Р Е Ш Е Н И Е
№ 334
гр. Плевен, 17.06.2021г. година
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛЕВЕН, II-ри касационен състав, на осми юни
две хиляди двадесет и първа година, в публично заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:Даниела Дилова
ЧЛЕНОВЕ: Цветелина Кънева
Венелин
Николаев
при секретаря Цветанка Дачева и с участието на прокурора Иван Шарков, като разгледа докладваното от
съдия НИКОЛАЕВ касационно административно-наказателно дело №390 по описа за
2020 г. на Административен съд - Плевен и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 63, ал. 1, изр.второ от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл. 208 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на
Областна дирекция на МВР - Плевен, представлявана от старши комисар В.Т.В., против
решение № 143/07.04.2021. постановено по а.н.д. № 29/2021г. по описа на
Районен съд – Плевен.
Оспорват се мотивите на въззивният съд за
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Сочи се, че в случая безспорно АУАН е съставен от неочевидец и е подписан от свидетел неочевидец. Това е така,
защото нарушението е установено от полицейски служители при посещение на сигнал
за ПТП, след което нарушителят е напуснал местопроизшествието. Сочи се, че съгласно чл.40, ал.3 от ЗАНН свидетел
по АУАН може да бъде и неочевидец, ако на мястото не е установен очевидец.
Твърди се, че е неправилен извода на
въззивният съд, че механизма на настъпване на ПТП е установен само въз основа
на данните от другия участник в ПТП.
Сочи се, че извършването на нарушението е установено освен от данните на
таксиметровият шофьор и от огледа на материалните щети по двата автомобила –
описани в протокола за ПТП.От друга страна, не е взет предвид и фактът, че във
възражение №316000-32692./03.02.2020г. нарушителката не оспорва настъпилото
ПТП, а
възразява да е разбрала, че водачът на автомобила, който е ударила
изявява претенции за случилото се. Счита се, че твърденията и за липса на
видими щети по автомобилите са неверни, доколкото противоречат на изложеното в
протокола за ПТП, показанията на полицейските служители и водачът на другия
автомобил- участник в ПТП. В заключение се иска да се отмени обжалваното
решение и да се потвърди наказателно постановление№20-0938-003989/23.09.2020г.
на началник сектор ПП към ОД на
МВР Плевен. Претендира разноски.
В с.з. касаторът - Областна дирекция на МВР -
Плевен, редовно призован, не се
явява и не се представлява.
Ответникът Ф. Д., редовно призован се явява лично. Представлява се от адв. Т.Г. ***, която оспорва
касационната жалба. Счита, че решението
на РС- Плевен е правилно и
законосъобразно и като такова следва да
бъде оставено в сила.
Представителят на Окръжна прокуратура
Плевен счита, че решението на въззивният съд е правилно и законосъобразно и
следва да бъде оставено в сила.
Плевенският
административен съд, след запознаване с жалбата и материалите по делото на
районния съд, намира жалбата за допустима като подадена от представител на
легитимиран правен субект с право на обжалване по см. на чл.210, ал.1 от АПК в
преклузивния срок по чл.211, ал.1 от АПК.
Разгледана
по същество, жалбата е основателна. Съображенията за това са следните:
Предмет на въззивното
обжалване e наказателно
постановление № 20-0938-003989/23.09.2020г. на Началник сектор към ОД на МВР – Плевен, сектор Пътна полиция, с
което на Ф.Д., с ЛНЧ ********** на основание
чл. 183, ал.2, т.11 от ЗДвП е наложена
глоба за извършено нарушение на чл.40,
ал.1 от ЗДвП и на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП е наложена глоба в размер
на 50, 00 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец за
извършено нарушение на чл.123, ал.1, т.3 б.“в“ от ЗДвП.
За да отмени обжалваното наказателно постановление
съдът е приел, че от представените по делото писмени доказателства
и от свидетелските показания не се установява по несъмнен и безспорен начин
наличието на виновно извършено от Ф. Д. нарушение, като ОД на МВР не ангажира убедителни доказателства в подкрепа на
установената в НП фактическа обстановка.
Посочил е, че от свидетелските показания на
актосъставителя се установява, че АУАН е
съставен от неочевидец, а вписания като свидетел по акта свидетел също не е очевидец, а само такъв по съставянето на акта.
Приел
е, че актът и НП са постановени при
неизяснена фактическа обстановка и при непълнота на доказателствата. НП
по същество се явява необосновано, тъй липсват годни, събрани по надлежния ред
доказателства за обстоятелствата във връзка с извършеното нарушение, които да
послужат за съставянето на акта.
Посочил е още, че наказателното постановление
е издадено, без да се изяснят в пълнота всички факти обстоятелства относими за
отговорността на наказаното лице.
По изложените правни доводи съдът е
отменил наказателното постановление.
В пределите на касационната проверка по чл.218,
ал.2 от АПК и с оглед релевираното в жалбата касационно основание съдът намира,
че решението на районния съд е валидно и допустимо като постановено от
компетентен съд в предвидената от закона форма по допустима въззивна жалба.
Настоящият съдебен състав,
намира оспореното решение на Районен съд-Плевен
за неправилно, тъй като при
постановяването му съдът е допуснал съществени процесуални нарушения на съдопроизводствените правила, и не е събрал всички релевантни за
спора гласни доказателствени средства в изпълнение на служебното задължение за
разкриване на обективната истина по см. на чл.13 във вр. с чл.107, ал.2 от НПК.
В
тази връзка следва да се отбележи, че жалбоподателката Ф. Д. се е възползвала
от правото си по чл.44, ал.1 от ЗАНН и
на 03.09.2021г. е направила писмени възражения по него. Във връзка с подадено възражение е извършена
проверка от инспектор С.Л.К. – полицейски инспектор в сектор „ПП“ отдел
„ПП“ към ОД на МВР Плевен. В хода на проверката са
снети писмени обяснения от жалбоподателката Ф. Д., С. Г. К. и от другият участник в автопроизшествието - В.Е. К.. Проверката е завършила със справка
рег.№316Р-31159/23.09.2020г. до началника на сектор „ПП“ към ОД на МВР Плевен, изготвена от инспектор К..
В хода на проведеното съдебно следствие решаващият
състав на ПРС е разпитал единствено актосъставителя С.Г.К..
За
изясняване на фактическата обстановка по делото не е разпитан другият участник
в ПТП - В.Е.К., който е свидетел
очевидец на нарушението. В хода на
съдебното следствие съдът не е разпитан – К.П., който заедно със колегата си К. е
посетил произшествието и е свидетел при установяване на нарушението. Вместо
това го е заличил, тъй като е счел, че обстоятелствата по делото са изяснени в
достатъчна степен. Ето защо РС Плевен не е прояви процесуална активност в
нарушение на задълженията си по чл.107, ал.2 и ал.3 от НПК и на това основание
делото е останало неизяснено от фактическа страна.
При
новото разглеждане на делото свидетелят очевидец – В.Е.К. следва да се разпита
устно и непосредствено пред съда като се вземе предвид обстоятелството, че той
е подал сигнал за извършеното произшествие и е изчакал пристигането на контролните органи. За
изясняване на фактическата обстановка по делото следва да се разпита и
свидетеля К. П.относно личните му възприятия
за причинените щети по автомобила на К.. При това положение оспореното решение на ПРС по нахд №29/2020 год.
следва да бъде отменено като неправилно. След отмяната на това решение обаче,
касационната инстанция е препятствана да се произнесе по съществото на спора,
като отговори на въпросите има ли виновно извършено нарушение на правилата за
движение, и по-конкретно на нормата на чл.40, ал.1 от ЗДвП, предвид, че самият
решаващ състав на ПРС е допуснал съществено процесуално нарушение, като не е
изяснил делото от фактическа страна, не е събрал допустими, необходими и
относими доказателства за изясняване на фактическата обстановка,
респективно-при липса на същите - не ги е анализирал поотделно и в
съвкупност и на това основание –не е дал обоснован отговор на основния спорен
въпрос.
Настоящият съдебен състав не споделя изложените в
оспореното решение мотиви за допуснато нарушение на процесуалните правила – чл.40, ал.3 от ЗАНН, тъй като актът е
съставен в присъствието само на един свидетел, който не е очевидец на
нарушението, а вписания свидетел по акта също не е очевидец, а само е такъв по
съставянето на акта. Изводите на решаващия съд, че липсата на
втори посочен в АУАН свидетел се явява съществено нарушение на административно
наказателната процедура и е основание за отмяна на НП, е неправилен и
необоснован на събраните по делото доказателства. За да прецени това нарушение
като съществено и обосноваващо отмяна на НП, съдът се позовал на разпоредбата
на чл. 40, ал.1 от ЗАНН, според която актът за установяване на административно
нарушение следва да бъде съставен в присъствието на свидетели, присъствали при
извършването или констатирането на нарушението. Когато липсват такива свидетели
– очевидци /които обаче не са участници в ПТП/, актът следва да бъде съставен в
присъствието на други двама свидетели, като това обстоятелство съгласно нормата
на чл. 40, ал. 3 от ЗАНН се отразява изрично в самия акт. ПРС направил извод,
че при съставянето на АУАН е нарушена разпоредбата на чл. 40, ал. 3 от ЗАНН,
тъй като в случая и актосъставителят, и свидетелят по акта
не са очевидци на нарушението, поради което актосъставителят е
следвало да осигури присъствието на двама свидетели, което обстоятелство
изрично е следвало да се отбележи в акта. Съгласно разпоредбата на
чл. 40, ал.1 от ЗАНН, АУАН се съставя в присъствието на нарушителя и
свидетелите, които са присъствали при извършване или установяване на
нарушението. При тълкуване на приложимата норма съдът приема, че не е налице
законово изискване за повече свидетели, присъствали при извършването или
установяването на нарушението. Изискването е актът да бъде съставен в
присъствието на свидетелите по извършване или установяване на нарушението, които
могат да бъдат един или повече от един. Нормата на чл. 40, ал.3 от ЗАНН изисква
актът да бъде съставен в присъствието на други двама свидетели, когато липсват
свидетели при извършването или установяването на нарушението, но тази хипотеза
не е приложима в конкретния казус, защото съставителят на акта С.Г.К. свидетелят К. П. са
свидетели по установяване на нарушенията. Поради липса на данни за друг
свидетел, вписването само на един такъв, който е свидетел по установяване на
нарушението в хипотезата на чл. 40, ал.1, пр.2 от ЗАНН, от една страна е
достатъчно за постигане целите на административно-наказателното производство и
от друга – за точното приложение хипотезата на закона.
Наличието на допуснати от съда съществени
процесуални нарушения при постановяване на съдебното решение и забраната за
фактически установявания в рамките на касационното производство по чл.220 от АПК налагат на основание чл.221, ал.2, пр.последно от АПК отмяна на оспореното
решение.
На основание чл.222, ал.2, т.1 от АПК
делото следва да се върне за ново разглеждане от друг състав
на районния съд при спазване на указанията на касационния съд за събиране на
годни доказателствени средства по делото и
обсъждане на целия спорен предмет с формиране на мотиви и диспозитив по
съществото на спора за двете нарушения по НП.
При новото разглеждане на делото, на основание чл.226, ал.3 от АПК, първоинстанционният съд следва да се произнесе и по направеното
искане от процесуалния представител на ответника юрисконсулт А.за присъждане на
разноските за водене на делото пред
касационната инстанция.
Водим
от горното Административен съд – Плевен, втори касационен състав,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
решение № 143/07.04.2021. постановено
по а.н.д. № 29/2021г.
ВРЪЩА
делото за ново разглеждане от друг състав на районния съд съобразно указанията, дадени в мотивите
на настоящото решение.
Решението
е окончателно.
Решението
да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от същото.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ЧЛЕНОВЕ:
1./п/ 2./п/