Решение по дело №3043/2023 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 1145
Дата: 17 ноември 2023 г.
Съдия: Марина Иванова Мавродиева
Дело: 20232120203043
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 3 август 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 1145
гр. Бургас, 17.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:МАРИНА ИВ. МАВРОДИЕВА
при участието на секретаря Ж.З. МАРИНОВА
като разгледа докладваното от МАРИНА ИВ. МАВРОДИЕВА
Административно наказателно дело № 20232120203043 по описа за 2023
година
Производството е образувано по повод жалба на С. Д. Т., ЕГН ********** против
наказателно постановление № 22-0769-003928 от 07.02.2023г., издадено от Началник на
Група към ОДМВР Бургас, с-р Пътна Полиция Бургас, с което за нарушение на чл. 21, ал. 2
ЗДвП на основание чл. 182, ал. 1, т. 6 ЗДвП на С. Д. Т., ЕГН ********** е наложена „глоба“
в размер на 700 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 3 месеца.
С жалбата жалбоподателят счита, че издаденото наказателно постановление е
незаконосъобразно, не било правилно квалифицирано нарушението, не било описано, не
било налице нарушение, нямало знак, въвеждащ ограничение. Не било допустимо
използването на видеозаснемане, оспорва се и техническата изправност на техническото
средство.
В съдебно заседание, жалбоподателят, редово призован не се явява. Депозирано е
писмено становище, моли за отмЯ. на НП и за присъждане на разноски.
За Административнонаказващия орган, редовно призован, се явява представител юрк.
Ж., която оспорва жалбата, моли за потвърждаване на НП, претендира разноски.
Съдът приема, че жалбата е подадена в срок, от легитимирано да обжалва лице срещу
подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява
процесуално допустима.
На 22.09.2022 г. в 14,35 ч. С. Д. Т. в гр. Бургас на път Първи клас № Е773 км.491 до
Бензиностанция „***“ в посока от кв. Ветрен към КПП – 1, като водач управлява лек
автомобил ***, рег. № ***, собственост на „***“ ЕООД, ЕИК: ***, с наказуема скорост 131
км/ч, при максимално допустима скорост в населено място, въведена с пътен знак В-26 до 80
км/ч. Нарушението било установено и заснето със стационарна радарна система /АТСС/
MultaRadar с фабр. № 00209D32D4F9, снимка № 032, с отчетен толеранс на измерената
скорост от -3%. Участъка е сигнализиран с пътен знак Е-24.
Представена е декларация по чл. 188 от ЗДвП от представляващия дружеството
1
собственик, че автомобилът към датата на нарушението е управляван от С. Д. Т..
Представена е покана по чл. 40, ал. 1 от ЗАНН и декларация от жалбоподателя по чл. 188 от
ЗДвП, че автомобилът към датата на нарушението е управляван от С. Д. Т..
С оглед на така установеното, и тъй като в указания в поканата срок за явяване на Т. за
съставяне на АУАН, същият не се явил, АУАН е съставен от св. Н. А. на 24.11.2022г. за
това, че на 22.09.2022 г. в 14,35 ч. С. Д. Т. в гр. Бургас на път Първи клас № Е773 км.491 до
Бензиностанция „***“ в посока от кв. Ветрен към КПП – 1, като водач управлява лек
автомобил *** с рег. № ***, собственост на „***“ ЕООД, ЕИК: ***, с наказуема скорост 131
км/ч, при максимално допустима скорост в населено място, въведена с пътен знак В-26 до 80
км/ч. Нарушението било установено и заснето със стационарна радарна система /АТСС/
MultaRadar с фабр. № 00209D32D4F9, снимка № 032, с отчетен толеранс на измерената
скорост от -3%, което е квалифицирано като нарушение по чл. 21, ал. 2 вр. чл. 21, ал. 1
ЗДвП. АУАН е връчен на С. Д. Т. на 09.12.2022 г. от РУ към ОДМВР Стара Загора. В срока
по чл.44 ал. 1 от ЗАНН не е подал писмено възражение.
Наказващият орган изцяло възприел установените от актосъставителя факти и на
07.02.2023г. било издадено обжалваното наказателно постановление, с което на
жалбоподателя за извършено нарушение на чл. 21 ал.2, вр. чл. 21, ал. 1 от ЗДвП на
основание чл. 182, ал. 1, т.6 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в
размер на 700 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 (три) месеца.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед събраните по
делото доказателства, които взаимно се допълват и не са налице такива, които да си
противоречат.
В конкретния случай съдът счита, че наказателното постановление е издадено от
компетентен орган – Началник група към ОД на МВР –Бургас, сектор ,,Пътна полиция‘‘,
видно от приложената Заповед Рег. № 8121з-1632/02.12.2021г. на министъра на вътрешните
работи. АУАН е съставен от компетентно (териториално и материално) лице – младши
автоконтрольор към ОДМВР-Бургас, който безспорно е длъжностно лице на службите за
контрол, предвидени в ЗДвП и който по силата на чл. 189, ал. 1 ЗДвП е компетентен да
съставя АУАН за нарушения по този закон. Административнонаказателното производство е
образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, тъй като наказващият орган е открил кой е
нарушителя на датата на подаване на декларация. Наказателното постановление е било
издадено в шестмесечния срок. В случая не са налице формални предпоставки за отмЯ. на
обжалваното НП, тъй като при реализиране на административнонаказателната отговорност
на жалбоподателя не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила,
водещи до порочност на административнонаказателното производство.
Безспорно се установи, че процесното нарушение е било констатирано и заснето със
стационарна радарна система /АТСС/ MultaRadar с фабр. № 00209D32D4F9, снимка № 032 с
отчетен толеранс на измерената от -3%, като е представен протокол за монтаж на пътни
знаци и други средства за сигнализиране на пътищата на територията на гр. Бургас, от който
е видно, че пътен знак Е 24 /контрол с автоматизирани технически средства или системи/ е
монтиран на главен път I-6 и в двете посоки на участъка кв. Ветрен – гр. Бургас.
Представен е протокол от проверка № 02-СГ-ИСИС/09.02.2022г., съгласно който
MultaRadar с фабр. № 00209D32D4F9 съответства на одобрения тип с дата на проверката –
09.02.22г. Съгласно разпоредбата на чл. 30, ал. 5 от Закон за измерванията (ЗИ) когато
срокът на валидност на одобрения тип е изтекъл, намиращите се в употреба средства за
измерване, които отговарят на одобрения тип, се считат от одобрен тип. Номерът на
техническото средство е ясно посочен в снимката, както и в АУАН и НП като липсват
такива доказателства, които да наведат съда на съмнение относно техническа неизправност
на АТСС.
От представената по делото снимка се вижда изображение на рег. номер на процесния
2
автомобил, а именно ***, посочено е и мястото на нарушение.
По отношение на възражението за неправилна квалификация и липса на ясен основен
състав на нарушението, съдът счита, че това не отговаря на материалите по преписката.
Видно от приложения АУАН и НП АНО ясно е посочено време, място, установената
скорост, отчетеното превишение и приложимата разпоредба на чл. 21, ал. 2, вр. чл. 21, ал. 1
ЗДвП като чл. 21, ал. 2 ЗДвП е тази, която определя, че когато стойността на скоростта,
която не трябва да се превишава, е различна от посочената в ал. 1, това се сигнализира с
пътен знак, както е направено в случая. Въведеното ограничение на скоростта е
сигнализирано с пътен знак, съгласно посоченото в представената снимка, както и съгласно
схема на Община Бургас, но следва да се посочи, че се касае и за населено място, където
общото ограничение, в случай, че липсваше пътен знак, съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗДвП е 50
км/ч. В случая е налице отклонение от правилото на чл. 21, ал. 1 ЗДвП като е било въведено
ограничение от 80 км/ч с пътен знак В 26, поради което и правилно нарушението е
квалифицирано като такова по чл. 21, ал. 2, вр. чл. 21, ал. 1 ЗДвП.
Правилно е определен и субектът на административно-наказателната отговорност
предвид представената справка за собствеността. Съдът приема за безспорно установено
обстоятелството, че С. Т. е управлявал процесното МПС на посочената дата и час. Съгласно
чл. 188, ал. 2 от ЗДвП, когато нарушението е извършено при управление на моторно
превозно средство, собственост на юридическо лице, предвиденото по този закон наказание
се налага на неговия законен представител или на лицето, посочено от него, на което е
предоставил управлението на моторното превозно средство. Видно от представените
доказателства по делото управителя и законен представител на юридическото лице,
собственик на автомобила, е попълнил декларация по чл. 188 от ЗДвП, с която е
декларирал, че на посочения ден и час С. Т. е управлявал МПС. В този смисъл е и
декларацията, попълнена от С. Т..
В случая се касае за извършено нарушение по ЗДвП, изразяващо се в превишаване на
максимално допустима скорост в населено място, въведена с пътен знак В-26 до 80 км/ч, по
смисъла на разпоредбата на чл. 21, ал. 2 ЗДвП.
Ясно, конкретно и точно е описано времето и мястото на нарушението и са посочени
нарушените разпоредби, както и правилно е определена санкционната разпоредба.
Съгласно разпоредбата на чл. 182, ал. 1, т. 6 ЗДвП водач, който превиши разрешената
максимална скорост в населено място, се наказва за превишаване над 50 km/h - с глоба 700
лв. и три месеца лишаване от право да управлява моторно превозно средство, като за всеки
следващи 5 km/h превишаване над 50 km/h глобата се увеличава с 50 лв. В случая
наказващия орган е определил размера на наказанието глоба в размер на 700 лева като е взел
предвид, че превишението е с 51 км/ч. Задължително законодателят е предвидил, че наред с
наказанието глоба се налага и наказание три месеца лишаване от право да управлява МПС
(ЛПУМПС). Това се дължи на обстоятелството, че се касае за обществени отношения, в
които участват широк кръг от лица и превишаването на разрешената скорост винаги поставя
в опасност живота и здравето на всички участници в движението, особено когато става сума
за населено място.
Ето защо по мнение на този съдебен състав правилно е било наложено и
кумулативното наказание ЛПУМПС, като същото е във фиксиран размер и не подлежи на
преценка, а именно 3 месеца.
С оглед изложеното според този съдебен състав наказателното постановление като
правилно и законосъобразно следва да се потвърди като наказващия орган правилно е
определил размера на санкцията и не подлежи на изменение.
С оглед изхода на спора основателна е претенцията за разноски на АНО, представляван
от юрк. Ж., които се дължат на основание чл.63д, ал.5 от ЗАНН вр. чл.37, ал.1 от ЗПП вр.
3
чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ съобразно потвърждаването на
наказателното постановление в размер на 100 лева, като се отчита фактическата и правна
сложност на делото и жалбоподателя следва да бъде осъден да ги заплати.
Предвид гореизложеното, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 22-0769-003928 от 07.02.2023г.,
издадено от Началник на Група към ОДМВР Бургас, с-р „Пътна Полиция“ Бургас, с което за
нарушение на чл. 21, ал. 2 вр. чл. 21, ал. 1 от ЗДвП на основание чл. 182, ал. 1, т. 6 ЗДвП на
С. Д. Т., ЕГН ********** е наложена глоба в размер на 700 (седемстотин) лева и лишаване
от право да управлява МПС за срок от 3 (три) месеца.
ОСЪЖДА С. Д. Т., ЕГН ********** да заплати в полза на ОД МВР Бургас
юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство в размер на 100 (сто)
лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд-Бургас в 14-
дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
4