за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл.200 във вр. с чл.201,ал.2 от КТ В исковата молба си ищците Валентина Трифонова Сариева, Юлия Райчева Чаушева ,двете от с. Жълтуша, К-а обл., Юлия Райчева Сариева от с. Еньовче, К-а обл и Росица Райчева Сариева от д. Жълтуша , К-а обл. твърдят , че наследодателят им Райчо Стоев Сариев б.ж. на с. Жълтуша, К- а обл. на 16.11.2005 г. като подземен бомбаджия, по време на нощна смяна в рудник “Еньовче” в галерия хоризонт 500, при доставка на взривни материали по работните места претърпял трудова злополука и починал, Получил травматично увреждане в резултат на самовзривили се електродетонатори . Като подземен работник имал 27 трудов стаж , никога не бил наказван и след пенсионирането му пак продължил да работи, тъй като бил ценен от работодателя му . Получавал трудово възнаграждение и бракът му със съпругата продължил 24 години. В семейството имало обич и уважение , а след смъртта му настъпил тежък емоционален стрес . Молят съдът да постанови решение ,с което ответника да бъде осъден да им заплати обезщетение за неимуществени вреди в размер на 60 000 лв. за съпругата и за децата от по 40 000 лв., или общо 180 000 лв., ведно със законната лихва от 16.11.2005 г. до окончателното изплащане на сумата с разноски по делото . Ответното дружество “Горубсо – Кърджали “ АД г. Кърджали оспорва иска по основание и размер . Моли съдът да отхвърли предявеният иск . Окръжния съд , след преценка на доказателствата,приема за установено следното: Ищците са наследници на Райчо Стоев Сариев , б.ж. на с. Жълтуша, К-а обл., починал на 16.11.2005 г. Първата от ищците Валентина Трифонова Сариева е съпруга , а останалите са деца от бракът му със Сариева. По делото не се спори , че ищцата Юлия Чаушева е омъжена от шест години и живее при съпругът си в неговия дом , Лидия Сариева не е омъжена , но живее от две години на съпружески начала с приятел в неговия дом , Росица Сариева също не е омъжена, но от два месеца живее на съпружески начала с приятел в неговия дом. Твърдят , че са получили застрахователно обезщетение в размер на 3600 лв. от ЗК “Орел Живот ” АД г. София . От акт за смърт № 3/ 17.11.2005 г. се установява, че на 16.11.2005 г. в рудник “Еньовче” е починал Райчо Стоев Сариев от Остра кръвозагуба в белите дробове в резултат на увреждане от взрив. На основание заповед № 645/ 16.11.2005 г. на Директора на РУ”СО”-Кърджали е извършено разследване на злополуката , станала на 16.11.2005 г. с наследодателя на ищците , за което е съставен протокол от комисия , подписан от член на комисията св. Кехайов с особено мнение. Разследване на злополуката е извършено и от комисия при ответната страна , за което също е съставен протокол , приложен към делото на л.36 и 37. Двете комисии са констатирали , че при движение в галерията на рудник “Еньовче” наследодателя на ищците вдигнал дясната си ръка , в която носил електродетонатори , при което е допрял тролейния проводник с напрежение 250V.Единия от детонаторите се е инициирал , активирали се и останалите детонатори, получил се е взрив , което е довело до поражения на главата , дясната ръка и стомаха на пострадалия . Двете комисии са приели , че пострадалия е допуснал нарушение на чл. 74 и чл. 59,ал.1 от ПБТВР. Въз основа на разследването и писмените обяснения на св. Хаджихалил, Зинел, Христов, Михайлов , Младенов Али и Хаджиев, схема на мястото на злополуката , свидетелство за взривни работи на името на наследодателя на ищците , трудов договор, длъжностна характеристика , протокол за извършена проверка от 16.11.2005 г. на Дирекция “Областна инспекция по труда “-Кърджали и ксерокопие от книгата за ежесменен и периодичен инструктаж на служителите в рудник “Еньовче” , включително и на пострадалия , с разпореждане № 93/ 30.12.2005 г. на РУ”СО” г. Кърджали е прието , че декларираната от осигурителя- “Горубсо- Кърджали” АД г. К-ли злополука с наследодателя на ищците е трудова по смисъла на чл.55, ал.1 от КСО .