Решение по дело №680/2009 на Районен съд - Велинград

Р       Е       Ш     Е       Н      И      Е      

 

 

№                               ……….. март 2010 г.                                              град Велинград

 

 

В         И М Е Т О     Н А    Н А Р О Д А

 

           

ВЕЛИНГРАДСКИЯТ  РАЙОНЕН СЪД, в  о т к р и т о заседание на  осемнадесети февруари  през двехиляди и десета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ ГЕОРГИЕВА

 

при секретаря М.Д., като разгледа докладваното гр.дело № 680

по описа на съда за 2009 година и за да се произнесе взе предвид следното:

 

            Искове с правно основание чл.472 във вр. с чл.476 от ЗЗД и чл.26 от ЗЗД и алтернативен иск по чл.87,  ал.3 от ЗЗД.

С исковата си молба  И.И.Б. ***  и  съдебен адрес  *** – чрез адвокат М.Р. твърди против Т.Й.Щ. *** и Н.К.Щ. ***, че на 06.08.1982 г. заедно със съпругата си С. Т. Б.сключили с първия ответник – нейн  син,  договор за прехвърляне на недвижим имот със задължение за издръжка и гледане, сключен с нот. акт №124/1982 г. По силата на същия договор те отчуждили описания в молбата апартамент на втори етаж, находящ се в гр.Велинград, запазвайки пожизнено и безвъзмездно правото си на ползване върху една стая от него. Твърди, че  длъжниците по договора не са полагали никакви грижи за него, нито за неговата прехвърлителка, а напротив отношението им било лошо особено след смъртта на съпругата му. Твърди, че те го изгонили от  описания апартамент и към настоящия момент той нямал възможността да ползва както апартамента, така и други обекти, на които е изключителен собственик. Твърди, че ответниците са съзадължени по договора, тъй като са съпрузи, но не изпълняват задълженията си по него, въобще не му се обаждали да се поинтересуват как е, нито дали има средства за препитание, с какво си плаща ежемесечните сметки и с какво се храни.Поддържа, че не са изпълнявали никога поетото от тях задължение спрямо него, поради което са в неизпълнение на договорното си задължение, което за тях възниква незабавно, непрекъснато и постоянно с оглед характера на договора-алеаторен договор.

Поддържа преди всичко обаче, че договорът е нищожен и не поражда правни последици, тъй като:първо-нотариалният акт не съдържа изискуемите се по чл.476 и сл. от ГПК реквизити-не са посочени ЕГН, не е описан изчерпателно имота, предмет на договора, не е ясно посочено кой е приобретател по него;второ-договорът е сключен без изразяване на изрична воля от двете страни по всички условия на сделката, като липсва съвпадение на волеизявленията, което  води до порока липса на воля за сключването му основание за неговата нищожност.

ИСКАНЕТО е да се обяви договора за прехвърляне на недвижим имот за нищожен на основание чл.26 от ЗЗД на посоченото основание и а л т е р н а т и в н о - да се развали договора за прехвърляне на недвижим имот за издръжка  и гледане, материализиран с нот.акт №А-124, том І, дело №296 от 06.08.1982 г. на РС Велинград поради неизпълнение от страна на ответниците, до притежаваните от него идеални части от имота, формирани възоснова на неговите собстевни и тези, получени по наследство от съпругата му, а именно:4/6 ид.части от описания имот, поради пълно и виновно неизпълнение от страна на приобретателите, както и да му присъди направените деловодни разноски.

С отговора на исковата  молба, в срока по чл.131, ал.1 от ГПК, ответниците заявяват, че оспорват иска , оспорват пасивната легитимация на ответницата като твърдят, че бракът им е сключен след сключване на  договора, поради което тя не е поела задължение  по него; оспорва твърденията, че не са осигурявали издръжка и грижи за ищеца и съпругата му изложени в исковата му молба като твърдят, че причината  той да напусне жилището са негови лични причини свързани с описани в отговора обстоятелства –поемане на финансови задължения и др. Правят възражение, че са придобили имота на основание давностно владение  алтернативно,  ако съдът приеме, че сключеният договор е нищожен. Сочат доказателства.

         Съдът, като прецени всички събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност по свое убеждение, прие за установено от фактическа страна следното:

         Не е спорно, че ищецът и съпругата му С.Т. Б. –от една страна, и ответникът Т.Й.Щ. – от друга страна, са сключили договор за продажба на следния недвижим имот, представляващи съпружеска имуществена общност, находящ се в гр.Велинград АПАРТАМЕНТ НА ВТОРИЯ ЕТАЖ-северно изложение, в жилищна сграда, построена върху парцел ХІV за имот с пл.№702 в кв.93 при съседи:Д.. К., В. и Н. П. и улица-без приземния етаж, срещу задължението да поеме гледането и издръжката им докато са живи и им осигури спокоен и нормален живот, като си запазват правото на ползване на една стая от апартамента по техен избор, сключен с нотариален акт №А-124, том І, дело №296/06.08.1982 г. на районен съдия при РС Велинград.Видно от представеното копие от същия, той съдържа всички необходими реквизити по чл.476, б.”а” –„е” от ГПК (отм.), а именно: годината, месеца, деня и мястото на извършването му; името на нотариуса, който го извършва;името, бащиното име и фамилното име на лицата, участвуващи в производството, а така също и местожителството им; съдържанието на акта; кратко обозначение на документите, удостоверяващи наличността на изискванията по чл. 482, ал. 1 , и подпис на страните и на нотариуса.Изрично в п.2 от нотариалния акт е упоменато, че купувачът Т.Й.Щ. заявил, че е  съгласен и закупува имота, описан подробно в п.1 от акта и при същите условия, сред които безспорно е осигуряването на гледане и издръжка и нормален и спокоен живот на прехвърлителите, като основен елемент от така сключения договор.Продаваемият имот е в достатъчна степен индивидуализиран, като е посочено населеното място, пълната сигнатура на имота, в който е застроена сградата и неговите съседи, както и конкретния обект в сградата, за която от текста в акта („…от жилищната сграда построена върху …”) става ясно, че е единствената построена в имота такава, поради което непосочването на площта на имота или сградата – който белег не индивидуализира имотите по някакъв сигурен начин, а най-важния индивидуализиращ белег е граници и сигнатура по съответния план, което в случая е налице.В този смисъл съдът намира, че при съставянето на нот.акт не  са допуснати нарушения на разпоредбите на чл.476, б. б. "а", "в", "г" и "е" от ГПК (отм.) и нотариалното действие не е нищожно, поради което доводите на ищцовата страна в този смисъл са несъстоятелни.Не е налице и порок във волята на страните, сключили сделката, тъй като е налице пълно съвпадение на направените волеизявления за прехвърляне на имота срещу задължение за гледане и издръжка, така както е описано в п.1 от акта и към който препраща съвсем ясно п.2 от същия.Ищцовата страна нито  твърди, нито доказа някакъв друг порок във волята на договарящите-напротив от събраните по делото доказателства се налага извода, че всички те са били наясно с конкретните си задължения по договора.    От показанията на разпитаните по делото свидетели Б. -син на ищеца, и свид.К. се установи, че те живеят в други населени места различни от гр.Велинград, където е живеел ищеца.Той отишъл да живее в дома на сина си – свид.Б. през 2004 г., от когато не се е връщал да живее в гр.Велинград.Свидетелят установява, че той бил диабетик, имал нужда от лекарства, но нямал нито рецептурна книжка нито средства за да си ги купува, което наложило той да му ги осигури.Той имал и други заболявания, постъпвал в болница със сърдечни оплаквания, както и през м.ноември 2009 г. бил с бронхопневмония.т показанията на свид.Б. и свид.К. се установява, че ищецът им споделят, че не се чувства желан в дома на ответниците и бил принуден да се върне при сина си, но те нямат лични впечатления от живота му в гр.Велинград.Другата група свидетели-посочени от ответниците, установяват едни близки отношения между ищеца, покойната му съпруга и ответниците  и другите членове на тяхното семейство от преди години, до смъртта на тяхната майка и до заминаването му за гр.Стара Загора.Те установява, че ищецът и съпругата му живеели в самостоятелни помещения  приземния етаж, използвани за живеене с всички удобства.За хигиената на жилището им, осигуряването на топла храна и др.ежедневни нужди се грижели ответника и съпругата му, а средствата за разноски за ток, вода и др. се осигурявали и от тях, защото ищецът има кафене.То се намирало  в същото дворно място, в него работели и ответника и семейството му, а в последствие се използвало срещу наем, плащан на ищеца.Тези впечатления свидетелите са придобили лично-те са съседи и близки на семейството и установяват, че към ищеца и съпругата му винаги са се отнасяли с уважение и са били в много добри семейни отношения.Те обаче касаят периода до когато ищецът е напуснал дома си в гр.Велинград и се е установил да живее в друго населено място.Това станало преди няколко години, като за напускането на града той не бил уведомил ответниците и другите негови близки.Те узнали в последствие, че е отишъл при сина си в гр.Стара Загора и искал да остане там.От показанията на свид.Б. се установи, че по-късно дошъл сина на ищеца, взел негови вещи и казал, че той ще се върне, но това се опровергава от показанията на свид.Б..Той свидетелства, че ищецът не е изявявал желание да се върне, а той имал възможност да остане при него.В този смисъл от обясненията на ответниците по реда на чл.176, ал.1 от ГПК се подкрепиха тези обстоятелства.Несъмнено – от показанията на всички свидетели и от обясненията на ответниците, се установява че от 2004 г. ищецът живее постоянно в дома на сина си в гр.Стара Загора, а не в гр.Велинград, че е диабетик и има постоянна нужда от медикаменти, както и че страда от характерни за възрастта му заболявания  и има нужда съответна грижа- от поддържащи лекарства, за храна, отопление, дрехи и др.подобни, които ежедневни, финансови и други грижи от около 2004 г. не се осигуряват от ответника, а от свид.Б..Обстоятелствата, че ищецът е бил заемател по договор за кредит, какви са били сумите и за какво са усвоени, както и дали са погасени или не и от кого (в този смисъл и представените писмени доказателства- ведомости, експертно заключение, съобщение по изп.дело) са напълно ирелевантни за настоящия казус.От гласните доказателства се установи, че той е ползвал кредит, чието принудително изпълнение е предстояло и са започнали удръжки от пенсията му (вж. показанията на свид.Б.), както и че поръчители по този договор са били и други лица, в т.ч. и ответницата, но  това е  без правно (но не и морално!) значение, тъй като се касае за правоотношения породени на друго основание – договора за поръчителство.По силата на тази облигационна връзка за ответницата е възникнало задължението за изплаща парично задължение, но дори и това да станало то не освобождава длъжниците по алеаторния договор от задължението да гледат и издържат прехвърлителя.Ето защо дори и такива плащания да са правени, то те нямат правопогасяващ ефект върху поетото договорно задължение, чието неизпълнение се въвежда като основание за разваляне на договора и не може да се направи прихващане с него.

         При така установеното от фактическа страна, съдът намира, че предявеният иск за прогласяване на нищожността на нотариален акт №А-124/1982 г. и на договор за продажба срещу издръжка и гледане, сключен със него са неоснователни, тъй липсват основания както за нищожността на извършеното нотариално действие, така и за сделката, която е удостоверена с акта.Същият отговора на изискваният ана чл.476 от ГПК (отм.) в пълна степен и не е нищожен.Сделката не е сключена при наличие на порок във волята на договарящите, като основание за нищожността й,  тъй като волята на страните е ясно изразена и те са подписали нот.акт.Ето защо тези искове следва да се отхвърлят като неоснователни.

         Алтернативно  предявеният иск   по чл.87, ал.3 от ЗЗД е частично

о с н о в а т е л е н   и следва да бъде          у в а ж е н   по следните съображения:         Искът намира правното си основание в чл.87, ал.3 от ЗЗД и е за разваляне на договор за издръжка и гледане-ненаименован договор, съгласно който ищецът и съпругата му са прехвърлили на ответника, собствеността върху недвижимия си имот в гр.Велинград срещу задължението да ги издържа и гледа, докато са живи.По делото безспорно се установи, че прехвърлителите са били собстевници на имота, предмет на договора в режим на съпружеска имущестевна общност, който са придобили на основание ОПС с нот.акт № 126, том І, дело №274/1978 г. на РС Велниград.Не се представиха доказателства обаче за смъртта и наследниците на съпругата на ищеца –С. Б., поради което не може да се установи кои са нейните наследници, респ. какви са били правата им в наследственото имущество, както и да се изложат съображения относно основателността на направеното ответната страна възражение за погасяване по давност на претенцията в тази й част.Освен това – както се установи от показанията на всички свидетели посочени от ответната страна, които по никакъв начин на бяха оборени от другите събрани по делото доказателства- до смъртта на С.Б., ответникът е полагал всички необходими грижи за нея и ищеца, като ежедневно им е осигурявал храна, отопление, грижа, внимание и всичко необходимо за спокойния им живот.Жилището им е било почиствано, поддържано и с всички удобства, имали са топла храна, лекарства и всичко необходимо, както и са се чувствали обичани и желани в спокойна семейна среда.Ето защо – претенцията на ищеца в частта й за разваляне на договора до размера на притежаваните от него наследствени части (по наследство от съпругата му) от имота е изцяло недоказана и неоснователна.В случая по делото се установи неизпълнение на договорните задължения от страна на ответника-длъжник, които се свеждат до гледане, ежедневни грижи и осигуряване на издръжка на прехвърлителя в натура, със собствени средства и труд, съобразно неговите нужди.От показанията на разпитаните свидетели, категорично се установи, че поетото задължение не е изпълнявано поне в период от 2004 г. до предявяване на иска, от когато ищецът сам и с помощта на свид.Б. се грижела за прехраната си и издръжката си. Безспорно е, а и от гласинет доказателства се установи, че ищецът който е на 72 годишна възраст, не може сам да се грижи за хигиената на дома си и прехраната си, освен това има нужда от постоянен прием налекарства и следователно има ежедневни нужди от грижи и подпомагане с допълнителни средства.По своята същност и характер изпълнението на това задължение следва да се извършва цялостно, постоянно и непрекъснато и не търпи забава. Предвид горното и след като се установи по делото, че ответника не посещават ищеца, той живее в друго населено място, не престира  грижи или издръжка съдът намира, че се касае за пълно неизпълнение,  което  основание за разваляне на договора.Неоснователни са възраженията на ответната страна, свързани със забава на ищеца, защото дори и самоволно да е напуснала населеното място, дори и да са развалени отношенията им това не освобождава приобретателите от поетите от тях задължения.(в този смъсъли съд.практика Решение № 1082 от 28.11.2008 г. на ВКС по гр. д. № 4/2006 г., I г. о; Решение № 845 от 22.11.2004 г. на ВКС по гр. д. № 1032/2003 г., II г. о.; Решение №1297/1993 г. на ВКС, ІІ г.о. Решение №184/1988 г.) наТези изводи следват от събраните по делото гласни и писмени доказателства, които съдът прецени в тяхната съвкупност.Те се отнасят обаче само за ответника Т.Щ., за който се установи че е страна по договора, не и за втората ответница.Същата не е страна по договора, а твърденията на ищцовата страна, че тя е легитимирана да отговаря по предявения иск, тъй като има самостоятелни права произтичащи от това, че е била в граждански брак с ищеца при сключването му не бяха доказани.Следва да се посочи, че ищцовата страна носи тежестта да докаже твърденията си, изложени в исковата молба – в това число и тези за пасивната легитимация на ответницата.Касае се за положителен факт, на които се основава иска срещу тази ответница като се твърди, че  е длъжник по договора и в тежест на ищцовата страна бе да го докаже.

Предвид горното, съдът намира за категорично установено по делото, че ответникът Щ. е в неизпълнение на задължението си по договора за издръжка и гледане с ищеца, и същият следва да бъде развален със съдебното решение до размера на ½ ид.част, колкото са правата на ищеца в имуществената общност (срв.§4 от ПР въ ввр. С чл.19 от СК (отм), а в останалата му част следва да се отхвърли, като неоснователен.

На основание чл.78 от ГПК следва ответникът да заплати на ищеца   направените деловодни разноски и такива за адвокатски хонорар, съобразно уважената част от иска и по компенсация.

 Водим от изложеното до тук и на основание чл.87, ал.3 от Закона за задълженията и договорите, съдът

 

Р       Е       Ш     И :

 

         ОТХВЪРЛЯ иска на И.И.Б. с ЕГН ********** ***  и  съдебен адрес  *** – чрез адвокат М. Р. против Т.Й.Щ. *** и Н.К.Щ. *** за прогласяване НИЩОЖНОСТТА на нот.акт № А-124, том І, дело №296/06.08.1982 г. на Районен съд град Велинград и иска за прогласяване нищожността на договор за покупко-продажба срещу задължение за издръжка и гледане на следния недвижим имот, находящ се в гр.Велинград, а именно: АПАРТАМЕНТ на ВТОРИЯ ЕТАЖ-северно изложение, в жилищната сграда, построена върху парцел ХІV (четиринадесет-римско) за имот с пл.№702 (седемстотин и втори) в кв.93 (деветдесет и трети), при съседи:Д.К., В. и Н. П. и улица-без приземния етаж, срещу задължението да поеме гледането и издръжката им като им осигури спокоен и нормален живот, докато са живи със запазено право на ползване на една стая по техен избор от апартамента, сключен на 06.08.1982 г. и удостоверен с горния нотариален акт, като НЕОСНОВАТЕЛНИ.

По предявеният от И.И.Б. с ЕГН ********** ***  и  съдебен адрес  *** – чрез адвокат М. Р. против Т.Й.Щ. *** иск по чл.87, ал.3 от Закона за задълженията и договорите,      РАЗВАЛЯ  д о г о в о р а, сключен между него и съпругата му С. Т. Б. – от една страна, и ответника Т.Й.Щ. – от друга страна, за  п р о д а ж б а  срещу задължение за издръжка и гледане на следния недвижим имот, находящ се в гр.Велинград, а именно:АПАРТАМЕНТ на ВТОРИЯ ЕТАЖ-северно изложение, в жилищната сграда, построена върху парцел ХІV (четиринадесет-римско) за имот с пл.№702 (седемстотин и втори) в кв.93 (деветдесет и трети), при съседи:Д. К., В. и Н. П. и улица-без приземния етаж, срещу задължението да поеме гледането и издръжката им като им осигури спокоен и нормален живот, докато са живи със запазено право на ползване на една стая по техен избор от апартамента,  удостоверен с нотариален акт №А-124, том І, нот.дело №296/1982 г.  на Велинградския районен съд до размер на ½ (една втора) идеална част, като

ОТХВЪРЛЯ иска в останалата му част (до размера на останалата 1/3 ид.част от имота) и спрямо ответницата Н.К.Щ. ***, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

         ОСЪЖДА  Т. Й. Щ.,  с посочени адрес и ЕГН, да заплати на И.И.Б.,   с посочен адрес и ЕГН, ***, 30  лв. разноски.

         Препис от решението да се връчи на страните.

След влизане в сила на съдебното решение да се изпрати съобщение на ищеца, че в шестмесечен срок следва да извърши отбелязване на вписването на исковата молба съгласно чл.115 от Закона за собствеността.

         Решението подлежи на въззивно обжалване пред Пазарджишкия окръжен съд в ДВУСЕДМИЧЕН срок от връчването му на страните по делото.

 

СЪДИЯ: