Р Е Ш Е Н И Е
№628/15.10.2018 г. 15.10.2018 г. град Ямбол
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Ямболският районен съд
ХІV граждански състав
На деветнадесети септември
две
хиляди и осемнадесета година
В публичното заседание в състав
Председател: Галя Русева
при секретаря И.Г.,
като разгледа докладваното от
съдията Русева
гражданско дело № 4834 по описа
за 2017 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
образувано по искова молба, предявена от И.М.П.
с ЕГН ********** ***, чрез адв. Д. П. от АК Я., със съдебен адрес ***, кант.***,
против Д.А.З. с ЕГН ********** ***, И.К.Д. с ЕГН ********** ***, Д.И.Т. с ЕГН **********
от с. П., Об. Т., Обл. Я., ул. „***“ № ***, Т.И.К. с ЕГН ********** ***, С.Т.З.
с ЕГН ********** ***, А.З.А. с ЕГН ********** ***, Т.З.А. с ЕГН ********** ***,
А.М.К. с ЕГН ********** *** и Н.М.К. с ЕГН ********** ***, с която се
претендира постановяване на решение, с което бъде допусната съдебна делба между
страните по отношение на следния недвижим имот: жилище-апартамент № *** в гр. Я.,
ул. „***“ № ***, с идентификатор № 87374.542.224.3.7 по КККР на гр. Я., със
застроена площ от 61 кв.м., ведно с прилежащо избено помещение № *** с площ от
5,65 кв.м., както и 0,447 % ид.ч. от общите части на сградата и от отстъпеното
право на строеж върху терена, при законните квоти.
Ищцата твърди, че
заедно с ответниците са съсобственици на процесния имот, представляващ
жилище-апартамент № *** в гр. Я., ул. „***“ № ***, с идентификатор №
87374.542.224.3.7 по КККР на гр. Я., със застроена площ от 61 кв.м., ведно с
прилежащо избено помещение № *** с площ от 5,65 кв.м., както и 0,447 % ид.ч. от
общите части на сградата и от отстъпеното право на строеж върху терена, като
ищцата се легитимирала като собственик на 1/3 ид.ч. от имота по силата на
констативен нот.акт за собственост по завещание от М.А.Т., б.ж. на гр. Я. № ***
г., а отв. Д.З. се легитимирал като собственик на 3/8 ид.ч. от имота по силата
на договор за издръжка и гледане, обективиран в нот.акт № *** г. Иска се
делбата между страните да бъде допусната при законните квоти, предвид липсата
на възможност за доброволно уреждане на спора.
В с.з. ищцата, чрез
процесуалния си представител, поддържа исковата молба, сочи доказателства.
Правното основание на предявения иск
е чл. 34 от ЗС.
Ответниците Д.З. и А.З.А., чрез
представителите си, не оспорват иска за делба. В срока по чл. 131 от ГПК отв. Д.А.З.
е депозирал отговор на исковата молба, в който е оспорил валидността на
представеното по делото саморъчно завещание от 14.08.1997 г. на
наследодателката М.А.З., като подробно е развил възражението си своевременно в
с.з. на 19.09.2018 г. Твърди, че след развалянето на договор за покупко-продажба
на ид.ч. от процесния имот срещу задължение за издръжка и гледане, обективиран
в нот.акт № *** г. на нотариус Т. Д.при ***РС, процесното завещание се явява
недействително поради липса на предмет. Оспорва правата на част от страните като
съделители в процеса и счита, че същите не са надлежни страни в делбата;
оспорва и квотите, които са посочени в исковата молба. В с.з. отв. Д.З. се
представлява от адвокат, който сочи доказателства и моли за допускане на
делбата при законните квоти и между надлежните съделители, както и за
прогласяване нищожността на констативен нот.акт № ***, том ***, нот.дело № ***
г. на нотариус Т. Д. при ***РС, с който ищцата И.П. е призната за собственик на
1/3 ид.ч. от имота.
В с.з. отв. Т.З.А. се представлява от
адв. В., която изразява становище за допустимост и основателност на предявения
иск за делба и моли такава да се допусне при законните квоти. Не ангажира
доказателства.
Останалите ответници не са изразили
становище по иска и не са представили доказателства.
Ямболският районен съд, като взе предвид постъпилата искова молба, становището
на ответниците по нея, събраните по делото доказателства и като съобрази
закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
По делото е безспорно и това се
установява от приложените по делото писмени
доказателства, че ищцата, отв. А.М.К. и отв. Н.М.К. са
наследници по закон /деца/ на М.А.Т., б.ж. на гр. Я., поч. на ***г., като след
смъртта си същата е била наследена, освен от децата си, и от преживелия си
съпруг А.З. ***, поч. на ***г. Същите са я наследили при равни квоти – по
¼ ид.ч, на осн. чл.5, ал.1 вр.чл.9, ал.1 от Закона за наследството. Останалите
страни по делото са наследници по закон на А.З. ***.
Установява се също, че приживе на
наследодателката М.А.Т., б.ж. на гр. Я., с нот.акт за продажба на недвижим имот
№ *** г. на нотариус при ***РС, съпругът й А.З. Т. й е продал 1/3 ид.ч. от
собствения си недвижим имот, „придобит преди сключването на брака им“,
идентичен с процесния апартамент № ***, както и 1/3 ид.ч. от прилежащото към
имота избено помещение и 1/3 ид.ч. от съответните ид.части от правото на стоеж
върху терена. По силата на чл.19, ал.1 от СК от
По-късно, с нот.акт № ***г. на
нотариус Т. Д.при ***РС, съпругът А.З.Т. е прехвърлил на М.А.Т. чрез договор за
покупко-продажба срещу задължение за идръжка и гледане останалите 2/3 ид.ч. от
имота. Тези 2/3 ид.ч.от имота, обаче, не са станали СИО, а еднолична
собственост на приобретателя М.А.Т., тъй като договорът за издръжка и гледане е
сключен между съпрузи и в този случай по дефиниция е изключен съвместният
принос на прехвърлителя в придобиването на имота. Ето защо, към
С Решение № ***г. по гр.д. № ***г.
по описа на II г.о. на
ВКС е уважен предявеният от наследниците на А.З. Т./праводател/ против
наследниците на М.А.Т. /приобретател/ иск по чл. 87, ал.3 от ЗЗД за разваляне
на алеаторния договор, сключен между тях на 28.05.1996 г., до размера на
¾ ид.ч. от прехвърлените с този договор 2/3 ид.ч. от апартамент № ***,
или общо до размера на ½ ид.ч. от целия имот. Съгласно чл.88, ал.1 от ЗЗД, развалянето на договор поради неизпълнение на поети с него задължения има
обратно действие, т.е. счита се, че той не е съществувал, като правото на
собственост върху недвижимия имот се счита, че никога не е преминавало от
прехвърлителя върху приобретателя /Решение № 535/13.09.2010 г. по гр.д. №
1224/2009 г. на IV г.о. на
ВКС, постановено по реда на чл. 290 от ГПК/. Ето защо, тази ½ ид.ч. от
имота се е върнала обратно в патримониума на прехвърлителя А.З.Т., все едно
никога не го е напускала. Следователно, в резултат на частичното разваляне на
договора за издръжка и гледане, обективиран в нот.акт № *** г. /до размера на
¾ ид.ч. от прехвърлените 2/3 ид.ч./, в патримониума на А.З. Т.се е
върнала ½ ид.ч. от имота, а останалата 1/6 ид.ч. от имота, предмет на
алеаторния договор, която се равнява на останалата ¼ ид.ч. от
прехвърлените 2/3 ид.ч., е останала в патримониума на приобретателя М.А.Т..
На 14.08.1997 г. наследодателката М.А.Т.
е съставила саморъчно завещание /завет/, по силата на което е оставила след
смъртта си в полза на дъщеря си И.П. ½ ид.ч. от процесния имот.
Като неоснователно съдът преценя
възражението на процесуалния представител на отв. Д.З. за недействителност на
завещанието поради липса на предмет. Според съдебната практика, възприета в
Решение № 2974/1982 г., I г.о. на ВС, възможно е позоваването на нищожност на завещанието не само
когато са нарушени разпоредбите на ЗН, но и когато са налице основанията за
нищожност, посочени в ЗЗД. В този смисъл, допустимо е позоваването на нищожност
на завещанието поради невъзможен предмет – чл.26, ал.2 от ЗЗД, но в случая това
възражение е неоснователно, тъй като процесното завещание има предмет –
½ ид.ч. от процесния имот. Друг е въпросът, дали завещателката е била
собственик на тази ½ ид.ч., за да може валидно да се разпорежда с нея за
след смъртта си – това би могло евентуално да обоснове недействителност на
завета на осн.чл.19, ал.1 от ЗН.
М.А.Т. е починала на ***г., като към
датата на откриване на наследството й същата е била собственик на общо 2/6
ид.ч. от имота /притежаваната от нея 1/6 ид.ч. като еднолична собственост по
силата на алеаторния договор и половината от прекратената СИО, равняваща се на
½ ид.ч. от 1/3 ид.ч., или на 1/6 ид.ч. от апартамента/. Другите 4/6
ид.ч. от имота са били собственост към датата на смъртта й на преживелия й
съпруг А.З. Т., като 1/6 ид.ч. от тях е представлявала неговата половина от
прекратената СИО, а останалите 3/6 ид.ч. се равняват на върналата се в
патримониума му ½ ид.ч. от имота.
Съгласно разпоредбата на чл.19, ал.1
от Закона за наследството, заветът на определена вещ е недействителен, ако
завещателят не е собственик на тази вещ при откриване на наследството. Релеватният
момент, към който се преценя дали наследодателят е бил собственик на завещаната
вещ, е датата на неговата смърт. В случая, към *** г. – датата на смъртта й,
завещателката М.Т. не е била собственик на ½ ид.ч. от имота, с която
част се е разпоредила за след смъртта си в полза на дъщеря си И.П., а само на
2/6 ид.ч. /или на 1/3 ид.ч. от имота/. Поради това, същата е могла валидно да
завещае само 1/3 ид.ч. на И.П., тъй като само на тази част е била собственик
към датата на смъртта си и само с нея би могла валидно да се разпореди. За
останалата 1/3 ид.ч. от имота, предмет на завета, същият не е произвел правно
действие. Ето защо, И.П. е придобила валидно от своята майка след смъртта й по
силата на процесното завещание 1/3 ид.ч. от имота, поради което и представеният
по делото констативен нотариален акт за право на собственост върху недвижим
имот, придобит по завещание № ***, том ***, нот.дело № *** г. на нотариус Т.Д.
при ***РС, с който същата е призната за собственик на 1/3 ид.ч. от процесния
имот, е верен и установява действителното правно положение. Поради това,
неоснователно е възражението на процесуалния представител на отв. Д.З., че този
нот.акт е нищожен, което възражение съдът тълкува като искане по чл. 537, ал.2
от ГПК за отмяната на констативния нотариален акт поради това, че същият е
неверен.
Така, в резултат на саморъчното
завещание и след смъртта на М.А.Т., като съсобственици на имота са се
легитимирали нейната дъщеря И.П. с 1/3 ид.ч. /или 8/24 ид.ч./ и преживелият й съпруг А.З. Т.с 2/3 ид.ч. /или 16/24 ид.ч./.
Тъй като М.А.Т. се е разпоредила в
полза на ищцата И.П. за след смъртта си с целия си дял от процесния имот, който
е притежавала към датата на смъртта си, то
неоснователен се явява искът за делба по отношение на другите наследници на
завещателката – отв. А.М.К. и отв. Н.М.К., тъй като за същите не е останало
имущество, което би могло да наследят. Тези страни не са надлежни в делбата, не
са съделители и съсобственици и по отношение на тях искът за делба следва
изцяло да се отхвърли.
С нот.акт за продажба на недвижим имот срещу задължение за гледане и
издръжка № ***, том ***, дело № *** г. на нотариус Д.Л. при ***РС, А.З. Т.е
прехвърлил на сина си Д.А.З. 3/8 ид.ч. от процесния имот, или 9/24 ид.ч. от
същия. Тъй като е разполагал с 16/24 ид.ч., то след тази сделка А.З.Т.е останал
собственик на 7/24 ид.ч. от процесния имот. Така, след сключването на
алеаторния договор от
А.З.Т. е починал на ***г., като е
оставил за свои наследници децата си Д.А.З., М.А.Д. и З.А.З., които са го
наследили при равни квоти – по 1/3 ид.ч., на осн.чл.5, ал.1 от ЗН. Т.е. след
смъртта на А.Т., всяко от децата му е наследило в патримониума си 1/3 ид.ч. от
7/24 ид.ч., или по 7/72 ид.ч. от процесния имот. Така,
синът на наследодателя А.З.Т.- Д.А.З., е придобил 9/24 ид.ч. по силата на алеаторния
договор от
М.А.Д. е починала на *** г., като е
оставила за наследници преживял съпруг /И.К.Д./ и две дъщери /Д.И.Т. и Т.И.К./,
които са наследили поравно нейната 7/72 ид.ч. от имота, или по 7/216 ид.ч.
З.А.З. е починал на *** г., като
е оставил за свои наследници преживяла съпруга /С.Т.З./ и двама синове /А.З.А.
и Т.З.А., които са наследили при равни квоти неговата 7/72 ид.ч. от имота, или по 7/216 ид.ч.
В резултат на гореизложеното,
налага се извод, че към момента съсобственици на имота са ищцата И.М.П. и
ответниците Д.А.З., И.К.Д., Д.И.Т., Т.И.К., С.Т.З., А.З.А. и Т.З.А., като
делбата между тях следва да бъде допусната при следните квоти: 72/216 ид.ч. за И.М.П., 102/216 ид.ч. за Д.А.З. и по 7/216 ид.ч. за И.К.Д., Д.И.Т., Т.И.К.,
С.Т.З., А.З.А. и Т.З.А..
Мотивиран от горното, Ямболският
районен съд
Р Е
Ш И :
ДОПУСКА извършването на съдебна делба между И.М.П. с ЕГН **********
***, Д.А.З. с ЕГН ********** ***, И.К.Д. с ЕГН ********** ***, Д.И.Т. с ЕГН **********
от с. П., Об. Т., Обл. Я., ул. „***“ № ***, Т.И.К. с ЕГН ********** ***, С.Т.З.
с ЕГН ********** ***, А.З.А. с ЕГН ********** *** и Т.З.А. с ЕГН ********** ***,
по отношение на следния недвижим имот:
жилище-апартамент № *** в гр. Я., ул. „***“ № ***, вх.***, ет.***, с
идентификатор № 87374.542.224.3.7 по КККР на гр. Я., със застроена площ от 61
кв.м., ведно с прилежащо избено помещение № *** с площ от 5,65 кв.м., както и
0,447 % ид.ч. от общите части на сградата и от отстъпеното право на строеж
върху терена, ПРИ КВОТИ: 72/216 ид.ч.
за И.М.П., 102/216 ид.ч. за Д.А.З. и
по 7/216 ид.ч. за И.К.Д., Д.И.Т., Т.И.К.,
С.Т.З., А.З.А. и Т.З.А..
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска, предявен от И.М.П. с ЕГН **********
***, за делба на следния недвижим имот: жилище-апартамент № *** в гр. Я., ул. „***“
№ ***, вх.***, ет.***, с идентификатор № 87374.542.224.3.7 по КККР на гр. Я.,
със застроена площ от 61 кв.м., ведно с прилежащо избено помещение № *** с площ
от 5,65 кв.м., както и 0,447 % ид.ч. от общите части на сградата и от
отстъпеното право на строеж върху терена, по отношение на ответниците А.М.К. с
ЕГН ********** *** и Н.М.К. с ЕГН ********** ***.
Решението
може да се обжалва пред ОС-Ямбол в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: