РЕШЕНИЕ
№ 19057
гр. София, 22.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 83 СЪСТАВ, в публично заседание на
втори юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:СНЕЖАНА АНД. ЧАЛЪКОВА
при участието на секретаря ИНА КР. КОЛЕВА
като разгледа докладваното от СНЕЖАНА АНД. ЧАЛЪКОВА Гражданско
дело № 20241110117419 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Част трета, глава XXV от ГПК.
Образувано е по предявен от Б. Г. К., ЕГН: **********, действащ чрез своята майка и
законен представител О. П. Я., ЕГН: ********** срещу Г. В. К., ЕГН: ********** иск с
правна квалификация чл. 143, ал. 2 СК във връзка с чл. 149 СК.
В исковата молба се твърди, че от фактическото съжителство на О. П. Я. и Г. В. К. на
17.08.2018 г. е родено детето Б. Г. К., като родителите на детето са разделени от 2020 г. и
същото се отглежда и възпитава от майката, а бащата го търси и вижда рядко. Излагат се
твърдения, че бащата изплаща издръжка на сина си от време на време по около 300 лева
месечно, като последната получена такава е от 15.01.2024 г. в размер на 250 лева. Поддържа
се, че детето посещава общинска детска градина, в която ходи на уроци по английски език,
модерни танци, двигателна дейност и спортно-туристическо ориентиране с обща месечна
такса в размер на 90 лева. Майката излага твърдения, че към момента на подаване на
исковата молба в съда е в отпуск по майчинство за отглеждане на второто си дете, родено на
07.11.2023 г., и получава обезщетение в размер на 1400 лева месечно, като с двете й деца и
бащата на втория й син живеят в жилището на майка му в гр. София. Поддържа, че бащата
работи в хотел в к.к. Паничище и няма задължения за издръжка към други лица, като същият
рядко вижда детето и не му купува никакви вещи. Поради това, моли съда да постанови
решение, с което да осъди ответника да заплаща издръжка на сина си в размер на 400 лева
месечно, считано от 01.02.2024 г. до настъпване на причина за нейното изменение или
1
прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК ответникът е подал писмен отговор на
исковата молба. Не оспорва обстоятелството, че е баща на малолетното дете. Твърди, че
изложените в исковата молба обстоятелства, че не е търсил сина си и не е заплащал
издръжка не отговарят на обективната действителност. Поддържа, когато е търсил детето си
по вайбър, му се е отговаряло, че то спи, или е навън и не му се е давало възможност да
говори с него, а за периода, в който е бил на работа във Федерална Република Германия е
изпратил на майката на детето сума в размер на 7000 евро като издръжка. Ответникът излага
доводи, че претендираният размер на издръжка от 400 лева не е съобразен с
обстоятелството, че той получава минималната работна заплата за страната. Признава иска
за сумата до 238 лева на месец.
Съдът, след като обсъди относимите доводи и доказателства по делото, намира за
установено следното:
Между страните не се спори, а и от представеното удостоверение за раждане (л.7) се
установява, че детето Б. Г. К. е родено на 17.08.2018 г. от майка О. П. Я. и баща Г. В. К.,
както и че грижите за отглеждането и възпитанието на детето се полагат от майката.
Съгласно служебно изисканата от съда справка от Националната агенция за приходите
(л.56), начисленият среден месечен облагаем доход на ответника Г. К. за периода 01.12.2023
г. – 30.04.2024 г. е в размер на 708,32 лева.
Съгласно служебно изискана от съда справка от НАП (л.51) за периода 01.04.2023 г. –
30.09.2023 г., средният месечен осигурителен доход на майката на детето О. П. Я. е в размер
на 2024,87 лева, а за периода 01.10.2023 г. – 30.04.2024 г. същата получава обезщетение в
размер на минималната работа заплата за страната – 780 лева, съответно 933 лева на месец.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
Предявен e иск с правно основание чл. 143, ал. 2 СК вр. чл. 149 СК.
Съгласно чл. 143, ал. 2 СК родителите дължат издръжка на своите ненавършили
пълнолетие деца, независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от
имуществото си (последното отрицателно условие се отнася за децата и тяхната
работоспособност и имущество, а не за родителите, в този смисъл т. 2 от ППВС № 5/1970 г.).
Според чл. 142, ал. 1 СК размерът на издръжката се определя според нуждите на
лицето, което има право на издръжка, и възможностите на лицето, което я дължи, но
издръжката на едно дете не може да бъде по-ниска от 1/4 от минималната работна заплата
(чл. 142, ал. 2 СК). Възможностите на родителя, който няма да упражнява родителските
2
права и при когото няма да живее детето, да дава издръжки е предпоставка не само за
размера на издръжката (чл. 142, ал. 1 СК-2009 г.), но и за основанието на иска (арг. чл. 140,
ал. 2 СК 2009 г., в този смисъл т. IV от ППВС № 5/1970 г.).
Съобразявайки нуждите на детето – същото към момента на постановяване на
решението е на шест години, без данни за специфични потребности, и установеното по
делото, че бащата получава месечно възнаграждение в размер на минималната за страната
работна заплата, но не са налице данни за заболявания, които да му пречат да реализира
месечен доход в по-висок размер, както и данни за други лица, на които същият да дължи
издръжка, съдът намира, че във възможностите на бащата е да заплаща месечна издръжка на
детето си в размер на 300 лева. Относно възражението на бащата в смисъл, че издръжката
следва да се поема по равно от двамата родители, съдът намира за необходимо да посочи, че
при определяне размера на дължимата от отглеждащия родител издръжка се вземат предвид
и усилията, които се полагат от този родител при ангажираността му във връзка с
отглеждането на детето (в този смисъл т. IV от ППВС № 5/1970 г.), а в настоящия случай по
делото е безспорно установено, че от момента на фактическата раздяла между родителите
всички грижи по отглеждането и възпитанието на детето (което в този период е било на
много малка възраст, съответно за отглеждането му е било необходимо непрекъснато
обгрижване), се полагат от майката. Същевременно, за в бъдеще, доколкото на настоящия
съдебен състав е служебно известно, че ответникът по делото е предявил иск за определяне
на режим на лични отношения с детето си, майката е тази, която ще продължи да полага
пълни и непосредствени грижи за детето, което вече е на възраст, която не изисква
постоянни грижи, но изисква постоянно наблюдение.
Предвид изложеното, съдът намира, че предявения иск е основателен и следва да бъде
уважен за сумата от 300 лева, а за разликата над 300 лева до пълния предявен размер от 400
лева искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
Съгласно чл. 149 СК издръжка за минало време може да се търси най-много за една
година преди предявяване на иска. В настоящия случай исковата молба е подадена в съда на
27.03.2024 г., а ищецът претендира присъждане на издръжка от 01.02.2024 г., поради което
издръжка следва да бъде присъдена от тази дата.
По разноските:
При този изход на спора, и предвид направеното искане, право на разноски има
ищецът, съразмерно на уважената част от иска.
Ищецът е доказала разноски в размер на 600 лева за заплатено адвокатско
възнаграждение (вносна бележка на лист 63 по делото). На основание чл. 78, ал. 1 ГПК
ответникът следва да бъде осъдена да заплати на ищеца разноски в размер на 450 лева
съразмерно на уважената част от иска.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК във връзка с чл. 69, ал. 1, т. 7 ГПК ответникът дължи на
СРС държавна такса върху определената издръжка в размер на 432 лева.
3
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 143, ал. 2 СК във връзка с чл. 149 СК Г. В. К., ЕГН:
**********, с адрес: гр. Дупница, ул.*********** ет. 2, да заплаща на Б. Г. К., ЕГН:
**********, с адрес: гр. София, ж.к. „Люлин“, бл. ********** действащ чрез неговата майка
и законен представител О. П. Я., ЕГН: **********, с адрес: гр. София, ж.к. „Люлин“,
*********** месечна издръжка в размер на 300 лева (триста лева), считано от 01.02.2024 г.
до настъпване на законна пречка за изменението или прекратяването на издръжката, като
ОТХВЪРЛЯ иска за издръжка за разликата над 300 лева до пълния предявен размер от 400
лева като неоснователен.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК Г. В. К., ЕГН: **********, с адрес: гр.
Дупница, ул. ********** да заплати по сметка на СРС сумата от 432 лева (четиристотин
тридесет и два лева) държавна такса за производството.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Г. В. К., ЕГН: **********, с адрес: гр.
Дупница, ул. ******** да заплати на Б. Г. К., ЕГН: **********, с адрес: гр. София, ж.к.
„Люлин“, бл. ***********, действащ чрез неговата майка и законен представител О. П. Я.,
ЕГН: **********, с адрес: гр. София, ж.к. „Люлин“, бл. ********** сумата от 450 лева
(четиристотин и петдесет лева) разноски за настоящото производство съразмерно на
уважената част от иска.
ДОПУСКА предварително изпълнение на решението в частта за присъдената
издръжка, на основание чл. 242, ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му ( чл.315, ал. 2 във вр. с чл. 259, ал. 1 ГПК)
ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на страните (чл. 7, ал. 2 ГПК)
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4