№…/07.10.2002г.
по опис на Нотариус Р.П., за сумата от 51 500 евро, платими по реда и
начина ,посочени в предварителния договор.
Страните се
споразумели прехвърлянето на имота, предмет на предварителния договор,
респективно сключването на окончателен такъв да стане не по-късно от
30.07.2012г.
В изпълнение на предварителния договор,
купувачите заплатили на продавачите сумата
от 11 000 лв.-задатък за получаването на която сума предварителния
договор послужил за разписка. С нотариална
покана, ищците отправили едностранно
волеизявление на основание чл.87, ал.2 ЗЗД за разваляне на предварителния
договор, считано от датата на получаване на поканата , поради неизпълнение на
продавачите, а именно сключване на окончателния договор не по –късно от
фиксираната дата(30.07.2012г.).Със нотариалната покана ответниците били
поканени в тридневен срок ,считано от получаване на същата да върнат доброволно
на ищците сумата от 11 000 лв. С отговор на НП отправен от ответниците към ищците, първите
са заявили ,че ще се ползват от разпоредбата на чл.5,ал.1 от предварителния договор,
като ще задържат задатъка в тяхна полза ,поради виновно неизпълнение от страна
на купувачите по сделката.
Предвид
установената фактическа обстановка, съдът намира следното:
Ищците се позовават на разпоредбата на чл.87, ал.2 ЗЗД за възникнало в тяхна полза и надлежно упражнено право на разваляне на
предварителния договор. В исковата молба твърдят, че поради настъпилата забава,
изпълнението е станало безполезно за тях, тъй като задължението е следвало да
се изпълни в уговорения срок- 30.07.2012г.
Очевидно е, че
към момента на отправяне на нотариалната покана, посочената сделка не е била
изповядана Съгласно чл.55, ал.1, предл.3 ЗЗД, който е получил нещо на отпаднало
основание, е длъжен да го върне. Видно от изложените по горе фактически
обстоятелства, в случая е изпълнен първият елемент от фактическия състав на
цитирания текст – ответниците са
получили от ищците сумата от 11 000
лева, в изпълнение на сключения между
тях договор.
Основният въпрос по
процесния казус касае втория елемент от състава на неоснователното
обогатяване в хипотезата на чл.55, ал.1, предл.3 ЗЗД , а именно – налице ли е
отпаднало основание за полученото плащане. В случая това условие на закона ще
бъде изпълнено, ако предварителният договор, по който е платена посочената
сума, е надлежно развален, съобразно изискванията на чл.87 ЗЗД. Съгласно
цитирания текст, когато длъжникът по един двустранен договор не изпълни
задължението си, поради причина, за която той отговаря, кредиторът може да
развали договора, като даде на длъжника подходящ срок за изпълнение. Кредиторът
може да развали договора и без да даде срок, както е в настоящия случай , ако
поради забава на длъжника изпълнението е
станало безполезно, след като не е изпълнено предвид твърденията на ищците в
уговорения срок – 30.07.2012г. Така наведеният довод в исковата молба е основателен. Престирането
по договор след забава е безполезно за кредитора, когато се касае до така
наречените фикс-сделки. Такъв е случаят когато е уговорено, че ще се изпълни в
точно определено време. При фикс-сделките забавеното изпълнение е приравнено на
пълно неизпълнение. При тях длъжникът не може да предложи изпълнение след срока
заедно с мораторни вреди, защото кредиторът няма
интерес от престация, която да му се предложи след
срока. Затова и неизпълнението в срок дава право на кредитора да направи
изявление за разваляне на договора, без да е длъжен да отправя покана за
изпълнение на безполезната за него престация. Между
забавата и отпадналия интерес от престация трябва да
съществува причинна връзка.
По същество ответниците не оспорват следните правнорелевантни
факти: валидно сключения предварителен
договор за продажба на недвижим имот и извършеното от ищците плащане на задатък в
размер на 11000лв.;
Безспорно, в
настоящия случай продавачите не са изпълнили задължението си по т.4.1 от процесния договор да сключат окончателен договор не по-късно от 30.07.2012г. Следователно, към
момента на упражняване на правото на разваляне на договора от страна на
кредиторите-купувачи, за длъжниците -продавачи е налице неизпълнение под
формата на забава. Спорни са в случая причините за изпадането в забава, с оглед на
които всяка една от страните счита, че е изправна страна по договора и претендира връщане,
респективно задържане на задатъка по договора.
Ответниците в
депозирания отговор твърдят ,че преди да е изтекъл договорения между страните
срок за сключване на окончателния договор, ищците заявили ,че са намерили друг
имот на по-ниска цена, и върху който нямало вещни тежести,за разлика от имота
на ответниците и се отказват от реализиране на сделката .Ответниците в
депозирания отговор по чл.131 ГПК твърдят, че били задействали процедура в банката по промяна на
обезпечението на кредита и развалянето на договора било некоректно от страна на
ищците. Същите сочат, че ищцата била наясно, че първо трябвало да се сключи
окончателен договор и да се плати договорената цена, след което ипотеката върху
имота щяла да бъде заличена.
Съдът намира така
изложеното от ответниците за недоказано и неподкрепящо
се от събраните по делото доказателства. Между страните няма спор, че
апартамента предмет на продажбата е бил обременен с ипотека. Тук е място да се
отбележи ,че в предварителния договор никъде не е посочено обстоятелството ,че
върху процесния имот има учредена ипотека. Ответниците
не представят доказателства за някакво тристранно споразумение , между банката
и страните по предварителния договор или само между страните по предварителния
договор, от което да е възникнало задължение за ищците и те да не са го
изпълнили. В този смисъл не може да се говори за каквото и да било неизпълнение
на последните ,изразяващо се под формата на даване на съдействие за вдигане на
тази ипотека .В този ред на мисли поведението на ищците не може да се третира
като неизпълнение на задължение в отношенията им с продавачите. За да бъде
кредиторът в забава , е необходимо същият неоправдано да не приеме предложеното
от длъжника изпълнение или да не даде необходимото съдействие, без което
длъжникът не би могъл да изпълни задълженията си. В настоящия случай не е
налице нито едно от двете хипотези. Видно от самия предварителен договор
купувачите по сделката са внесли задатък от 11 000лв.,като остатъка от
цената и следвало да бъде изплатена на
продавачите при подписване на окончателния договор в нотариална форма.
Респективно в случая заплащането на цената по договора е в комулативна
зависимост от сключването и подписването на окончателния договор. Тоест не е
било необходимо даването на съдействие от страна на купувачите ,за да може
продавачите да изпълнят задължението си по предварителния договор за сключване
на окончателен такъв. Същите е следвало да
направят предложение за сключване на
окончателния договор, като поканят купувачите за конкретен ден и час пред
нотариус, преди фиксираната в предварителния договор дата-30.07.2012г.,което не
е сторено. Поради това не може да се приеме, че купувачите неоснователно са се
отказали от сключването на окончателен договор, както и не са оказали
необходимото съдействие за сключването му.
Посочените причини
за забава на продавачите ангажират изцяло
тяхната вина и отговорност. За да бъдат освободени от отговорност за неизпълнение,
длъжниците следваше да докажат невъзможност за изпълнение, поради практическо
или правно непреодолимо препятствие, настъпването на което не може да им бъде
вменено във вина. Такова препятствие е
налице винаги, когато то е случайно по своя произход, т.е. чието настъпване
длъжникът нито е предизвикал, нито е могъл, а не е бил и длъжен да предвиди. В
хода на делото ответниците не доказаха подобни обстоятелства.
Разпоредбата
на чл. 88, ал. 1 от ЗЗД установява, че развалянето има обратно действие:
неизправната страна по договора дължи на изправната страна връщането на
даденото от нея.
Изложеното
до тук обуславя основателността на исковата претенция по чл. 55, ал. 1, пр.3 от ЗЗД - така, както е заявена в молбата.
При този
изход на делото на ищците следва да се присъдят направените разноски в размер
на 1240лв.,представляващи
заплатена д.т. и адвокатско възнаграждение. Пак с оглед изхода на спора на
ищците следва да се присъдят и разноските по обезпечителното производство в
размер на 490.00лв.
Мотивиран от изложеното,
съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Ц.Г.К.,ЕГН ********** и Д.Г.К.,ЕГН
********** и двамата с адрес *** да заплатят солидарно на Т.Т.И. , ЕГН **********
и И.М.И. ,ЕГН ********** и двамата с адрес *** сумата от 11 000.00лв. (единадесет хиляди лева), получена и дължима
от тях на отпаднало с обратна сила основание- развален предварителен договор за
покупко-продажба на апартамент, заедно
със законната лихва върху сумата , считано от 21.09.2012г. до окончателното й изплащане, както и сумата в
размер на 1240.00лв.(хиляда двеста и четиридесет лева)-разноски по делото.
ОСЪЖДА Ц.Г.К.,ЕГН ********** и Д.Г.К.,ЕГН ********** и двамата с адрес *** да
заплатят на Т.Т.И. ,ЕГН ********** и И.М.И. ,ЕГН ********** и двамата с адрес ***
сумата от 490.00 лева /четиристотин и деветдесет лева/, представляваща
направени разноски в производството по предварително обезпечаване на предявения
иск.
Решението подлежи на
въззивно обжалване пред Окръжен съд Русе в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/