№ 876
гр. С., 16.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 72 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Б. СТ. Ш. СТАВРУ
при участието на секретаря Ю. АСП. И.
като разгледа докладваното от Б. СТ. Ш. СТАВРУ Гражданско дело №
20221110168788 по описа за 2022 година
Ищецът „Т. С.” ЕАД моли да се осъдят ответниците да заплатят следните суми: Е. Л. Т. с
дял 17/24 от задълженията за имота: 238.63 лв. - главница, представляваща стойност на
незаплатена топлинна енергия за периода от 1.07.2019 г. - 30.04.2021 г., 27.34 лв. - мораторна
лихва за забава върху посочената главница, начислена от 15.09.2020 г. до 30.11.2022 г.,
както и 0.63 лева лихва върху главница за дялово разпределение за периода от 16.10.2020 г.
до 30.11.2022 г. и ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на
исковата молба до окончателното й изплащане; К. Л. Т. с дял 7/24 от задълженията за
имота: 98.25 лв. - главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за
периода от 1.07.2019 г. - 30.04.2021 г., 11.25 лв. - мораторна лихва за забава върху
посочената главница, начислена от 15.09.2020 г. до 30.11.2022 г., както и 0.26 лева лихва
върху главница за дялово разпределение за периода от 16.10.2020 г. до 30.11.2022 г. и ведно
със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на исковата молба до
окончателното й изплащане. Поддържа се, че ответниците като собственици, са потребител
на топлинна енергия за битови нужди на имот - североизточен гараж в гр. С., .............
Твърди се, че продажбата на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при
публично известни Общи условия, които имат характер на договор между топлопреносното
предприятие и потребителя и регламентират отношенията във връзка с доставяне,
разпределение, изчисляване, заплащане на топлинната енергия, които общи условия са
надлежно публикувани и са влезли в сила за потребителя, без да е нужно изричното им
приемане. Ищецът твърди, че за процесния период доставил в имота топлинна енергия,
която не е заплатена. Твърди, че е налице и забава за заплащане на задълженията, която
настъпва 45 дни след изтичане на периода, за който се отнасят. Твърди сключен договор за
1
извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с фирма „МХ Е.” ООД,
като топлинна енергия за имота е начислявана по прогнозни месечни вноски, като след края
на отоплителния сезон са изготвяни изравнителни сметки на база реален отчет на уредите за
дялово разпределение. Поддържа, че за имота са издадени такива изравнителни сметки.
Ищецът претендира плащане на вземанията в горепосочените размери и разноските по
делото.
В срока по чл.131 от ГПК ответниците са депозирали писмени отговори, в които оспорват
исковете.
Ответникът Т. твърди, че е едноличен собственик на гаража въз основа на нотариален акт от
1.12.2022 г. и не е получавал поцесните фактури. Твърди, че в гаража няма отоплителни
тела и не се ползва топла вода и оспорва доставката им. Оспорва и претенцята за лихва за
забава, тъй като не е бил уведомен за задълженията и не са правилно изчислени.
В отговора си ответницата Т., чрез назначения особен представител, оспорва исковете
поради липса на договорни отношения, оспорва доставката и стойността на топлинната
енергия, оспорва дължимостта на лихвите. Релевира възражение за изтекла давност. Моли за
отхвърляне на исковете.
Третото лице-помагач на страната на ищеца не изразява становище по исковете.
С влязло в сила протоколно определение от 18.10.2023 г. е прекратено производството по
делото в частта относно исковете за мораторни лихви върху главници за дялово
разпределение.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и доказателствата по делото, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са искове с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД.
Правото на ищеца да получи цената на доставената топлинна енергия произтича от
установяване на: възникнало облигационно правоотношение между страните с предмет
продажба на топлинна енергия, доставка на топлинна енергия в твърдените количества за
процесния период и стойността й.
Съгласно чл. 153 от ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда
- етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са клиенти на топлинна енергия, към които са адресирани одобрените от КЕВР
публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие /чл. 150 ЗЕ /. В това
си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение
с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди
и дължат цената на доставената топлинна енергия. Съобразно нормативната уредба,
възникването на облигационното отношение по продажба на ТЕ, съответно и качеството
клиент на топлинна енергия, е обусловено от придобиването на правото на собственост или
вещно право на ползване върху топлоснабден имот, явяващ се част от сграда - етажна
собственост. Правоотношението възниква и съществува без да са необходими изрични
насрещни волеизявления на страните, то възниква с придобиването на правото на
собственост/ползване и топлоснабдяването на имота и се прекратява със загубването на
същите. Достатъчно е взето решение на Общото събрание на етажните собственици за
2
присъединяване към топлопреносната мрежа, за да бъде всеки етажен собственик
потребител на постъпилата в сградата топлинна енергия. В тази насока са и разясненията,
дадени в т. 1 от ТР № 2/17.5.2018 г. г. по тълк. дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС.
От приетите по делото съдебноразделителен протокол, констативен нотариален акт за
собственост, саморъчно завещание, съдебно решение, удостоверение за наследници на
Любомир Т. и справка за С. Е., се установява, че съсобственици на процесния имот -
североизточен гараж в гр. С., ............, през процесния период са ответниците К. Т. и Е. Т.. Не
се твърди от ответниците, а и по делото не са ангажирани доказателства в насока, че
процесният гараж се използва за стопанска дейност /а и според ЗУТ не е обект със стопанско
предназначение/. Ето защо доставяната до него и потребена топлинна енергия следва да се
приравни на такава доставяна за битови нужди, което обуславя приложимост на
разпоредбите на чл. 150-чл. 153 ЗЕ. Като съсобственици, ответниците са били страна по
облигационното отношение с предмет доставяне на топлинна енергия в имота през
процесния период и дължат цената й съобразно дела си от съсобствеността – 17/24 ид. части
за Е. Т. и 7/24 ид. части за К. Т..
За установяване доставянето на топлинна енергия са приети изравнителни сметки,
формуляри за отчет, представени от фирмата за дялово разпределение, както и заключение
на съдебно-техническа експертиза, което съдът кредитира като обективно и компетентно
изготвено. От заключението на съдебно-техническата експертиза се установява, че за
процесния период в сградата, в която се намира имотът, е доставяна и начислена
топлоенергия, като при отчитането и разпределението й са спазени разпоредбите на ЗЕ и
Наредбата за топлоснабдяването. В сградата е въведена система за дялово разпределение на
топлинна енергия и избрана фирма, която да го извършва. Фирмата е посетила имота през
2021 г., а през 2020 г. не е бил осигурен достъп и за този период е изчислен служебен разход
на максимална мощност на едно отоплително тяло. Ползва се топла вода, за която за
периода 2020-2021 г. е начислен служебен разход. За имота е начислена ТЕ отдадена от
сградната инсталация, която е разпределена между всички потребители пропорционално на
отопляемия им обем по проект, съгласно ЗЕ и Наредбата.Според заключението на СТЕ,
стойността на доставената в имота ТЕ възлиза на 555.27 лв.
Според представените от М. протоколи, за отчетен период 2019-2020 г. не е осигурен
достъп до имота. За следващия отчетен период имотът е посетен, като в гаража е
констатиран само водомер с показания 9959. Няма посочено отоплително тяло и не са
отчетени показания на уреди и за периода 2020-2021 г. няма потребление на ТЕ за отопление
на имота в общата фактура. Според общата фактура, показанието на водомера за топла вода
не е достоверно и е начислен служебен разход за този период. За предходния период няма
потребление на топла вода. Ответникът е представил протокол за демонтаж на водомера за
тола вода на 22.8.22 г., спиране на водоподаването и пломбиране на тръбата, което е след
процесния период.
При тези данни съдът намира, че не е налице основание за начисляване на топлинна енергия
за отопление на имота, отдадена от едно отоплително тяло, изчислена служебно за периода
2019-2020 г. Клиентите на топлинна енергия са длъжни да монтират средства за дялово
3
разпределение на пломбираните отоплителни тела в имотите си или физически да ги отделят
от сградната инсталация. Правилото на чл. 70, ал.4 от Наредбата за топлоснабдяването във
връзка с неосигурения достъп се прилага, когато в имота има отоплителни тела и не е
осигурен достъп за отчета им, и е неприложимо, когато в имота не се доставя топлинна
енергия от отоплителни тела. Доколкото в случая в имота няма отоплително тяло, не е
налице основание за служебно начисляване на топлинна енергия, която изобщо не е
доставена. При това положение се дължи заплащане само на отдадената в имота ТЕ от
сградната инсталация. Относно топлинната енрегия за подгряване на топла вода, е налице
основанието по чл. 69, ал.1, т.2 от Наредбата за служебно начисляване на база един
потребител за отчетен период 20-21 г., доколкото водомерът е бил повреден /съгласно чл. 11
от Наредба № 4 за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните услуги, потребителят следва да монтира за своя
сметка водомери в имота си и отговаря за проверка, поддръжка и ремонт на същите/.
Следователно и съобразно заключението на СТЕ, според което преди 11.2019 г. няма
доставка на ТЕ в имота за сградна инсталация и потребление за БГВ, стойността на
доставената в имота ТЕ за периода 1.11.2019 г.-30.04.2021 г. възлиза на 335.32 лв., от които
искът следва да се уважи срещу ответника за сумата от 237.52 лв., а срещу ответницата за
сумата от 97.80 лв. Своевременно релевираното от ответницата К. Т. възражение за
погасяване по давност на вземанията за този период е неоснователно, тъй като с подаване на
исковата молба на 19.12.2022 г. е прекъсната давността за първото месечно вземане,
изтичаща на 15.1.2023 г.
Относно исковете по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД:
Основателността на претенцията за мораторна лихва предполага наличие на главен дълг и
забава в погасяването му. Съгласно чл. 33, ал.1 и ал.2 от приложимите за процесния период
Общи условия, клиентите са длъжни да заплащат месечните суми за топлинна енергия в 45-
дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, а лихва за забава се начислява
върху сумата по общата фактура след изтичане на 45-дневен срок от периода, за който се
отнася. Т.е. клиентите не дължат обезщетение за забава върху прогнозно начисляваните
месечни суми, а само върху сумата по общата фактура за съответния отчетен период.
Доколкото този срок не би могъл да тече преди изготвяне на изравнителните сметки и
издаването на фактурата, следва да се приеме, че 45-дневният срок започва да тече от
издаването на общата фактура за съответния период.
Предвид установения в общите условия срок, задължението за заплащане на стойността на
потребената топлинна енергия възниква като срочно и изпадането в забава не е обусловено
от изпращането на покана.
В този смисъл и доколкото ищецът се легитимира като кредитор на главно вземане,
акцесорната претенция се явява установена по своето основание. На база законната лихва за
забава и определен по реда на чл. 161 ГПК, размерът на обезщетението за забава върху
дължимата главница за периода от 15.09.2020 г. до 30.11.2022 г. възлиза на 38.42 лв., от
които ответникът дължи 27.21 лв., а ответницата – 11.20 лв.
Върху главниците следва да се присъди законната лихва от датата на подаване на исковата
4
молба до изплащането им.
Относно разноските:
При този изход на делото, съгласно чл. 78, ал.1 ГПК, претенцията на ищеца за присъждане
на разноски е основателна съразмерно с уважената част на исковете, като от направените
разноски за държавна такса 100 лв., депозит вещо лице 360 лв., депозит особен
представител 300 лв. /който е за ответницата/ и юрисконсултско възнаграждение 100 лв.,
дължими са 393.88 лв. от ответника и 460.05 лв. от ответницата.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Е. Л. Т., ЕГН **********, адрес село Грамаждано, общ. Кюстендил, .............., да
заплати на „Т. С.” ЕАД, с ЕИК ..........., седалище и адрес на управление гр. С., .........., на
основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, следните суми: 237.52 лв., стойност
на топлинна енергия доставена в периода от 1.11.2019 г. до 30.04.2021 г., и 27.21 лв. лихва
за забава за периода от 15.09.2020 г. до 30.11.2022 г., и ведно със законната лихва върху
главницата от 19.12.2022 г. до изплащането й, и на основание чл. 78, ал.1 ГПК сумата от
393.88 лв. разноски по делото, като ОТХВЪРЛЯ иска за главница за разликата над 237.52
лв. до предявените 238.63 лв. и за периода 1.7.2019 г.-31.10.2019 г. и за лихва за забава за
разликата над 27.21 лв. до предявените 27.34 лв.
ОСЪЖДА К. Л. Т., ЕГН **********, адрес гр. С., ............, да заплати на „Т. С.” ЕАД, с ЕИК
..........., седалище и адрес на управление гр. С., .........., на основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.
150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, следните суми: 97.80 лв., стойност на топлинна енергия доставена в
периода от 1.11.2019 г. до 30.04.2021 г., и 11.20 лв. лихва за забава за периода от 15.09.2020
г. до 30.11.2022 г., и ведно със законната лихва върху главницата от 19.12.2022 г. до
изплащането й, и на основание чл. 78, ал.1 ГПК сумата от 460.05 лв. разноски по делото,
като ОТХВЪРЛЯ иска за главница за разликата над 97.80 лв. до предявените 98.25 лв. и за
периода 1.7.2019 г.-31.10.2019 г. и за лихва за забава за разликата над 11.20 лв. до
предявените 11.25 лв.
Делото е разгледано с участието на трето лице-помагач на страната на ищеца „МХ Е.“
ООД.
Решението подлежи на обжалване пред СГС с въззивна жалба в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5