Р Е Ш Е Н И Е
№ 260351/27.9.2021
г.
гр. Ямбол, 27.09.2021 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ЯМБОЛСКИ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, XVII-състав, в публичното заседание на първи септември през две хиляди и двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМЧО ДИМОВ
при секретаря С.М. като разгледа докладваното от съдия ДИМОВ гр.дело № 448 по описа за 2021 г. на ЯРС и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е образувано по искова молба от В.К.К. ***, с която против ЗД „Евроинс“ АД е предявен иск с посочен правно осн. чл.405, ал.1 от КЗ. Претендира се от съда да се осъди ответника да заплати на ищцата сумата от 10 376.65 лв., ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на предявяване на иска.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор, с който се поддържа, че исковата молба е нередовна, тъй като липсват посочени място на настъпването на ПТП и точен километраж на пътя. На следващо място се оспорва изцяло иска по основание и по размер. Не се оспорва, че е налице полица за сключена застраховка „Каско“ на МПС за л.а. „Опел“, рег. № В1057 НР със срок на покритие от 18.04.2020 г. до 17.04.2021 г., както и, че на 17.06.2020 г. пред застрахователя е предявена извънсъдебна претенция за изплащане на застрахователно обезщетение, като във връзка с нея е образувана щета № ***. Оспорват се останалите твърдения изложени в ИМ - вредата и размера на разходите необходими за ремонт на автомобила, както и причинно-следствената връзка между твърдяното ПТП и уврежданията на автомобила, заплащане на претендираното обезщетение с неизплатена част от застрахователната премия в размер на 573.30 лв.
Прави се възражение за приспадане стойността на обезщетението със запазените части.
В съдебно заседание за ищцата в качеството на процесуален представител по пълномощие се явява адв. Г. Д. от АК Я., чрез когото в хода на делото по същество и с допълнително депозирана писмена защита и на съображенията изложени в нея се поддържа исковата претенция.
В съдебно заседание за ответника в качеството на процесуален представител по пълномощие се явява юрк.Й. С. чрез когото в хода на делото по същество и с допълнително депозирани писмени бележки по делото и на съображенията изложени в тях се оспорва исковата претенция, релевира се възражение за неизяснена по делото фактическа обстановка.
Въз основа на събраните по делото
доказателства преценени поотделно и в тяхната съвкупност във връзка с
твърденията, възраженията и доводите на страните и при съобразяване с разпоредбите
на чл.235 и сл. от ГПК, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
На 13.11.2019 год. е бил сключен договор за
финансов лизинг между „Райфайзен Лизнг България" ЕООД “ ищцата В.К.К. въз
основа на който последната е получила за ползване от лизингодателя лек
автомобил „Опел Корска“, регистриран с
рег.№ В1057НР, видно от представеното свидетелство за регистрация част I. За процесното МПС е била сключена с
ответното дружество застрахователна полица по застраховка КАСКО на МПС № ***,
със срок на договора и застрахователен период от 00:00 часа на 18.04.2020 год.
до 24:00 часа 17.04.2021 год., при уговорена застрахователна премия в общ
размер на 793,42 лева, платима на четири вноски с падежи посочени в полицата, изплатена
видно от представените вносни бележки. Видно от представения по делото протокол
за ПТП с бланков № *** год., на 15.06.2020 год. около 17.20 часа, в гр.В., на пътя от с.К., *** за ***, при
управлението на процесното МПС от ищцата при проливен дъжд попада в
необозначена и маркирана дълбока дупка пълна с вода. На 15.06.2020 год. ищцата
е декларирала пред застрахователя, че в гр.В., посока село К. на *** за *** при
дъждовно време е влязла с управлявания от нея автомобил в дълбока дупка,
автомобилът забоксувал и се чул звук. Помислила, че се се спукала гума,
впоследствие след като слязла видяла, че колата се е запалила отдолу. Отворила
предния капак и я загасила отгоре. След това замирисало на бензин. Звъннала на
тел.112. На 18.06.2020 год. пред застрахователя била заведена преписка по щета
№ *** и съставен опис-протокол на общата стойност на необходимия ремонт, с
който ремонтните дейности и труда били оценени на общо сумата от 4 456,89
лева. Междувременно видно от представената по делото проформа фактура, ищцата е
отремонтирала автомобила в ***, като стойността на извършения ремонт е
10 376,65 лева с ДДС. След извършена проверка от застрахователят, същият
уведомил ищцата, че за него е невъзможно да установи основателността на
претенцията въз основа на представените доказателства и към момента липсвало
основание за изплащане на претендираното обезщетение.
По делото са събрани гласни доказателства
чрез разпит в качеството на свидетел лицето Н.К.Н., видно от показанията на
който същият е *** съставил протокола за ПТП. На процесното ПТП бил изпратен от
дежурния. Валял проливен дъжд. След като пристигнал на мястото на ПТП, заварил
лек автомобил „Опел“ с *** регистрация, до който имало дама на около ***
години. На мястото на ПТП лично видял дупката. Автомобилът бил малко след
дупката. Мястото се водило „***“ завой. Всеки божи ден имало катастрофа, а през
три загинал. Дупката била от посока с.К.. От посока от В. към К. завоя бил ляв.
Било като ров, като яма от вода. Пояснява, че не става дума за дупка на
асфалта, а извън пътя, в който при разсейване пропада автомобила. През пет дена
пропадали там коли. Дамата му обяснила, че кривнала и излязла извън пътя. Имало
деформирана джанта, силно миришело на гориво – бензин. Носел се и мирис на
горяло, пушек. Свидетелят първоначално не съставил протокол за ПТП, тъй като
дамата му казала, че има „Каско“. Видимо колата била с изкривена предна дясна
джанта, гумата била спаднала и имало теч на гориво, мирис на гориво. Оставил
дамата, а тя казал, че ще се обади на пътна помощ. Отстрани пътят пропадал като
ров, отстрани на асфалта. Както бил асфалта, нямало положен трошляк, камъни, и
когато излезе автомобила може да се сурне и да стане беля. От многото дъждове
било изронено. Съдът кредитира показанията на свидетеля, като
безпристрастни и непротиворечиви и
предвид обстоятелството, че свидетелят е имал възможността непосредствено да
придобие впечатление за мястото на настъпване на ПТП и състоянието на
автомобила, а и същото му е било добре позната в предвид длъжността която
заема.
По делото е допусната, изслушана и приета
СТЕ, видно от заключението на вещото лице по която, причина за настъпване на
описаните в заключението щети, е преминаване на десни гуми на автомобила през
неравност /разрушение/ в десния край на платното за движение и денивелация на
прилежащия му банкет и последвано от удар на десните състави на купето в
асфалтовата настилка. Средната пазарна стойност на ремонтните дейности за
възстановяване на автомобила е всичко 5 761,89 лева. С наличните
увреждания, автомобилът не би могъл да продължи движението си, още повече, че е
налице пожар на генератора и прилежащите му проводници. Единствено, автомобилът
би могъл да продължи да се движи след удара на определено минимално разстояние
в продължение на началния етап на запалването и в зависимост от скоростта му на
движение. Според вещото лице по данни от ищцата, произшествието се намира извън
населено място, на пътя гр.В. – с.К., по протежение на десен завой, считано по
посока на движение на автомобила, т.е. посока с.К.. Причинените увреждания на
автомобила могат да се получан при преминаване на десните гуми на автомобила по
посоченото пропадане на десния банкет и удар на подовите десни състави на
автомобила в твърдата асфалтова настилка. Правоподобно е инцидента да се случи
в този участък от пътя. От техническа гледна точка причините за запалване на
автомобила биха могли да бъдат - триене, загряване и получаване на искрене при
контакта на метални части; притискане и премачкване на проводници с
едновременно разрушаване на изолацията и оттам възникване на късо съединение;
цялостно или частично нарушаване на целостта на гъвкавите бензинопроводи.
Въпросът свързан с установяване на запазените части и стойността им е
хипотетичен, тъй като не е известно дали изобщо ще има търсене на вторичния
пазар и продажбата им в никакъв случай не е гарантирана.
При така
установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:
На основание чл.405, ал.1 КЗ при настъпване на застрахователно събитие, представляващо покрит застрахователен риск при имуществено застраховане, застрахователят е длъжен да заплати застрахователно обезщетение в уговорения срок. Основателността на иска предполага доказване наличието на валидно застрахователно правоотношение, настъпване на застрахователно събитие, представляващо покрит застрахователен риск, вида и размера на тези щети, наличието на причинно-следствена връзка между събитието и вредоносния резултат, както и че ищецът е изправна страна в правоотношението си със застрахователя, като е заплатил дължимата застрахователна премия и е изпълнил задължението си да уведоми своевременно застрахователя за увреждането и да му представи необходимите документи.
В случая по делото се установи, че е налице валидно застрахователно правоотношения между собственика-лизингодател на увредения автомобил и ответника-застраховател. Установява се още по делото, че е настъпило застрахователно събитие представляващо покрит застрахователен риск. Обстоятелството, че ищцата сочи завоя като ляв, в която насока са и показанията на свидетеля, а вещото лице определя същия като десен посока от гр.В. за с.К., не променя този извод на съда. Налице са събрани гласни доказателства чрез разпит в качеството на свидетел на *** имал възможност на място непосредствено след инцидента да установи фактическата обстановка при която е настъпило ПТП. Мястото, времето, обстоятелствата при които е настъпило. Сам свидетеля сочи, че е налице изронване на банкета край пътното платно и получаване отстрани на ров, както и че мястото е познато на свидетеля с често случващи се там ПТП. И свидетелят и експертизата сочат на деформация на дясна предна гума, тоест налице е излизане на автомобила от пътното платно с предните десни състави, като заключението на вещото лице по същество е че при попадане на автомобила на място с денивелация между асфалта и банкета могат да се получат сочените от ищцата увреждания по автомобила. Действително експертизата не дава конкретна причина за възникване запалването на автомобила, а само сочи евентуални такива, но свидетелят е категоричен, че на място е имало мирис на гориво, както и на дим. Ето защо съдът приема за установено, че на пътя от гр.В. за с.К. е настъпило процесното ПТП така както сочи ищцата, за установено още, че същото е в резултат на излизане на управлявания от нея автомобил извън пътното платно и попадане на банкета, който е бил силно изровен, като вследствие на съществуващата денивелация и пропадането на автомобила са причинени посочените от нея увреждания по него, т.е. налице е причинно-следствена връзка между ПТП и вредоносния резултат. Съдът не установи да е налице някоя от хипотезите посочени в чл.23, ал.1 и ал.2 от ОУ, за да откаже ответника.застраховател плащане на обезщетение. Ищцата своевременно е уведомила органите на МВР за настъпилото ПТП, изчакала е на място пристигането им,изпълнила е техните указания, уведомила е своевременно писмено застрахователя, за мястото където е настъпило ПТП, като дори е начертала скица, не може да и се вмени във вина, че не е съставен веднага протокол за ПТП, а в съставения в последствие липсва по конкретно обозначаване мястото на ПТП, или за това, че изготвения на мястото на ПТП снимков материал не може да бъде предоставен от МВР по технически причини.
По изложените съображения съдът намира отказа на застрахователя за изплащане на застрахователно обезщетение за необоснован.
Съобразно чл.400, ал.1 и ал.2 КЗ, засрахователното обезщетение по договор за имуществено застраховане се съизмерява със стойността срещу която вместо застраховането имущество може да се купи друго от същия вид и качество, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка. Смисълът е да бъде реализирана в пълен обем обезвредата, така, че да бъде избегнато обедняване патримониума на застрахованото лице. В съответствие с посочения принцип е възможността щетите да се възстановят чрез отстраняване на вредите от външен изпълнител, установен на територията на Република България – чл.26, ал.4, т.2 от Общите условия. Ето защо, съдът приема, че дължимото обезщетение следва да се определи именно по цени на сервиза в който е бил извършен цялостен ремонт на автомобила след настъпване на застрахователното събитие – ***, а не според заключението на вещото лице, доколкото същото стъпва на средни пазарни цени на ремонтните дейности и взема предвид и алтернативни резервни части.
Неоснователно се явява и възражението на ответника за приспадане на дължимото обезщетение със стойността на запазените части, доколкото по делото не бе установено както тяхното количество, така и тяхната стойност.
С оглед на изложеното следва да се приеме, че предявения иск е основателен в цялост, поради което и следва да се уважи и искането за присъждане на законната лихва върху сумата от 10 376,65 лева, считано от датата на предявяване на иска до окончателното и изплащане.
По
разноските:
С оглед изхода на спора и на основание
чл.78, ал.1 ГПК на ищцата се следват сторените от нея разноски съобразно
представените доказателства за сторени разходи в настоящото производство за
експертиза, разпит на свидетел, възнаграждение за процесуално представителство
и държавна такса в общ размер – 1755,07 лева.
Водим от горното и на основание чл.235 ГПК, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА, на основание чл.405, ал.1 от Кодекса за застраховането, „Застрахователно дружество Евроинс“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.София, район Искър, бул.“Христофор Колумб“ № 43, представлявано от Д.С.Д., Р.Г.Б., Й.Ц.Ц. и Е.С.И. ДА ЗАПЛАТИ на В.К.К. с ЕГН **********,*** сумата от 10 376,65 лева, представляваща застрахователно обезщетение по преписка щета ***/***год., ведно със законната лихва върху нея считано от датата на предявяване на иска до окончателното и изплащане.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 ГПК, „Застрахователно дружество Евроинс“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.София, район Искър, бул.“Христофор Колумб“ № 43, представлявано от Д.С. Д., Р.Г. Б., Й.Ц.Ц. и Е.С.И. ДА ЗАПЛАТИ на В.К.К. с ЕГН **********,*** сумата от 1755,07 лева – разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Ямбол в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: