Р Е Ш Е Н И
Е
№ 327
гр. Велико
Търново, 09.11.2022г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Великотърновският административен съд, Х-ти състав,
в публично заседание на деветнадесети октомври две хиляди двадесет и втора година в
състав:
Съдия: Ивелина Янева
при секретаря Д.
С., като разгледа докладваното от съдията И. Янева адм.дело N
636 по описа на
Административен съд Велико Търново за 2022год., за да се
произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК.
Образувано е по жалба на Е. В.Е. *** против Решение №
04-РД06-0059 / 20.09.2022г. на Директора на Регионална
дирекция за социално подпомагане - Велико Търново, с което е потвърдена Заповед
№ ЗСП/Д-ВТ / 1782 / 18.08.2022г. на директора на
Дирекция „Социално подпомагане“ - гр. Велико Търново, с която е отказано
отпускането на целева помощ за отопление с природен газ, за отоплителен сезон
2022-2023г. В жалбата се твърди неправилност на
изводите на административния орган за неизпълнение на законовите предпоставки
за отпускане на целева помощ за отопление, поради което е налице нарушение на
материалния закон.
Моли се за отмяна на оспорения
административен акт, връщане на преписката за ново разглеждане и присъждане на
сторените по делото разноски.
Ответната страна, чрез процесуалния си
представител, изразява становище за
неоснователност на жалбата. Моли за
потвърждаване на заповедта.
Предмет
на настоящото съдебно производство e Заповед № ЗСП/Д-ВТ /
1782 / 18.08.2022г. на директора на
Дирекция „Социално подпомагане“ - гр. Велико Търново, потвърдена с Решение № 04-РД06-0059 /
20.09.2022г. на Директора на
Регионална дирекция за социално подпомагане - Велико Търново, с която е
отказано отпускането на целева помощ за отопление за природен газ, за
отоплителен сезон 2022-2023.
След като разгледа оплакванията,
изложени в жалбата, доказателствата по делото, становищата на страните и в
рамките на задължителната проверка по чл.168 от
АПК,
административния съд приема за установено от фактическа страна следното:
Е. В.Е. е
разведен пенсионер на ***, живеещ сам, с признати с решение на ТЕЛК трайни
увреждания от 80 % поради наличие на
протеза на сърдечна клапа.
На 02.08.2022г. подава до Директора на дирекция „Социално подпомагане” Велико
Търново молба за отпускане на целева помощ за отопление с природен газ.
Изготвен е социален доклад, съгласно който живее в собствено жилище от 2 стаи,
липсват лица, които по закон да са длъжни да му осигуряват издръжка, притежава
търговски обект във входа на блока, в който живее, продава товарен автомобил за
сумата от 1 200лв. през м.05.2022г. и получава доход от пенсия за
предходните 6 месеца в размер на 2 317лв. Въз основа на така установените
факти, административния орган приема, че не е изпълнено условието на чл.2, ал.1
от Наредба № РД-07-5 / 2008г. – средномесечният доход за предходните 6 месеца
преди месеца на подаване на заявлението е в размер на 277,50лв., като
превишението е със 73,82лв. Прието е и наличието на търговски обект, който може
да е източник на доход. По тези съображения е отказано отпускането на помощта.
В хода на настоящото производство от
жалбоподателя се представят копия от нотариален акт и решение на ТЕЛК.
При така установените факти съдът намира
от правна страна следното:
След извършване на служебна
проверка, съдът установи, че обжалвания акт
е издаден от компетентен орган, в изискуемата писмена форма и при спазване на
процесуалните правила за издаването му.
Между страните липсва спор по отношение
на фактите.
Спорните въпроси представлява ли
източник на доход притежаваното имущество на жалбоподателя и съответства ли
дохода му на изискванията за отпускане на целева помощ за отопление.
Настоящият състав намира, че извод дали
едно имущество може да представлява източник на доход, следва да бъде формиран
след задълбочен анализ на вида на имуществото, възможните начини на ползване,
вида на възможния доход, размера на възможния доход и дали той би бил
достатъчен за издръжка на лицето.
В административната преписка не се
съдържа документ, в който да е направен подобен анализ. В социалния доклад е
посочено единствено притежанието на търговски обект и извода, че той може да е
източник на доход. В оспорената заповед е вписан същия факт, като е посочена и
нормата на чл.10, ал.1, т.4 от ППЗСП. В писмено становище във връзка с подадена
жалба до горестоящия орган е посочено извършването на повторно посещение на
адреса, като е установено обособено ключарско ателие, разположено между партера
и първия етаж в жилищната кооперация. В решението на горестоящия орган са
вписани тези факти допълнени с упражняването на занаят /ключар/ от Е. в
предходен период. Така установените в хода на административното производство
факти са недостатъчни за формирането на вписания о оспорената заповед извод за
възможността за получаване на доход от жалбоподателя, и то доход, който да е
редовен и да му позволява да се издържа. Видно от представения по делото
нотариален акт № 137, том 22, дело 9027 / 29.12.1997г. Е. Е.закупува магазин за
промишлени стоки от две цяло и десет квадратни метра, представляващ
преустройство на част от стълбищна площадка – ниша. Дори жалбоподателя да е
извършвал занаятчийска дейност в този обект, то към настоящия момент очевидно
същия не може да осъществява тези функции, тъй като не отговаря на нито едно от
условията за търговски обект и здравословни и безопасни условия на труд. Самото
помещение от два квадратни метра не отговаря на изискванията за минимална площ
на работно място, да не говорим за обособяването на санитарно помещение с топла
вода. И това са само част от нормативните изисквания. Следователно този
търговски обект не би могъл да получи разрешение за извършване на дейност и не
би могъл да послужи за получаване на редовен доход от жалбоподателя. Отделно от
това за помещение от два квадратни метра, дори и да се отдаде под наем като
складово помещение, получаваният наем би бил символичен и недостатъчен за
издръжка на пенсионер със сериозно заболяване изискващо постоянен прием на
лекарства, съгласно представена по делото епикриза. По тези съображения
настоящият състав намира за недоказан и в противоречие с представените по
делото доказателства изводът на административния орган за възможността на
жалбоподателя да реализира доходи от притежаваното от него имущество.
По вторият спорен въпрос следва да се
отбележи, че условията, при които се отпуска целева помощ за отопление са
разписани в Наредба № РД-07-5 / 2008г.
Съгласно чл.2 от Наредбата право на целева помощ за отопление имат
лицата и семействата, чийто средномесечен доход за предходните 6 месеца преди
месеца на подаване на заявлението-декларация е по-нисък или равен от
диференцирания доход за отопление и отговарят на условията по чл.10 и 11 от Правилника за прилагане на Закона за
социално подпомагане. Диференцираният доход за отопление е
индивидуален и се определя като базовият доход за отопление, представляващ
двойния размер на определения месечен гарантиран минимален доход, се умножи с
индивидуален коефициент. Видно от Постановление № 305 / 19.12.2017г. на
Министерски съвет месечният размер на гарантирания месечен доход е определен на
75лв. Същевременно от 2017г. до 2022г. размерът на пенсиите расте всяка година
макар и минимално, а размерът на разходите и необходимите парични средства за
издръжка на едно семейство са значително повишени. Ако за 2019г. необходимите
средства за издръжка на едно лице са в размер на 1205лв., то през 2021г. необходимата сума е
1421лв., а за 2022г. 1479лв. по данни на КНСБ. Следователно определеният през
2017г. гарантиран месечен доход не осигурява възможността на едно лице не
просто да се издържа, а изобщо физически да оцелее със сумата от 75лв.
Същевременно ежегодно Министерския съвет определя праг на бедност, като за
2022г. той е 504лв. Очевидно е несъответствието между дохода на Е.от 351,32лв.
с определения праг на бедност, като разликата не може да бъде преодоляна дори и
с получаването на претендирана еднократна помощ.
Настоящият състав намира, че
бездействието на държавата в конкретния случай, неактуализирането на
нормативната база, така, че социалните помощи да изпълнят целите на закона и да
подпомогнат нуждаещите се и определяне на минимален доход, който е далеч под
определения праг на бедност, водещо до лишаване от възможността лицата
пенсионери и инвалиди да водят нормален и достоен живот, по своята същност
представлява нарушение на основно човешко право – правото на достоен живот и
липсата на нечовешко и унизително отношение. Това право е закрепено в чл.3 на
Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, ратифицирана от
Република България на 31.07.1992г. Налице е противоречие между закрепено в
международен договор право, за което Република България е длъжна да следи и
Наредба № РД-07-5 / 2008г. и
Постановление № 305 / 19.12.2017г. на Министерски съвет.
Разрешаването на това противоречие е предвидено в
чл.5, ал.4 от Конституцията на Република България - международните
договори, ратифицирани по конституционен ред, обнародвани и влезли в сила за
Република България, са част от вътрешното право на страната. Те имат предимство
пред тези норми на вътрешното законодателство, които им противоречат. В Решение № 8
от 15.11.2019 г. по к. д. № 4 от 2019г. Конституционния съд посочва,
че КЗПЧОС, страна по която са всички държави- членки на ЕС, е интегрирана в
националния правен ред, прилага се пряко и с предимство пред националните
законодателни актове, които й противоречат, и обвързва националните съдилища и
органите на публичната власт.
Следователно за настоящия състав
възниква задължението за пряко приложение на Конвенцията за защита на правата
на човека и основните свободи като не приложи разпоредбите на чл.2, чл.4 и § 6
от ДР на Наредба № РД-07-5 / 2008г. и Постановление
№ 305 / 19.12.2017г. на Министерски съвет.
Доколкото определения от Министерския
съвет на Република Българи праг на бедност за 2022г. е в размер на 504лв., а по
презумпция никой не следва да живее под този праг, то и сумата от 504лв. следва
да бъде взета като доход, под чийто размер следва да бъдат отпускани социалните
помощи, включително и еднократната помощ за отопление.
Доходът на Е.за 2022г. е от пенсии в
размер на 387лв. месечно и 1 200лв. от продажба на автомобил или
средномесечен доход за 2022г. в размер на 487лв., поради което са налице
предпоставките за отпускане на еднократна помощ за отопление за сезон
2022/2023г.
По изложените
съображения настоящият състав намира оспорения акт постановен в нарушение на
материалния закон, поради което следва да бъде отменен и преписката върната на
административния орган за ново произнасяне при съобразяване с дадените в
мотивите указания.
При този изход
на спора основателно се явява искането на процесуалния представител на
жалбоподателя за присъждане на сторените по делото разноски и адвокатско
възнаграждение по реда на чл.38 от ЗА
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Заповед № ЗСП/Д-ВТ /
1782 / 18.08.2022г. на директора на
Дирекция „Социално подпомагане“ - гр. Велико Търново, потвърдена с Решение № 04-РД06-0059 /
20.09.2022г. на Директора на
Регионална дирекция за социално подпомагане - Велико Търново, с която е
отказано отпускането на целева помощ за отопление за природен газ, за
отоплителен сезон 2022-2023.
ВРЪЩА преписката на
директора на Дирекция „Социално подпомагане“ - гр. Велико Търново за ново
произнасяне при спазване на указанията, дадени в мотивите на решението.
ОСЪЖДА Дирекция
„Социално подпомагане“ - гр. Велико Търново да заплати на адвокат Х.К.К. ЕИК
********* от Адвокатска колегия Велико Търново сумата от 510лв. / петстотин и
десет лева/, представляващо адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 от ЗА.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на
касационно обжалване.
Съдия: