№ 337
гр. Велико Търново, 26.10.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд Велико Търново – пети състав, в
съдебно заседание на дванадесети октомври две хиляди двадесет и първа година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ДАНАИЛОВА
при участието на секретаря С.М., изслуша докладваното
от съдия Данаилова адм. д. № 510 по
описа за 2021 година и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано по повод постъпила жалба от „КАРП ИНВЕСТ“ ЕООД, гр. Велико Търново, ул. „Димитър Найденов“ № 127,
вх. Б, ет. 3, ап. 10, чрез управителят М.Д.К.
против Акт за установяване на публично държавно вземане № 01-2600/4262
от 27.07.2021г. на изп. директор на ДФ „Земеделие“, с което е установено
задължение в общ размер на 7009.10лв.
В жалбата се излагат съображения, че АУПДВ е издаден в
нарушение на чл. 57 от АПК като не е спазен 14 дневния срок за издаване на
същия. АУПДВ
намира незаконосъобразен и поради недоказани твърдените за наличие на нарушение
на европейския регламент, което е предпоставка да му бъде наложена санкция и да
следва да връща сумите. Позовава се на уведомително писмо за предоставяне на
информация с вх. № 02-040-2600/2154 от 25.02.2021 година от ОДДФЗ, с което
видно от втора страница на текста на което писмо се различава от това, което ДФ
предоставя, че е входирал, където са описани тези актове, които считат, че са с
невярно съдържание. Видял ги за първи път в следствието, когато го извикали да
бъда разпитан от икономическа полиция. Счита, че няма основание за издаване на
АУПДВ и санкции по европейския регламент, тъй като не е извършил нарушение,
предоставяйки документи с невярно съдържание. Сертификатите, които бил представил,
са на името на „Вегетариана-Елена“ ЕООД. Моли се да се отмени, респ. обяви актът за нищожен на
основание изложените мотиви като се претендират и разноски.
Пълномощникът на ответната страна заявява
становище за неоснователност на жалбата в писмено молба вх. № 4445/11.10.2021г.
Представя административната преписка. Моли за отхвърляне на жалбата. Претендира
разноски.
Съдът, след като обсъди събраните по
делото доказателства във връзка с доводите на страните, приема за установено от
фактическа страна следното:
По повод заявка за плащане по схема за
предлагане на плодове, зеленчуци, мляко и млечни продукти в учебните заведения
на жалбоподателя е издаден Акт за одобрение с изх. № № 01-2600/4058 от
31.08.2020г.
След извършена административна проверка от
отдел „Училищни схеми“ на ДСПМ на подадената от „КАРП
ИНВЕСТ“ ЕООД заявка за плащане 02/04/270720/87835/01 от 08.12.2020г., отчитаща
период на доставки 01.11.2020г. – 30.11.2020г. по схема „Училищен плод“ е
установено, че за доставените 428176кг. конвенционално произведени ябълки от
земеделски стопанин, регистриран по Наредба № 3 от 1999г., 624175кг.
конвенционално произведени мандарини и 47618кг. конвенционално произведени
портокали са представени сертификати за съответствие на качеството №
ВТ-007/479, ВТ-007/526, ВТ-007/511, ВТ-007/480, ВТ-007/512 и ВТ-007/527
издадени на името на „Вегетариана-Елена“ ЕООД от служител на ОДБХ Велико
Търново – инспектор Ренета Графова.
Изпратено е
уведомително писмо за искане на допълнителна информация с № 01-2600/1116 от
17.02.2021г. до „КАРП ИНВЕСТ“ ЕООД, с което е уведомен че представените
сертификати за контрол на съответствието издадени на името „Вегетариана-Елена“
ЕООД не отговорят изискването на чл. 9, ал. 10 от Наредба, а именно да бъдат
придружени със сертификат за качество съгласно Наредба № 16 от 2010г. за
изискванията за качество и контрол на съответствие на пресни зеленчуци.
В отговор с писмо с вх. № 02-040-2600/2154
от 25.02.2021г. са представени сертификати за контрол на съответствието ВТ-007/478, ВТ-481/480, ВТ-007/514 и ВТ-007/533.
На 02.03.2021г.
е изпратено запитване по електронната поща до ОДБХ – Велико Търново с цел
установяване легитимността на представените сертификати.
На 05.03.2021г. е получен отговор от ОДБХ-
Велико Търново, с който се посочва, че сертификатите за контрол ВТ-007/478, ВТ-481/480, ВТ-007/514 и ВТ-007/533 не са автентични и
достоверни. С посочения отговор са представени достоверните сертификати за
съответствие на качеството. След извършване на анализ на фактите и
обстоятелствата се установява наличие на нередност по отношение на допълнително
представените сертификати.
По заявка за плащане №
02/04/2707200/87835/01 от 08.12.2020г. на „КАРП ИНВЕСТ“
ЕООД за извършени доставки по схемата за
предлагане на плодове, зеленчуци на стойност 4888.06лв. и ДДС в размер на
977,61лв.
С писмо изх. № 01-2600/2883 от
18.05.2021г. ДФ „Земеделие“ е открил процедура по издаване на АУПДВ на
основание чл. 241 ал. 1,, във връзка с чл. 26, ал. 1 от АПК.
Въз основа на резултатите от извършената
проверка е издаден оспореният акт на изпълнителния директор на ДФ
"Земеделие", с който е установено публично държавно вземане в общ размер
на 7009.10 лева, ведно с дължимата лихва.
С оглед констатираните нарушения за
неспазване на чл. 9, ал. 10 от наредбата е посочено, че следва да бъдат
възстановени 2992.78лв. и ДДС 598.56лв., или обща сума в размер на
3591.34лв. Освен възстановяването на
неправомерно изплатените суми, следвало да заплати административна санкция,
равна на разликата между първоначално заявената сума и сумата, на която има
право – 3417.76лв. Наложена е административна санкция, съгласно чл. 8 от
Делегиран Регламент (ЕС) 2017/40 на Комисията от 03.11.2016г. за допълнение на
Регламент (ЕС) № 1308/2013 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на
помощта на Съюза за доставка на плодове и зеленчуци и мляко и млечни продукти в
учебните заведения и за изменение на Делегиран Регламент (ЕС) № 907/2014г. на
Комисията за извършени доставки на недопустими по схемата продукти.
С писмо изх. № 01-2600/2883 от
18.05.2021г. на „КАРП ИНВЕСТ“ ЕООД е предоставена възможност да
представи в 14-дневен срок писмени възражения по основателността и размера на
публичното вземане. Писмото е връчено на 01.06.2021г.
С вх. №
01-2600/2883#1 от 04.06.2021г. е постъпило възражение от страна на бенефициера,
с което се настоява образуваното производство по издаване на АУПДВ да бъде
прекратено.
Административният
орган не приема възражението за основателно и издава настоящия АУПДВ. Определен
е размер за възстановяване на публично държавно вземане в размер 6410.54лв.
включващо сумите – санкция от 3417.76лв. и неправомерно платени разходи за
извършени доставки на плодове и зеленчуци в размер на 2992.78лв. Определено е
подлежащо на възстановяване публично държавна вземане в размер на 598.56лв.,
изплатена сума за финансиране на разходи за ДДС по заявки за плащане.
При тези фактически данни съдът намира от
правна страна следното:
Съгласно нормата на чл.
162, ал. 2, т. 8 от ДОПК публични са вземанията за недължимо платени и
надплатени суми, както и за неправомерно получени или неправомерно усвоени
средства по проекти, финансирани от средства на Европейския съюз, включително
свързаното с тях национално съфинансиране, които възникват въз основа на
административен акт, включително финансови корекции, надплатен аванс,
надхвърлени процентни ограничения, превишени позиции по бюджета на проекта,
кръстосано финансиране, както и глобите и другите парични санкции, предвидени в
националното законодателство и в правото на Европейския съюз.
Според чл.
162, ал. 2, т. 9 от ДОПК публични са и вземанията за лихви за вземанията по
ал. 2, т. 1 – т. 8. На основание чл.
27, ал. 5 от ЗПЗП вземанията, които възникват въз основа на административен
договор или административен акт, са публични държавни вземания и се събират по
реда на ДОПК. Установяването на публичните вземания се извършва по реда и от
органа, определен в съответния закон (чл.
166, ал. 1 от ДОПК). По силата на чл.
166, ал. 2 от ДОПК когато в съответния закон не е предвиден ред за
установяване на публичното вземане, то се установява по основание и размер с
акт за публично вземане, който се издава по реда за издаване на административен
акт, предвиден в АПК.
Според нормата на § 1,
т. 13 от ДР на ЗПЗП Разплащателната агенция е специализирана акредитирана
структура за приемане на заявления, проверка на условията и извършване на
плащания от Европейските земеделски фондове и за прилагане на пазарни мерки,
включително интервенция на пазарите на земеделски продукти, по правилата на
законодателството на Европейския съюз. По силата на чл. 11
и чл.
11а от ЗПЗП, Държавен фонд "Земеделие" е акредитиран за
единствена Разплащателна агенция за Република България за прилагане на Общата
селскостопанска политика на Европейския съюз. Съгласно чл.
27, ал. 3 и ал.
5 от ЗПЗП Разплащателната агенция е длъжна да предприеме необходимите
действия за събиране на недължимо платените и надплатени суми по схеми за
плащане и проекти, финансирани от европейските фондове и държавния бюджет,
както глобите и другите парични санкции, предвидени в законодателството на ЕС,
като вземанията, които възникват въз основа на административен договор или
административен акт, са публични държавни вземания и се събират по реда на
ДОПК.
В приложената от административния орган
разпоредба на чл. 19, ал. 3, т. 2 и т. 4 от Наредба за условията и реда за прилагане на схеми за предоставяне на плодове и
зеленчуци и на мляко и млечни продукти в учебните заведения – Схема
"Училищен плод" и Схема "Училищно мляко" е предвидена
възможност Държавен
фонд "Земеделие" отказва изплащането на част или на цялата финансова
помощ по заявката за плащане, когато:
е
установено неспазване на изисквания на чл. 9,
10,
11
или 11а;
ползвателят на помощта е представил документ с невярно съдържание, неистински
и/или подправен документ, включително документи, представени при или по повод
на кандидатстването му за одобрение по схемите;
Съгласно разпоредбата на чл.
20а, ал. 5 от ЗПЗП, изпълнителният директор на ДФ "Земеделие",
който е и изпълнителен директор на Разплащателната агенция, издава актове за
установяване на публични държавни вземания по реда на ДОПК и решения за
налагане на финансови корекции по реда на глава
пета, раздел III от ЗУСЕСИФ. Следователно оспореният акт е издаден от
компетентен орган-изпълнителен директор на ДФ "Земеделие", избран с
решение на управителния съвет на Фонда по протокол № 178 от 10.06.2021 г. (л. 29-31).
Оспореният акт за установяване на публично
държавно вземане е издаден в изискуемата писмена форма, но при допуснато
съществено нарушение на административнопроизводствените правила.
Процедурата по разглеждане на заявки за плащане е регламентирана в раздел
III на Наредбата. Подадената заявка за плащане по образец от одобрен изпълнител
по схемата „Училищен плод", следва да отговаря на изискванията, посочени в
чл. 18, ал. 1, 2 и 3 от Наредбата. При извършената проверка на така представената
заявка за плащане административният орган е установил непълноти на
представените документи и данни, за което е уведомил заявителя с писмо,
изпратено по пощата с обратна разписка, и му е предоставил 10-дневен срок за
отстраняване на констатираните нередовности, като в срока заявителят е
предоставил обяснение и е предоставил коригирани документи /чл. 18, ал. 6 от
Наредбата/.
С изменението на ЗПЗП, в
сила от 28.06.2019 г., са приети ал. 6 и ал. 7 на чл. 27, според които
дължимостта на подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ поради
нарушение от страна на ползвателите на помощ и бенефициентите по мерките и
подмерките от програмите за развитие на селските райони, представляващо
основание за налагане на финансова корекция по чл.
70, ал. 1, т. 1-9
от Закона за управление на средствата от Европейските структурни и
инвестиционни фондове (ЗУСЕСИФ), се установява с издаването на решение за
налагане на финансова корекция по реда на чл. 73
от същия закон. Дължимостта на подлежаща на възстановяване безвъзмездна
финансова помощ поради неспазване на критерии за допустимост, ангажимент или
друго задължение от страна на ползвателите на помощ и бенефициентите по мерките
и подмерките от програмите за развитие на селските райони, извън основанията ал. 6 от
ЗПЗП, се установява с издаването на акт за установяване на публично
държавно вземане по реда на Данъчно-осигурителния
процесуален кодекс. Изрично са разграничени двете хипотези на установяване
на подлежаща на възстановяване финансова помощ - при наличие на основания за
налагане на финансова корекция по чл.
70, ал. 1, т. 1-9
от ЗУСЕСИФ се провежда производство по чл. 73
от ЗУСЕСИФ и се издава решение за налагане на финансова корекция, а в
останалите случаи - се провежда производство по ДОПК и се издава акт за
установяване на публично държавно вземане. В конкретния случай посочените
разпоредби са приложими, доколкото производството е започнало след влизането им
в сила - с изпращане до жалбоподателя на уведомителното писмо по чл. 26 от АПК.
Съгласно чл. 8 от ДЕЛЕГИРАН РЕГЛАМЕНТ (ЕС) 2017/40 НА КОМИСИЯТА от 3
ноември 2016 година за допълнение на Регламент (ЕС) № 1308/2013 на Европейския
парламент и на Съвета по отношение на помощта от Съюза за доставка на плодове и
зеленчуци, банани и мляко в учебните заведения и за изменение на Делегиран
регламент (ЕС) № 907/2014 на Комисията (консолидирана версия) в случаите на неспазване на задълженията,
предвидени в рамките на схемата за училищата, с изключение на случаите,
посочени в член
64, параграф 2, букви а)—г) от Регламент (ЕС) № 1306/2013, освен
възстановяването на неправомерно изплатените суми, заявителят заплаща
административна санкция, равна на разликата между първоначално заявената сума и
сумата, на която заявителят има право.
Съгласно чл. 166, ал. 1 ДОПК установяването на публични вземания се
извършва по реда и от органа, определен в съответния закон. В конкретния случай
съответният закон - чл. 27, ал. 6 и ал. 7 и чл. 20а, ал. 5 и ал. 6 от Закона за
подпомагане на земеделските производители (ред. от ДВ бр. 51/2019 г., в сила от
28.06.2019 г.) - съдържа уредба на реда и органа, който установява дължимостта
на подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ поради нарушение от
страна на ползвателите на помощ и бенефициентите по мерките и подмерките от
програмите за развитие на селските райони. Тази уредба е действаща към момента
на издаване на оспорения акт на 27.07.2021 г.
Съгласно чл. 27, ал. 6 ЗПЗП, дължимостта на подлежаща на възстановяване
безвъзмездна финансова помощ поради нарушение от страна на ползвателите на
помощ и бенефициентите по мерките и подмерките от програмите за развитие на
селските райони, което представлява основание за налагане на финансова корекция
по чл. 70, ал. 1, т. 1-9 от Закона за управление на средствата от Европейските
структурни и инвестиционни фондове (ЗУСЕСИФ), се установява с издаването на
решение за налагане на финансова корекция по реда на чл. 73 от същия закон.
На основание чл. 27, ал. 7 ЗПЗП дължимостта на подлежаща на
възстановяване безвъзмездна финансова помощ поради неспазване на критерии за
допустимост, ангажимент или друго задължение от страна на ползвателите на помощ
и бенефициентите по мерките и подмерките от програмите за развитие на селските
райони, извън основанията по ал. 6, се установява с издаването на акт за
установяване на публично държавно вземане по реда на ДОПК, който в чл. 166, ал.
2 ДОПК препраща към реда по АПК. Съгласно чл.20а, ал. 5 от ЗПЗП (в сила от
28.06.2019 г.) компетентността за издаване на административния акт и в двата
случая, е на изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“.
От цитираните разпоредби следва, че след изменението на ЗПЗП, ДВ, бр. 51/2019,
в сила от 28.06.2019 г., законът изрично разграничава случаите, в които
публичните вземания по мерките и подмерките от програмите за развитие на
селските райони се установяват с решение за финансова корекция и с акт на
установяване на публично държавно вземане. По силата на чл. 27, ал. 7 ЗПЗП
издаването на АУПДВ е субсидиарно, когато не са налице основанията по чл.70,
ал. 1, т. 1-9 от ЗУСЕСИФ за налагане на финансова корекция. При действието на
тези норми, допуснатото от административния орган нарушение на вида на акта и
процедурата по неговото издаване, представлява съществено нарушение на
изискванията за форма на акта и административнопроизводствените правила, тъй
като засяга материалноправните основания за определяне дължимостта на
подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ и разграничението
им, предвидено в чл. 27, ал. 6 и ал. 7 от ЗПЗП.
В конкретния случай оспореният АУПДВ е издаден на 27.07.2021 г. и
административното производство е проведено при действието на чл. 27, ал. 6 и
ал. 7 ЗПЗП.
От изложеното се налага извод, че допуснатото от административния орган
нарушение на вида на акта и реда за неговото издаване, е съществено, тъй като
засяга материалноправните основания за установяване дължимостта на подлежащата
на възстановяване безвъзмездна финансова помощ и разграничението им, предвидено
в чл. 27, ал. 6 и ал. 7 ЗПЗП. Съгласно чл. 33, § 2 от Регламент (ЕО) №
1290/2005 на Съвета от 21 юни 2005 година относно финансирането на Общата
селскостопанска политика, приложим на основание чл. 72, § 2 от Регламент (ЕО) №
1698/2005 г. на Съвета от 20 септември 2005 година относно подпомагане на
развитието на селските райони от ЕЗФРСР, в случаи като процесния, когато
средствата са вече изплатени на бенефициера, те се връщат от акредитираната
разплащателна агенция по реда на нейната собствена процедура за връщане на
средства. Поради това законосъобразното провеждане на предвидената процедура по
издаване на административните актове за установяване на задължения за подлежаща
на възстановяване безвъзмездна финансова помощ по мерките и подмерките от
програмите за развитие на селските райони, е от съществено значение за
изпълнение на задължението на ДФ Земеделие – Разплащателна агенция по чл. 27,
ал. 3 ЗПЗП да предприема необходимите действия за събирането на недължимо
платените и надплатените суми по схеми за плащане и проекти, финансирани от
европейските фондове и държавния бюджет, както и глобите и другите парични
санкции, предвидени в законодателството на Европейския съюз.
В съответствие с доказателствата по делото фактическото основание за
издаване на оспорения АУПДВ е
установено
неспазване на изисквания на чл. 9,
10,
11
или 11а. В мотивите на административния акт изрично е посочено, че установеното
нарушение представлява нередност по отношение на допълнително представените
сертификати. Като правно основание е посочено и основанието по т. 4 от чл. 19
на Наредбата в случаите, когато ползвателят на помощта е представил
документ с невярно съдържание, неистински и/или подправен документ, включително
документи, представени при или по повод на кандидатстването му за одобрение по
схемите. От описаното във фактическата част на акта обаче не става ясно за
каква хипотеза се касае. Дали ползвателят на помощта е представил документ с
невярно съдържание? Дали е неистински и/или подправен документ, включително
документи, представени при или по повод на кандидатстването му за одобрение по
схемите.
В случая административният орган е следвало да изложи допълнителни
мотиви защо приема, че наличието на нередност по отношение на установеното
неспазване на изисквания на чл. 9,
10,
11
или 11а и допълнително
представените сертификати е извън основанията за налагане на финансова корекция
по чл. 70, ал.1, т.7 от ЗУСЕСИФ във връзка с чл. 27, ал. 6 ЗПЗП. В оспорения
АУПДВ липсват такива съображения.
В действителност „КАРП ИНВЕСТ“ ЕООД е изпълнило ангажимента си по схемата като е доставило
пресни плодове и зеленчуци, включени в списъка по приложение
№ 1а от Наредбата. От страна на ползвателя по схемата не са предявени
претенции за неизпълнение в срок или относно качеството или количеството на
плодовете/зеленчуците, предоставени на децата от снабдителя. Представените
сертификат за произход указват за произхода на поне 1/3 от продуктите от
български земеделски стопанин, регистриран по реда на Наредба № 3 от 1999 г.
още повече при липсата на надлежно установено нарушение по чл.
9, ал. 1 от Наредбата. От представеното от жалбоподателя уведомително писмо
в оригинал с вх. № 02-040-2600/2154 от 25.02.2021г. не се установява да са
представени сертификати с посочен за търговец „КАРП
ИНВЕСТ“ ЕООД.
Разпоредба на чл. 9, ал. 10 от Наредбата изисква предоставяните по
схемата конвенционално произведени плодове и зеленчуци следва да бъдат
придружени със сертификат за съответствие на качеството съгласно Наредба №16,
издаден на името на земеделския стопанин, произвел плодовете и зеленчуците, или
на името на доставчика. От своя страна разпоредбата на чл. 9, ал. 1, изр. второ
от Наредбата/ред. ДВ бр. 55/2020г./ изисква най-малко 1/2 от доставяните
плодове и зеленчуци трябва да са произведени от земеделски стопани,
регистрирани по Наредба №3/1999г. Въведените с тези разпоредби изисквания към
доставяните стоки следва да са налице комулативно, но Наредбата допуска
изпълнителят да достави и стоки, които не са произведени от регистрирани по
реда на Наредба №3/1999г. земеделски стопани, стига те да не надвишават
количеството, посочено в ал. 1 на чл. 9 от Наредбата. След като е прието за
установено, че количества от хранителните продукти, за които е отказано плащане
по заявката, не са закупени от регистрирани земеделски стопани, следвало е да
се отграничи тяхното количество спрямо общо доставените количества, за да се
прецени изпълнението на нормативно въведените изисквания. Такава съпоставка не
е извършвана с оспорвания административен акт, поради което направените изводи
от фактическа страна се явяват необосновани.
По отношение неизпълнение на изискванията по чл. 9, ал. 10 от Наредбата
(посочен многократно в акта), следва да се отбележи, че видно от текста на
самата разпоредба, сертификатът следва да е издаден на земеделски производител,
или на лицето, което е одобрено за изпълнител по схема „Училищен плод" за
доставяне на пресни плодове и зеленчуци. Трети лица, вкл. преки и предходни
доставчици на изпълнителя по схемата, не се обхващат от нормативната
разпоредба. Под понятието „доставчик“ се има предвид точно изпълнителят по
дадената схема, което произтича и от разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от Наредбата,
която визира лицата, подписващи протокола, регламентиран с нея. Те са две –
земеделския производител и доставчика/изпълнител по схемата. В случая обаче,
настоящият състав счита, че изводите на административния орган относно приетата
фактическа обстановка не почиват на правилен анализ на събраните в хода на
административното производство доказателства. Липса преценка досежно частта от
доставките, които следва да са произведени от земеделски стопани, регистрирани
по реда на Наредба №3/29.01.1999г. за създаване и поддържане на регистър на
земеделските стопани, издадена от МЗГАР.
Не са издирани и приложени
правилно съответните правни норми, в чиито хипотези попадат приетите за
установени факти. След като е прието неизпълнение на изискванията по чл. 9, ал.
10 от Наредбата, то това обстоятелство следва да се подведе под фактическия
състав на чл. 19, ал. 3, т. 2 от Наредбата. Съгласно последната разпоредба
Държавен фонд "Земеделие" е следвало да откаже изплащането на част
или на цялата финансова помощ по заявката за плащане, когато установено
неспазване на изисквания на чл. 9,
10,
11
или 11а.
Съгласно общото
правило за разпределяне на доказателствената тежест в процеса, като съгласно
чл. 170, ал. 1 от АПК административният орган и лицата, за които
оспореният административен акт е благоприятен, трябва да установят
съществуването на фактическите основания, посочени в него, и изпълнението на
законовите изисквания при издаването му. След като не е изяснена фактическата
обстановка напълно, а направените изводи от фактическа страна не се подкрепят
от събраните в хода на производството доказателства, съдът приема обжалваният
акт за издаден при съществени процесуални нарушения, допуснати в хода на
административното производство при преценка на визираните в хода на
производството обстоятелства.
По изложените съображения, следва да се приеме, че оспореният АУПДВ е
незаконосъобразен на основанията по чл. 146, т. 2, 3 и 4 от АПК. Следва да се отмени оспореният индивидуален
административен акт.
С оглед формирания извод за основателност
на жалбата и своевременно направеното искане, на основание чл.
143, ал. 1 от АПК следва се присъдят на жалбоподателя разноски по делото за
заплатена държавна такса в размер на 50 лева.
Воден от горните мотиви и на основание чл.
177, ал. 2 и чл. 143, ал. 1 от АПК, Административен съд Велико Търново,
пети състав
Р Е Ш
И:
ОТМЕНЯ по жалба на „КАРП ИНВЕСТ“ ЕООД, гр. Велико Търново, ул. „Димитър Найденов“ № 127,
вх. Б, ет. 3, ап. 10, чрез управителят М.Д.К.
Акт за установяване на публично държавно вземане № 01-2600/4262 от
27.07.2021г. на изп. директор на ДФ „Земеделие“, с което е установено задължение
в общ размер на 7009.10лв.
ОСЪЖДА Държавен фонд "Земеделие" да заплати на „КАРП ИНВЕСТ“ ЕООД, ЕИК: *********, гр. Велико Търново, ул. „Димитър
Найденов“ № 127, вх. Б, ет. 3, ап. 10 сумата от 50 (петдесет) лева,
представляваща разноски по делото.
Решението подлежи на касационно обжалване
пред Върховен административен съд, в четиринадесет дневен срок от съобщаването
му на страните по реда на чл.
138, ал. 1 от АПК.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: