Р Е
Ш Е Н
И Е
№
гр.
Елин Пелин, 01.11.2021 година.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Елинпелинският
районен съд, четвърти състав, в открито заседание на първи септември две хиляди
и двадесет и първа година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ПЕТКО ГЕОРГИЕВ
при секретаря ЦВЕТАНКА НИКОЛОВА, като разгледа докладваното
от съдията АНД № 64 по описа на съда за 2021 година, за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по чл. 59 и
следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалбата на Ж.Д.Д., ЕГН
**********, с адрес: ***, срещу наказателно постановление № 524/ 20.11.2020 г.
на Директора на Регионална дирекция по горите - София, с което са му наложени: административно
наказание глоба в размер на 70 лева по чл. 266, ал. 1, пр. 7 от Закона за
горите (ЗГ) за извършено нарушение на чл. 213, ал. 1, пр. 7, т. 1 ЗГ; административно наказание глоба в
размер на 70 лева по чл. 266, ал. 1, пр. 7 от Закона за горите (ЗГ) за
извършено нарушение на чл. 213, ал. 1, пр. 7, т. 2 ЗГ; както и са отнети вещите предмет на
нарушението 1,3 куб. м. дърва за огрев от смърч на основание чл. 273, ал. 1 ЗГ.
В жалбата се сочи незаконосъобразност
и неправилност на атакуваното наказателно постановление, като се иска изцяло
отмяната му.
В съдебното заседание жалбоподателят лично
и чрез адв. Илиев поддържа жалбата си и моли за отмяна на наказателното
постановление. Претендират се разноски.
Въззиваемата страна Регионална
дирекция по горите – София не изправаща представител. В писмено становище се
твърди, че жалбата е неоснователна, а наказателно постановление е правилно и
законосъобразно. Прави се възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско
възнаграждение.
РП Елин Пелин не изразява становище по
жалбата.
Съдът, след като служебно провери
атакуваното наказателно постановление, доводите на страните и събраните
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното
от фактическа страна:
Видно е от разрешително № 12/
20.05.2020 г., че на свидетелката Н.С.С. било издадено разрешение от Община
Горна Малина да отсече шест броя борови дървета, намиращи се в собствения й
недвижим имот в - с. Макоцево, вилна зона „Овче бърдо“, общ. Горна Малина. Посочено
е, е преди сечта дърветата следва да бъдат маркирани с общинска контролна
марка. Свидетелката Н.С.С. сочи, че дала на жалбоподателя част от отрязаните от
нея дърва.
На 07.08.2020 г. служителите на РДГ
София П.Н.К. и А.Д.А. след подаден сигнал на тел. 112 отишли на проверка в с. М.,
вилна зона „О. б.“, общ. Горна Малина. Заедно с тях бил свидетелят М.С.Я.,
инспектор Икономическа полиция в РУ Елин Пелин. На тротоара извън имот
служителите на РДГ и свидетеля Я. видели, че има нарязани дърва около един
кубик. По късно се появил жалбоподателя Ж.Д.Д. и казал, че тези дърва са негови
и са му дадени от съседи от вилната зона.
Съставен е констативен протокол № 005820/
07.08.2020 г. от П.Н.К., в които е посочено, че до черен път пред необитаем
имот с. М., вилна зона „О. б.“, общ. Горна Малина са открити иглолистни дърва
от смърч, нарязани на 30 см с обща кубатура 1.30 куб.м.
Срещу жалбоподателя е бил съставен акт
за установяване на административно нарушение (АУАН) с бланков № 002409/ 07.08.2020
г. от П.Н.К., главен специалист горски инспектор при РДГ – София, за това, че при
проверка на 07.08.2020 г. в 13.00 ч. от служители на РДГ София в с. М., вилна
зона „О.б.“, общ. Горна Малина, е установено, че съхранява в частен имот с
адрес - с. М., вилна зона „О. б.“, общ. Горна Малина – 1.3 пр. куб.м.
иглолистни дърва за огрев от дървесен вид смърч, непридружени с превозен билет
и немаркирани с контролна горска марка или производствена марка, с което
нарушил чл. 213, ал. 1, пр. 7, т. 1 и 2 ЗГ. Актът е подписан на 07.08.2020 г.
от актосъставителя П.Н.К., свидетелите при установяване на нарушението А.Д.А. и
М.С.Я., както и от жалбоподателя Ж.Д.Д., като последният посочил възражения в
акта – „дървата са ми дадени от комшията К. и Н., които имат разрешение за
дървата“. В срока по чл. 41, ал. 1 ЗАНН не е постъпило възражение.
Въз основа на АУАН срещу
жалбоподателя е съставено наказателно
постановление № 524/ 20.11.2020 г. на Директора на Регионална дирекция по
горите - София, с което са му наложени: административно наказание глоба в
размер на 70 лева по чл. 266, ал. 1, пр. 7 от Закона за горите (ЗГ) за
извършено нарушение на чл. 213, ал. 1, пр. 7, т. 1 ЗГ; административно наказание глоба в
размер на 70 лева по чл. 266, ал. 1, пр. 7 от Закона за горите (ЗГ) за
извършено нарушение на чл. 213, ал. 1, пр. 7, т. 2 ЗГ; както и са отнети вещите предмет на
нарушението 1,3 куб. м. дърва за огрев от смърч на основание чл. 273, ал. 1 ЗГ,
за това, че на 07.08.2020 г. в 13.00 ч. от служители на РДГ София в с. М.,
вилна зона „О. б.“, общ. Горна Малина, е установено, че съхранява в частен имот
с адрес - с. М., вилна зона „О. б.“, общ. Горна Малина – 1.3 пр. куб.м.
иглолистни дърва за огрев от дървесен вид смърч, непридружени с превозен билет
и немаркирани с контролна горска марка или производствена марка.
Представена е заповед № РД 49-199/16.05.2011г.
на министъра на земеделието и храните относно компетентността на наказващия
орган.
Фактическа обстановка съдът приема за
безспорно установена от горепосочените писмени доказателства, както и от
гласните доказателство, като съдът кредитира изцяло показания на
свидетелите П.Н.К., А.Д.А., М.С.Я. и Н.С.С., възприемайки ги като логични,
последователни и непротиворечиви.
Въз основа на така възприетата
фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
По допустимостта на жалбата, съдът
намира, че същата е допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 59 и сл. от ЗАНН срещу наказателно постановление, което подлежи на обжалване. Наказателното
постановление е връчено на жалбоподателя на 23.02.2021 г. и е обжалвано на 01.03.2021 г.
Съставените
АУАН и НП, съдът приема, че са издадени при формално спазване изискванията на
чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. В акта не са допуснати процесуални нарушения, водещи до
неотстраними пороци на обжалваното постановление или ограничаващи правото на
защита на административно-наказания. Актът е съставен от компетентен
актосъставител, спазени са изискванията на чл. 42 ЗАНН, подписан е и е надлежно
връчен, охранено е правото на жалбоподателя по чл. 44 ЗАНН. Атакуваното
наказателно постановление е издадено от компетентен орган. Спазени са
изискванията на чл. 57 и 58 ЗАНН, правната квалификация на деянието е правилно
определена, налице е съответствие между обстоятелствената част на акта за
установяване на административно нарушение с обстоятелствената част на
наказателното постановление.
Според
разпоредбата чл. 266, ал. 1 от Закона за горите се наказва с глоба от 50 до
3000 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание, физическо лице, което в
нарушение на този закон и на подзаконовите актове по прилагането му сече,
извозва, товари, транспортира, разтоварва, придобива, съхранява, преработва или
се разпорежда с дървесина и недървесни горски продукти. Забраняват се
покупко-продажбата и други разпоредителни сделки, товаренето, транспортирането,
разтоварването, придобиването, съхраняването и преработването на: дървесина,
немаркирана с контролна горска марка, съответно с производствена марка;
дървесина, непридружена с превозен билет (съответно чл. 213, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗГ).
Нарушенията
са установени по несъмнен начин от доказателствата по делото, като се
установява, че на посочената в наказателното постановление дата и място
жалбоподателят е съхранявал дървесина - без КГМ и непридружена от превозен
билет. При описаната фактическа обстановка, жалбоподателят е извършил
визираните нарушения, което съдът намира за доказано в настоящия процес.
Неоснователни
са доводите на жалбоподателя, че неговата съседка Н. притежава документ за процесните дърва. Административното
нарушение „съхранение“ се осъществява чрез особена форма на държане - при което
се предпазва вещта, така че да може да се ползва по предназначение. Затова е
още към момента на установяване на държането за субекта, който ще го
осъществява възниква задължението това да стане по отношение на легално
придобита вещ. Безспорно е, че процесната дървесината не е била маркирана с
КМГ. На маркировка с КГМ подлежат определените за сеч дървета - чл. 204 ЗГ,
което се извършва от лица, притежаващи специален лиценз. На маркировка подлежат
и дървесините, добити извън горските територии, които преди транспортиране се
маркират с марка, собственост на общината от длъжностно лице, определено от
кмета. В случая върху дървата не е имало никаква марка, за да може същите да се
свържат с дървата, отсечени от свидетелката Н.С.С.. Горното обоснова извод за
осъществено нарушение по т. 1 на НП - съхранение на процесната дървесина по вид
и количество в нарушение на забраната по чл. 213, ал. 1, т. 1 ЗГ.
Съгласно чл. 15, ал. 3 от Наредба № 1
от 30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии „Превозният
билет удостоверява законния произход на описаната в него дървесина, когато
същата се намира на посоченото в билета място на доставка. Превозният билет се
съхранява до окончателната преработка на дървесината, но за срок не по-малък от
три години“. Тоест удостоверителната функция е под условие - мястото, на което
се намира дървесината да е посоченото в билета като място на доставката и това
е логично - на всяко друго място тя не би се намирала на легално основание,
защото то не е посочено в превозния билет и тогава липсата на билет ще обуславя
незаконосъобразното й съхранение на това място. А приписаната на нарушението по
т. 2 форма на изпълнителното деяние, чрез което се осъществява, е тъкмо
„съхранение“. За съхранението на процесната дървесина жалбоподателят е следвало
да има превозен билет, защото е била транспортирана от мястото на сечта до дома
на жалбоподателя, където тя може да се съхранява легално само ако е посочено
място на доставка в превозния билет, който при това следва да се съхранява до
окончателната преработка на дървесината, но за срок не по-малък от три години.
Тъкмо удостоверителната функция на билета по отношение произхода на вещта прави
задължително неговото съхранение за такъв период - за да доказва законния
произход.
В тази връзка неоснователни са
доводите на жалбоподателя, че дървата са му били дадени от неговата съседка Н..
Забраната по т. 2 на чл. 213, ал. 1 ЗГ е
за съхранение на дървесина, непридружена от превозен билет. А непридружена от
превозен билет може да е легално придобита дървесина (маркирана с контролна
горска марка за сеч), за която не е издаден такъв билет за превоза й; или
нелегално придобита, за която също такъв не е издаден поради нелегалния й
произход. Вмененото нарушение е за съхранение на процесната дървесина, а не за
нейното транспортиране. Сечта на дървета, които не са маркирани с контролна
горска марка (КГМ) за сеч е незаконна; транспортирането от временен склад на
дървесина, която не маркирана с КГМ, е също незаконно. За дейностите по сеч и
транспортиране е предвидено маркиране, което да удостовери легалността на тези
дейности, като следващите обективно възможности дейности след сечта -
транспорт, съхранение и т. н. следва да удостоверят легалния си характер вече с
превозен билет( чл. 204 и чл. 211 и сл.).
С оглед това при нелегална сеч,
извършителят ще отговаря за това нарушение, но всеки, който извършва дейности с
дървесина, придобита в резултат на такава сеч, носи отговорност както за
липсата на КГМ върху дейностите с дървесината, така и за липсата на превозен
билет, когато тя се транспортира ( чл. 204, чл. 211) или съхранява от него.
Затова и хипотезите на забраните по т. 1 и т. 2 на чл. 213 касаят съхранение на
нелегално придобита дървесина - без КГМ (удостоверяваща сечта и /или
транспортирането) и непридружена от превозен билет, който съхраняващият е
следвало да пази в посочените горе срокове именно като документ относно
произхода на дървесината.
Процесните нарушения не представляват
маловажен случай по смисъла на чл. 28 ЗАНН, т. к. нито едно от двете не се
отличава с липсваща или незначителна степен на обществена опасност. И двете
забрани се намират в раздел ІІ „Контрол“ на ЗГ и са свързани с гаранции за
осуетяване на както на невъзможността за осъществяване на контрол върху
добитата дървесина от страна на горската администрация, така и на
невъзможността за създаването на условия да се добие незаконно дървесина, сочат
една завишена степен на обществена опасност на деянията.
При определяне размера на наказанието
глоба наказващият орган се е съобразил с изискванията на чл. 27 от ЗАНН, като е
отчетена степента на обществена опасност на двете деяния и е фактът, че
нарушенията са извършени за първи път. Взети са предвид видът, количеството и
стойността на дървесината, тъй като двете наложени наказания „глоба“ са
определени при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства и са наложени
такива близо до минималния размер. Правилно е било постановено и отнемането на
вещите, предмет на нарушението, с оглед нормата на чл. 273, ал. 1 ЗГ, която е
императивна и се прилага задължително при констатиране на такова нарушение.
Предвид на изложеното съдът приема, че
обжалваното наказателно постановление като законосъобразно и правилно следва да
бъде отменено потвърдено изцяло.
Мотивиран от изложеното съдът и на
основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 524/ 20.11.2020 г.
на Директора на Регионална дирекция по горите – София.
Решението може да бъде обжалвано в
четиринадесетдневен срок от съобщението за изготвянето му пред Административен
съд - София област по реда на глава ХІІ-та на АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: