№………………2019 г., гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският административен
съд, Шести касационен състав в открито заседание, проведено на двадесет и осми февруари 2019 г., в следния състав:
Председател: КРАСИМИР КИПРОВ
Членове: ЕВЕЛИНА ПОПОВА
МАРИЯНА БАХЧЕВАН
при участието на секретаря Галина Владимирова и с
участието на прокурор СИЛВИЯН ИВАНОВ от Варненска окръжна прокуратура, като разгледа докладваното от съдия Марияна Бахчеван
касационно административно-наказателно дело № 157 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е
образувано по реда на чл. 208 и следващите от Аднинистративнопроцесуалния
кодекс /АПК/, във връзка с чл. 63, ал. 1 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Делото е
образувано въз основа на касационна жалба на дирекция „Инспекция по труда“ –
Варна срещу решение № 2127/13.12.2018 г. на Варненския районен съд /ВРС/,
постановено по НАХД № 4642/2018 г., с което е отменено наказателно
постановление № 03-010000/05.09.2018 г. на директора на дирекция „Инспекция по
труда“ – Варна, с което на Д.С.Н., на основание чл. 415, ал. 2 от Кодекса на
труда /КТ/, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 3 000
лева, за нарушение на чл. 402, ал. 2 от КТ.
Касаторът твърди,
че решението на ВРС е незаконосъобразно, постановено в нарушение, поради
неправилно тълкуване на приложимия закон от установената фактическа обстановка
по делото. Оспорва изводите на районния съд за липса на индивидуализация на
нарушението, като счита, че същото е доказано по категоричен начин от събраните
по делото доказателства. На изложените основания се иска отмяна на съдебното
решение и потвърждаване на издаденото наказателно постановление.
Ответникът – Д.С.Н.,
чрез пълномощник оспорва жалбата и моли същата да бъде отхвърлена като
неоснователна, подробни съображения за което са изложени в депозиран писмен
отговор на касационната жалба.
Представителят на
контролиращата страна – ВОП, намира жалбата за неоснователна, а решението на
Варненския районен съд за правилно и законосъобразно.
Касационната жалба
е подадена в предвидения за това преклузивен срок и при наличието на правен
интерес от страна в административно-наказателното производство, за която решението
е неблагоприятно, и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради
което е допустима и се дължи нейното разглеждане по същество.
Обжалваното
решение е валидно, като постановено в необходимата форма и от съдията,
разгледал делото. Правният спор е подсъден на районния съд и местно подсъден на
Районен съд – Варна, като първа съдебна инстанция, а решението е постановено от
едноличен съдебен състав, съгласно правилата на ЗАНН. Проверяваният съдебен акт
е и допустим, тъй като съдът е бил надлежно сезиран с редовна и допустима жалба
срещу подлежащ на обжалване акт на правораздаване.
Административен
съд – Варна, като разгледа делото по реда на чл.217 и следващите от АПК,
прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, както и след
извършената на основание чл. 218 от АПК служебна проверка за валидност,
допустимост и съответствие на атакувания съдебен акт с материалния закон, и
предвид посочените в касационната жалба пороци на решението, намира същата за
НЕОСНОВАТЕЛНА.
ВРС е отменил
оспореното пред него наказателно постановление, като е приел, че при извършена
на 28.08.2018 г. проверка по спазване на трудовото законодателство служители на
дирекция „Инспекция по труда“ – Варна установили, че Д.С.Н. пребивава на територията
на строителен обект: ремонт на читалище „Учител“, находящо се в с. Слънчево,
общ. Аксаково, обл. Варна, като не оказва съдействие на контролните органи, тъй
като отказва да даде сведения относно самоличността си и да посочи причината за
присъствието му на обекта. За констатираното срещу лицето бил съставен АУАН за
нарушение на чл.402, ал. 2 от КТ. Възприемайки изцяло констатациите в АУАН и
правната квалификация на деянието, административно-наказващият орган /АНО/ е
издал атакуваното пред районния съд наказателно постановление, с което, на
основание чл. 415, ал. 2 от КТ, а ангажирал отговорността на Н., като му е
наложил административно наказание „глоба“ в размер на 3 000 лева.
Районният съд е
изложил съображения, че АУАН и наказателното постановление са издадени при
спазване на всички срокове и процедури в ЗАНН, но при липса на доказателства за
съставомерност на извършено административно нарушение от страна на наказаното
лице. Приел е, че в хода на административно-наказателното производство не са
събрани доказателства, че Д.Н. е работник или служител във фирмата, извършваща
ремонтна дейност в проверявания строителен обект, като липсват данни за осъществявана
от него трудова дейност към момента на проверката поради което същият не отговаря
на нито една от хипотезите предвидени в чл. 402, ал. 2 от КТ. Констатирал е, че
определеният от АНО размер на глобата съществено се различава от предвидения в
чл. 415, ал. 2 от КТ.
Решението е
правилно. Приетата от съда фактическа обстановка, подробно изложена в мотивите
на решението, съответства на събраните по делото доказателства и се споделя
изцяло от касационния състав. Правилни са и правните изводи на
първоинстанционния съд.
С оспореното пред
районния съд наказателно постановление административно-наказателната
отговорност на Д.Н. е ангажирана за допуснато нарушение на чл. 402, ал. 2 от КТ, според който работодателите, органите по назначаването, длъжностните лица,
работниците и служителите са длъжни да оказват съдействие на контролните органи
при изпълнение на техните функции. Анализът на разпоредбата показва, че за
съставомерността на деянието е необходимо да се установи, че лице, притежаващо
някое от посочените в правната норма качества, не оказва съдействие на
контролните органи, които следят за спазване на нормативните изисквания в
областта на трудовото законодателство.
В процесния случай
правилно ВРС е приел, че не е доказано извършването на визираното в АУАН и
наказателното постановление административно нарушение. Нито в хода административно-наказателното
производство, нито при съдебното обжалване на постановлението, са ангажирани
доказателства, сочещи за осъществяване от страна на Н. на фактическия състав на
административното нарушение по чл. 402, ал. 2 от КТ.
Липсва индивидуализация
на нарушението, както и на качеството на лицето, привлечено към административно-наказателна
отговорност. От описаното в АУАН и наказателното постановление деяние не става
ясно от кои обективни и субективни признаци АНО е заключил, че Н. е работил на
обекта. Доказателства за това обстоятелство не са събрани и в производството
пред районния съд. При разпита в качеството ѝ на свидетел пред ВРС служителката,
съставила АУАН, заявява, че лицето се е намирало на посетения от нея обект, но
не е извършвало трудова дейност, а от според показанията на свид. А. И. О. по
време на проверката Н. и останалите, присъстващи на обекта, лица не са
работили, а са изчаквали появата на управителя на собственика. Тоест, не са
налице данни, че наказаният субект се е намирал на процесния обект в качеството
си на работник или служител, а още по-малко на работодател, орган
по назначаването или длъжностно лице, за което липсват и твърдения от страна на
касационния жалбоподател. В подкрепа на този извод е и приложеният по делото трудов
договор № 01711 от 20.07.2018 г., сключен между „АЗК – Бургас“ ЕООД –
работодател, и Д.С.Н. – работник, от който е видно, че по време на проверката Н.
е бил в трудово правоотношение с трето лице, различно от стопанисващия обекта в
с. Слънчево, общ Аксаково, обл. Варна.
В АУАН и в НП
липсва конкретизиране в какво качество наказаното лице е трябвало да носи административно-наказателна
отговорност по чл.402 ал.2 от КТ, което е препятствало правото му на защита и е
достатъчно основание за незаконосъобразност на наказателното постановление и
неговата отмяна.
Отделно от това, по
делото не е установено, че Д.Н. попада в някоя от хипотезите на чл. 402, ал. 2
от КТ, то за него не е възникнало въведеното с тази правна норма задължение за
оказване на съдействие на контролните органи, осъществяващи контрол за спазване
на трудовото законодателство, при изпълнение на техните функции. Липсата на
такова задължение обуславя несъставомерност на деянието по посочената в АУАН и
наказателното постановление като нарушена норма на чл. 402, ал.2 от КТ.
За пълнота на
изложението, касационната инстанция напълно споделя изложените от въззивния съд
мотиви относно несъответствието между предвидения в посочената от АНО санкционна
разпоредба размер на административно наказание и размера на наложената с
издаденото наказателно постановление глоба, като последният е значително
по-нисък от определения в чл. 415, ал. 2 от КТ фиксиран размер на наказанието.
От гореизложеното се налага извод, че Д.Н. не
е осъществил състава на визираното в чл. 402, ал. 2 от КТ административно
нарушение, поради което незаконосъобразно с процесното наказателно
постановление е ангажирана административно-наказателната му отговорност.
Като е достигнал до идентичен правен извод и е отменил оспореното пред него наказателно постановление, Варненският
районен съд е постановил законосъобразен съдебен акт, който следва да се остави в сила, поради
липса на касационни основания за отмяната му по чл. 348, ал.1 от НПК във връзка
с чл. 63, ал. 1, предложение второ от ЗАНН.
По изложените
съображения, на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо от
АПК, във връзка с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, Шести касационен състав на
Административен съд – Варна,
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение №
2127/13.12.2018 г. на Варненския районен съд, постановено по НАХД № 4642/2018
година.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.