РЕШЕНИЕ
№ 41
гр.
Враца, 06.02.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВРАЦА,
АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на 28.01.2020г.
/двадесет и осми януари две хиляди и двадесета година/ в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИГЛЕНА РАДЕНКОВА
ЧЛЕНОВЕ: СЕВДАЛИНА ВАСИЛЕВА
ТАТЯНА КОЦЕВА
при секретаря ДАНИЕЛА ВАНЧИКОВА и с участието на прокурора Н.
ЛАЛОВ, като разгледа докладваното от съдия РАДЕНКОВА КАН дело № 812 по описа на АдмС – Враца за
2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК във връзка с чл. 63, ал. 1
ЗАНН.
Образувано е по
касационна жалба на ОД на МВР – Враца
против Решение № 82/08.10.2019 г., постановено по АНД № 197/2019 г.
на Районен съд Бяла Слатина, с което е отменен ЕФНГ, серия К № 2077474 от
20.11.2017г. за наложена на Н.Д.Б. *** глоба, на основание чл. 182, ал. 2, т. 3
от ЗДвП, в размер на 100,00 лева, за нарушение на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП.
С касационната жалба се твърди, че оспореното решение е неправилно,
незаконосъобразно и необосновано, издадено при съществено нарушение на
материалния закон и процесуалните правила. Иска се отмяна на решението и
потвърждаване на ЕФНГ.
Ответникът – Н.Д.Б. ***, редовно призован, явява се лично и ангажира
становище за неоснователност на жалбата, по съображения изложени в жалбата му
пред първоинстанционния съд.
Участващият в касационното производство прокурор дава заключение за основателност на касационната жалба.
Настоящият съдебен състав, като взе предвид наведените в касационната жалба
доводи, становищата на страните, събраните доказателства и след извършване на
служебна проверка на обжалваното решение, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК, приема
следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна в законоустановения срок против
съдебен акт, подлежащ на касационна проверка, поради което е процесуално
допустима. Разгледана по същество, същата е
основателна по следните съображения:
С обжалваното в настоящото производство решение
Районен съд Бяла Слатина е отменил ЕФНГ, серия К № 2077474 от 20.11.2017г., с който за извършено нарушение на
чл. 21, ал. 2, вр. с ал. 1 от ЗДвП, на основание чл.182, ал. 2, т. 3 от същия
закон, на Н.Д.Б. *** е наложена глоба в размер на 100 /сто/ лева, а не както
неправилно РС в диспозитива на решението е посочил 400 лева.
За
да постанови този резултат въззивният съд е приел за установена съдържащата се
в ЕФНГ фактическа обстановка въз основа на събраните писмени доказателства –
Електронен фиш за налагане на глоба /ЕФНГ/, фотоснимка на автомобила с
установена скорост и място, протокол за метрологична проверка на техническо
средство, разпечатка от паметта на същото, скица от мястото на нарушението,
справка за собственост на автомобила, протокол за използвано техническо
средство, показание на служителя на МВР. Констатирал е също така, че при
издаване на обжалваният Електронен фиш не са допуснати нарушения на Наредба № 8121з-532/12.05.2015
г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и
системи за контрол на правилата за движение по пътищата /ДВ, бр.
36/19.05.2015 г., действаща към датата на извършване на нарушението. Анализирайки
разпечатка за трудови договори на името на Н.Д.Б., съдът е установил, че същият към
датата на извършване на нарушението – 20.11.2017г., в периода от 17.08.2017 г. до 08.05.2018 г., е работил
във фирма „В.*“ ЕООД, на длъжност „р.с.на д.“, въз основа на което е обосновал
извода, че лицето не е било водач на товарен автомобил „Мерцедес“, с рег. № ***,
собственост на „И.И.*“ ООД и никога не е работило в това дружество.
Решението е неправилно и следва да се отмени, като
делото се върне за ново разглеждане от друг съдебен състав.
Само
по себе си управлението на служебен автомобил не е обвързано с наличието на
трудово правоотношение.
На следващо място
съдът не е събрал и обсъдил доказателствата, които сам е изискал и счел за
необходими за изясняване на делото от фактическа страна. От страна на ответника
по касация също не са представени и ангажирани доказателства, допринасящи в
достатъчна степен за изясняване на обективната истина.
Първоинстанционният
съд, на база твърденията на привлеченото към административно-наказателна
отговорност лице е изискал от „В.*“ ЕООД данни за пътните листове за дата
20.11.2017г. на МПС „Мерцедес“, с рег. № ***, което е собственост на друга
фирма - „И.И.*“ ООД – л. 32 от делото.
Изискана е и информация от „И.И.*“ ООД за пътните листове на автомобили,
управлявани от служителите на това дружество, на 20.11.2017г. Въпреки, че
изискана по този начин информация е неотносима и при липсата на отговори, както
и на други данни и доказателства, установяващи спорните обстоятелства,
въззивният съд е постановил обжалваното решение, което настоящият състав на
АдмС-Враца намира за неправилно, като постановено
при неизяснена фактическа обстановка и при непълнота на доказателствата.
Съдебният
контрол включва проверка за законосъобразност на оспореният ЕФНГ на всички
законови основания, включително и непосочените в жалбата.
С оглед изложеното, настоящият
касационен състав счита, че районният съд не е изпълнил задължението си да
събере служебно всички възможни доказателства за установяване на спорните
обстоятелства. Вместо да изчерпи всички процесуални способи за изясняване на
фактическата обстановка по делото, първоинстанционният съд се е доверил изцяло
на твърденията в жалбата, че лицето не работи в дружеството собственик на
автомобила, с който е извършено нарушението. Това твърдение, макар и подкрепено
с доказателство, не е спорно, но и не изяснява в пълен обем относимите към случая
факти и обстоятелства.
Нарушението е съществено, тъй като е
ограничило правото на защита на лицето, обвинено в извършване на
административно нарушение.
Предвид изложеното
касационният съд намира, че е налице касационно основание за отмяна на
обжалваното решение, което се явява основание за връщане на делото за ново
разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд, съгласно разпоредбата на
чл. 222, ал. 2 АПК. При новото разглеждане на делото следва да бъдат
събрани доказателства от работодателя на лицето към 20.11.2017г., на визираната
дата било ли е на работа, управлявало ли е МПС, данни за МПС, къде, кога и по
какъв маршрут се е движило последното. От дружеството собственик на МПС, с
което е осъществено нарушението съдът следва
служебно да събере данни за маршрута на движение на същото и
управлявалото го лице, на основание чл. 107, ал. 2 от НПК, като едва при
евентуалното им непредставяне и с оглед правилата за разпределяне на
доказателствената тежест, да направи преценка за това има ли съществено
нарушение на административно – наказателните правила и за наличието на
осъществено от Б. административно нарушение на чл.21, ал. 2, вр. с ал. 1 от ЗДвП и да реши повдигнатия пред него спор.
Воден от изложените съображения и на
основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 2 АПК, Административен съд-Враца, в настоящия касационен състав,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 82/08.10.2019 г., постановено по АНД № 197/2019 г.
на Районен съд Бяла Слатина.
ВРЪЩА делото за ново произнасяне от друг състав на Районен съд Бяла Слатина, при спазване
указанията дадени в мотивите на настоящото решение.
Решението е окончателно и не подлежи
на обжалване и протест.
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.