№ 734
гр. София, 08.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Калина Анастасова
Членове:Темислав М. Димитров
Михаела Касабова
при участието на секретаря Мария Т. Методиева
като разгледа докладваното от Темислав М. Димитров Въззивно гражданско
дело № 20231100511471 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 от Гражданския процесуален кодекс
(ГПК).
Образувано е по въззивна жалба на АД „Т. и П.“ срещу решение №
9901/09.06.2023 г. по гр.д. № 48338/2021 г. по описа на СРС, 175 състав, с което
жалбоподателят е осъден на основание чл. 284, ал. 2 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД да заплати в
полза на Б. А. К. сумите, както следва: 13700 лв., представляваща незаплатена и
неправомерно задържана сума от ответника по изплатено обезщетение от ЗД „Е.“ АД
по щета № **********/02.04.2018 г., ведно със законната лихва от 20.08.2021 г. до
погасяването, 10619,52 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 05.04.2019
г. до 20.08.2021 г.
Жалбоподателят – АД „Т. и П.“, твърди, че решението е неправилно. Счита, че
не дължи присъдената с обжалваното решение сума, тъй като същата служи за
погасяване на дължимо адвокатско възнаграждение по сключените между страните
договори за правна защита и съдействие. Поддържа, че съдът неправилно не е
разгледал възражението за прихващане, релевирано в отговора на исковата молба, като
твърди, че същото е направено своевременно. Ето защо, моли обжалваното решение да
бъде отменено и исковете да бъдат отхвърлени. Претендира разноските по
1
производството.
Ответникът по жалбата – Б. А. К., оспорва жалбата, като счита, че обжалваното
решение е правилно и моли същото да бъде потвърдено. Претендира разноските по
производството.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства, въз
основа на закона и във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на
атакувания съдебен акт, достигна до следните фактически и правни изводи:
Първоинстанционният съд е бил сезиран от Б. А. К. с осъдителни искове с
правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 284, ал. 2 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
Ищецът - Б. А. К., твърди, че ответното адвокатско дружество - АД „Т. и П.“, е
осъществявало процесуално представителство по договор за правна защита и
съдействие от 15.06.2017 г., като го е представлявало по НОХД № 235/2017 г. по описа
на ОС – Враца, в качеството му на пострадало лице, за което е заплатил на
адвокатското дружество възнаграждение в размер на 2500 лв. Посоченото дело е
приключило с присъда, като подсъдимият и ответник по гражданския иск, предявен от
ищеца Б. К., е осъден да заплати в негова полза сумата в размер на 70000 лв. –
обезщетение за неимуществени вреди, както и сумата в размер на 3177,42 лв. –
обезщетение за имуществени вреди. Присъдата е обжалвана, като по силата на договор
за правна защита и съдействие от 16.11.2017 г. АД „Т. и П.“ е представлявало ищеца К.
в производството пред Апелативен съд – София. Договореното адвокатско
възнаграждение по този договор възлиза на 2500 лв., като същото е заплатено от
ищеца. Впоследствие, решението на САС е обжалвано пред ВКС, поради което отново
ищецът К. е бил представляван от ответното адвокатско дружество, съгласно договор
от 14.06.2018 г., срещу възнаграждение в размер на 2500 лв., което е заплатено изцяло.
С решение по ВНОХД № 959/2018 г. спорът по гражданските искове е приключил
окончателно, като в полза на Б. А. К. са присъдени сумите: 70000 лв. – обезщетение за
неимуществени вреди, 3177,42 лв. – обезщетение за имуществени вреди, за които в
полза на К. е издаден изпълнителен лист от 28.01.2019 г. Съгласно пълномощно от
21.03.2018 г., ищецът К. е упълномощил АД „Т. и П.“ да го представлява пред ЗД „Е.“,
като предяви претенция за заплащане на застрахователно обезщетение за претърпените
вреди, за което е налице влязло в сила решение, вкл. и с правото да получи плащане на
застрахователно обезщетение. На 07.03.2019 г. е сключен договор за спогодба между Б.
