Р Е Ш Е Н И Е
№ 2656/26.6.2020 г. , гр.Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ХІ състав в публично заседание на 28.05.2020 г., в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
МИРОСЛАВА ДАНЕВА
при
секретаря Й.Трендафилова като разгледа
докладваното от съдията гр.дело № 4108 по описа за 2019 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
по делото е с правно основание чл. 405 от Кодекс за застраховането.
Производството по делото е образувано по повод предявен от
ищеца Х.К.П. ЕГН **********, с адрес: *** срещу ответника „Д.З." АД ЕИК *********, със
седалище:*** осъдителен иск с правно основание чл.405 от Кодекс за застраховането за
осъждане на ответника да заплати на ищеца , след
допуснато изменение по реда на чл.214 от ГПК, сумата
от 1077,54 лв. , представляваща частичен иск от сумата в общ
размер от 2604.19 лв., от които, както следва:
за
калник заден ляв 62.00 лв. от общо 140 лв.,
за
врата задна лява 39.00 лв. от общо 150 лв.,
за
врата предна лява 39.00 лв. от общо 150 лв.,
за
калник преден ляв 62.00 лв. от общо 140 лв.,
за
преден капак 39.00 лв. от общо 140 лв.,
за
облицовка предна броня 18.38 лв. от общо 140 лв.,
за
калник преден десен 62.00 лв. от общо 140 лв.,
за
врата предна дясна 39.00 лв. от общо 150 лв.,
за
задна дясна врата 39.00 лв. от общо 150 лв.,
за
калник заден десен 62.00 лв. от общо 140 лв.,
за
врата на багажник 62.00 лв. от общо 150 лв.,
за
капак резервоар 5.00 лв. от общо 20 лв.,
за
боя, материали, камера и тониране 549.16 лв. от общо 994.19 лв.
представляваща обезщетение
за имуществени
вреди , причинени в резултат на настъпило застрахователно събитие по
договор № *************. за „Каско" клауза „Пълно
каско" на лек автомобил Фолксваген голф 4,
с peг. № * **** **, ведно със законната лихва, считано от
датата на подаване на исковата молба в съда – 18.03.2019 г. до окончателното
изплащане на задължението.
Претендират се сторените по делото съдебни и
деловодни разноски, както и адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК.
Ищцата основава исковата си претенция на
следните фактически твърдения, обективирани в обстоятелствената част на
исковата молба: излага се ,че на
09.08.2017г. ищцата Х.К.П. е сключила
Застраховка „Каско", клауза „Пълно каско" на личния си автомобил
марка Фолксваген голф , с per. № * **** ** с ответника Д.З."
АД, със срок на действие от 16.08.2017г. до 15.08.2018г. Автомобилът е бил застрахован за 5050 лева,
като застрахователната премия, която трябвало да заплати, съгласно
застрахователна полица № *************., възлизала на
350.27 лева. Твърди се, че премията била
разсрочена на четири вноски, като до момента всички вноски са платени.
Излага се, че на 09.08.2018г. , отивайки до процесния лек
автомобил, ищцата Х.К.П. установила,
че същият е надран с твърд предмет от неизвестно за нея лице. За процесните злоумишлени действия уведомила Първо РУ на МВР, за
което й било издадено Удостоверение.
На 10.08.2018г. ищцата уведомила застрахователя за настъпилото
застрахователно събитие, като същият извършил оглед на автомобила, изготвил
снимков материал и съставил Опис на заключение № *********/10.08.2018г. В
описа, като увредени детайли били описани: Калник заден ляв, врата задна лява,
врата предна лява, калник преден ляв, преден капак, облицовка предна броня,
калник преден десен, врата предна дясна, задна дясна врата, калник заден десен,
врата на багажник и капак резервоар.
Сочи се, че като обезщетение
за претърпените вреди получила сумата в размер на 295.81 лв. , която ищцата
счита не може да покрие щетите.
Във връзка с настъпилите увреждания ищцата извършила проучване в няколко сервиза, колко ще й
струва ремонта на автомобила. От така направеното проучване
ищцата установила, че сумата, необходима за
възстановяване на автомобила, е в размер на
2 900 лв.
От необходимата сума за ремонт в размер на 2 900 лв., счита , че следва да се приспадне сумата, заплатена
до момента в размер на 295.81 лв., или сумата, която следва да й заплати ответникът е в размер на 2 604.19 лв.
Счита, че ответникът неправилно е определил,
съгласно нормативната уредба дължимото застрахователно обезщетение, поради
което за нея се поражда правен интерес от завеждане на настоящия иск. Сумата, която застрахователят следва да й изплати, като
застрахователно обезщетение е в размер на 2 604.19 лв.
Във връзка с гореизложеното, за ищцата възниква
правен интерес за завеждане на настоящия иск.
Вследствие на изложеното , се моли да бъде уважена
предявената искова претенция и да бъдат присъдени направените по делото
разноски.
Ответното дружество "ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО ЕВРОИНС" АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление:***, в срока по чл. 131 от ГПК, е депозирало отговор на исковата молба.
Счита се исковата претенция за процесуално допустима, но неоснователна,
поради което се оспорва изцяло - по основание и размер.
Не се оспорва също твърдението на ищцата, че й е изплатено обезщетение в
размер на 295,81лв. Излага се, че заплатената на ищцата преди делото
сума е определена в пълно съответствие с условията на застрахователния договор
и при съобразяване на описаните в изготвеното опис-заключение имуществени
вреди, поради което се твърди, че не се дължат на ищцата други обезщетителни
суми. Предвид изплащането на ищцата на обезщетение в размер на 295,81 лв., се
счита, че не се дължи плащане на търсената от ищцата сума.
Счита
се, че неоснователността
на главната претенция води до неоснователност и на акцесорния иск за законна
лихва от датата на исковата молба.
В условие на евентуалност, се оспорва претендираното от ищцата
застрахователно обезщетение, претенцията за което е заведена понастоящем
частично. Счита се,че заявеният от ищцата общ размер на вредата е силно завишен. Претенцията й не съответства на реално претърпените от нея вреди,
тъй като надвишава средните пазарни цени.
Излага се, че към датата на завеждане на настоящата искова молба в съда,
периодът на рисковото покритие от 16.08.2017 г. до 15.08.2018 г. по застрахователната
полица на ищцата в дружеството е изтекъл. В рамките на този едногодишен
период, ищцата е заявила общо 7 претенции за застрахователни обезщетения, по
които в ответното дружество има образувани преписки с извършени по тях плащания, в т.ч.
процесната, а именно:
Преписка по
щета № *********/10.10.2017 г., по която към момента на
ищцата е платено обезщетение в размер на 1026,22 лв.
(215,52 лв. - платени
извънсъдебно и 810,70 лв. - допълнително платени по съдебен ред). - гр.д.№ 16826/2017 г. по описа на
PC - Варна, 33 гр.състав.
Преписка по
щета № *********/01.03.2018 г., по която към момента има
платено обезщетение от 232,50 лв.
Преписка по
щета № *********/01.03.2018 г., по която към момента има
платено обезщетение в размер на 416,58 лв. (213,05 лв. - платени
извънсъдебно и 203,53 лв. -допълнителнто платени по съдебен ред). Първоначално е платено
обезщетение от 213,05 лв. - гр.д.№
4456/2018 г.
по описа на PC - Варна, 16 гр.състав- с влязло в сила решение №
1629/17.04.2019 г. по делото, PC - Варна е осъден ответникът да обезщети ищцата с още
203,53 лв.
Преписка №
*********/10.05.2018 г., по която към момента има платено
обезщетение в размер на 215,72 лв. (205,72 лв. - платени
извънсъдебно и 10 лв. -допълнително платени по съдебен ред). Първоначално е платено
обезщетение от 205,72 лв. - гр.д.№ 8225/2018 г. по описа на
PC - Варна, 14 гр.състав с решение №
4918/30.11.2018 г. по делото, PC Варна е осъден ответника да обезщети ищцата с още
10 лв. (част от общо дължимите 414,88 лв.) към
по-рано платените й 205,72 лв.
Преписка по
щета № *********/02.08.2018 г., по която към момента има
платено обезщетение от 142,50 лв.
Преписка по
щета № *********/02.08.2018 г, по която към момента има платено
обезщетение от 110,61 лв. - гр.д.№
13942/2018 г.
по описа на PC - Варна, 40 гр.състав- иск за
10 лв.,
частичен от 736,10 лв.
Процесната претенция е с №
*********/10.08.2018 г. По преписката към момента има платено обезщетение от
295,81 лв. и висяща съдебна претенция , частична от 2604,19 лв.
В обобщение се излага, че
изплатените
на ищцата застрахователни обезщетения, извън това по настоящата й претенция,
възлизат общо на 2144,13 лв. (1026,22
+ 232,50 + 416,58 + 215,72 +142,50 + 110,61 = 2144,13 лв.), но има и висящо, неуредено още
плащане, предмет на гр.д.№ 13942/2018 г. по описа на
PC - Варна,
40 гр.състав,
относно застрахователно събитие, предхождащо процесното такова.
Доколкото
застрахованата ищца не е извършила дозастраховане до първоначално определената
й по полицата застрахователна сума, като извършването на такова нито се твърди
от нея, нито се доказва , се счита, че на основание разпоредбата на чл.407, изр.1 КЗ
застрахованото МПС е застраховано в размер, равен на разликата между първоначално
определената застрахователна сума от 5050 лв. и
изплатените застрахователни обезщетения. Предвид изложеното се счита, че застрахователната сума по
полицата възлиза не на 5050 лв., а на 2905,87 лв. (5050
- 2144,13 = 2905,87 лв.), тъй като не е налице дозастраховане. Сочи се, че след
приключването
с евентуално осъдително решение на гр.д.№ 13942/2018 г. по описа на
PC - Варна,
40 гр.състав,
за събитие, предхождащо процесното увреждане, застрахователната сума , т.е. лимитът на застрахователната
отговорност ще намалее допълнително.
Предвид горните уточнения, се сочи, че процесното застрахователно
обезщетение следва да бъде определено при условията на настъпило
подзастраховане на МПС. Съгласно разпоредбата на т. 15 от ОУ на договора (уговорка
на основание чл.389, ал.2 КЗ), обезщетението се определя според съотношението
между застрахователната сума и действителната стойност на МПС към момента на
събитието. Предвид изложеното се счита, че отговорността на
ответника не следва да бъде за действителната стойност на вредите от събитието, а до
размера, определен след корекция (намаление) с коефицент на подзастраховане. Този коефицент се изчислява като съотношение между намалената
поради извършените обезщетителни плащания застрахователна сума (предвид липсата
на дозастраховане) и действителната стойност на МПС към датата на събитието. Така и в
чл.386, ал.2 КЗ, според който застрахователят е длъжен да плати застрахователно
обезщетение, което е равно на действително претърпените вреди към деня на събитието,
освен в случаите на подзастраховане.
На основание гореизложеното, се прави и съответното възражение, че към
момента на настоящото производство МПС на ищцата се намира в състояние на
подзастраховане.
Редом с
горното се излага и че по претенцията на ищцата е налице и ограничението в
размера на застрахователната отговорност на ответника, формулирано в т.
58.5 от
общите условия - при щети по МПС на възраст над 10 години, когато вследствие
на причинени повреди чрез механично въздействие на трети лица, вкл. надраскване, са предвидени за боядисване над 3 основни детайла на МПС,
на застрахованото лице се изплаща 50% от определеното обезщетение.
С оглед изложеното, се моли да се постанови решение, с което да се
отхвърли изцяло предявения иск и да се присъдят направените по делото разноски,
включително и юрисконсултско възнаграждение.
СЪДЪТ, след като взе предвид представените по делото
доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на
страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за
установено следното от фактическа
страна:
От представената
по делото Застрахователна полица № 0312170012013482/09.08.2017г. е видно , че ищцата
Х.К.П. е застраховала по Застраховка „КАСКО“ на МПС процесния лек автомобил марка
„Фолксваген голф , с peг. № * **** ** при ответното дружество „Д.З." АД
ЕИК *********, със седалище:*** със срок
на действие от 00:00 часа на 16.08.2017г. до 23:59 часа на 15.08.2018г.
Приети по делото
са Общи условия за застраховка «Каско МПС» на ответното дружество„Д.З." АД
ЕИК *********, със седалище:***.
Между страните не е спорно обстоятелството , че между
тях е бил сключен валиден договор за застраховка „Каско”, обективиран в
застрахователна полица №
0312170012013482/ 09.08.2017г. относно
лек автомобил марка „Фолксваген голф, с peг. № * **** ** със срок на валидност
от 16.08.2017г. до 15.08.2018г.; че на
09.08.2018г. е настъпило процесното застрахователно събитие, на основание
чл.146 ал.1 т.3 от ГПК.
Видно от Удостоверение от 10.08.2018г., издадено от
Първо РУ на МВР , ищцата Х.К.П. е уведомила Първо РУ на МВР за това, че на
09.08.2018г., е извършено увреждане на л.а. Фолскваген Голф с рег.№ 0617
ВС-надраскани преднии задни врати, предни и задни калници, предна и задна
броня, преден капак, капачка за резервоара, врата на багажника, поради което по
случая е образувана преписка № 13864/2018г. по описа на Първо РУ на МВР.
Представен по
делото е Опис - заключение № *********/10.08.2018г.,
в което са описани настъпилите увреждания на процесния лек автомобил марка
„Фолксваген голф, с peг. № * **** **. Посочени са следните констатирани и
описани увредени детайли на процесния автомобил: калник
заден ляв , врата задна лява, врата
предна лява, калник преден ляв, преден капак, облицовка предна броня, калник
преден десен, врата предна дясна, задна дясна врата, калник заден десен, врата
на багажник, капак резервоар.
Между страните не
е спорно обстоятелството , а и видно от приобщеното по делото преводно
нареждане, на 24.08.2018г. ответното дружество е превело на ищцата сумата в
размер на 295,81 лв. по процесната щета №
*********/2018г.
Видно от приобщеното към доказателствения материал
заключение на вещото лице А.В. по допуснатата съдебна авто-техническа
експертиза, неоспорено от страните, което съдът кредитира като обективно и
обосновано, механизмът на настъпване на уврежданията, установени на 09.08.2018
г. е следният: процесният лек автомобил е бил
паркиран в гр. Варна, на около 100 м. южно от кръстовището между бул. Владислав
Варненчик и ул. Дрин , като неустановен извършител е надрал автомобила с твърд
и остър предмет. След запознаване с приложените по делото материали и снимков
материал вещото лице констатира, че е налице причинно-следствена връзка между
установените вреди и описания механизъм на процесното събитие. Общият размер на
щетите, по средни пазарни цени на автосервизи на територията на гр. Варна е
в общ размер от 2746.70 лева с ДДС, като
същите са подробно индивидуалиризирани в табличен вид.
Предвид така
установеното от фактическа страна, СЪДЪТ
формулира следните изводи от правна
страна:
За
успешното провеждане на исковата претенция с правно основание чл.405 от Кодекс
за застраховането в тежест на ищеца, съгласно установеното в чл.154, ал.1 от ГПК, е да докаже кумулативното осъществяване на следните предпоставки: В тежест
на ищцовата страна е да установи, следните правнорелевантни факти, а именно:
наличието на валиден застрахователен договор между него, като собственик на
увредения автомобил и ответното дружество;
изправността си по застрахователното правоотношение по отношение на
поетите задължения; факта, момента и вида на възникналото застрахователно
събитие - покрит риск по застрахователния договор; реално настъпилата вреда – покрит риск, както
и нейния вид; причинна връзка между настъпилото застрахователно събитие и
настъпилата вреда; стойност на настъпилите вреди. От своя страна в тежест на
ответника по делото е да установи наведените от него положителни твърдения за
факти, от които черпи благоприятни за себе правни последици – наличието на
обстоятелства, изключващи, респ. погасяващи
дължимостта на претендираната сума, в случай че ищеца докаже тяхната
дължимост.
В процесния случай съдът намира за
установено, че между ищцата Х.К.П. и ответника Д.З." АД ЕИК *********, със седалище:*** е сключен валиден договор за
имуществена застраховка „Каско” по отношение на притежавания от ищцата марка
„Фолксваген голф, с peг. № * **** ** , обективиран в застрахователна полица
№ 0312170012013482/09.08.2017, като срокът на действие на договора от от
00:00 часа на 16.08.2017г. до 23:59 часа на 15.08.2018г., която застраховка е
валидна към датата на настъпване на процесното застрахователно събитие – 09.08.2018
г., както и че ищецът е заплатил в полза на ответника дължимата по договора
застрахователна премия.
Съдът
намира за доказан по категоричен и безспорен начин вследствие на съвкупния
доказателствен материал, а именно: заключението на вещото лице по приетата
съдебна автотехническа експертиза,
твърдения в исковата молба механизъм на настъпване на ПТП на процесната
дата 09.08.2018г.
