РЕШЕНИЕ
№ 1032
гр. Варна, 27.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 31 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Любомир Нинов
при участието на секретаря Снежана Д. Георгиева
като разгледа докладваното от Любомир Нинов Гражданско дело №
20223110112099 по описа за 2022 година
Ищецът Т.В. твърди, че е сключил Договор за потребителски кредит
№2473912/18.11.2021г. с „Кредисимо" ЕАД. Съгласно договора той е
трябвало да върне сума по кредита в общ размер на 6 957.36лв., при получени
4200лв., при ГПР 47.70%, ГЛП 39.64% и cрок на кредита от 24 месеца. Въз
основа на чл.4, ал.1 от Договор за потребителски кредит
№2473912/18.11.2021г. ищецът е сключил с "АЙ ТРЪСТ" ЕООД договор за
поръчителство с цел обезпечаване на вече сключения Договор за
потребителски кредит. В. сочи, че с обаждания по телефона и чрез СМС-и е
бил уведомен, че задължението му е прехвърлено на ответника и следва да го
изпълни към него същото, като е уведомен за това и по електронен път от
първоначалния кредитор. Сочи, че задължението му е прехвърлено чрез цесия
на 12.07.2022г. на ответника. Счита, че Договор за потребителски кредит
№2473912/18.11.2021г. сключен с „Кредисимо" ЕАД, вземанията който са
прехвърлени на „Агенция за събиране на вземанията" ЕАД е нищожен на
основание чл.26, ал.1 ЗЗД, във вр. чл.22 и чл.11, ал.1, т.10 и чл.19, ал.4 от
ЗПК, както и че Договор за предоставяне на поръчителство сключен с "Ай
Тръст“ ЕООД, вземанията по който са прехвърлени на „Агенция за събиране
на вземанията" ЕАД, е нищожен на основание чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД, чл.19
ал.4, вр.с чл.22 от ЗПК и при неспазване на нормите на чл.143, ал.1, защото
Договорът за кредит №2473912/8.11.2021г. сключен с „Кредисимо" ЕАД, е
нищожен на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД вр. чл.22 от ЗПК, той е
недействителен на специалните основания по чл.22 от ЗПК. Съгласно чл.22 от
ЗПК, във връзка с чл.1, ал.1, т.9 от ЗПК договор за потребителски кредит е
нищожен, ако не са посочени приложимият лихвен процент и условията за
1
прилагането му. В случая е посочен годишен лихвен процент, но липсват
каквито и да е било условия за прилагането му. Липсва изрично посочване
дали лихвеният процент е фиксиран за целият срок на кредита, или е
променлив, нито в договора, нито в плана има отбелязване какъв е общият
размер на дължимата за срока на договора възнаградителна лихва и
съотношението й с главницата по кредита, както и таксата гаранция, за да
може да се направи проверка дали посоченият лихвен процент отговаря на
действително прилагания от заемодателя. В чл.11, ал.1, т.11 от ЗПК е
предвидено, че в договора трябва да се съдържат условията за издължаване на
кредита от потребителя, включително погасителен план, съдържащ
информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на
погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските
между различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени
проценти за целите на погасяването. В случаят погасителният план не
отговаря на чл.11, ал.1, т.11 от ЗПК, в него липсва задължителната
информация по ЗПК. Доколкото в договор за потребителски кредит и договор
за гаранция е предвидена дължимостта на главница, договорна лихва, такса
гарант, същите е следвало да бъдат индивидуализирани, подробно посочени с
оглед тяхната периодичност. Така претендираната сума, не е
индивидуализирана по никакъв начин, не става ясно каква част от нея е
главница, каква част е лихва и каква част е такса гарант, както и дали не се
съдържа в нея и друга сума. Това създава невъзможност да се разбере
заплащаните вноски по погасителния план, какви компоненти включват, как
са изчислени и на каква база. Посоченото се явява самостоятелно основание
за нищожност на договора за паричен заем. Наред с това разпоредбата на
чл.11 ал.1 т.10 от ЗПК сочи, че договорът трябва да съдържа годишния
процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя,
изчислени към момента на сключването му. Сочи, че в договор е посочена
само абсолютна стойност на ГПР 47.70%. Липсва ясно разписана методика на
формиране годишния процент на разходите. Ищецът счита, че не може да се
направи еднозначен извод, че разходите са включени при формиране на ГПР,
нито че същите са изключени и поради това договорът за потребителски
кредит поради неспазване на изискването на чл.11 ал.1 т.10 от ЗПК е
нищожен. Счита, че е поставен в невъзможност да разбере какъв реално е
процентът на оскъпяване на ползвания от него финансов продукт и счита, че
за да бъде спазена разпоредбата на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, следва в договора
да е посочено не само цифрово какъв годишен процент от общия размер на
предоставения паричен заел представлява ГПР, но и изрично и изчерпателно
да бъдат посочени всички разходи, които заемателя ще направи и които са
отчетени при формиране на ГПР. На следващо място, сочи че съгласно чл.19,
ал.1 от ЗПК, ГПР по кредита изразява общите разходи по кредита за
потребителя, настоящи и бъдещи лихви, други преки или косвени разходи,
комисионни, възнаграждения от всякакъв вид. Счита, че порочността на
отделните разпоредби от договора за кредит е толкова значима, че влече
нищожност на целия договор за кредит.
По отношение на договора за поръчителство с дружеството „Ай тръст"
ЕООД счита, че същият е нищожен на основание чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД,
както и на основание чл.26 ал.1 пр.2 вр. с чл.19 ал.4 от ЗПК и чл.143 от ЗЗП,
2
защото е нарушен принципа на добросъвестност и справедливост, тъй като е
уговорена сума в размер на 4 962лв., което надхвърля сумата по договора за
кредит. При извършена справка в Търговския регистър по партидата на
ответника и гаранта се установява, че същите са свързани лица, а именно,
едноличен собственик на капитала на "Ай Тръст" ЕООД е "Кредисимо" АД.
Счита че договорът за поръчителство с дружеството „Ай тръст" ЕООД, е
недействителен на основание чл.143, ал.1 и ал.2 т.19 от ЗЗП е във вреда на
потребителя и не отговаря на изискванията за добросъвестност и
справедливост и води до неравновесие в правата на страните, като по този
начин е в ущърб на ищеца като потребител защото договорът не е разбираем
и не може да се установят последиците от него.
Моли съдът, да постанови решение, с което да приеме, че договор за
потребителски кредит №2473912/18.11.2021г. сключен с „Кредисимо“ ЕАД,
вземанията по който са прехвърлени на „Агенция за събиране на вземания“
ЕАД е нищожен на основание чл.26, ал.1 ЗЗД, във вр. чл.22 и чл.11, ал.1, т.10
и чл.19, ал.4 от ЗПК, както и че Договор за предоставяне на поръчителство с
„Ай тръст“ ЕООД, вземанията по който са прехвърлени на „Агенция за
събиране на вземания“ ЕАД е нищожен на основание чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД,
чл.19, ал.4, вр. с чл.22 от ЗПК и при неспазване на нормите на чл.143, ал.1
неспазване на нормите на чл.143, ал.1, и да се присъдят сторените по делото
разноски.
Ответното дружество в срока по чл.131 от ГПК е подало отговор в
който сочи, че действително има сключени договори за кредит и гаранция,
като на 07.07.2022. кредитора е обявил задължението по договора за кредит за
предсрочно изискуемо. На 11.07.2022г. последно поръчителят „Ай Тръст"
ЕООД е уведомило ищеца, че е заплатил задълженията му и е встъпило в
правата на кредитора. Последващо, по силата на рамков договор за продажба
и прехвърляне на вземания (цесия) от 01.02.2022г., сключен между
"Кредисимо" ЕАД и „Ай тръст" ЕООД, в качеството си на цеденти и
"Агенция за събиране на вземания" ЕАД, ЕИК *********, в качеството си на
цесионер, посоченото по-горе вземане, индивидуализирано в Приложение
№1/12.07.2022г., е прехвърлено в собственост на ответника. Във връзка с
извършената цесия, новият кредитор, въз основа на валидно упълномощаване
от страна на "Ай тръст" ЕООД, посредством уведомително писмо за цесия
№УПЦ-П-КРС-АТ/2473912/12.07.2021г., надлежно е уведомил
кредитополучателя за извършеното прехвърляне на задължението му, както и
че кредиторът, към който следва да престира същото, е „Агенция за събиране
на вземания" ЕАД. Счита предявеният иск за допустим, но за изцяло
неоснователен и недоказан, защото: чл.11, ал.1, т.9 вр. чл.22 ЗПК е
неприложима хипотеза в случая, тъй като лихвеният процент е посочен точно
и ясно в процесния договор, а изискването на ЗПК е той да не е посочен
изобщо. Лихвеният процент е фиксиран за срока на договора, следователно
няма нужда от посочване на референтен лихвен процент, тъй като кредиторът
няма право да променя лихвата за периода на договора, което също ясно е
посочено в клаузите на договора. Видно от приложения от ищеца погасителен
план, съдържащ се в Приложение №1 към Договор за потребителски кредит
№2473912/18.11.2021., между страните по договора е уговорено, че заемът ще
бъде връщан при анюитетни (равни) месечни вноски. При този погасителен
3
план с времето вноските по лихвите намаляват, но тези по главницата растат
със същия размер, поради което общият размер на месечната вноска е
константен. На второ място, ищецът излага твърдения, че договорът е
недействителен поради нарушение на чл.11, ал.1, т.11 от ЗПК. Счита това
твърдение за невярно. От цитирания член в ЗПК ясно се разбира, че
задължението за посочване на „последователността на разпределение на
вноските между различните неизплатени суми" е само в случаите, когато
вноските са „дължими при различни лихвени проценти за целите на
погасяването". Както вече е уточнено, договорът е сключен при фиксиран
размер на възнаградителната лихва и фиксиран размер на ГПР. Както
националният закон, така и Директива 2008/48/ЕО не поставят изискване към
съдържанието на договора посочване на компонентите на всяка една
погасителна вноска-каква част от нея е за погасяване на главница и каква
част- за лихва. Сочи, че ищецът излага твърдения, че договорът е
недействителен поради нарушение на чл.11, ал.1, т.10 вр. чл.22 от ЗПК, но
видно от условията на кредита, посочени в Приложение №1 към Договора за
кредит, елементите на дълга са ясно, точно и константно дефинирани, а
процесният договор не 5 съдържа възможности за промяна на ГПР. Счита, че
договорът не следва да бъде обявен за недействителен на основание чл.11,
ал.1, т.10 вр. чл.22 от ЗПК, тъй като нормата на чл.10 изисква ГПР изобщо да
не е посочен, което не е така в процесния договор. Не само че ГПР е посочен,
но са посочени и допусканията, взети предвид при изчисляване на неговия
размер, както законът изисква. ГПР в конкретния случай е изчислено в размер
на 47,70%, което не надхвърля законоустановения размер. Ищецът твърди, че
този размер на ГПР е изчислен неправилно, понеже сумата, платена по
договора за предоставяне на поръчителство не е включена в изчисляването на
ГПР. Тази теза не може да бъде приета, поради факта, че договорът за
предоставяне на поръчителство е отделно основание, отделен договор, с
друго юридическо лице, който договор поражда отделно и самостоятелно
правоотношение между страните. Обратно на твърденията на ищеца, че той е
бил задължен и не е имал избор освен да сключи договор за предоставяне на
поръчителство, в цитираната точка ясно е разписано, че, в случай че
кандидатстващият за заем реши да даде обезпечение, то той има две опции,
от които да избира: „(i) да предостави на КРЕДИСИМО банкова гаранция
съгласно настоящите ОУ в срок до 10 (десет) дни от подаване на Заявлението;
или (ii) да сключи договор за предоставяне на поръчителство с Поръчител в
срок до 48 (четиридесет и осем) часа от подаване на Заявлението". Видно от
цитирания текст, потребителят може: 1. да прецени сам дали би желал да
предостави обезпечение, и 2. какъв вид обезпечение би желал да предостави.
В случая, ищецът е избрал да предостави обезпечение и е избрал то да бъде
поръчителство. Това е негов осъзнат и информиран избор. Той е можел да
предостави банкова гаранция като обезпечение или, също така, е имал
възможността да откаже предоставянето на обезпечение. В подкрепа на
гореизложеното е и текстът на т.1 от раздел IV „Оценка на
кредитоспособността на кредитополучателя. Одобряване на заявлението",
където обезпечението не е посочено като условие за извършване на тази
оценка. Намира посочените по-нататък в исковата молба обстоятелства, че
кредиторът и поръчителят са свързани лица, за ирелевантни. Договорът за
предоставяне на поръчителство не следва да бъде обявен за нищожен само на
4
основание, че поръчителят е свързано лице с кредитора. В закона няма
забрана за две дружества да са свързани лица. Няма и законова пречка тези
две лица да извършват еднаква или сходна дейност. Сочи, че ГПР е изчислен
по формулата, разписана в закона, и включва всички необходими и
задължителни разходи и допускания. Отсрещната страна твърди, че при
неправилно изчислен ГПР, ЗПК повелява, че договорът е недействителен.
Договорът не следва да бъде обявен за недействителен на основание чл.11,
ал.1, т.10 вр. чл.22 от ЗПК, тъй като нормата на чл.10 изисква ГПР изобщо да
не е посочен, което не е така в процесният договор. По твърдението в
исковата молба, че разпоредбата относно ГПР не може да бъде заместена в
договора, а влече нищожност на целия договор сочи, че законът съдържа
императивна норма, че ГПР не може да надвишава пет пъти размера на
законната лихва. Следователно, ако ГПР е изчислено над този размер,
прилагайки чл.26, ал.4 ЗЗД, съдът може да определи размер на ГПР в
границите, определени от закона, а не да обяви целия договор за изначално
недействителен. Твърдението, че уговореното възнаграждение за „Ай Тръст"
накърнява добрите нрави също не може да бъде прието. Преценката дали една
договорна клауза противоречи на добрите нрави се прави от съда въз основа
на преценка на икономическата обстановка по времето на включване на
договора. Това е субективна преценка, няма разписани правила в закона. В
случая кредитополучателят избира да сключи договор с „Ай Тръст", който
договор е наречен „Договор за предоставяне на поръчителство" и предметът
му е поемане на ангажимент от „Ай Тръст" да сключи договор за
поръчителство при определени условия.
Моли предявеният иск да бъде отхвърлен и да се присъдят сторените по
делото разноски.
Съдът приема, че предявените искове намират правното си основание в
чл.26 от ЗЗД.
Съдът при съобразяване разпоредбата на чл.235, ал.2 от ГПК намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Страните не спорят, че ответното дружество по силата на договор за цесия е
придобило вземане намиращо основанието си в процесните два договора.
Ищцовата страна е представила копие от неоспорен и редовен от външна
страна договор за потребителски кредит №2473912/18.11.2021г. в който е
обективарно договорно отношение между нея и „Кредисимо“ ЕАД по силата
на което физическото лице е определено като кредитополучател, а
търговското дружество като кредитор. Договорът е придружен и от
приложение №1 в което е посочено, че кредитора отпуска на
кредитополучателя кредит в размер на 4 200лв., към които се прибавят и
552.82лв. застрахователна премия при срок на кредита от 24 месеца в рамките
на които той следва да бъде погасен на 24 вноски, като са договорени 39.64%
лихвен процент и 47.70% годишен процент на разходите по кредита. Чл.9 от
приложението съдържа посочване и на общия размер на всички дължими се
плащания, който е определен на 6 957.36лв., а чл.10 съдържа погасителен
план в който са посочени падежа, главницата, лихвата и общата сума по всяка
от погасителните вноски.
По делото е представен също не оспорен и редовен от външна страна
5
договор за предоставяне на поръчителство от 18.11.2021г. сключен между
ищеца и „Ай тръст“ ЕООД сключен в изпълнение на чл.4, ал.1, т.ii от
договора за потребителски кредит, съгласно който ТД в качеството си на
поръчител е поело ангажимент да сключи договор за поръчителство с
кредитора, по силата на който да отговаря пред него за изпълнението на
задълженията на кредитополучателя по договора за кредит (чл.1). Този
договор е придружен от приложение №1в което е възпроизведен
погасителния план по договора за кредит в обобщен вид и е посочено, че
потребителят по договора за поръчителство дължи месечно възнаграждение
на поръчителят в размер на 206.75лв.
Ищецът е представил копие от водена електронна кореспонденция в
съответствие с условията въведени с чл.14, ал.3 от договора за поръчителство
и чл.16, ал.5 от договора за потребителски кредит, с която е уведомен за
извършеното цедиране на задължението си в полза на настоящия ответник
„Агенция за събиране на вземания“ ЕАД.
От правна страна съставът намира по наведените от ищеца твърдения
следното:
По възражението за нарушаване на изискванията на чл.11, ал.1, т.9 от
ЗПК за липса на посочен лихвен процент, начина на прилагането му и
изменението му, съставът при справка в приложение №1 към ДПК,
констатира че лихвеният процент е посочен и то съвсем ясно, като е
определен фиксиран такъв от 39.64%. Договорът не съдържа уговорки за
променливост на лихвеният процент поради което и не е нужно в него да се
съдържа описание как би се променил лихвеният процент, който по волята на
страните е определено да е фиксиран.
По възражението за нарушаване на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, съставът
намира, че ГПР също е посочен ясно в приложението и е определен на
47.70%. Посоченото записване взето предвид само в рамките на този договор
напълно покрива изискванията за яснота и достъпност за кредитополучателя,
както и е по-ниско от предвидения по ЗПК праг от петкратното ниво на
законния лихвен процент. Реалният размер на този процент обаче следва да се
установи едва след преценка и на сключеният договор за поръчителство.
По силата на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК договорът за потребителски кредит
се изготвя на разбираем език и съдържа годишния процент на разходите по
кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на
сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид
допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите
по определения в приложение № 1 начин.
Съгласно чл.19, ал.1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита
изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи
(лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от
всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на
договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения
кредит.
В приложение №1 към процесния договор за потребителски кредит е
посочен процент на ГПР 47.70%, т. е. формално е изпълнено изискването на
чл. 11, ал. 1, т. 10 ГПК. Този размер не надвишава максималния по чл.19, ал.4
6
ЗПК. Този размер обаче не отразява действителния такъв, тъй като не
включва част от разходите за кредита, а именно – възнаграждението по
договора за предоставяне на поръчителство, сключен от потребителя с „Ай
тръст“ ЕООД, което се включва в общите разходи по кредита по смисъла на
§1, т.1 от ДР на ЗПК.
По силата на §1, т.1 от ДР на ЗПК „Общ разход по кредита за
потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони,
такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове
разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са
известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително
разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-
специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на
договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в
случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на
търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не
включва нотариалните такси.
Възнаграждението в полза на поръчителя е разход, свързан с предмета
на договора за потребителски кредит, доколкото касае обезпечение на
вземанията по договора.
От служебно извършена справка в Търговския регистър се установява,
че „Би2кепитъл холдинг“ ЕООД е едноличен собственик на капитала на
„Агенция за събиране на вземания“ ЕАД изразяващ се в непарична вноска на
част от вземане на Би2Кепитъл Холдинг ЕООД по Договор за вътрешно –
групов заем от 09.06.2016г., сключен между Агенция за събиране на вземания
ЕАД, като заемополучател и Ултимо Недърлендс Б.В. В същото време,
съгласно чл.8, ал.5 от договора за предоставяне на поръчителство,
„Кредисимо“ ЕАД е овластено да приема вместо поръчителя
възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство. Тази
свързаност обуславя извод, че разходът за възнаграждение в полза на
поръчителя е известен на заемодателя.
Клаузите относно обезпечението на кредита не подкрепят доводите на
жалбоподателя за доброволност при избора на обезпечение, а от
формулировката им става ясно, че потребителят, за да ускори разглеждане на
заявлението си за кредит на парична сума, от която се нуждае, следва да
сключи „договор за предоставяне на поръчителство“ с посочено от кредитора
юридическо лице - поръчител. Гореизложеното води и до извода, че в
конкретния случай договорът за поръчителство има за цел да обезщети
кредитора за вредите от възможна фактическа неплатежоспособност на
длъжника, което влиза в противоречие с предвиденото в чл.16 ЗПК изискване
към доставчика на финансова услуга да оцени сам платежоспособността на
потребителя и да предложи цена за ползването на заетите средства, съответна
на получените гаранции.
Въпреки, че всеки един от представените договори – този за кредит и
този за предоставяне на поръчителство, формално представляват
самостоятелни договори, двата договора следва да се разглеждат като едно
цяло. Тази обвързаност се установява от уговорката за приоритетно
разглеждане на искането за предоставяне на кредит при сключване на договор
7
за поръчителство на кредитополучателя с одобрено от кредитодателя
юридическо лице-поръчител, сключването на договора за поръчителство в
същия ден, в който е сключен договорът за кредит, както и с изричната
уговорка за приоритетно изплащане на възнаграждението по поръчителството
пред това по основното задължение по кредита, изрично посочено в чл.8, ал.5
от Договор за предоставяне на поръчителство.
С оглед изложеното съдът намира, че разходът за възнаграждение на
поръчителя за обезпечаване вземанията на „Кредисимо“ ЕАД по процесния
договор за потребителски кредит, отговаря на поставените от ЗПК
изисквания, за да се включи в общия разход по кредита.
Съставът намира, че не са нужни специални знания, за да се установи
след вземане предвид и заплащането по договора за поръчителство, че
реалният годишен процент на разходите не е посоченият 47.70%, а
значително по-висок и надхвърля максимално допустимият по закон от 50%.
При това положение се налага извод, че договорът за потребителски
кредит не отговаря на изискванията на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, тъй като в него
липсва действителният процент на ГПР. Текстът на последната норма не
следва да се възприема буквално, а именно - при посочен, макар и неправилно
определен ГПР, да се приема, че е изпълнено изискването на закона за
съдържание на договора. Годишният процент на разходите е част е
същественото съдържание на договора за потребителски кредит, въведено от
законодателя с оглед необходимостта за потребителя да съществува яснота
относно крайната цена на договора и икономическите последици от него, за
да може да съпоставя отделните кредитни продукти и да направи своя
информиран избор. След като в договора не е посочен ГПР при съобразяване
на всички участващи при формирането му елементи, което води до неяснота
за потребителя относно неговия размер, не може да се приеме, че е спазена
нормата на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК.
Последицата, свързана с неспазване изискването на чл.11, ал.1, т.10
ЗПК, е уредена в нормата на чл.22 ЗПК, която предвижда, че когато не са
спазени изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7 - 12 и 20 и ал.2 и чл.12,
ал.1, т.7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен, поради
което доводите на ответника в обратен смисъл се явяват неоснователни, като
така приетата недействителност влече до такава и за договора за
поръчителство на същите основания.
Воден от горното решаващият състав намира, че предявените искове
следва да се уважат, като се прогласят за нищожни договор за потребителски
кредит №2473912/18.11.2021г. сключен между ищеца и „Кредисимо“ ЕАД,
ЕИК175330437 и договор за предоставяне на поръчителство от 18.11.2021г.
сключен между ищеца и „Ай тръст“ ЕООД, ЕИК203508899 закупени по
договор за цесия 1.02.2022г. от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД,
ЕИК203670940 със седалище и адрес на управление гр.София, бул.“Д-р Петър
Дертлиев“ №25, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4.
Предвид извода за основателност на претенциите следва да се уважи и
искането за присъждане на разноски, като се осъди ответника да заплати на
ищеца сумата от 477лв. заплатена държавна такса, а на защитавалия ищеца
процесуален представител при условията на чл.38, ал.1, т.3 от ЗА следва да се
8
заплатят 1 453.92лв.
Ето защо, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА за нищожни на осн.чл.26, ал.1 от ЗЗД вр. чл.19, ал.4 от
ЗПК по иска предявен от Т. А. В. ЕГН********** от гр.Варна, ** срещу
„Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК203670940 със седалище и
адрес на управление гр.София, ул.“Д-р Петър Дертлиев“ №25, офис-сграда
Лабиринт, ет.2, офис 4 договор за потребителски кредит
№2473912/18.11.2021г. сключен между ищеца и „Кредисимо“ ЕАД,
ЕИК175330437 и договор за предоставяне на поръчителство от 18.11.2021г.
сключен между ищеца и „Ай тръст“ ЕООД, ЕИК203508899 закупени от
ответника по договор за цесия 1.02.2022г. от „Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД.
ОСЪЖДА „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК203670940 със
седалище и адрес на управление гр.София, ул.“Д-р Петър Дертлиев“ №25,
офис-сграда Лабиринт, ет.2, офис 4 да заплати на Т. А. В. ЕГН********** от
гр.Варна, *** сумата от 477лв. сторени по делото разноски на осн. чл.78 от
ГПК.
ОСЪЖДА „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК203670940 със
седалище и адрес на управление гр.София, ул.“Д-р Петър Дертлиев“ №25,
офис-сграда Лабиринт, ет.2, офис 4 да заплати на адв.М. В. М. от гр.Пловдив,
***сумата от 1 453.92лв. възнаграждение за осъществена процесуална защита
на ищеца Т. А. В. ЕГН********** от гр.Варна, *** по гр.д.№12099/2022г. на
ВРС на осн.чл.78 от ГПК вр. чл.38, ал.1 от ЗАдв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд
в двуседмичен срок от връчване на решението на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
9