Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

 

Номер   66   Дата 19.02.2020   година

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

           Пловдивски апелативен съд -търговско отделение

  Трети  търговски състав

                                       

                                                       Председател: Красимир  Коларов

                                                               Членове:       Георги  Чамбов

                                                                                            Емил Митев

 

 Секретар:   Златка Стойчева

открито съдебно заседание на  5.02. 2020 г.

разгледа докладваното от Емил Митев

 въззивно търг. дело  номер №   755  / 2019 г. на ПАС

 

       Производството е  въззивно по реда на чл. 258 и сл.  ГПК. 

        Образувано е по въззивна жалба   на  ищцата  Р.  И.  А. с ЕГН: **********, представлявана от   пълномощника си адвокат  А.Г. от САК   против  Решение  № 436  от  30.09.2019 г.,постановено от Старозагорският  окръжен съд по търг.дело № 286/2018 г.

           Предмет на  въззивно  обжалване  е  отхвърлителната част на решението, с която  искът по  чл.432,ал.1 КЗ е отхвърлен за разликата над 36 000 лева до 80 000 лева, представляваща обезщетение за  причинените  неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания,настъпили  в резултат на причинените й телесни увреждания –фрактурата на лявата подбедрица.

          Във  въззивната жалба   се   поддържа оплакването, че  обжалваното решение е постановено в нарушение на чл.52 ЗЗД като размера на присъденото обезщетение е занижен. Претендира се  съдът  да постанови  въззивно решение по  съществото на спора, по силата на което да се уважат исковете в пълния им предявен размер.

          Въззиваемата страна „Б.“ АД ЕИК ***чрез процесуалния си представител адвокат П.К.П. *** поддържа писмен отговор, съгласно който ваззивната жалба  е  неоснователна.

           Пловдивският  апелативен съд  след преценка на изложените във  въззивната жалба  оплаквания  и доводи, приема за  установено  следното:

         Предявени са обективно съединени искове, от които главният  с правно основание чл.432,ал.1 КЗ и  акцесорен иск по чл.86 ЗЗД.

      В  въззивната жалба   се  поддържа  едно единствено   оплакване- за  неправилно  приложение на чл.52 от ЗЗД при определяне размера на претърпените от  ищцата  неимуществени вреди.   По  делото  е  безспорно установено, че  на  09.03.2018 г.  около  17.00 часа  в град М., на  ул „Ш.„ лек автомобил   модел „Ф.“ с рег.№ ***, управляван от водача В.Т.К.при извършване на маневра движение на заден ход  е ударил  пешеходката Р.И.  А. ***.  Механизма на увреждането, скоростта на движението на автомобила –всички тези  факти са безспорно установени.

         Според заключението на приетата пред първата инстанция съдебно-медицинската експертиза  пострадалата  Р.                                                                                                                                                                                                    А. е претърпяла травма в  областта на лявата подбедрица.     В  резултат на която се е получила видима деформация и слабо  кървете. След направена рентгенография в У.„П.“АД град С.    е установено, че  пострадалата има счупване на лявата  подколенница в   долната  област. Хоспитализирана е в отделението по  ортопедия и  травматология към същата болница и е започнало медикаментозно  лечение.  На  13.03. 2018 г. под  интубационна анестезия е извършено открито наместване  на фрактурата на долната част на  подбедрицата с вътрешна фиксация. На  19.03.2018 г. болната е преместена в отделението  по физикална и рехабилитационна  медицина, като е включена във възстановителна програма.  Изписана е на 26.03.2018 г. след направена оценка на лекарите за подобрена двигателна активност и намаляване  на болковия  синдром.

       Или  болничният  престой на  пострадалата  е продължил за времето от 9.03.2018 до 26.03.2018 г.,след което  рехабилитацията и медикаментозното лечение  е продължил при  домашни  условия.  

         Така  стоят  нещата   чисто  документално ,но тази  документалност не  може  да илюстрира  болките и страданията, които е претърпяла  тази  възрастна жена – на  78 години към момента на   злополуката. От  заключението на вещото лице  доктор М.С.се установява, че най-силни са били болките, които пострадалата А. е изпитвала  за времето от имобилизацията до оперативното лечение/ четири дни/.  Много критични са били и първите  три дни от ранния следоперативен период . Вещото лице  е отчел факта, че по  -бавните регенеративни  процеси, характерни за една жена на 78 години с  оглед на което е посочил, че  възстановителния период за  пострадалата е продължил 8-10 месеца.  Това е  по-дълго от средно-статистическия период на рехабилитация. Под възстановяване  вещото лице  пояснява , че става въпрос за възстановяване до гладко ходене, без куцане, както и възможност пострадалата да извършва ежедневните си физически задължения.  На  последните рентгенографии ,направени в деня на  прегледа при експерта се визуализира напълно  костно срастване .  Клиничния  преглед при  ортопеда е проведен през м.юли 2019 г.,т.е. повече от една година след травматичното увреждане в резултат на  ПТП ,настъпило на 09.03.2018 г.

         По съществено е да се  определят болките и техния интензитет по време на болничния престой,оперативното лечение и следоперативния възстановителен период.Вещото лице д-р С.е пояснил, че  пострадалата е изпитвала силни болки през целия  първи месец, като най-интензивни са били болките през първите 7-седем дни след травмата и особено първите 4 дни от временната иммобилизация до оперативното лечение.

       Непосредствени  възприятия за състоянието на пострадалата има св. И.Д.,която е установила, че през време на престоя в болницата пострадалата е била безпомощна, не е била в състояние да става от леглото,използвала е подлога. След двадесет дневния болничен престой  се е наложило дъщеря й да я вземе в нейната къща, където болната е била на легло в продължение на 5-6 месеца. През това време  не е могла сама да става от леглото и да се обслужва.

        Едва след  шестия  месец е започнала да се раздвижва ,но не сама ,а с проходилка и с помощта на  дъщеря си.

       Това раздвижване и стъпването на  контузения крак е било мъчително болезнено -жената  просто е плачела от болка.

         Св.Д.е установила, че дори след 8 ия месец пострадалата не е могла  да се обгрижва сама ,поради което за нея се е грижела една нейна родственица. Според свидетелката  Р. и до сега продължава да накуцва.

Въззивният съд отчита ,че на ищцата е причинено тежко травматично  увреждане – счупване на лявата подбедрица в долната й  част над глезенната става. Това  е средна телесна повреда. Изпитала е  много силни физически и психически болки и страдания особено през 20 дневния период  в болничното заведение.  През това време и 5до 6 месеца на рехабилитация  при домашни условия не е  била в състояние да става от леглото, поради което е използвана подлога. Само  който е обслужвал  родител или близък човек  в такова състояние знае за какво става въпрос –останалите са просто късметлии.

        Като  отчита всички тези  особености на конкретния случай  въззивния съд приема ,че определеното от първия съд  обезщетение в размер на 36 000 лева е справедливо и адекватно на претърпените от ищцата болки  и страдания. В този смисъл  съдът не е допуснал нарушение на чл.52 ЗЗД и няма основание за определяне на обезщетение за неимуществени вреди в по-голям размер.

         Следва да се потвърди обжалваното решение,като в полза на ЗД„Б.“АД следва да се присъдят съдебни разноски в размер на 2220 лева.

          По  тези  съображения  Пловдивският апелативен съд

 

                             Р     Е     Ш    И : 

 

        ПОТВЪРЖДАВА Решение№ 436/30.09.2019 г.,постановено от  Старозагорския окръжен съд по т.д № 286/2018 г.

       ОСЪЖДА   Р.И.  А. ЕГН:********** *** сумата от 2 220 лева, представляваща адв.възнаграждение.

       Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването му.

 

 

         ПРЕДСЕДАТЕЛ:             ЧЛЕНОВЕ:1.           2.