В
резултат на произшествието са нанесени материални щети на процесния лек
автомобил, собственост на ищцовото дружество. Доказването на посочения
механизъм на настъпване на ПТП , механизмът на настъпване на вредите се
установяват от приетото по делото заключение на вещото лице по допусната
съдебно-автотехническа експертиза, приобщените към доказателствения материал
писмени доказателства, от които се установяват и настъпилите увреждания по
увреденото МПС. Следователно съвкупния анализ на експертното заключението с
писмените доказателства обосновават извода, че по делото са установени
механизмът на ПТП и причинната връзка между състоянието на пътя и повредите по
автомобила.
Другият
спорен въпрос по делото се съсредоточава в това какъв е размерът на дължимото
застрахователно обезщетение.
По
смисъла на чл. 386, ал. 2 КЗ /идентичен с разпоредбата на чл. 208, ал. 3 КЗ
/отм./ при настъпване на застрахователно събитие застрахователят е длъжен да
плати застрахователно обезщетение, което е равно на действително претърпените
вреди към деня на настъпване на събитието. Съгласно разпоредбата на чл. 400,
ал. 2 КЗ за възстановителна застрахователна стойност се смята стойността за
възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, в това число
всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане
на обезценка. В този смисъл е и константната практика на ВКС, обективирана в
постановените по реда на чл. 290 ГПК решения, както следва: решение №
6/02.02.2011 г. по т. д. № 293/2010 г. на ВКС, I т. о.; решение №
206/03.09.2013г. по т. д. № 107/2011 г. на ВКС, II т. о.; решение №
79/02.07.2009 г. на ВКС по т.д. № 156/2009 г., I т. о.; решение №
235/27.12.2013 г. по т. д. № 1586/2013 г. на ВКС, II т. о.; решение №
115/09.07.2009 г. по т. д. № 627/2008 г. на ВКС, II т. о., решение №
209/30.01.2012 г. на ВКС по т. д. № 1069/2010 г., II т. о., както и в
определение № 156/27.03.2015 г. по т. д. № 1667/2014 г. на ВКС, II т. о.,
постановени при действието на КЗ /отм./, но приложими и в настоящия случай,
съгласно която за възстановителна стойност се приема стойността на разходите за
материали и труд по средна пазарна цена към момента на настъпване на
застрахователното събитие, без да се прилага коефициент за овехтяване на
увредените части, доколкото по такива цени ще може да се купи вещ от същото
качество и количество като увредената вещ, т.е. при настъпване на
застрахователно събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно
обезщетение равно на действително претърпените вреди към деня на настъпване на
събитието като за възстановителна стойност съгласно чл. 400 ал.2 от КЗ се смята
стойноста за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, в
това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други,
без прилагане на обезценка.
В
конкретния случай обезщетението не може да надвишава действителната стойност на
увреденото имущество , като действителната стойност на увреденото имущество не
може да бъде по-голяма от пазарната му стойност към деня на настъпване на
събитието.
При
определяне размера на дължимото обезщетение съдът съобразява разпоредбата на
чл. 386, ал.2 КЗ, според която обезщетението следва да е равно на действително
претърпяните вреди към деня на настъпване на събитието, освен в случаите на
подзастраховане и застраховане по договорена застрахователна стойност, каквато
хипотеза не е налице. Размерът на реалната стойност на вредата в случая следва
да се определи по средни пазарни цени към датата на увреждането и това е сумата
от 2746.70 лева. Това е така, защото принципът на пълната обезвреда, действащ и
по отношение на застрахователя, чиято отговорност е реципрочна на тази на
делинквента, изисква обезщетението да се определи в размер на действителната
стойност на увреденото имущество. За действителна се смята стойността, срещу
която вместо застрахованото имущество може да се купи друго със същото
качество, а за възстановителна, цената за възстановяване на имуществото с ново
от същия вид и качество. Това е определението на понятията дадено в
разпоредбата на чл. 402 КЗ - възстановителна застрахователна стойност е
стойността за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, в
това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други,
без прилагане на обезценка. Иначе казано, ще се дължи пазарната стойност на
увреденото имущество, тъй като това е стойността, срещу която може да се купи
друго такова, със същото качество. В този смисъл е и константната практика на
ВКС по чл. 290 ГПК, която макар и формирана при действието на КЗ /отм/ е
приложима, тъй като принципът на обезвредата , възприет от отменения закон , е
възпроизведен и в новия закон.
Настоящият
съдебен състав намира, че не е налице хипотеза на „подзастраховане“ по смисъла
на чл.389 от КЗ, а и по смисъла на т.15 от ОУ на застрахователя, защото
застрахователната сума при сключване на застрахователния договор не е по-ниска
от действителната стойност на МПС, а разпоредбата на кодекса визира съотношение
на застрахователната сума спрямо действителната стойност на МПС към момента на
възникване на застрахователното правоотношение. След като безспорно в срока на
действие на договора са документирани повече от една щета и по всяка от тях е
изплатено обезщетение, имуществото се смята за застраховано за оставащата
разлика между първоначално уговореното и вече изплатено застрахователно
обезщетение. Съдът, като съобрази общият сбор на изплатените обезщетения по
процесния застрахователен договор от страна на ответното дружество по всички
щети, изброени от ответника в отговора, намира
, че изплатеното обезщетение не
надхвърля застрахователната сума.
Предвид
установения размер на претърпените щети в приобщеното към доказателствения
материал заключение по допуснатата съдебна авто-техническа експертиза, съдът
намира, че застрахователят дължи на ищеца сумата в размер на 2746.70 лв. , от която следва да се приспадне излатената от
ответното дружество сума в размер на 295,81 лв., като оставащата сума, представляваща
разликата, е необходима за
възстановяване на увредения процесен лек автомобил.
Предвид
на това, че се предявява частичен иск , то
съдът , съобразявайки експертното заключение, намира,
че предявената искова претенция се явява основателна и следва да бъде уважена.
Предвид
направеното искане, ответникът дължи законната лихва върху присъдената главница , считано от завеждане
на исковата молба в съда до окончателното изплащане на задължението.
С
оглед изхода на делото, направеното искане за присъждане на разноски и надлежното
удостоверяване на разходите, на ищеца се следват сторените разноски, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК и направеното
искане, разноските извършени от ищеца следва да му бъдат заплатени от ответника
срещу когото е уважен иска. Ищецът представя списък на разноските по чл. 80 ГПК, приложен по делото и претендира присъждане на следните суми в общ размер
от 739,93 лв., от които : 50,00 лв. - държавна такса; 4,93 лв.- довнесена държавна такса по
увеличения размер на иска, 295,00 лв. – депозит за вещо лице и 390,00 лв. с ДДС
– изплатено в брой адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и
съдействие, които съдът намира, че следва да бъдат присъдени на ищеца.
Мотивиран от
така изложените съображения, Варненски районен съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „Д.З." АД ЕИК
*********, със седалище:*** ДА ЗАПЛАТИ на Х.К.П.
ЕГН **********, с адрес: *** сумата от 1077,54
лв. ,
представляваща частичен
иск от сумата в общ размер от 2604.19 лв., формирана както следва:
за
калник заден ляв 62.00 лв. от общо 140 лв.,
за
врата задна лява 39.00 лв. от общо 150 лв.,
за
врата предна лява 39.00 лв. от общо 150 лв.,
за
калник преден ляв 62.00 лв. от общо 140 лв.,
за
преден капак 39.00 лв. от общо 140 лв.,
за
облицовка предна броня 18.38 лв. от общо 140 лв.,
за
калник преден десен 62.00 лв. от общо 140 лв.,
за
врата предна дясна 39.00 лв. от общо 150 лв.,
за
задна дясна врата 39.00 лв. от общо 150 лв.,
за
калник заден десен 62.00 лв. от общо 140 лв.,
за
врата на багажник 62.00 лв. от общо 150 лв.,
за
капак резервоар 5.00 лв. от общо 20 лв.,
за
боя, материали, камера и тониране 549.16 лв. от общо 994.19 лв.
представляваща обезщетение за имуществени вреди , причинени в
резултат на настъпило застрахователно
събитие по договор за застраховка „Каско” , обективиран в застрахователна
полица № *************. на лек автомобил Фолксваген
голф, с peг. № * **** **, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба
в съда – 18.03.2019 г. до окончателното изплащане на задължението , на основание чл. 405 от Кодекс за застраховането.
ОСЪЖДА „Д.З." АД ЕИК
*********, със седалище:*** ДА ЗАПЛАТИ на Х.К.П.
ЕГН **********, с адрес: *** сумата от 739,93 лв., представляваща реализирани от
ищеца съдебно-деловодни разноски, на
основание чл.78, ал.1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
ДА СЕ ВРЪЧИ препис от решението на страните , ведно със съобщението
за постановяването му,
на
основание чл. 7, ал. 2 от ГПК .
РАЙОНЕН СЪДИЯ: