Решение по дело №1916/2019 на Административен съд - Бургас

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№   1697                                  17.10.2019 година                     гр.Бургас

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

Бургаският административен съд,             XXII-ри административен състав,

на седми октомври                           през две хиляди и деветнадесета година,

В публично заседание в следния състав:

 

                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНА КОЛЕВА

 

при секретаря Г.С.

прокурор: Дарин Христов

като разгледа докладваното от съдията Колева административно дело № 1916 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.203 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.1, ал.2 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).

Образувано е по искова молба от И.П.И., ЕГН **********,***, чрез адвокат А.С. с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, вр. чл.203 АПК, срещу Национална агенция по приходите. С иска се претендира обезщетение в размер 750 лв., от които 350 лв. заплатено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство и защита по НАХД № 595/2019г. по описа на РС – Бургас и 400 лв. за процесуално представителство и защита по КНАХД № 1173/2019г. по описа на Адм. съд – Бургас, представляващи имуществени вреди, произтекли от незаконно издадено наказателно постановление № 2887-F 440125/07.12.2018г. на зам. директор на ТД на НАП – Бургас. Претендира се и законната лихва за забава върху главницата от датата на подаване на исковата молба, а именно 09.08.2019г. до окончателното изплащане на сумата. Иска присъждане на разноски по делото. Ангажира доказателства.

В съдебно заседание и ищецът И.П.И. се явява лично и с упълномощен представител – адв. А.С.. Процесуалният представител счита, че искът е доказан по основание и размер, моли да бъде уважен и да бъдат присъдени разноските за настоящата съдебна инстанция.

Ответникът Национална агенция по приходите представя писмен отговор на исковата молба, в който изразява становище, че размерът на претендираното обезщетение следва да бъде определен по реда на чл.5, ал.2 от ЗОДОВ, тъй като е налице извършено административно нарушение. Излага аргументи в подкрепа на това твърдение. Оспорва също размера на исковата претенция, тъй като делата водени пред РС – Бургас и Адм. съд – Бургас не са с фактическа и правна сложност. Прави възражение за прекомерност на претендираните деловодни разноски по настоящото съдебно производство. В съдебно заседание поддържа изложеното в отговора на исковата молба и иска същата да бъде оставена без уважение. Не сочи доказателства.

Представителят на Окръжна прокуратура – Бургас счита исковата молба за основателна. Намира размера на претендираното адвокатско възнаграждение за прекомерен и иска такова да бъде присъдено в минимален размер.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, от фактическа страна намира следното:

С наказателно постановление № 2887-F 440125/07.12.2018г. на зам. директор на ТД на НАП – Бургас на ищеца И.И., за нарушение на чл.12 от Закона за счетоводството, на основание чл.69, ал.1 от същия закон е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 500 лв.

Наказателното постановление е обжалвано пред Районен съд – Бургас, който с решение № 454/11.04.2019 г. по НАХД № 595/2019г. го потвърдил изцяло. Решението на районния съд е обжалвано по реда на касационното обжалване пред Административен съд – Бургас и с решение № 1302 от 09.07.2019г. по КНАХД № 1173/2019г. по описа на Административен съд – Бургас наказателното постановление е отменено. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. В образуваното административно-наказателно дело при разглеждането му пред Районния съд, жалбоподателят бил представляван от надлежно упълномощен процесуален представител – адв. А.С., който е изготвил жалбата срещу НП и е осъществил процесуално представителство в проведените съдебни заседания пред Районния съд. В хода на съдебното обжалване е представен договор за правна защита и съдействие сер. С № ********** от 11.02.2019 г. между ищеца и адв. С., в който е уговорено възнаграждение в размер на 350 лв., за което е отбелязано, че е платено изцяло в брой. В проведеното съдебно производство пред Адм. съд – Бургас ищецът също бил представляван от надлежно упълномощен процесуален представител – адв. А.С.. В това производство адвокатът изготвил касационната жалба и представлявал клиента си в съдебното заседание. По касационното дело е представен договор за правна защита и съдействие сер. С № ********** от 07.05.2019 г. между ищеца и адв. С., в който е уговорено възнаграждение в размер на 400 лв., за което е отбелязано, че е платено изцяло в брой.

 

При така изяснената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

Налице е отменено наказателно постановление № 2887-F 440125/07.12.2018г. на зам. директор на ТД на НАП – Бургас, с което на ищеца И.И., за нарушение на чл.12 от Закона за счетоводството, на основание чл.69, ал.1 от същия закон е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 500 лв. На основание т.1 от Тълкувателно постановление № 2/19.05.2015г. на ВАС и ВКС, искът е допустим и е подсъден за разглеждане от административните съдилища.

Съобразно чл.7 от ЗОДОВ, искът за обезщетение е предявен пред съда по мястото на увреждането или по местожителството на увредения срещу органите по чл.1, ал.1 и чл.2, ал.1, от чиито незаконни актове, действия или бездействия са причинени вредите. Ищецът твърди, че увреждането е настъпило от издадено наказателно постановление от зам. директора на ТД на НАП – Бургас, т.е. при спазване правилата за родова и местна подсъдност, компетентен да разгледа предявения иск е Административен съд – Бургас.

Националната агенция по приходите е юридическо лице, съгласно чл.2, ал.2 от ЗНАП, към което е териториалната дирекция – Бургас, съгласно чл.6, ал.1 от ЗНАП. Съобразно чл.205 от АПК, искът е предявен срещу надлежен ответник.

Наказателното постановление, представлява властнически акт на административен орган и неговата отмяна е материално правно основание по смисъла на чл.1 от ЗОДОВ за търсене на възмездяване на причинените от него щети, в това число и заплатените разноски за процесуално представителство.

За да се ангажира отговорността по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ следва да са налице следните предпоставки: 1. Да е налице отменено, като незаконосъобразно наказателно постановление, 2. Да са претърпени реално имуществени вреди, от които да са настъпили обективно негативни последици в правната сфера на ищеца и 3. Да е налице пряка и непосредствена причинна връзка между отмененото НП и вредите.

В тежест на ищеца е да установи наличието на кумулативно изискуемите предпоставки за ангажиране отговорността на държавата на основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. При липса на който и да е от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата по този ред.

По отношение на първата предпоставка следва да се установи отменено, като незаконосъобразно наказателно постановление. Видно от представеното решение № 1302 от 09.07.2019г. по КНАХД № 1173/2019г. по описа на Административен съд – Бургас наказателното постановление е отменено. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

По отношение на втората предпоставка следва да установи реални претърпени имуществени вреди, а именно реално заплатено адвокатско възнаграждение към момента на ползване на адвокатската услуга за процесуално представителство. Видно от представения по НАХД № 595/2019г. по описа на Районен съд – Бургас договор за правна защита и съдействие сер. С № ********** от 11.02.2019 г. уговореното възнаграждение в размер на 350 лв. е отбелязано, че е платено изцяло в брой при подписване на договора. Това вписване за направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има характера на разписка. Ищецът И. е ползвал адвокатска помощ и при оспорване на първоинстанционното решение пред касационната инстанция Адм. съд – Бургас. По КНАХД № 1173/2019г. по описа на Адм. съд – Бургас е представен договор за правна защита и съдействие сер. С № ********** от 07.05.2019 г., в който уговореното възнаграждение в размер на 400 лв. Отбелязано е, че възнаграждението е платено изцяло в брой при подписване на договора. Това вписване за направеното плащане в договора за правна помощ също има характера на разписка.

Съгласно чл.4 от ЗОДОВ дължимото обезщетение е за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, като в Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 г. на ВАС по т. д. № 2/2016 г., е уточнено, че потърсената адвокатска помощ и платения адвокатски хонорар е пряка и непосредствена последица от издаденото наказателно постановление, тъй като обжалването на този акт е законово регламентирано и е единствено средство за защита на лицето, което твърди, че не е виновно и че неговите права са накърнени неправомерно от административния орган. Ищецът не би заплатил адвокатското възнаграждение и заплатената на това основание сума не би представлявала за него вреда, ако не бе издадено наказателното постановление, отменено впоследствие като незаконосъобразно, поради което е налице и причинна връзка между  отмененото наказателно постановление и причинените вреди – заплатеното адвокатско възнаграждение за двете съдебни инстанции.

Oтветникът възразява, че в случая размера на претендираното обезщетение следва да бъде определен по реда на чл.5, ал.2 от ЗОДОВ, според който когато пострадалият виновно е допринесъл за увреждането, обезщетението се намалява. Това възражение е неоснователно. За основателността на иска за присъждане на обезщетение на основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ е без значение, че към датата на издаването му поведението на ищеца евентуално е представлявало административно нарушение, както е без значение и основанието, на което е било отменено наказателното постановление. За реализиране на отговорността на държавата в случая е необходимо наличието на незаконосъобразен акт, както и да са доказани останалите две предпоставки по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. След като е налице незаконосъобразен акт – отменено наказателно постановление с влязло в сила съдебно решение, наличието на извършено нарушение, както и основанието, поради което е отменено наказателното постановление, не подлежат на преценка в исковото производство по чл.203 и сл. от АПК.

По посочените съображения съдът счита, че са установени и доказани предпоставките за реализиране на отговорността на държавата по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, поради което исковата претенция е основателна и следва да бъде уважена, а ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца обезщетение в размер 750 лв., от които 350 лв. заплатено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство и защита по НАХД № 595/2019г. по описа на РС – Бургас и 400 лв. за процесуално представителство и защита по КНАХД № 1173/2019г. по описа на Адм. съд – Бургас, представляващи имуществени вреди, произтекли от незаконно издадено наказателно постановление № 2887-F 440125/07.12.2018г. на зам. директор на ТД на НАП – Бургас.

Неоснователни са възраженията относно размера на исковата претенция за обезщетение. В мотивите на Тълкувателно решение № 1/15.03.2017 г. на ВАС, е отбелязано, че съдът, спазвайки принципа на справедливостта и съразмерността, следва да присъди само и единствено такъв размер на обезщетение, който да отговаря на критериите на чл.36, ал.2 от Закона за адвокатурата (ЗА) – да е обоснован и справедлив, тоест да е съразмерен на извършената правна защита и съдействие и да обезщети страната за действително понесените от нея вреди от причиненото от държавния орган непозволено увреждане, без да накърнява или да облагодетелства интересите на която и да е от страните в производството. В чл.18, ал.2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения е предвидено, че за процесуално представителство, защита и съдействие по дела срещу наказателни постановления, в които административното наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по правилата на чл.7, ал.2 върху стойността на санкцията, съответно обезщетението, но не по-малко от 300 лева. Минималният размер на адвокатските възнаграждения обаче, е само долна граница, под която адвокатите не могат да договарят възнаграждение за оказаната от тях правна помощ, а самият размер на адвокатското възнаграждение се определя по свободно договаряне въз основа на писмен договор с клиента. С отмененото наказателно постановление на ищеца е била наложена глоба в размер на 500 лв., за което минималният размер на адвокатското възнаграждение, определено по правилата на чл.18, ал.2, във връзка с чл.7, ал.2, т.2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. възлиза на 300 лева, а договореният и заплатен от ищеца размер на адвокатското възнаграждение е в размер на 350 лв. за процесуално представителство пред първата инстанция и 400 лв. за представителство пред касационния съд.

С Тълкувателно решение № 1/2017. от 11.12.2017 г. Общото събрание на Гражданска колегия на ВКС приема, че при иск по чл. 2, ал. 1 ЗОДОВ съдът може да определи обезщетението за имуществени вреди, съставляващи адвокатско възнаграждение, в размер, по-малък от платения в наказателния процес. В мотивите си върховните съдии посочват, че ако уговореното адвокатско възнаграждение надвишава съществено разумния и обичаен размер на дължимото възнаграждение, изплатеното в повече няма за причина незаконното обвинение и не е необходима последица от него. То остава в тежест на неположилия дължимата грижа пострадал, тъй като е в причинна връзка с неговото поведение. За платеното в повече държавата не дължи обезщетение.

В случая, оказаната правна помощ по делото пред Районния съд се е изразила в изготвяне и депозиране на жалба срещу отмененото в последствие наказателно постановление, както и в осъществено процесуално представителство в първото от проведените две съдебни заседания по делото с разпит на свидетел. С оглед на посочената действително осъществена правна защита и съдействие, както и характера, сложността и обема на делото, по което е осъществена защитата и което не се отличава съществено от други дела, нито се характеризира с някаква особеност, правна или фактическа сложност, то съдът намира, че съразмерен размер на обезщетението в конкретния случай е такъв от по 300 лева за всяка една от инстанциите. Съдът счита, че този размер може да се определи и като съответстващ на критериите по чл. 36, ал. 2 от ЗА. В производството пред Районния съд и Административния съд, като касационна инстанция ответникът не е имал процесуалната възможност да прави възражение по размера на адвокатското възнаграждение в рамките на това производство, то в настоящото производство искането му за обявяване прекомерност на направения разход и съответно намаляване на претендираното обезщетение следва да се уважи. Поради изложеното и исканото по делото обезщетение за направени разходи за адвокатско възнаграждение следва да се уважи като претенция само отчасти до посочения размер от 600 лева, а до пълния претендиран такъв от 750 лева да се отхвърли като неоснователна.

С оглед основателността на иска за обезщетение за имуществени вреди за сумата от 600 лв. се явява основателна и акцесорната претенция за законната лихва за забава върху главницата, считано от 09.08.2019г. – датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.

С оглед изхода на спора и своевременно направеното искане за разноски от ищеца, на основание чл.10, ал.3 от ЗОДОВ, ответникът следва да бъде осъден да му заплати внесената държавна такса в размер на 10 лв. По отношение дължимото адвокатско възнаграждение за настоящото производство, съдът намира за основателно възражението на ответника, че уговореното и платено адвокатско възнаграждение в размер на 650 лв. по договор за правна защита и съдействие сер. С № ********** от 30.07.2019 г. е прекомерно с оглед фактическата и правната сложност на делото. В разпоредбата на чл.78, ал.5 от ГПК е предвидено, че ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно, съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл.36 от Закона за адвокатурата. Съдът счита, че делото не се отличава с фактическа и правна сложност, напротив не се характеризира с нито едно усложнение за този вид дела, поради което счита, че следва ответникът да бъде осъден да заплати минималния размер на адвокатско възнаграждение. Минималният размер на адвокатското възнаграждение за процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела с материален интерес до 1 000 лв., определен в чл.8, ал.1, т.1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения е 300 лв.

Мотивиран от гореизложеното, Административен съд – Бургас,

 

                                       Р Е Ш И:

 

ОСЪЖДА Национална агенция за приходите да заплати на И.П.И., ЕГН **********,***, обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на 600 лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба – 09.08.2019 г. до окончателното изплащане на сумата като ОТХВЪРЛЯ иска в останалата част до предявения размер от 750лв.

ОСЪЖДА Национална агенция за приходите да заплати на И.П.И., ЕГН **********,*** съдебни разноски в общ размер на 310 лв.

 

Решението може да се обжалва пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

СЪДИЯ: