Р Е Ш Е Н И Е
№ .........
25.06.2019г., гр. София
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-В въззивен състав, в публично заседание на десети април две хиляди и деветнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛИН МИХАЙЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: ПЕПА ТОНЕВА
Мл. съдия ГАБРИЕЛА ЛАЗАРОВА
при секретаря
Антоанета Луканова, като разгледа докладваното от съдия Тонева гр.дело № 8630 по
описа за 2018 година, за да постанови решение, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.
С решение № 359609 от 13.03.2018г. по гр.д. № 3006/2013г.
Софийски районен съд, 43 състав отхвърлил Н.С.О., ЕГН **********, срещу ЕТАЖНИТЕ
СОБСТВЕНИЦИ в сградата, находяща се на адрес: гр. София, ул. „*******,
представлявани от председателя на УС И.З.Г., осъдителни парични искове с правно
основание чл. 61, ал. 2 вр. ал. 1 ЗЗД за сумата от 19 241.18 лв.,
представляваща платени разноски за нужди на етажната собственост в периода от
01.01.2010г. до 31.12.2010г., ведно със законната
лихва от 24.01.2013г. до окончателното й изплащане, а именно: на 07.01.2010г. сумата
от 30.00 лева за освидетелстване на портиер след побой; на 18.01.2010г. сумата
от 185.80 лева за ½ плащане за поставяне на алармена система в
портиерната; на 26.01.2010г. сумата от 80.00 лева за такси СРС; на 28.01.2010г.
сумата от 30.50 лева за справки по делата в Агенцията по вписванията; на
29.01.2010г. сумата от 21.90 лева за кабелна телевизия – портиерна; на
29.01.2010г. сумата от 1 066.44 лева за заплати; на 01.02.2010г. сумата от
110.00 лева за такси за съдия изпълнител за „Кул Консулт“; на 13.02.2010г.
сумата от 50.00 лева за посещение на ключар с подмяна на патрон; на
23.02.2010г. сумата от 50.00 лева за посещение на ключар с подмяна на патрон; на
23.02.2010г. сумата от 185.80 лева за ½ доплащане за поставянето на
алармена система в портиерната; на 26.02.2010г. сумата от 21.90 лева за кабелна
телевизия – портиерна; на 28.02.2010г. сумата от 750.00 лева за заплати; на
02.03.2010г. сумата от 161.80 лева за осигуровки на портиера за октомври; на
14.03.2010г. сумата от 60.00 лева за посещение на ключар с подмяна на патрон;
на 17.03.2010г. сумата от 128.80 лева за осигуровки на портиера за ноември; на
25.03.2010г. сумата от 21.90 лева за кабелна телевизия – портиерна; на
31.03.2010г. сумата от 1 066.44 лева за заплати и сумата от 60.00 лв. за
смяна на патрон на електромер; на 07.04.2010г. сумата от 160.00 лева за врата
втора употреба и монтаж на портиерско помещение и сумата от 60.00 лв. за панти
за вратата, брава и дръжки; на 26.04.2010г. сумата от 21.90 лева за кабелна
телевизия - портиерна, на 30.04.2010г. сумата от 30.00 лева за доплащане по
ф-ра за аб. обсл. на асансьори от 05.2009г. и сумата от 1 066.44 лв. за
заплати; на 04.05.2010г. сумата от 688.08 лв. за плащане по ф-ра за абонаментно
обслужване асансьори за м. 06.2009г.; на 11.05.2010г. сумата от 120.00 лева за
смяна на бравичките към управлението на асансьорите; на 17.05.2010г. сумата от
52.86 лева по ф-ра на „Софийска вода“ АД за настоящ и минал период; на
25.05.2010г. сумата от 26.00 лева за проверка за продажба на 30 и 30а; на
29.05.2010г. сумата от 10.60 лева за писма от кметството до чужденците за ап.
30 и 30а; на 31.05.2010г. сумата от 1 066.44 лева за заплати; на
10.06.2010г. сумата от 10.00 лева за копиране на административно дело; на
11.06.2010г. сумата от 120.00 лева за адвокатски разноски за входа; на
21.06.2010г. сумата от 38.00 лева за държавни такси по дело на ЕС; на
22.06.2010г. сумата от 21.90 лева за кабелна телевизия – портиерна; на
23.06.2010г. сумата от 40.58 лева за ел. енергия чилър; на 07.06.2010г. сумата
от 10.60 лв. за писма от кметството до чужденците за ап. 30 и 30а; на
15.06.2010г. сумата от 81.14 лева за ел. енергия чилър; на 18.06.2010г. сумата
от 18.00 лева за превод на английски на писма; на 21.06.2010г. сумата от 38.00
лева за държавни такси по делата на ЕС; на 28.06.2010г. сумата от 120. 00 лева
за нов патрон за входна врата на входа с 50 ключа; на 30.06.2010г. сумата от 1 066.44
лева за заплати; на 01.07.2010г. сумата от 195.00 лева за осигуровки на
портиера до декември 2009г. вкл.; на 12.07.2010г. сумата от 155.00 лева за осигуровки
на портиера за януари; на 12.07.2010г. сумата от 155.00 лева за осигуровки на
портиера за февруари; на 20.07.2010г. сумата от 164.60 лева за държавни такси
за заведени 6 заявления по чл. 410 ГПК; на 29.07.2010г. сумата 21.90 лева за кабелна
телевизия – портиерна; на 31.07.2010г. сумата от 362.65 лева за ел. енергия за
чилър; на 31.07.2010г. сумата от 1 066.44 лева за заплати; на 05.08.2010г.
сумата от 53 лева за държавни такси за заведени 2 заявления по чл. 410 ГПК; на 13.08.2010г. сумата от 70.00 лева за адвокатски
разноски по дела на ЕС; на 15.08.2010г. сумата от 619.32 лева за ел. енергия за
чилър; на 23.08.2010г. сумата от 309.66 лева за ел. енергия за чилър; сумата от
21.90 лева за кабелна телевизия - портиерна, сумата от 155.00 лв. за осигуровки
за портиера за м. юли и сумата от 620.00 лв. за осигуровки на портиера за март,
април, май и юни; на 31.08.2010г. сумата от 1 066.44 лева за заплати; на
01.09.2010г. сумата от 191.16 лева за ел. енергия асансьор; на 02.09.2010г. сумата
от 12.00 лева за превод документи на ЕС; на 13.09.2010г. сумата от 6.30 лева за
копиране; на 17.09.2010г. сумата от 156.00 лева за осигуровки за портиера за
юли; на 21.09.2010г. сумата от 21.90 лв. за кабелна телевизия –портиерна; на
30.09.2010г. сумата от 1 066.44 лева за заплати; на 05.10.2010г. сумата от
27.00 лева за копиране на документи за ЕС; на 09.10.2010г. сумата от 89.00 лева
за у-ва за гризачи в мазетата; на 18.10.2010г. сумата от 192.00 лева за ремонт
на хидрофор – временно; на 22.10.2010г. сумата от 21.24 лева за кабелна
телевизия – портиерна; на 11.10.2010г. сумата от 600.00 лева за адв. разноски
по делото на Патева с/у ЕС; на 30.10.2010г. сумата от 1 066.44 лева за
заплати; на 01.11.2010г. сумата от 120.00 лева за адвокатски разноски по дела
на ЕС с/у „Синхрон инвест“ и сумата от 5.70 лева за копирна хартия; на
04.11.2010г. сумата от 45.00 лева за смяна на патрон на вратата на ел. табло
във вход А; на 04.11.2010г. сумата от 400.00 лева за адв. разноски по делото
с/у кмета, сумата от 503.00 лв. за смяна на уплътнение на разширителен съд –
хидрофори, и сумата от 1.35 лв. за копиране; на 22.11.2010г. сумата от 35.50
лева за принтерни мастила; на 23.11.2010г. сумата от 21.90 лева за кабелна
телевизия – портиерна; на 31.11.2010г. сумата от 60.00 лева за смяна на патрон
за абонатна станция; на 30.11.2010г. сумата от 1 066.44 лева за заплати;
на 07.12.2010г. сумата от 650.00 лева за адвокатски разноски по дела на ЕС; на
08.12.2010г. сумата от 14.40 лв. за превод на една страница на английски; на
13.12.2010г. сумата от 35.00 лева за ключар на патрона на абонатната; на
08.12.2010г. сумата от 131.03 лева за държ. такси за осъдителни искове; на
13.12.2010г. сумата от 150.00 лева за адвокатски разноски частично за осъдителни
искове и сумата от 7.50 лв. за копиране; на 22.12.2010г. сумата от 210.00 лева
за адвокатски разноски частично за осъдителни искове, сумата от 21.90 лв. за
кабелна телевизия – портиерна, и сумата от 25.00 лв. захранване на сметка на ЕС;
на 31.12.2010г. сумата от 951.37 лв. за заплати, както и иск с правно основание
чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 5 022.03 лева, представляваща обезщетение
за забава в размер на законната лихва за периода 01.02.2010г. - 24.01.2013г. На
основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищцата е осъдена да заплати на ответниците сумата
1 800 лв. – разноски по делото.
Срещу решението е подадена въззивна жалба от ищцата Н.С.О., която го
обжалва изцяло с оплаквания за неправилност - неправилно приложение на
материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и
необоснованост. Районният съд правилно изложил установената фактическа
обстановка, но неправилно ценил събраните по делото доказателства. Изводът на
първостепенния съд, че ищцата не е имала право да сключва договори с портиери и
счетоводители, тъй като не е имало решение на ОС на ЕС, категорично
противоречал на събраните по делото доказателства. От представения правилник
било видно, че са предвидени разноски за счетоводител на ЕС. Доколкото ЕС била
юридическо лице и имала БУЛСТАТ, било необходимо да има назначен счетоводител.
Видно било и че портиери и портиерна е имало още преди процесния период, като твърдението
на ищцата, че портиери са назначени още по времето, когато единствен собственик
е бил инвеститорът на сградата и той е взел решение за назначаване на портиери,
и само са назначени други на мястото на предишните, не било оспорено. Коментари
във връзка с портиерната се съдържали в протокола от ОС на ЕС от 07.05.2009г.,
както и в протокола от 13.11.2009г., в който се посочвало, че абонатната
станция е обща и също се споменавала охраната на ЕС. Районният съд не обсъдил
приетото като доказателство определение на СГС, с което се отменяло определение
на СРС за прекратяване пълномощията на ищцата като председател на УС на ЕС и те
се възстановявали до приключване на делото. Това обосновавало извод, че ищцата
в процесния период е представлявала ЕС, а изводът на СРС в обратния смисъл бил
неправилен. Освен това в първоинстанционното решение се обсъждали само
разноски, направен от ищцата за извършване на ремонти, във връзка с които било
прието, че не е следвало да бъдат извършвани и не е доказана необходимостта от
извършването им. Същевременно не били обсъдени направените разноски за плащане
на консумативни разходи за ток, такси за асансьор и др., които били в полза на
ЕС. С разпоредбата на чл. 48, ал. 6 ЗУЕС била дадена възможност на всеки етажен
собственик да извършва необходими ремонти за своя сметка и без решение на ОС на
ЕС. При наличието на конфликти и избор на двама различни управители на ЕС, действащи
в един и същи период независимо един от друг, било логично да се налага ищцата
да предприема действия по извършване на необходими ремонти по смисъла на § 1,
т. 8 ДР ЗУЕС и без да е взето решение, тъй като нейната дейност като управител
била затруднена от други етажни собственици предвид наличието на друг,
паралелно избран управител. По делото се доказали всички предпоставки за
основателността на предявения главен иск. – доказало се, че направените от
ищцата разноски са изцяло в полза на ЕС, тези разноски касаели поддържането на
общи части и разходите, направени при използването им. Доколкото били направени
възражения в тази насока, те били неоснователни и несъществени. От приетата ССЕ
се установил размерът на извършените от ищцата разходи и размерът на вложените
лични средства. Обстоятелството, че разноските са направени в полза на ЕС, се
установявало от представените фактури за сервиз на асансьор, от ЧЕЗ и „Софийска
вода“ за вх. Г. Представени били и разписки за плащане на дребни ремонти на
ключалки в помещения на общите части. Относно разноските за преводи на
документи на чужд език и за водене на искови и изпълнителни производства били представени достатъчно по обем
доказателства. Видно от списъка на етажните собственици било, че част от тях са
чужденци, което налагало правилника за вътрешния ред и други касаещи ги
документи да бъдат преведени и изпратени по пощата. Решения за водене на дела
били взети още преди процесния период и ищцата действала съобразно тези
решения. По делото било установено, че ищцата не е могла да събере дължимите
суми за разноски от всички собственици, като въпреки това всички задължения
били платени. От това следвало, че ищцата е използвала свои лични средства за
плащането, а от друга страна тези средства били в полза на ЕС, като по този
начин ответниците се обогатили за сметка на ищцата. Поради това изводът на СРС,
че не е доказано средствата да са излезли именно от патримониума на ищцата бил
необоснован. Моли съда да отмени изцяло атакуваното решение и вместо това
постанови друго, с което да уважи предявените искове. Претендира разноски за
двете инстанции, като за тези във въззивното производство представя списък по
чл. 80 ГПК. Прави евентуално възражение за прекомерност на претендираното от
насрещните страни адвокатско възнаграждение. Съображения излага в писмени
бележки от 16.04.2019г.
Въззиваемите страни – ЕТАЖНИТЕ СОБСТВЕНИЦИ в сградата, находяща се на
адрес: гр. София, ул. „*******, представлявани от председателя на УС на ЕС И.З.Г.,
с отговор по реда на чл. 263, ал. 1 ГПК оспорват жалбата и молят съда да
потвърди атакуваното решение като правилно. Претендират разноски за въззивното
производство съгласно списък по чл. 80 ГПК.
Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 259,
ал. 1 ГПК, от надлежна страна и срещу обжалваем съдебен акт.
За да се произнесе по основателността на жалбата, Софийски градски съд като
въззивна инстанция обсъди събраните по делото доказателства съобразно чл. 235,
ал. 2 и 3 и чл. 12 ГПК, във връзка с изтъкнатите доводи, при което намира за
установено следното:
С оглед фактическите твърдения в
исковата молба, уточнена с молби от 11.04.2013г. и 25.07.2013г., съдът е
сезиран с обективно кумулативно съединени осъдителни искове – главен иск с правно
основание чл. 61, ал. 2 ЗЗД за сумата 19 241.18 лв., представляваща
направени от ищцата разходи в периода 01.01.2010г. –
31.12.2010г. в полза на етажната собственост на адрес: гр. София, ул. „*******,
и акцесорен иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД
за сумата 5 022.03 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на
законната лихва за периода 01.02.2010г. - 24.01.2013г.
Ищцата твърди, че в периода 07.05.2009г. – 27.05.2011г. била председател на
УС на ЕС на горепосочения адрес. В периода 01.01.2010г.
– 31.12.2010г. заплатила разходи за етажната собственост в общ размер
21 888.74 лв., а събраните приходи от вноски от етажните собственици и др.
за същия период били в размер на 2 647.56 лв. Разликата от 19 241.18
лв. заплатила с лични средства, която сума не й била възстановена. Със сумата
били погасени задължения на етажните собственици за консумативни разходи,
ремонт и поддръжка на общите части на сградата и други, описани по пера, размер
и дата на плащане в исковата молба. Сумите плащала, за да може общите части да
бъдат поддържани в състояние, годно да функционират и да бъдат ползвани от
всички собственици в ЕС. С молба-уточнение от 11.04.2013г. са конкретизирани всички
етажни собственици в етажната собственост на вх. Г на процесния адрес.
С отговора на исковата молба, депозиран в срока по чл.
131 ГПК, ответниците са оспорили предявените искове по основание и размер.
Оспорили са всички факти и обстоятелства, на които ищцата основава исковете.
Твърдят, че с решение на ОС на ЕС от 13.11.2009г. ищцата била освободена от
поста председател на УС и за управител била избрана И.Г., която изпълнявала
тези функции и понастоящем, а за касиер била избрана В.Н.. Ищцата нямала право
да представлява ЕС, още по-малко - да извършва плащания от името и за сметка на
ЕС. Същевременно всички разноски на ЕС за 2010г. били заплащани от УС на ЕС.
Оспорват факта на плащането и твърдят, че процесните суми не са били плащани от
ищцата за нуждите на ЕС. Не били вземани решения от ОС за наемане на
счетоводители и портиери. Нямало и доказателства за извършването на счетоводни
услуги, и то от двама счетоводители. През 2010г. в сградата нямало портиери или
лица, даващи нощни дежурства. Оспорили са представения протокол от ОС,
проведено на 27.05.2011г., както и всички писмени доказателства, представени от
ищцата на основание чл. 183 ГПК в оригинал. Искали са от съда да отхвърли
исковете.
Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд проверява правилността на
първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а
служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на
решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на материалния
закон (т. 1 на Тълкувателно решение № 1/09.12.2013г. по тълк.д. № 1/2013г.,
ОСГТК на ВКС).
Атакуваното решение е валидно и допустимо. Наведените с писмените бележки на
въззивницата доводи за неправилна квалификация на главния иск въззивният съд
намира за неоснователни. Ищцата твърди да е плащала чужди /на етажните
собственици/ задължения във връзка с поддържането и функционирането на общите
части на сградата-етажна собственост, като е правила това с лични средства. Дали
е била или не в процесния период председател на УС на ЕС е неотносимо за
правната квалификация на главния иск, тъй като председателят на УС на ЕС, респ.
управителят няма мандат да плаща с лични средства задължения на отделните
етажни собственици за разходи в общите части на сградата. Ищцата твърди да е
собственик на индивидуален обект в етажната собственост, а следователно твърди
да е извършвала плащания в чужд, но и в свой интерес, поради което главният иск
има правната си квалификация в чл. 61, ал. 2 ЗЗД. При постановяване на
атакуваното решение не е допуснато нарушение на императивни материалноправни
норми, а с оглед оплакванията в жалбата въззивният съд го намира за правилно по
следните съображения:
Не е било спорно и от приетия протокол от 07.05.2009г. се
установява, че на проведено ОС на ЕС на процесния адрес е взето решение за
избор на УС на ЕС, като за председател на УС е избрана ищцата Н.О.. По предявен
иск по чл. 40 ЗУЕС срещу решенията, взети от ОС на ЕС на 07.05.2009г., е
образувано гр.д. № 24742/2009г. на СРС, 28 състав. Постановеното по това дело
определение за спиране изпълнението на решенията на основание чл. 40, ал. 3 ЗУЕС е отменено с определение от 20.08.2010г. по ч.гр.д. № 6931/2010г. на СГС.
Междувременно, на проведено на 13.11.2009г. ОС на ЕС на
процесния адрес е взето решение за освобождаване на ищцата от заемания до
момента пост на председател на УС на ЕС, взето е решение за избор на управител
на етажната собственост и за такъв е избрана И.Г., а за касиер – В.Н.. По делото не е прието представеното в открито
съдебно заседание на 10.02.2015г. решение, постановено през 2012г. и влязло в
сила през 2014г. по гр.д. № 54560/3009г. на СРС, 30 състав, но по делото не се
спори, че решенията на ОС на ЕС от 13.11.2009г. са отменени с това решение по
реда на чл. 40 ЗУЕС. На проведено на 09.11.2011г. ОС на ЕС за председател на УС
на ЕС е преизбрана И.Г. /протокол на л. 250 - 252/, която и понастоящем
изпълнява тази длъжност, видно от приетите в първата инстанция протокол и удостоверения
от СО, както и от представения във въззивното производство протокол от ОС на ЕС
от 11.12.2017г.
Приет по делото и оспорен от ответниците е и протокол от
проведено на 25.05.2011г. ОС на ЕС /л. 13 – 14/, подписан само от протоколчик Ж.Ж., не и от
председателстващия, каквото е изискването на чл. 16, ал. 6 ЗУЕС.
От приетите в първоинстанционното производство основно и
допълнително заключение на ССЕ, изготвени от вещото лице въз основа на приетите
по делото писмени доказателства и след извършена проверка по касовите книги в
ЕС се установява, че в процесния период едновременно са отчитани разходи за
етажната собственост от ищцата и от В.Н. - касиер. Вещото лице посочва, че от
представените по делото документи - фактури, касови бонове, разписки и
протоколи, не може да направи извод, че разходите са свързани и изплатени във
връзка с разходи на етажната собственост. От допълнителното заключение на
вещото лице се установява, че общият размер на претендираните от ищцата суми,
за които са представени по делото документи, са в общ размер 19 977.45
лв., от които 4 279.54 лв. - съгласно документи, в които като получател е
посочена ЕС; 90.00 лв. - съгласно документи, в които е посочено лицето М.М.; 371.60 лв. - съгласно документи, в които е посочено
лицето Г.Т.; 732.75 лв. - съгласно документи, в които не е посочен получател; 2 137.79
лв. – съгласно документи, в които като получател е посочена Н.О., и 12 365.77
лв. - суми по разписки за платени възнаграждения. Съгласно приложено извлечение
от банковата сметка на процесната етажна собственост при „ПроКредитбанк /България/“
АД, от банковата сметка на етажната собственост са преведени за 2010г. суми към
бюджета за социално и здравно осигуряване, както и за данък общ доход в общ
размер 1 405.26 лв. Вещото лице е взело предвид и представените от ищцата
договори, сключени с трети лица /относими към процесния период на л. 328 – 343
и л. 350 – 355 от делото на СРС/.
От правна страна: Съгласно
разпоредбата на чл. 41 ЗС, всеки собственик, съразмерно с дела си в общите
части, е длъжен да участва в разноските, необходими за поддържането или за
възстановяването им и в полезните разноски, за извършването на които е взето
решение от общото събрание.
Разноските по поддържане на
общите части се поемат от предварително събраните вноски, чийто размер е
гласуван от общото събрание на етажната собственост. Съгласно разпоредбата на
чл. 51, ал. 1 ЗУЕС в относимата за спора редакция, консумативните разходи и
разходите за текущо поддържане за общите части на етажната собственост се
разпределят поравно според броя на собствениците и обитателите.
По въпроса са разпределяне
на необходимите разноски, направени в сграда - етажна собственост е формирана
практика на ВКС /решение № 238/19.08.2013г. по гр.д. № 1012/2012г. ІV
ГО; решение № 85/24.06.2014г. по гр.д. № 1157/2014г., ІІ ГО; решение № 445/11.05.2016г. по гр.д. № 2535/2015г. ІV ГО и
др./, съгласно която необходимите разноски са за сметка на собствениците на
сградата, като принципът на участието на всеки собственик на обект в
етажната собственост относно разноски е да е съобразено с дела му в общите
части. Ролята на решението на общото събрание за необходимостта да се извършат
полезни разноски не засяга задължението на всеки собственик на обект в
етажна собственост да поеме съответната на дела му част от задължението.
Претенцията за разпределяне на разходите между
отделните собственици на обекти в етажна собственост касае
хипотеза на управление на чужда работа, при която гесторът е действал не само в
чужд, но и в свой интерес. Ако подобрения
са извършени без да е взето решение от общото събрание - предварително или
последващо, на основание чл. 61, ал. 2 ЗЗД гесторът може да
претендира от останалите собственици на обекти в
етажната собственост само съответната част от направените разноски, но
само до размера на обогатяването, и то само ако работата е извършена уместно.
В случая, при
доказателствена тежест за ищцата съобразно правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК,
същата не е установила при условията на пълно и главно доказване твърдението си
да е направила всички разходи, които претендира да й бъдат възстановени, т.е.
че е извършвала плащания със свои лични средства. Въззивният съд споделя извода
на първоинстанционния, че представените разписки, квитанции и фактури, в които
не е посочено лицето, което е извършило плащането, не могат да обосноват извод
за основателност на претенцията, тъй като те не установяват, че именно ищцата е
платила посочените в тях суми. Останалите писмени доказателства за извършени
плащания, в които е посочено името на ищцата, също не установяват това да е
направено с нейни лични средства. Противно на поддържаното в жалбата, този факт
не се установява и от заключенията на основната и допълнителната ССЕ. Само по
себе си обстоятелството, че в държане на ищцата са фактури, фискални бонове и
разписки не може да обоснове извод, че разходите са извършени с нейни лични
средства, доколкото по делото се установи, че в процесния период 01.01. – 31.12.2010г. ищцата, изпълнявайки функции на
председател на УС на ЕС, без да е била такъв, е събирала от някои от етажните
собственици месечни вноски, получавала е приходи от наем, които суми твърди да
са в размер на 2 647.56 лв.
От приетите по делото
доказателства се установи, че в периода от 07.05.2009г. до 13.11.2009г. ищцата
е била председател на УС на ЕС и в това си качество е имала право да
представлява собствениците на обекти в ЕС при извършване на действия, свързани
с обикновеното управление съгласно чл. 47, ал. 1 (отм.) ЗС, съответно чл. 23, ал. 3 ЗУЕС. След като в процесния период ищцата не е
била председател на УС или управител на ЕС, тя не е имала право да извършва
действия като такъв. Друг извод не следва от отмяната през 2012г. на решенията
на ОС на ЕС от 13.11.2009г. /на което ищцата е освободена като председател на
УС/, тъй като по арг. от чл. 40, ал. 3 ЗУЕС решението на общото събрание поражда
действие с приемането си. Този извод не се променя и от приетото определение от
20.08.2010г. по ч.гр.д. № 6931/2010г. на СГС, с което е отменено определението
за спиране изпълнението на решенията от ОС на 07.05.2009г., тъй като преди
него, на 13.11.2009г., за управител на ЕС е избрана И.Г., това решение е имало
действие от приемането си, като не се твърди изпълнението му да е спряно по
реда на чл. 40, ал. 3 ЗУЕС.
По отношение разходите за
възнаграждения на двама счетоводители и двама портиери, освен че не е налице
решение на ОС на ЕС за извършването на такива разходи, по делото не е доказано
такава дейност в полза на етажните собственици изобщо да е извършвана. Противно
на поддържаното от въззивницата, ответниците изрично са оспорили твърденията
през процесната 2010г. в сградата да е имало охрана, а пълно доказване на този
факт не е проведено. Категоричен извод, че такава дейност реално е извършвана
не може да бъде направен от представения трудов договор от 28.01.2009г., нито
са представени доказателства за извършвана счетоводна дейност. Отделен въпрос е
дали, ако са извършвани плащания на двама счетоводители, това е било уместно
водена работа и в интерес на етажните собственици. Противно на поддържаното в
жалбата, процесната етажна собственост не е юридическо лице, а необходимост от
използване услугите на двама счетоводители не е доказана. Обстоятелството, че в
протоколи от 2009 и 2011г. се коментира охрана на сградата не означава взето
решение от ОС на ЕС, нито доказва извършването на такава дейност през
процесната 2010г. Обстоятелството, че инвеститорът на сградата бил взел решение
за охрана не може да замести решението на компетентния орган – ОС на ЕС. Но
дори това да беше доказано, сключването на договори с охранители от лице, което
не е овластено за това и без решение на ОС на ЕС, съответно плащането на
разходи за възнаграждения, не може да се приеме за работа, предприета уместно и
в интерес на доминуса, при липса и на доказателства каква е средната пазарна
цена за подобни услуги в процесния период.
По отношение разходите за
ремонти и поддръжка на общите части /смяна на патрони, брави, панти, монтиране
врата на портиерско помещение/ по делото не са ангажирани никакви доказателства
да е имало необходимост от извършване на такива – същите да са били повредени,
счупени или откраднати.
По отношение на
претендираните суми за платени държавни такси и за съдебни разноски,
включително адвокатски възнаграждения за предприемане на действия срещу
длъжници на ЕС няма доказателства тези разходи да са извършени съгласно решения
на ОС на ЕС. Твърденията във въззивната жалба, че това било направено въз
основа на предходни решения на ОС, освен нови, са и напълно недоказани. Не са
ангажирани и доказателства във връзка с кои конкретни задължения са платени
претендираните суми за съдебни разноски. Представените от ищцата изпълнителни
листи /л. 360 – 368 от делото на СРС/ касаят и дела, образувани преди и след
процесния период, като по тези относими към процесния са присъдени разноски за
държавни такси, не и за адвокатски възнаграждения.
По отношение плащанията за
консумативни разходи за ел. енергия за т.нар. климатична машина - чилър по
делото е прието за безспорно по реда на чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК в открито
съдебно заседание на 22.02.2018г., че тази машина обслужва отделни магазини и
офиси - самостоятелни обекти в сградата, и следователно тези разходи за ел.
енергия са за сметка на отделните собственици на тези обекти, а не на всички
етажни собственици.
По отношение заплатените
през 2010г. разходи за поддръжка на асансьор /по договор от за сервизно
обслужване от 06.04.2009г. /л. 340/ няма данни защо суми за м. 05.2009г. и за
м. 06.2009г. са плащани съответно през м. април и м. май 2010г. /след като
договор с друга фирма е сключен на 20.11.2009г. – л. 408 – 411/, но дори да се
приеме, че именно за тези месеци са останали неплатени задължения, те, както и
тези за ел. енергия за асансьор в размер на 191.16 лв. и за вода в размер на
52.86 лв. следва да се счетат за платени със събраните от ищцата 2 647.56
лв.
По тези съображения въззивният
съд намира, че предявеният главен иск с правно основание чл. 61, ал. 2 ЗЗД е
неоснователен, което обуславя неоснователност и на акцесорния иск за лихви за забава.
Предвид съвпадението на крайните изводи на двете инстанции, атакуваното решение
следва да бъде потвърдено.
При този изход и изричната претенция, разноски за
въззивното производство се следват на въззиваемите. Доказано направените такива
са в размер на 1 600 лв. – адвокатско възнаграждение, което /противно на
поддържаното в писмените бележки на въззивницата/ е заплатено в брой, съгласно
удостовереното в представения договор за правна защита и съдействие от
12.06.2018г. Съобразно обжалваемия интерес от 24 263.21 лв., минималното
възнаграждение, определено по реда на чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/2004г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения, възлиза на 1 257.90
лв. Пред настоящата инстанция делото не е било усложнено от фактическа и/или
правна страна, и предвид извършените от пълномощника на въззиваемите
процесуални действия въззивният съд намира възражението на въззивницата за прекомерност
по смисъла на чл. 78, ал. 5 ГПК на заплатеното възнаграждение от 1 600 лв.
за основателно. Същото следва да бъде намалено на 1 300 лв.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 359609 от 13.03.2018г., постановено по гр.д. № 3006/2013г. на
Софийски районен съд, 43 състав.
ОСЪЖДА Н.С.О., ЕГН **********,***, да
заплати на ЕТАЖНИТЕ СОБСТВЕНИЦИ в сградата, находяща се на адрес: гр.
София, ул. „*******, представлявани от председателя на УС на ЕС И.З.Г., на
основание чл. 78 ГПК сумата 1 300.00 лв.
/хиляда и триста лева/, представляваща разноски за въззивното производство.
Решението подлежи на касационно обжалване при условията на чл. 280, ал. 1 и
ал. 2 ГПК пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.