РЕШЕНИЕ
№ 83
гр. Търговище, 15.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ в публично заседание на двадесети
септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ТАТЯНА Д. ДАСКАЛОВА
Членове:МАРИАНА Н. ИВАНОВА
МИЛЕН ИВ. СТОЙЧЕВ
при участието на секретаря ИРИНА П. ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от ТАТЯНА Д. ДАСКАЛОВА Въззивно
гражданско дело № 20213500500200 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Предмет на проверка е решение № 260028 от 22.06. 2021 г., по гр.д. №
629/ 2021 г. на РС – Търговище, с което съдът е отхвърлил предявения от Б.
ЯНК. ВЛ. и Д. Б. ВЛ., двамата със съдебен адрес гр. Търговище, против Р.
ЯНК. ВЛ. от с. *********, общ. ********, ул.“********“, № ****, Р. Т. К.,
представлявана от нейната майка В.Г., В. Г. Ч. и Т. К. Т., тримата със съдебен
адрес гр. ********, установителен иск за собственост на следния недвижим
имот: ДВОРНО място с площ от 990 кв.м., заедно с построените в него къща
и стопански постройки, за което по плана на с.*******, общ. ******* е
отреден парцел VIII-253, в кв. 5, при граници: VI1-268; XIII- 254 и IX- 253 и
празно дворно място от 700 кв.м., за което по плана на с. *******,
общ.******* е отреден парцел IX-253, при граници: Х-251; XI11-254; VIII-
253, като НЕОСНОВАТЕЛЕН. Осъдени са Б. ЯНК. ВЛ. и Д. Б. ВЛ. да
заплатят на ответниците направените по делото разноски, в размер на 1365,32
лв.
1
Недоволни от това решение са останали ищците, които го обжалват
чрез пълномощника си, адвокат Н., по съображения за необоснованост и
незаконосъобразност. Развиват се съображения във връзка със съдебната
практика, касаеща придобиването на имоти по давност. Иска се решението да
бъде отменено и искът да бъде уважен. Съдът не се бил произнесъл и по
другите съединени искове.
От адв. Т. Д., пълномощник на ответниците Р. К., В. Ч. и Т. Т., постъпи
отговор на жалбата, в законния срок. В него се развиват доводи, които са в
подкрепа на изводите на съда. Посочва се, че решението е правилно и се иска
то да бъде потвърдено. Излагат се доводи във връзка със свидетелските
показания и това защо е правилно да се даде вяра на техния свидетел. След
като няма установено владение от страна на ищците по отношение на имота и
те не са го държали като свой, няма и как да претендират за собствеността.
Предявените искове по чл. 33 от ЗС и насрещният иск, са предявени при
условията на евентуалност.
Съдът, като провери събраните по делото доказателства, установи
следното: Решението е валидно и процесуално допустимо. По същество е
правилно. На основание чл. 272 от ГПК, въззивният съд препраща към
мотивите на първоинстанционния по отношение на установените факти и
правните изводи. В допълнение следва да се посочи следното:
Съдът е сезиран с иск за собственост на недвижим имот в с. *******,
община ********, за който ищците претендират, че са съсобственици на
общо 5/6 ид. части. Те са майка и син, а единият ответник е син на ищцата и
брат на ищеца. Претенцията се основава на твърденията, че имотът е закупен
с предварителен договор от общия им наследодател – съпруг и баща на
страните, през 1999 г. Той умира през 2009 г., като след това имотът се владее
от наследниците му. Ищците никога не били губили владението върху имота,
макар ответникът Р.В. – големият син на наследодателя, да живеел в този
имот. Това ставало със съгласието на ищците, а наследодателят казвал, че
имотът е за двамата му сина. След това имотът е продаден през 2012 г. от
Р.В. на останалите ответници, като купувач е малолетната Р.Т.. Имотът е
закупен от нейните родители за дъщеря им.
От събраните по делото доказателства се налага извод, че имотът
2
действително е бил придобит от Р.В. по давност около 2010 г. До този извод е
достигнал и РС – Търговище. Дадена е вяра на показанията на свид. Ч., която
е баба на Р. и майка на В.Ч.. Нейните показания обаче не са единствените и
следва да им бъде дадена вяра по отношение на това какви са били
взаимоотношенията между нея и ответника В.. Никой не е оспорил това, че
двамата са живели на съпружески начала дълги години, били са като
семейство и това, че отношенията им са прекратени през пролетта на 2020 г.
Именно след това е заведено и делото. От разпита на свидетелите се
установява, а това се признава и от ищците в исковата молба, че Р.В. живее в
имота от 1999 година. Не се спори, че неговите родители и брат му живеят в
собствената им къща, в близост до процесния имот. Ходят си на гости, но
всеки си има своя дом. Имотът е закупен на името на бащата Я. В. с
предварителен договор. Показателна е обаче клаузата в договора, в т. 6 от
нея, че при смърт на купувача, имотът остава единствено за Р. ЯНК. ВЛ..
Това, че имотът е бил закупен за Р. посочва и свидетелят С., воден от ищците.
Той казва, че Б., като по-малък останал да живее при баща си и купили на Р.
къщата. В имота живеел Р., а Б. и баща му ходели там.
Т.е. налице са различни доказателства, от които е видно, че както
бащата на ответника Р.В., така и той самият са демонстрирали
недвусмислено, че този имот е закупен за Р. Няма как да се установи
безспорно с какви средства е станало това, но в случая, изразената от бащата
воля в договора, че имотът остава за Р. говори недвусмислено, че имотът е
закупен за него. За установяване правото на собственост при давностно
владение е от значение това, че Р.В. действително е държал имота като свой,
само той и свид. Ч. са живели там, а останалите от семейството са идвали
като гости, без да демонстрират по някакъв начин, че имат претенции към
собствеността.
Показателно в случая е и поведението на ответника Р.В.. През 2010
година той продава имота на внучката на своята приятелка свид. Ч., като
преговорите са били водени с майката В.Ч., която със семейството си е
живеела и работела в Англия. Този предварителен договор е бил обявен от
съда за окончателен и видно от представеното решение по чл. 19, ал. 3 от ЗЗД
на РС – Търговище, Р.В. е демонстрирал собствеността си съвсем ясно, като е
признал иска. По това дело съдът се е убедил, че имотът действително е
3
негова собственост и затова е обявил и договора за окончателен. Логични са
показанията на свид. Р. Ч. относно това защо точно на дъщеря й е продаден
имотът. Нормално е това да е сравнително близък човек. Така Р. остава да
живее в имота, без да бъде обезпокояван, в същото време получава и средства
да го ремонтира. Нито един от ищците не е коментирал и това, че за толкова
години не са вложили в този имот средства, с които да се ремонтира, не са се
противопоставили на действията на Р. и не са го подпомогнали със средства
за ремонт на покрива. Всичко това говори, че те действително не са имали
претенции към имота, а заведеното дело е отзвук на нарушените
взаимоотношения между Р. и Р. В настоящото дело ответникът Р.В. заема
пасивна позиция, като не изразява становище в подкрепа на която и да било
от страните, не обжалва решението на съда и не взема становище по жалбата
на брат си и майка си.
С оглед на всички тези обстоятелства, въззивният съд също счита, че
показанията, които дава свид. Р. Ч. са достоверни. Ответникът Р.В. е владял
имота като свой още от момента на закупуването му през 1999 г. и затова
говорят всички факти по делото и поведението на страните като цяло. Това
владение е било необезпокоявано от никого. Семейството на ответниците Р.,
В. и Т. са били добросъвестни владелци, които са упражнявали владението си
чрез своята родственица Р. Ч. и ответника Р.В.. В процеса те не са направили
възражение, че ако не на друго основание, то те са придобили имота и чрез
кратката 5 годишна давност, защото са добросъвестни владелци. Но в случая
те са придобили имота от собственик, който е демонстрирал владението си
недвусмислено, в продължение на дълги години. Отношенията му със
семейството са били пределно ясни и никой не е изявявал каквито и да било
претенции, до момента, в който отношенията със свид. Ч. се променят и
двамата се разделят.
Затова и въззивният съд приема, че ответникът В. е прехвърлил
собствеността на малката Р., действаща чрез родителите й. Искът е
неоснователен и следва да се отхвърли. С оглед на това не следва да се
разглежда и претенцията за изкупуване на идеалната част.
Решението е правилно и следва да бъде потвърдено.
По разноските. Предвид изхода от делото на разноски има право
4
въззиваемата страна. Същите са в размер на 400 лв.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260028 от 22.06. 2021 г., по гр.д. № 629/
2021 г. на РС – Търговище, като правилно и законосъобразно.
ОСЪЖДА Д. Б. ВЛ., ЕГН **********, от с. *******, ул.“*******“ №
**** и Б. ЯНК. ВЛ. от гр. *******, ул.“******“ № *** ет. ****, ап. ****, ЕГН
**********, представлявани от адвокат А.Н. от гр. Търговище, ул.“********“
№ ****, вх.“****“, офис **** да заплатят на Р. Т. К., малолетна, ЕГН
**********, действаща чрез своята майка и законен представител В. Г. Ч.,
двете от гр. *********, ул.“********“ № ****, вх.“****“, ет. ****, ап. ****,
представлявани от адвокат Т. Д. от гр. ********, сумата от 400 лв. направени
по делото разноски, като Д.В. следва да заплати 320 лв. от нея, а Б.В. сумата
от 80 лв.
Решението може да се обжалва, в едномесечен срок от съобщаването му
на страните, пред ВКС, при наличието на основанията по чл. 280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5