Номер 52429.10.2020 г.Град Варна
Окръжен съд – ВарнаI състав
На 26.10.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Красимир Т. Василев
Членове:Светла В. Пенева
Невин Р. Шакирова
Секретар:Цветелина Н. Цветанова
Сложи за разглеждане докладваното от Светла В. Пенева Въззивно
гражданско дело № 20203100502436 по описа за 2020 година.
На именното повикване в 09:06 часа се явиха:
Въззивникът ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МВР - ВАРНА , редовно призовани, не
се представляват.
Въззиваемата страна Ж. С. Л. , редовно призован, не се явява, представлява се от
адв. С. Т., редовно упълномощен и приет от съда от преди.
СЪДЪТ служебно докладва постъпила молба с вх. № 22066/13.10.2020г., с която
юрисконсулт Б. Й. като процесуален представител на Областна дирекция на МВР - Варна
настоява производството по делото да бъде спряно поради наличието на преюдициално
запитване пред Съда на Европейския съюз в Люксембург, както и поради наличието на
тълкувателно дело във Върховния касационен съд.
СЪДЪТ служебно докладва постъпило писмено становище с вх. № 22626/22.10.2020г.,
с което юрисконсулт Б. Й. като процесуален представител на Областна дирекция на МВР -
Варна заявява, че поради служебна ангажираност няма възможност да се яви на съдебното
заседание. Не възразява да се даде ход на делото. Поддържа въззивната жалба и оспорва
писмения отговор. Няма доказателствени искания. Представя списък с разноски по чл. 80 от
ГПК в размер на 300 лева. Прави възражение за прекомерност на претендираното от
въззиваемата страна адвокатско възнаграждение. Моли по същество първоинстанционното
решение да бъде отменено като незаконосъобразно и неправилно.
АДВ. Т.: Искането за спиране е неоснователно. Моля да бъде оставено без уважение.
Считам, че така поставените въпроси пред Съда на Европейската общност не касаят правния
спор, предмет на настоящото производство.
С молба с вх. № 22066/13.10.2020г.г. по рег. на ОС – Варна въззивникът, чрез
1
процесуалния си представител, е ангажирал доказателства, че РС – Луковит е отправил
преюдициално запитване до съда на Европейските общности относно тълкуването на
разпоредби от правото на Европейския съюз, а именно: на чл. 12, б. „а“ от Директива
2003/88/ЕО; на чл. 20 и чл. 31 от Хартата за основните права на ЕС и пар. 8 от Преамбюла
на Директива 2003/88/ЕО, по което запитване е образувано преюдициално дело С-262/2020
на съда на ЕО, като е отправил искане за спиране, на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК,
респ. на основание чл. 633, вр. чл. 631 ГПК, на настоящото производство до приключване
на производството по преюдициално дело № С - 262/20 на съда на ЕО. Счита, че решението
на съда на ЕО по преюдициалното запитване има значение за правилното решаване на
настоящия правен спор.
Настоящият състав счита, че искането за спиране е неоснователно.
Въпросите в отправеното от РС-Луковит преюдициално запитване до съда на ЕО
относно тълкуването на разпоредби от правото на Европейския съюз, а именно: на чл. 12, б.
„а“ от Директива 2003/88/ЕО; на чл. 20 и чл. 31 от Хартата за основните права на ЕС и на
пар. 8 от Преамбюла на Директива 2003/88/ЕО, нямат отношение към настоящия спор и не
са обуславящи, доколкото спорът по настоящото дело е относно начина на отчитане и
заплащане на нощния труд, положен от държавните служители в МВР.
Отделно от горното, съдът намира, че не е налице и второто посочено основание за
спиране, а именно наличието на тълкувателно дело във ВКС, тъй като съобразно
Тълкувателно решение № 8 от 7.05.2014 г. на ВКС по т. д. № 8/2013 г., ОСГТК, докладчик
съдията Владимир Йорданов, е възприето становището, че подобно правомощие съществува
единствено в прерогативите на ВКС, а не на други инстанции.
Предвид горното, СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на въззивната страна Областна дирекция на
МВР – Варна за спиране на производството по делото.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
АДВ. Т.: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото, поради
което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ГО ДОКЛАДВА
Производството е образувано по въззивна жалба на Областна дирекция на
2
Министерство на вътрешните работи /ОД на МВР/ – Варна срещу решение № 2993 от
09.07.2020 г., постановено по гр.д.№ 16870 по описа за 2019 г. на Районен съд - Варна,
четиридесети състав, с което е осъдена ОД на МВР – Варна да заплати на Ж. С. Л. сумата от
общо 1 807,10 лева за положен и незаплатен извънреден труд в размер на 262 часа за
периода от 17.10.2016 г. до 30.09.2019 г., получен в резултат на преизчисляване на
положения нощен труд с коефициент 1,143, като по отделни тримесечия стойността му е
следната: за месеците октомври, ноември и декември 2016 г. за 21 часа извънреден труд –
126,18 лева, за периода януари - март 2017 г. за 26 часа извънреден труд – 158,72 лева, за
периода април - юни 2017 г. за 22 часа извънреден труд – 134,31 лева, за периода юли -
септември 2017 г. за 24 часа извънреден труд – 146,52 лева, за периода октомври – декември
2017 г. за 23 часа извънреден труд – 140,41 лева, за периода януари - март 2018 г. за
положен 18 часа извънреден труд – 120,61 лева, за периода април - юни 2018 г. за положен
24 часа извънреден труд – 175,44 лева; за периода юли - септември 2018 г. за 24 часа
извънреден труд – 175,44 лева, за периода октомври - декември 2018 г. за 19 часа извънреден
труд – 138,89 лева, за периода януари - март 2019 г. за 19 часа извънреден труд – 152,80
лева, за периода април - юни 2019 г. за 25 часа извънреден труд – 201,06 лева, за периода
юли -септември 2019 г. за 17 часа извънреден труд – 136,72 лева, ведно със законната лихва
върху главницата считано от датата на завеждане на иска до окончателното изплащане на
сумата; сумата от общо 250,55 лева – сбор от обезщетенията за забава, дължими върху всяка
от присъдените суми за главница по тримесечия за период от първото число на месеца,
следващ съответното тримесечие до 17.10.2019 г.; сумата от 400 лева, представляваща
съдебно-деловодни разноски, направени в първоинстанционното производство за платено
адвокатско възнаграждение; както и сумата от 232,31 лева по сметка на Районен съд Варна в
полза на бюджета на съдебната власт, представляваща разноски за дължима държавна такса
и депозит за вещо лице.
Жалбата е основана на оплаквания за неправилност и необоснованост на решението.
Излага се, че съгласно член 187, алинея 3 от ЗМВР е установена осемчасова
продължителност на нощния труд, полаган от работещите на смени държавни служители,
какъвто е ищецът, поради което разпоредбите на Наредбата за структурата и организацията
на работната заплата не следва да се прилагат по отношение на него. Извънреден труд би
бил налице, ако служителите работят извън нормативно определеното време, а това не е
така в конкретния случай. Установената по-голяма продължителност на работното време на
държавните служители в МВР се явява по-голяма от общата нормална продължителност на
работното време по трудови правоотношения съгласно КТ, като това различие се дължина
обусловените функции на служителите от МВР, вменени им от член 2, алинея 1 от ЗМВР.
Също така се навеждат доводи, че първоинстанционният съд не е отчел обстоятелството, че
в ЗМВР са предвидени редица компенсаторни механизми – допълнително възнаграждение за
прослужено време, размер на основния платен годишен отпуск, по-благоприятен режим на
заплащане на извънредния труд, множество обезщетения. Сочи се, че от една страна съдът
потвърждава заплащането на положеният нощен труд от служителя в размер на дължимото
3
и потвърдено от събраните доказателства, а от друга – приема превръщането на часовете
нощен труд в извънреден такъв и се допуска заплащане на извънреден труд в неговата по-
висока стойност, който реално не е положен, при положение, че е безспорно доказано
посредством заключението на вещото лице, че нощният труд на ищеца е напълно заплатен
от ответника. Не е изследван и въпроса дали изплатеният извънреден труд е извънреден,
защото е над нормата за съответното тримесечие. Дори и при прилагането на общите
трудови норми, на чието съдържание ищецът се позовава, за да обоснове претенцията си, е
незаконосъобразно преизчисляването на часовете нощен труд с коефициент 1,143 да служи
за генериране на извънреден труд. Моли в тази връзка да се отмени обжалваното решение и
вместо него бъде постановено друго, с което предявеният иск бъде отхвърлен като
неоснователен.
Отговор на жалбата от насрещната страна е постъпил, с който същата се оспорва и се
излага, че постановеното решение е правилно и законосъобразно. Сочи се, че практиката на
съдилищата при идентични случаи е константна и тя приема, че е налице празнота в
нормативен акт, която следва да бъде запълнена по реда на член 46, алинея 2 от ЗНА, като
се приложи субсидиарно член 9, алинея 2 от Наредбата за структурата и организацията на
работната заплата, която гласи, че при сумирано изчисляване на работното време
отработените през нощта часове се превръщат в дневни с коефициент 1,143. Моли за
потвърждаване на решението.
АДВ. Т.: Запознат съм с доклада, нямам възражения. Оспорвам въззивната жалба,
поддържам депозирания отговор. Нямам доказателствени искания. Представям списък с
разноски.
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА И ПРИЛАГА по делото представените от процесуалните представители
на страните списъци на разноски, придружени с доказателства за извършени такива.
Предвид липсата на доказателствени искания СЪДЪТ счете делото за изяснено от
фактическа страна, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА СПОРА ПО СЪЩЕСТВО
АДВ. Т.: Моля да постановите решение, с което потвърдите изцяло
първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно. Подробности съм
изложил в писмен отговор. Моля за решение в тази насока. Моля да ни бъдат присъдени
направените по делото разноски.
4
СЪДЪТ обяви, че ще се произнесе с решение в законния срок.
ПРОТОКОЛЪТ е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 09:08 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
5