№ 150
гр. Сливен, 06.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Христина Ян. Костадинова -
Чолакова
при участието на секретаря Росица Н. Стоянова
като разгледа докладваното от Христина Ян. Костадинова - Чолакова
Административно наказателно дело № 20252230200167 по описа за 2025
година
Производството е по реда чл. 59 и следващите от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по жалба, подадена от М. Г. П., чрез упълномощен
процесуален представител против Наказателно постановелние № 24-0804-
010286/22.01.2025г. на Началник група в ОДМВР Сливен, Сектор „Пътна
полиция“ Сливен, с което на основание чл. 179, ал. 2, пр. 1 от ЗДвП му е
наложено административно наказание „глоба” в размер на 200 лева, за
нарушение на чл. 117 от ЗДвП, на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП му е
наложено административно наказание „глоба” в размер на 100 лева и
„лишаване от право да управлява МПС“ за 2 месеца, за нарушение на чл. 123,
ал. 1, т. 2, б. „а“ от ЗДвП, на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП му е
наложено административно наказание „глоба” в размер на 100 лева и
„лишаване от право да управлява МПС“ за 2 месеца, за нарушение на чл. 123,
ал. 1, т. 2, б. „б“ от ЗДвП.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован се явява лично и
с упълномощен процесуален представител, който поддържа жалбата и моли
издаденото НП да бъде отменено като незаконосъобразно и неоснователно.
Претендира присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение.
Административнонаказващият орган, редовно призован, в съдебно
1
заседание не изпраща процесуален представител. В съпроводителното писмо,
с което на осн. чл. 60, ал. 2 от ЗАНН преписката е изпратена до съда, излага
становище относно законосъобразността на наказателното постановление и
моли като такова да бъде потвърдено. Прави възражение за прекомерност, в
случай че насрещната страна претендира разноски за адвокатско
възнаграждение.
Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени в своята
съвкупност и по отделно като безпротиворечиви и относими към предмета на
делото, съдът прие за установено следното от фактическа страна:
На 12.12.2024г. около 11:35 часа жалбоподателят се движел с
управлявания от него лек автомобил „Ауди А5“ с рег. № А 1399 НН по ул.
“Хан Аспарух“ посока север, като след него се движел товарен автомобил,
управляван от св. К.К.-куриер в транспортна фирма „Транспрес Деливъри“
ЕООД, който следвал движението на жалбоподателя, за да достави до дома му
поръчана от него битова техника. При приближаване до детска ясла и
намиращото се отсреща училище, пред движещия се автомобил на
жалбоподателя внезапно тръгнало да пресича между паркираните автомобили
от ляво на дясно детето Р.И.Й.. Въпреки, че жалбоподателят М. П. се движел с
ниска скорост и веднага натиснал спирачките, детето било блъснато от
автомобила и паднало на земята. Жалбоподателят П. и движещият се след
него св. Колев веднага слезли от автомобила и оказали първа помощ на
детето. На мястото на произшествието дошли и други хора, които уверили
шофьора, че познават детето и ще го приберат. След като жалбоподателят се
уверил, че детето не е пострадало и се чувства добре напуснал
местопроизшествието и се отправил към дома си заедно с куриера св. Колев.
След като детето било предадено на родителите му, същите съобщили на
органите на реда за случилото се и повикали линейка, за да го откара за
преглед в ЦСМП. Мястото на произшествието било посетено от полицейските
служители св. Н. С. и св. С. В., които отцепили района и установили водача
П., който живеел наблизо. Отишли до дома му, установили, че
жалбоподателят прибрал автомобила си в гаража, същият не отрекъл пред
полицаите за инцидента, като им обяснил, че не е останал на място и не е
сигнализирал органите на реда, защото се е уверил, че детето е невредимо.
Въз основа на установеното на 12.12.2024г. актосъставителят С., в
присъствието на свидетеля С. В. съставил против жалбоподателя П. АУАН №
GA 3370562 /12.12.2024г., който в същия ден бил предявен и подписан от
нарушителя, като в него било вписано, че нарушителят няма възражения по
2
акта. Такива не постъпили и в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН.
Въз основа на съставения АУАН било издадено наказателно
постановление № 24-0804-010286/22.01.2025г. от Началник група в ОДМВР
Сливен, Сектор „Пътна полиция“ Сливен, с което на основание чл. 179, ал. 2
от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба” в
размер на 200 лева, за нарушение на чл. 117 от ЗДвП, на основание чл. 175, ал.
1, т. 5 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание
„глоба” в размер на 100 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за 2
месеца, за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 2, б. „а“ от ЗДвП, на основание чл.
175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно
наказание „глоба” в размер на 100 лева и „лишаване от право да управлява
МПС“ за 2 месеца, за нарушение на чл. чл. 123, ал. 1, т. 2, б. „б“ от ЗДвП.
Наказателното постановление било връчено лично на жалбоподателя, който на
30.01.2025г., чрез пълномощник, депозирал жалба против него.
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена от
събраните по делото писмени и гласни доказателства.
Съдът кредитира показанията на разпитаните свидетели Н. С., С. В. и
К.К. изцяло, тъй като те са безпротиворечиви, логични, последователни и
относими към предмета на делото.
Съдът даде вяра и на заключението на вещото лице в частта по дадените
от него отговори по поставените две задачи с възложената автотехническа
експертиза, тъй като няма основание да се съмнява в безпристрастността и
компетентността на вещото лице.
Съдът кредитира и писмените доказателства, присъединени към
доказателствения материал по реда на чл. 283 от НПК.
Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна, съдът
направи следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима-насочена срещу акт, подлежащ на
съдебен контрол, подадена е в законоустановения срок от легитимирано за
това лице. Разгледана по същество същата е неоснователна.
Съдът счита, че в хода на административнонаказателното производство
не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.
По отношение на нарушението по т. 1 от НП:
Разпоредбата на чл. 117 от ЗДвП регламентира правилото, че при
приближаване към място, където на пътя или в близост до него се намират
деца, водачът на пътно превозно средство е длъжен да намали скоростта, а при
3
необходимост - и да спре.
От събраните по делото доказателства се установява, че действително на
12.12.2024г. около 11:35 часа в гр. Сливен, на ул. “Хан Аспарух“, до номер 5,
посока север жалбоподателят управлявал собствения си лек автомобил „Ауди
А5“, с рег. № А 1399НН и при приближаване към място, където в близост до
пътното платно са се намирали деца, водачът не намалил скоростта и не спрял,
в следствие на което блъснал пресичащото от ляво на дясно дете Р.Й., за което
не е уведомил компетентните органи на МВР, напуснал мястото на
произшествието, като се е прибрал в дома си, за да получи доставяната му
битова техника.
От разпита на св. К.К., който е пътувал непосредствено след
управлявания от жалбоподателя автомобил и е бил пряк очевидец на
настъпилото ПТП се установява, че жалбоподателят се е движел с скорост не
повече от 20-30км/ч., а след като е продължил движението си по ул.“Хан
Аспарух“ не е имало дори възможност същият да се движи с по-висока
скорост, тъй като самата улица била с голям наклон. Детето изскочило
внезапно на пътното платно пред колата на жалбоподателя, и т.к. от тази
страна на улицата е имало спрени коли, било невъзможно водачът да го
възприеме и да спре при неговото навлизане на пътя.
По делото бе назначена автотехническа експертиза, като вещото лице е
следвало да отговори на два въпроса, първият от които попада ли в опасната
зона за спиране на лек автомобил „Ауди А5“ с рег. № А 1399 НН пресичащото
пътното платно дете? В заключението си вещото лице е посочило, че при
скорост на движение на автомобила около 15 км/ч опасната му зона за
спиране е била около 6 м. При тази скорост за движение ударът между
автомобила, управляван от жалбоподателя и детето е бил предотвратим, тоест
автомобилът ще спре преди детето и не би настъпил удар. На втория въпрос-
имал ли е техническа възможност водачът на лека автомобил „Ауди А5“ с рег.
№ А 1399 НН да предприеме своевременно аварийно спиране и да
предотврати настъпилото ПТП отговорът на вещото лице е, че водачът е имал
техническа възможност да предприеме своевременно намаляване на скоростта
си на движение при ограничена видимост от паркираните в ляво автомобили,
които се намирали преди пешеходна пътека тип „Зебра“, обозначена с пътен
знак и видима маркировка, поставена върху изкуствена неравност. След
своевременно намаляване на скоростта водачът е имал възможност да
предприеме аварийно спиране и да предотврати настъпилото ПТП, като спре
пред детето, навлизащо в дясната пътна лента между паркираните
4
автомобили в лявата лента за движение.
От така изложеното съдът приема, че в хода на настоящото
производство са събрани достатъчно доказателства, които налагат извода, че
жалбоподателят не е съобразил поведението си със задължителното правило
за поведение, установено в чл. 117 от ЗДвП. При възникналата ситуация, при
която на пътното платно е имало паркирани автомобили, което създава
опасност от ограничена видимост на водача, както и намиращи се в близост
училище и детска градина, преди пешеходна пътека, водачът е следвало да
съобрази поведението си като предприеме намаляване на скоростта в участъка
преди паркираните автомобили, преди пешеходната пътека с готовност да
спре преди внезапното навлизане на детето в платното за движение. Поради
изложеното НП в тази си част следва да бъде потвърдено като
законосъобразно.
По отношение на нарушенията по т. 2 и 3 от НП:
С процесното НП е прието, че жалбоподателят е извършил нарушения
по чл.123, ал.1, т. 2, б.“а“ от ЗДвП и по чл.123, ал.1, т. 2, б. „б“ от ЗДвП, които
предвиждат, че водачът на пътно превозно средство, който е участник в
пътнотранспортно произшествие, е длъжен когато при произшествието са
пострадали хора: да уведоми компетентната служба на Министерството на
вътрешните работи; да остане на мястото на произшествието и да изчака
пристигането на компетентните органи на Министерството на вътрешните
работи.
Съдът намира, че по делото се установява по безспорен начин
извършването на тези две нарушения от жалбоподателя. В тази насока са
показанията на разпитаните свидетели. Без значение е обстоятелството, че
след настъпването на ПТП той е спрял автомобила и е оказал първа помощ на
детето, и след което се уверил, че то е добре, е напуснал мястото на инцидента
като се прибрал в дома си, за да разтовари доставената му стока. Това не го
освобождава от задълженията му на водач, участник в ПТП, очертани в
посочените разпоредби, поради което правилно е била ангажирана
административната му отговорност на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП.
Съдът намира, че размерът на наложените на жалбоподателя административни
наказания са в предвидения от закона размер и отговарят в пълна степен на
вината и на допуснатото нарушение. Поради изложеното съдът счита, че в
тази си част наказателното постановление също следва да бъде потвърдено
като незаконосъобразно.
По отношение на разноските:
5
Процесуалният представител на жалбоподателя е претендирал
присъждане на направените разноски в производството, като видно от
приложеното по делото пълномощно и договор за правна защита и съдействие
жалбоподателят е направил разноски в размер на 800 лв. заплатено адвокатско
възнаграждение.
Съгласно чл. 84 от ЗАНН във връзка с чл. 189, ал. 1 от НПК, с
решението съдът е длъжен да се произнесе на коя от страните възлага
разноските по делото. Възлагането зависи от това дали наказателното
постановление е потвърдено, изменено или отменено. Когато наказателното
постановление бъде потвърдено или изменено разноските се възлагат на
жалбоподателя, защото с поведението си е станал причина те да бъдат
направени (ТР № 3/1985 г. по н. д. № 98/84 г., ОСНК). Поради изложеното
претенцията на процесуалния представител на жалбоподателя за присъждане
на сторените в производството разноски следва да бъде отхвърлена като
неоснователна.
По искане на жалбоподателя по делото бе назначена и изготвена
автотехническа експертиза във връзка с която от бюджета на РС-Сливен са
направени разноски в размер на 492.40 лв., от които 452.40 лв. за изготвяне на
назначената експертиза и 40.00 лв. за явяване на вещото лице в съдебно
заседание. С оглед потвърждаването на наказателното постановление и на осн.
чл. 84 от ЗАНН във връзка с чл. 189, ал. 3 от НПК, с решението
жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати в полза на РС-Сливен
направените по делото разноски за възнаграждение на вещото лице.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 24-0804-
010286/22.01.2025г. на Началник група в ОДМВР Сливен, Сектор „Пътна
полиция“ Сливен, с което на М. Г. П., ЕГН **********, с адрес: гр. Сливен, кв.
“К, №....., вх...., ет...., ап.... за извършено нарушение на чл. 117 от ЗДвП, на
основание чл. 179, ал. 2, пр. 1 от ЗДвП е наложено наказание „глоба” в размер
на 200 лева; за извършено нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 2, б. „а“ от ЗДвП, на
основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП е наложено наказание „глоба” в размер
на 100 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за 2 месеца и за
извършено нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 2, б. “б“ от ЗДвП, на основание чл.
175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП е наложено наказание „глоба” в размер на 100 лева и
6
„лишаване от право да управлява МПС“ за 2 месеца, като
ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОТХВЪРЛЯ искането на процесуалния представител на жалбоподателя
за присъждане на направените разноски в производството като
НЕОСНОВАТЕЛНО.
ОСЪЖДА М. Г. П., ЕГН ********** да заплати по бюджетната сметка
на Районен съд-Сливен сума в размер на 492.40 лв., (четиристотин деветдесет
и два лева и четиридесет стотинки), представляваща направени по делото
разноски за възнаграждение на назначеното вещо лице.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд-Сливен в 14 - дневен срок от съобщаването му на
страните.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
7