А. К., представляван от адв. В. Т., и ЗД „Е.“, по силата на който ЗД „Е.“ се е задължило
да заплати в полза на Б. А. К. сумата в размер на 72838,71 лв. – застрахователно
обезщетение, като в договора е посочено, че сумата следва да бъде платена в срок от 30
дни от сключването му по банков път по банкова сметка на АД „Т. и П.“. В изпълнение
на договора за спогодба ЗД „Е.“ е заплатило по сметка на АД „Т. и П.“ на 02.04.2019 г.
сумата в размер на 20000 лв., на 03.04.2019 г. – сумата в размер на 20000 лв., на
2
04.04.2019 г. – сумата в размер на 32838,71 лв. Въпреки посоченото, АД „Т. и П.“ не е
предало на ищеца пълния размер на заплатените суми, въпреки че при получаването
им ответникът е действал като представител на ищеца. На 08.04.2020 г. ответникът е
заплатил на ищеца 20000 лв., на 15.04.2020 г. – 7000 лв., на 27.04.2020 г. – 10000 лв., на
18.09.2020 г. – 10000 лв., на 24.09.2020 г. – 2138,71 лв., на 23.11.2020 г. – 4000 лв., на
14.12.2020 г. – 3000 лв., на 21.12.2020 г. 3000 лв. Общата предадена в полза на ищеца
сума възлиза на 59138,71 лв., като ответникът дължи на ищеца 13700 лв., незаплатена и
неправомерно задържани суми от ответника по изплатено обезщетение от ЗД „Е.“ АД
по щета № **********/02.04.2018 г. Ето защо, претендира посочената сума, както и
сумата в размер на 10619,52 лв., представляваща мораторна лихва за периода от
05.04.2019 г. до 20.08.2021 г. Претендира законната лихва, както и разноските по
делото.
С обжалваното решение исковете са уважени изцяло.
Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно
и допустимо. Разгледано по същество същото е ПРАВИЛНО.
Обжалваното решение съдържа подробни мотиви във връзка с основателността
на главния иск, които настоящата съдебна инстанция споделя и на основание чл. 272
ГПК препраща към тях.
В допълнение въззивният съд намира следното от фактическа и правна страна:
За основателност на иска с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 284, ал. 2
ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже, че между страните е налице договор за поръчка, по
силата на който ответникът се е задължил представлява ищеца при сключването на
спогодба за заплащане на застрахователно обезщетение в полза на ищеца, включително
като получи същото от името и за сметка на ищеца, че ответникът е получил
застрахователно обезщетение за претърпени от ищеца вреди.
В тежест на ответника при доказване на посочените факти е да докаже, че е
предал пълния размер на полученото и дължимо в полза на ищеца застрахователно
обезщетение.
Не се спори по делото, а и съгласно представено към исковата молба
пълномощно с нотариална заверка на подписите на упълномощителя от 21.03.2018 г.,
ищецът Б. А. К. е упълномощил АД „Т. и П.“ да го представлява пред ЗД „Е.“, като има
право да предявява претенции и да ги поддържа във връзка с настъпило ПТП на
03.05.2015 г., при което впоследствие е настъпила смъртта на М.С. К.а, като има право
да извършва всички правни и фактически действия в тази връзка, с изрично право да
получава уважените суми по претендираните обезщетения по доверителната банкова
сметка на АД „Т. и П.“.
Видно от договор за спогодба от 07.03.2019 г., сключен между ЗД „Е.“, от една
3
страна, и Б. А. К., представляван от адв. В. Т., от друга страна, ЗД „Е.“ се е задължило
да заплати в полза на Б. А. К. сумата в размер на 72838,71 лв., представляваща
обезщетение за всички претърпени вреди от смъртта на М.С. К.а, като плащането
следва да бъде извършено в срок от 30 дни от подписване на спогодбата.
Не се спори по делото, че към 04.04.2019 г. ЗД „Е.“ е заплатило изцяло сумата в
размер на 72838,71 лв. в полза на Б. А. К. по банковата сметка на АД „Т. и П.“.
На основание чл. 284, ал. 2 ГПК, довереникът е длъжен да даде на доверителя
сметка и да му предаде всичко, което е получил в изпълнение на поръчката.
Следователно, ищецът Б. А. К. има право да получи пълната сума, платена от ЗД „Е.“
по банковата сметка на АД „Т. и П.“, доколкото същата касае погасяването на
задължение по договор за спогодба, сключен между ЗД „Е.“, от една страна, и Б. А. К.,
представляван от адв. В. Т., от друга страна.
Не се спори по делото, че непогасена към датата на подаване на исковата молба
е претендираната от ищеца сума в размер на 13700 лв., поради което искът с правно
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 284, ал. 2 ЗЗД е основателен за пълния предявен
размер.
Неоснователно е възражението във въззивната жалба за допуснато от
първоинстанционния съд процесуално нарушение във връзка с въведено възражение за
прихващане от ответника с дължими адвокатски възнаграждения по сключените между
страните договори за правна защита и съдействие, което не е разгледано от районния
съд. Възражението за съдебно прихващане следва да бъде направено в срока за отговор
на исковата молба. Видно от отбелязването на представеното съобщение, исковата
молба е връчена за отговор на ответника на 21.10.2021 г. Истинността на посоченото
удостоверяване от длъжностното лице, имащо характер на официален удостоверителен
документ, не е оспорена от страна на ответното адвокатско дружество. Следователно,
срокът за отговор на исковата молба е изтекъл на 21.11.2021 г. Исковата молба е
подадена по пощата на 29.11.2021 г., от което следва, че същата е извън срок,
съответно – преклудирана е възможността впоследствие в процеса да бъде въведено
възражение за съдебно прихващане.
Доколкото заявените вземания за дължими адвокатски възнаграждения в полза
на АД „Т. и П.“ от страна на Б. А. К., са спорни, не може да се приеме, че е налице
погасяване на дълга чрез извънсъдебно прихващане с оспорените от ищеца вземания
на адвокатското дружество. При това положение ответникът-въззивник може да заяви
претенциите си за заплащане на адвокатско възнаграждение спрямо ищеца К. в друго
производство и няма право да задържи част от полученото застрахователно
обезщетение във връзка с погасяване на претендираните адвокатско възнаграждения.
Освен това, както правилно районният съд е изложил в мотивите на обжалваното
решение, по аргумент от чл. 39, ал. 2 ЗА адвокатът няма право да удържа от
4
постъпилите от или за неговия клиент средства сумата за адвокатски възнаграждения, а
само за своите разходи, доколкото те не са покрити от получени аванси, но е длъжен да
представи отчет на клиента. Ответникът не твърди, а и не представя доказателства
непогасената от него сума в размер на 13700 лв. да касае разходи на адвокатското
дружество във връзка с осъществяваното представителство от името и за сметка на
ищеца по водените дела и последващи преговори със ЗД „Е.“, от което следва, че
същият дължи предаването на пълния размер на получената сума в изпълнение на
договора за поръчка в полза на доверителя Б. А. К..
Следователно, решението по главния иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1,
вр. чл. 284, ал. 2 ЗЗД е правилно и следва да бъде потвърдено.
Във въззивната жалба не са изложени аргументи за неправилност на решението
на първоинстанционния съд, относими към мотивите на решението в частта, с която е
уважен искът за мораторна лихва с правно основание чл. 86 ЗЗД. По делото се
установява наличието на главен дълг и доколкото в жалбата не са налице твърдения за
неправилност на решението, относими към изпадането в забава на ответника, то
въззивната инстанция не може да проверява служебно изводите на първостепенния съд
в тази насока (арг. чл. 269 ГПК).
При служебна проверка на първоинстанционното решение не се установява при
постановяването му да е нарушена императивна правна норма, обуславяща
решаващите изводи на съда. Ето защо, следва да се приеме, че решението в частта,
касаеща иска за мораторна лихва, е правилно, тъй като по делото е доказано наличието
на главен дълг и изпадането на ответника в забава.
Във връзка с изложеното съдът счита, че първоинстанционното решение се явява
правилно, поради което същото следва да бъде потвърдено.
По разноските:
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на ответника
по жалбата следва да бъде присъдена сумата в размер на 4500 лв. – адвокатско
възнаграждение за въззивното производство.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 9901/09.06.2023 г. по гр.д. № 48338/2021 г. по
описа на СРС, 175 състав.
ОСЪЖДА АД „Т. и П.“, ЕИК *******, да заплати в полза на Б. А. К., ЕГН
**********, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата в размер на 4500 лв. – разноски за
5
въззивното производство.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен срок
от връчване на препис.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6