Прието е , че увреждането е травматично , станало е по повод и във връзка с извършваната работа . Към момента на настъпване на трудовата злополука наследодателя на ищците е пенсионер и е получавал пенсия в размер на 256.89 лв. и в същото време е получавал трудово възнаграждение по трудов договор на длъжността “бомбаджия” при ответника. По делото не се спори, че наследодателя на ищците е бил застрахован при ЗК “Орел живот” АД г. София и наследниците на пострадалия Райчев са получили застрахователно обезщетение в размер на 3600 лв. за настъпило застрахователно събитие – смърт на наследодателят им . В тази връзка е представено удостоверение изх.№ 187/ 19.05.2006 г. на ЗК “Орел живот” АД г. София . От инспекционен протокол № 1438/ 19.09.2005 и сертификат за качество от 04.10.2005 г., в превод от английски на български език от лицензиран преводач се установява, че електрически детонатори DEP-S – AI са в съответствие с Одобрение № К47/003 от 19.06.1999 г. от МТСГ, Главна дирекция по труда- София след направени лабораторни изследвания по протокол № 57/ 05.07.1999 г. на Лабораторията за изследвания “Инпроект “ЕАД в с. Драгичево и запалките в подпечатани опаковки трябва да се използват в рамките на 24 месеца от датата на производство , която е септември 2005 г. Със заключителÝо постановление от 02.12.2005 г. дознател при РПУ-Ардино е прието , че деянието по дознание № 148 от 16.11.2005 г. на РПУ-Ардино не съставлява престъпление и е изпратено на РП-Ардно с мнение за прекратяване . С постановление от 27.12.2005 г. на РП- Ардино наказателното производство водено срещу неизвестен извършител за престъпление по чл. 338, ал.2 във вр. с ал.1 от НК , извършено на 16.11.2005 г. , в резултат на което е настъпила смъртта на наследодателя на ищците , по посоченото дознание, е прекратено. Към дознанието е приложена съдебномедицинска експертиза , заключението по която е в смисъл , че смъртта на наследодателя на ищците се дължи на тежка травма на гръдния кош и корема, с масивен кръвоизлив в двата бели дроба , кръвоизливи в сърдечния мускул , масивно разкъсване на черния дроб и кръвоизливи в гръдната и коремната кухина , довели до спиране на дишането и сърдечната дейност . Травматичните увреждания са получени при действието на взрив при много близко разстояние на взрива, до тялото на пострадалия , при което действат всички повреждащи фактори на взрива – вълната на детонацията и продуктите на взрива на взривното вещество , ударната вълна , отломки от обвивката на снаряда . От установените в областта на гръдната стена метални части от капсул-детонатори , уврежданията са получени при взрив именно на капсул-детонатори . За установяване на фактическата обстановка по наказателното производство са разпитани свидетели , които бяха разпитани и от настоящата инстанция . По делото са назначени съдебни експертизи , като от тази по хигиена на труда се установява, че условията на труд при ответника създават условия за психофизиологично претоварване , които биха могли да окажат въздействие върху бързината на рефлекторните реакции . Наличието на допълнителен трудов ангажимент оказва влияние от психологическа гледна точка върху изпълнявания от пострадалия труд , то би могло да допринесе до засилване на общата умора , конкретните стойности на които не могат да бъдат посочени по обективни причини . От съдебно-техническата експертиза се установява, че закъсените краища на един детонатор във връзката са се развързали /или прекъснати/ по време на пренасянето и той се е взривил най-вероятно чрез електрически импулс . Взривяването му е довело до взривяването на всички детонатори във връзката по детонация . Съгласно Правилата за безопасност ел. детонаторите се пренасят със занулени/закъсени/ краища, които трябва да бъдат завити минимум два пъти, и не е възможно технически изправни детонатори със занулени краища при допир на тролеен проводник или при престъргване по меден тролеен , както и при стоманен проводник, да се взривят. При взривяване на ел. детонатори, държани в дясната ръка, същата може да бъде разкъсана или откъсната в зависимост от техния брой. Пораженията в областта на дясната половина на гръдния кош и коремната кухина показват , че взрива е протекъл на тази височина. Опърлените части на лицето са в резултат на пламъка на взрива и показват , че взрива не е бил в непосредствена близост до главата, а под нея , в противен случай пораженията биха били значително по-сериозни . В съдебно заседание допълва заключението си като заявява, че този модел ел. детонатори, които са използвани от пострадалия , са от стоманена нишка и за да се взриви трябва по него да протече ел. ток , от удар и от възпламеняване от огън . В случая взрива е от протичане на ел. ток . Експертизата по охрана на труда установява, че злополуката е резултат на причинно свързани неизпълнения на определени условия за безопасното пренасяне на взривни материали в това число е средства за взривяване до работните места. Експертизата възпроизвежда установеното при проверката от органите , извършили проверка на причините и условията при които е настъпила трудовата злополука с наследодателя на ищците , с оглед на това съдът възприема заключението в частта , с която в.л. установява, че материала ,от които е изработена специалната торба за пренасяне на взривни материали , която не следва да е самоделно изработена, е от “резонова тръба” , а не от брезентова тъкан, която е с изолационни и предпазни качества . От 16.12.2003 г. работата в рудник “Еньовче” е организирана на три смени , с продължителност седем часа . Задълженията на “взривен магазинер” са да раздава взривни материали , спазвайки установения ред и на лица , притежаващи съответна правоспособност . На 15.11.2005 г., от 8.00 часа до 16.11.2005 г. 8.00 часа длъжността “взривен магазинер” се е изпълнявала от лицето Асен Ст. Николов . В списъка на лични защитни средства , утвърден от м. ноември 2002 г. от ответника за длъжността “бомбаджия” липсва специална торба за пренасяне на взривни материали и такава не е отразена като зачислена на пострадалия . Съдебно-техническата експертиза на в.л. Гръков, която в общи линии повтаря обсъдените по-горе експертизи, установява , че не е налице причинна връзка между поведението на други длъжностни лица и неблагоприятния резултат. Електротехническата експертиза установява, че за преждевременно взривяване на ел. детонатори тип DEP- S- AI , производство на чешката фирма Austan detonator е с толкова малка вероятност , че на практика може да се изключи. Причината за инцидента трябва да се търси в топлинни и механични фактори , условия , различни от описаните в делото, наличие на дефектен , повреден или нестандартен детонатор и такъв от друг тип и производител. Съдът не възприема тази експертиза , тъй като в.л. не е извършило съпоставяне на изискванията за безопасна работа с взривни материали , условията при което е настъпила злополуката и поведението на пострадалия . С оглед на това съдът намира заключението до известна степен абсурдно , че топлинни и механични фактори са причина за настъпване на вредоносния резултат. Разпитаните по делото св. Христов, Хасанов , Хаджихалил, Зинел, Младенов, Али, Хаджиев , Петров Ставрев, Кехайов , Кехайова, Димитрова и Бояджиев установяват, че към 16.11.2005 г. пострадалия Сариев е заемал длъжността “бомбаджия” на основание трудов договор при рудник “Еньовче”, който е в системата на “Горубсо- Кърджали” АД г. Кърджали. На 16.11.2005 г. пострадалия Сариев встъпил на работа нощна смяна от 1.30 ч. до 8.30 часа. , като преди започване на работния процес работниците от нощната смяна , включително и пострадалия били инструктирани от св. Хаджиев , като за това положили подпис в дневника за инструктаж .В задълженията на пострадалия Сариев било да получи от взривния магазинер с Нареждане № 8 взривни материали , последния да го придружи до шахтите ,като взривните материали се поставят в специална раница и се пускат на хоризонта . Там пострадалия ги поставя в взривен сандък , разпределя ги по работни места и ги носи в раница към седемте работни места. С Нареждане № 8 на пострадалия било наредено да получи взривни материали – ел. детонатори и да ги разнесе към шахтите . Взривяването следвало да се извърши при свършване на смяната около 7.30 часа . Около 4.30 часа сутринта на 16.11.2005 г. след като пострадалия Сариев раздал взривни материали на три работни места , на 13-и маказ, на хоризонт 500 след пускането на ел. ток в тролейния проводник , който бил на около 1.80 м от земята, свидетелите чули гърмеж на два пъти, без взрив , което било необичайно, появил се пушек, и се чуло пъшкане на човек . Тогава св. Зинел и Младенов , които били на-близо до пострадалия , отишли към мястото на инцидента и го видели встрани от канавката, на два-три метра от взривния сандък , по гръб , във водата. Видели , че едната му ръка е откъсната и е на 10.15 метра от мястото , имал рана на корема , целият бил облян в кръв . На въпроса , какво се е случила , пострадалия отговорил “опрях проводника” . Около пострадалия имало две връзки взривени капсули и ел. детонатори , лампата , каската и торбата с ел. детонатори били изхвърлени настрани. На път за болницата пострадалия починал. Района на злополуката бил отцепен и веднага бил посетен от органите на реда, следствие и Инспекция по труда. При тези данни следва да се приеме, че отговорността по чл.200 от КТ е обусловена от следните предпоставки : наличие на трудово правоотношение между от наследодателя на ищците и ответника , което се установява от сключения между страните трудов договор ; увреждане на пострадалия и настъпилата смърт от трудова злополука, станала на 16.11.2005 г. в рудник “Еньовче”; наличие на причинна връзка между увреждане на здравето на наследодателя вследствие на трудовата злополука и смъртта му ; и наличие на неимуществени вреди . От доказателствата по делото по безспорен начин се установява, че наследодателя на ищците е работил като “бомбаджия” при ответника . Като такъв притежава свидетелство за взривни материали . На 16.11.2005 г., около 4.30 часа сутринта, на основание Нареждане № 8 пострадалия Сариев е разнасял взривни материали - ел. детонатори тип DEP-S-AI , чешко производство, в срока за работа с тях, в рудник “Еньовче” , в раница , изработена от “резинова тръба” , по съответните работни места . След като разнесъл ел. детонатори на три работни места наследодателя преминал в 13-и маказ , хоризонт 500, като държал в дясната си ръка връзка ел. детонатори и при опиране с тази ръка намиращия се над главата му, на около 15 см, тролеен проводник с ел. напрежение от 250W ,се е получил взрив , който причинил уврежданията по тялото – тежка травма на гръдния кош и корема, с масивен кръвоизлив в двата бели дроба, кръвоизливи в сърдечния мускул , масивно разкъсване на черния дроб и кръвоизливи в гръдната и коремната кухина , довели до спиране на дишането и сърдечната дейност . Травматичните увреждания са получени при действието на взрив при много близко разстояние на взрива, до тялото на пострадалия , при което действат всички повреждащи фактори на взрива – вълната на детонацията и продуктите на взрива на взривното вещество , ударната вълна , отломки от обвивката на снаряда . От установените в областта на гръдната стена метални части от капсул-детонатори медицинската експертиза счита, че уврежданията са получени при взрив именно на капсул-детонатори. От изслушаната от съда експертиза на в.л. минен инженер, проектант по взривни работи, се установява , че един от детонаторите е бил с развързани краища и е бил в контакт с тролейния проводник с високо ел. напрежение в резултат на което е настъпила смъртта на наследодателя на ищците. Тази теза на експертизата се възприема от съда и е в съответствие с установеното при проверката от органите на РУ”СО”-Кърджали , органите на Инспекцията по труда – Кърджали и самият работодател непосредствено след злополуката. Съдът не обсъжда налице ли са виновни действия на длъжностни лица при ответното дружество , както и причинна връзка между поведението им и настъпилия резултат, тъй като те в случая не са елемент от отговорността на пострадалия . С оглед на изложеното съдът намира, че в случая са налице основанията на чл.201,ал.2 от КТ за намаляване отговорността на работодателя , тъй като трудовата злополука с наследодателя на ищците е резултат на действията му като “бомбаджия” в нарушение на правилата за безопасност на труда при пренасяне на взривни материали – ел. детонатори в ръка , вместо в специална торба за такава цел , съобразно чл.59, ал. 1 от Правилника за безопасността на труда при взривни работи. Установява се по делото , че преди започване на работа с наследодателя на ищците е бил проведен редовен инструктаж за работа с пренасяне на взривни материали . С оглед на това съдът намира, че при работа с високорискови за здравето на човека материали, както в настоящия случай , и най-небрежния човек би взел мерки за спазване правилата за пренасяне на взривни материали и не би опрял електрически проводник с ръка, в която държи ел. детонатори , при което съдът намира , че е проявена груба небрежност от страна на наследодателя на ищците. Или грубата небрежност е субективно отношение на пострадалия към неговите действия , допринасящи за настъпването на вредоносния резултат т.е. макар и да е знаел , че с тези си действия би допринесъл за тежкия резултат , той се е надявал да ги предотврати. Или от изложеното следва да се приеме, че искът е частично основателен. С оглед разпоредбата на чл.52 от ЗЗД съдът намира, че от загубата на наследодателя на ищците , който към момента на трудовата злополука е бил на 48 години , търпят неимуществени вреди , които следва да бъдат възмездени. На тази възраст съпругът и бащата на ищците е бил опора за тях , със загубата му са лишени от емоционалната връзка с него, децата са лишени от неговата нравствена и икономическа подкрепа. По делото се установи , че след трудовата злополука ищците са получили от застрахователя обезщетение в размер на 3600 лв. или от по 900 лв. При определяне на обезщетението за вредите от злополуката , които са в по-голям размер от определените от застрахователя, съдът следва да се съобрази с изплатеното обезщетение. Като има предвид виновното поведение на наследодателя на ищците , което съдът определя на 10 000 лв. , то размера на обезщетението за неимуществени вреди за съпругата следва да бъде 25 000 лв. , а за децата от по 30 000 лв. , или общо 115 000 лв., която сума се дължи от ответника ведно със законната лихва от деня на увреждането 16.11.2005 г. до окончателното и изплащане. При определянето размера на обезщетението за децата на наследодателя съдът съобрази възрастта на децата, които са съответно на 18,22 и 24 години и в тази възраст имат най-голяма потребност от моралната подкрепа и грижи на бащата В тежест на ответника следва да останат направените по делото разноски в размер на 5609 лв./ д.т. 4600 лв. и хонорар за вл. 1009 лв./ , които следва да се внесат по сметка на КОС , а 2000 лв. в полза на ищците . В останалата част за разликата до 180 000 лв. искът следва да бъде отхвърлен. Водим от изложеното и на основание чл.201,ал.2 от КТ във вр. с чл.51 , ал.2 от ЗЗД съдът Р Е Ш И :
ОСЪЖДА “Горубсо-Кърджали “ АД със седалище и адрес на управление г. Кърджали , ул. “Републиканска” № 83 да заплати на Валентина Трифонова Сариева от с. Жълтуша , К-а обл.с ЕГН ********** , Юлия Райчева Чаушева от с. ┼ньовче, К- а обл. с ЕГН *********, Лилия Райчева Сариева от с. Жълтуша, К-а обл.с ЕГН ********** и Росица Райчева Сариева от с.с.с ЕГН ********** обезщетение за неимуществени вреди от трудова злополука в рудник “Еньовче” с наследодателят им Райчо Стоев Сариев с ЕГН **********, починал на 16.11.2005 г., както следва : на Валентина Трифонова Сариева в размер на 25 000 лв. , на Юлия Райчева Сариева , Лилия Райчева Сариева и Росица Райчева Сариева на по 30 000 лв. , ведно със законната лихва, считано от деня на увреждането 16.11.2005 г. до окончателното и изплащане . Осъжда “Горубсо – Кърджали” АД г. Кърджали да заплати по сметка на Кърджалийски окръжен съд разноски по делото в размер на 5609 лв. , от които д.т. 4600 лв. и 1009 лв. възнаграждение за вещи лица. Осъжда “Горубсо – Кърджали “ АД г. Кърджали да заплати на Валентина Трифонова Сариева , Лилия Райчева Сариева , Росица Райчева Сариева , всички от с. Жълтуша, К-а обл. и Юлия Райчева Сариева от с. Еньовче, К-а обл. разноски по делото общо в размер 2000 лв. или на по 500 лв. Отхвърля иска за разликата до 180 000 лв. Решението може да се обжалва пред Апелативен съд – Пловдив в 14-дневен срок от съобщението на страните .
Председател:
|