Р Е Ш Е Н И Е
№ 124
гр.Варна, 03 септември 2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ
АПЕЛАТИВЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание, проведено на 19 юли две
хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНКО ЯНКОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВКА ДЕНЕВА
СВЕТОСЛАВА
КОЛЕВА
при
участието на прокурора Милена Гамозова
и секретаря Соня Дичева, като
разгледа докладваното от съдия Светослава
Колева ВНД № 221 по описа на ВАпС за 2019 год., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл.420, ал. 2, вр. чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК. Образувано е по
искане, подадено от осъдения Й.Г.И., за възобновяване на наказателното
производство по НОХД № 49/2018г. на Районен съд – гр. Каварна и ВНОХД № 44/2019
г. на Окръжен съд Добрич. Искането се позовава на чл. 422, ал. 1, т. 5, вр. чл.348,
ал.1, т.3 от НПК. Излагат се съображения за нарушение на изискването за
справедлив процес по смисъла на чл.6 от ЕКПЧ, тъй като присъдата е била
постановена от незаконен състав поради пристрастие на съдията-докладчик по
делото; твърди се, че за съдия Емилия Панчева от Районен съд Каварна още
към момента разпределянето на НОХД 49/2018г. по описа на РС Каварна е възникнало
задължението да се самоотведе от неговото разглеждане, тъй като били налице основанията
по чл.29, ал.2 от НПК. Твърди се предубеденост на съдия Панчева, тъй като тя
била решила гр.д. № 285/2011г. по описа на PC Каварна, страни по което били същите като тези и по НОХД № 49/2018г. отново по описа на РС Каварна, чието
възобновяване се иска. Според оплакването, всички действия, факти и
обстоятелства, въз основа на които съдия Панчева е формирала вътрешното си
убеждение, за да постанови осъдителната присъда № 10 от 22.11.2018г. по НОХД № 49/2018 г. на РС
Каварна, са били вече обследвани от нея 7 години по-рано по гр.д.№ 285/2011г. PC Каварна. Искането, което се прави, е за отмяна на присъда
№10 от 22.11.2018г., постановена по НОХД 49/2018г по
описа на Районен съд Каварна, отмяна на решение № 24 на
Добрички окръжен съд по ВНОХД №44/2019 и за връщане на делото за ново разглеждане от
друг състав на първоинстанционния съд.
В
съдебно заседание пред касационната инстанция осъденият Й.И. лично поддържа
искането си и моли то да бъде уважено на изложените в него основания.
Прокурорът
от ВАпП изразява мотивирано становище за неоснователност на искането за
възобновяване и счита, че същото следва да бъде оставено без уважение.
В
последната си дума осъденият Й.И. моли за възобновяване на делото.
Варненският
апелативен съд, като провери данните по делото, съобрази становищата и доводите
на страните и в пределите на правомощията си, намери следното:
Искането
за възобновяване е процесуално допустимо. Негов предмет е акт от кръга на
визираните в чл. 419 от НПК и съдържа доводи в подкрепа на заявеното основание
по чл. 422, ал. 1, т. 5, вр. чл. 348, ал. 1, т.3 от НПК. Същото е направено в
срока по чл. 421, ал. 3 от НПК. Разгледано по съществото си, в контекста на
очертаната в него аргументация, искането е неоснователно.
С
присъда № 10 от 22.11.2018г. по НОХД № 49/2018 г. на РС Каварна, осъденото лице
Й.И., ЕГН ********** е бил признат за виновен за осъществено престъпление по чл.217
ал.4, вр. ал.2, вр. чл.26 ал.1 от НК, тъй като за периода 26.02.2007 год. – 28.06.2007 год. в гр.Каварна, в
нотариална кантора на нотариус Й. Павлов, вписан под № 035 в регистъра на
нотариалната камара, при условията на продължавано престъпление, като
пълномощник на търговско дружество „Чех Инвест България” ЕООД гр.Бургас, по
силата на пълномощно № 2676 от 19.12.2006 год., с което са му били предоставени
конкретни правомощия спрямо условно определено имущество на праводателя с оглед
закупуването на недвижими имоти, съзнателно действал против законните интереси
на представлявания, като злоупотребил с гласуваното му доверие сключвайки
четиринадесет сделки, като купувач на недвижими имоти за дружеството, както
следва:
-
с НА № 47/2007 г., закупил земеделска
земя от 69.998 дка. на стойност 205 590
лева, при реално получена от продавача пазарна цена 140 000 лв.;
-
с НА № 59/2007 г. закупил земеделска
земя от 9.590 дка. на стойност 37 554
лева, при реално получена от продавача цена 19 180 лв.;
-
с НА № 60/2007 г. закупил земеделска земя от 11.199 дка. на стойност
43 855 лева, при реално получена от продавача пазарна цена 22 400 лв.;
-
с НА № 61/2007 г., закупил земеделска земя от 12.191 дка. на стойност
47 740 лева, при реално получена от
продавача пазарна цена 24 400 лв.;
-
с НА № 62/2007 г., закупил земеделска земя от 12.191 дка. на стойност 47 740
лева, при реално получена от продавача пазарна цена 24 400 лв.;
-
с НА № 66/2007 г., закупил земеделска земя от 8.590 дка. на стойност 33 638 лева, при реално получена от
продавача пазарна цена 17 180 лв.;
-
с НА № 74/2007 г., закупил земеделска земя от 39.998 дка. на стойност
156 640 лева, при реално получена от продавача пазарна цена 60 000 лв.;
-
с НА № 75/2007 г., закупил земеделска земя от 107.894 дка. на стойност 422 513 лева, при реално получена от
продавача пазарна цена 215 800 лв.;
-
с НА № 144/2007 г., закупил земеделска земя от 16.000 дка. на стойност 62 656 лева, при реално получена от
продавача пазарна цена 24 000 лв.;
-
с НА № 22/2007 г., закупил земеделска
земя от 23.704 дка. на стойност 92 825
лева, при реално получена от продавача пазарна цена 47 400 лв.;
-
с НА № 23/2007 г., закупил земеделска от 14.998 дка. земя на стойност
73 415 лева, при реално получена от
продавача пазарна цена 28 500 лв.;
-
с НА № 24/2007 г., закупил земеделска земя от 15.498 дка. на стойност 75 863 лева, при реално получена от
продавача пазарна цена 29 500 лв.;
-
с НА № 87/2007 г. закупил земеделска земя от 11.581 дка. на стойност 793 646 лева, при реална пазарна цена 23
200 лв.;
-
с НА № 88/2007 г. закупил земеделска земя от 11.581 дка. на стойност 793 646 лева, при реална пазарна цена
23 200 лв.,
на цени над реалните пазарни към момента на
сделките, както и над реално договорени такива с продавачите, и от това е
последвала за „Чех Инвест България” ЕООД гр. Бургас значителна щета в размер общо
на 2 188 141.00 лв. (два милиона сто осемдесет и осем хиляди сто
четиридесет и един лева), която се явява разликата между пазарните цени и
платените по сделките, поради което и на основание чл. 217 ал. 4, вр. ал. 2, вр. чл. 26 ал. 1, вр. 54 от НК съдът му наложил наказание „Лишаване от свобода” за срок от
ЕДНА ГОДИНА, като на основание чл.66 ал. 1 от НК е отложил изпълнението му с изпитателен срок от ТРИ
ГОДИНИ, както кумулативното наказание „ГЛОБА” в размер на
100 (сто) лева.
Изложените
в искането за възобновяване съображения сочат, че искателят се позовава на чл.
422, ал. 1, т. 5 от НПК, аргументирайки претенцията си за наличие на
касационните основания по чл.348, ал. 1, т.2 от НПК, които са предвидени в
закона като основание за възобновяване чрез препращането в чл.422, ал. 1, т. 5
от НПК.
При
преценката за наличието на основанието по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК следва да
се отчете, че възобновяването на наказателно дело е извънреден способ за
контрол на влязлата в сила присъда или друг съдебен акт, ползващ се със
стабилитет и изпълняемост. Целта на производството е да установи наличието на
предвидените в закона основания за възобновяване, имайки предвид стабилитета на
влезлия в сила съдебен акт. Такива основания с оглед направеното оплакване,
биха били допуснати при постановяване на акта нарушения на процесуалните
правила от категорията на съществените, които пороци да поставят под съмнение
законосъобразността му. Извършената от настоящия състав проверка сочи, че
такива нарушения не се констатират по настоящето дело. Не може да бъде
възприето направеното в искането оплакване за това, че решаващият съд не е
изпълнил задълженията си да осигури справедлив процес от безпристрастен съд по
смисъла на чл.6 от ЕКПЧ.
В принципен план правото
на справедлив съдебен процес по смисъла на чл. 6 от ЕКПЧ
и чл. 47
от Хартата на основните права на ЕС е не само основна ценност в съвременното
демократично общество, но и съставлява най-съществената процесуална гаранция за
реализация правото на защита на подсъдимите лица в наказателното производство. То
е съставено от конгломерат от субективни права, предоставени на всяко обвиняемо
лице като право на информация на подсъдимия за обвинението и правото му да се
запознае с материалите по делото; правото на адвокатска защита по избор или по
назначение; равенство на средствата при събиране на доказателствата; правото на
лично участие в съдебния процес; право на независим и безпристрастен съд;
правото на преводач и др.
Нарушенията, свързани с
правото на справедлив съдебен процес са свързани с пренебрегване на
фундаменталните принципи на наказателния процес – състезателността и равните
права на страните, правото на защита, което води до опорочаване из основи на
воденото наказателно производство.
Безпристрастността според
Съда в Страсбург означава липса на предубеждение или пристрастие. За да бъде
изпълнено изискването, съдът трябва да отговаря както на субективния, така и на
обективния критерий. За първи път т.нар. обективен критерий е бил формулиран в
делото Piersack v Белгия. (1982). По делото Kyprianou срещу Кипър съдът в
Страсбург разграничава два вида случаи, при които е възможно да има нарушение
на изискването за безпристрастност, а именно такива, при които е налице или
"функционално, или лично" пристрастие, т.е. субективния тест.
При първата хипотеза се
поставя въпросът за това дали "упражняването на различни функции в рамките
на съдебния процес от едно и също лице или йерархични или други връзки с друг
участник в производството" повдига основателно съмнение относно
обективната безпристрастност на съда. При втория случай въпросът е дали личното
поведение на съдия повдига такова съмнение или сочи на действително
пристрастие, така че да засяга както обективната, така и субективната
безпристрастност. Що се отнася до субективния критерий, въпросът е дали въз
основа на фактите може да се докаже, че член на състава на съда "е
действал с лично пристрастие" срещу жалбоподателя – Hauschildt v Дания.
(1989). По отношение на субективния критерий действа презумпция, че съдията е
безпристрастен, "докато се представи доказателство, сочещо обратното"
- Kyprianou срещу Кипър.
При оценка на
безпристрастността на съда от значение е ролята на наказателното правосъдие – в
едно демократично общество от първостепенна важност е съдилищата да внушават
доверие, най-вече у обвиняемия/подсъдимия, когато се касае за наказателното
производство – Падовани срещу Италия (1993). Обективният критерий е сравним с
английската правна доктрина, че правосъдието не само трябва да се раздава, но е
необходимо да се вижда как то се раздава. В тази връзка ЕСПЧ подчертава
важността на "външните прояви" – Sramek v Австрия (1984), където се
подчертава доверието, което съдилищата трябва да вдъхват в обществото и
най-вече в обвиняемия/подсъдимия – Fey v Aвстрия (1993).
Между двата подхода към
безпристрастността – обективния и субективния тест, не съществува точна
граница, тъй като поведение на един съдия може да поражда не само обективно
оправдани опасения от гледна точка на външния наблюдател, но може да засяга и
личното му убеждение. Извод за предубеденост на един съдия може да се направи,
само ако тя става съвсем ясна от поведението му по време на производството или
от съдържанието на решението. При всички положения заключението за
пристрастност на съдията следва да е резултат от цялостна оценка на неговото
поведение в съдебното производство и като как това поведение и процесуални
действия са се отразили на общата представа за справедливост на наказателното
производство. Както се приема в решението Hauschildt v Dеnmark
(1989) при прилагането на обективния критерий мнението на страната по делото,
която твърди пристрастие, е важно, но не решаващо; от съществено значение е
дали съмнението относно безпристрастността може да бъде доказано обективно.
Като има за отправна точка
изложените по-горе принципни положения ВАпС достигна до следните изводи:
По отношение на обективния
критерий: Основното оплакване на осъденото лице по същество се свежда именно до
твърдението, че е налице обективно обусловена предубеденост на съдията, тъй
като е разгледал гражданско дело, чийто предмет на спора е бил идентичен с
обективните признаци на вмененото във вина на Й.И. обвинение. По този начин
съдията е встъпил в наказателния процес с предварително формирано вътрешно
убеждение за виновността на предаденото на съд лице. Този довод е бил предмет
на обсъждане от въззивната инстанция, която макар и доста лаконично го е
отхвърлила.
Безспорно на 29.11.2012 г.
съдия Емилия Панчева е постановила решение по гр.д.№285/2011 год. по описа на
Каварненския районен съд. Непредубеденият прочит на решението установява, че
производството е било образувано по искова молба на „Чех инвест България“ ЕООД
срещу Мария Василева Петрова. Предявени са били при условията на обективно
съединяване искове с правно основание чл.40, вр. чл.26 ал.1 пр.З от ЗЗД, евентуален
с правно основание чл.29 ал.2, вр. чл.27 пр.4 ЗЗД, иск по чл.34, вр. чл.55 ал.1 ЗЗД, както и иск по чл.86 във вр.с чл.84 ал.2 от ЗЗД. Оспорваната сделка е била
обективирана в нот.акт №88, т. 2, нот.дело №825/2007 г. по описа на нотариус Й.
*** действие РС Каварна. Ответницата Мария Василева Петрова е предявила срещу
осъденото лице Й.Г.И. обратен иск и той е бил привлечен като трето лице помагач
по делото. Твърденията, изложени от дружеството-ищец са били свързани с
укриване на информация от страна на ответницата за наличие на административни
пречки, препятстващи реализацията на инвестиционните намерения на дружеството в
имота. Главният иск с правно основание чл.40 ЗЗД е бил отхвърлен като
неоснователен и недоказан, поради което и предявеният срещу искателя обратен
иск не е разгледан. Горното дава основание на касационната инстанция да приеме,
че не е налице идентичност нито в изследваните по гражданското и наказателното
дело фактически обстоятелства, нито пък поведението на искателя е било изобщо
предмет на обсъждане по гражданското дело. Затова и не може да се приеме за
доказано твърдението, че съдия Панчева още при разглеждане на гражданския спор
е формирала вътрешно убеждение за виновност на осъденото лице по обвинение,
формулирано близо седем години по-късно. В наказателното производство предмет
на инкриминация са били сделки за покупка на 14 недвижими имот, една от които е
била предмет на спор по гражданското дело. Горното не дава основание на
настоящия състав да приеме, че е налице "упражняване на различни функции в
рамките на съдебния процес от едно и също лице (в случая съдия Панчева) или
йерархични или други връзки с друг участник в производството".
По отношение на
субективния критерий от гледна точка на поведението на съда (в случая в състав
от един съдия):
В процеса на събиране на
доказателства по делото, съдът не е допуснал ограничения на правото на
подсъдимия да участват в разпита на свидетелите и вещите лица, разяснявал е
правата му в пълнота и своевременно, взел е становище по всички процесуални
въпроси от подсъдимия, предоставил му е възможност да осъществи защитата си
лично в пледоарията по същество, предоставена му е и последна дума.
Т.е. не се установява
съдия Панчева да е допуснала съзнателно или случайно процесуални нарушения,
които да са ограничили правото на защита на подсъдимия И.. Отношенията между
подсъдимия и председателя на съдебния състав са били в рамките на закона и
добрия тон. Съдията не е демонстрирал лично негативно отношение спрямо нито
една от участващите в наказателното производство страни. Като председател на
съдебния състав съдия Панчева е демонстрирала добро умение да ръководи
съдебното заседание по начин, който да вдъхва доверие в страните за
безпристрастност. В тази насока говори и обстоятелството, че в нито един момент
подс.И. не е поставил въпрос за отвод на съдията, разглеждал делото в
продължение на пет месеца в три съдебни заседания.
Затова, както е посочено и
в решението Hauschildt v Дания (1989), мнението на страната по делото, която
твърди пристрастие, е важно, но не решаващо, още повече, че в конкретния случай
то не се подкрепя от обективните данни по делото. Затова и то не е достатъчно
да обоснове извод за проявена пристрастност на решаващия състав от РС Каварна.
Обстоятелството, че по НОХД № 49/2018 г. на КРС е постановена осъдителна
присъда не може само по себе си да обоснове хипотезата на чл.29 ал.2 НПК. В Решение
№ 73 от 22.07.2019 г. на ВКС по н. д. № 89/2019 г., II н. о., НК е посочено, че: „Суверенното правомощие на
съда по вътрешно убеждение аналитично и мотивирано да приеме обвинителните
твърдения на прокурора за установени по несъмнен начин не могат да се обвързват
с предубеденост и пристрастност към обвинителната теза. В хипотезата на чл. 29, ал. 2
от НПК е необходимо да съществуват факти, които по естеството си да
поставят под съмнение обективността и безпристрастието на съдебния акт – да
указват на пряка или косвена заинтересованост на съдебния състав или негов
отделен член от изхода на делото или на неговата предубеденост. Без наличието
на такива конкретни обстоятелства, чрез които да се прояви пристрастността на
съда, не може да се презумира неправилно осъществяване на процесуалната му
функция.“ В конкретния случай по делото липсват каквито и да е обективни данни
за преднамерена или необективна дейност на първоинстанционния съд по
ръководство на процеса. Както вече бе посочено по-горе, не са налице и индикации,
че съдия Панчева е била предварително обвързана от предшестващо формирано
убеждение за виновността на подсъдимия Й.И. – в съдебните протоколи не е
отразено предварително становище по въпросите, касаещи наказателната
отговорност на подсъдимия, не е издадено недопустимо отнапред вътрешното
убеждение на съдебния орган относно въпросите по съществото на делото, в
съдебните определения и актовете по същество не са използвани неприемливи
изрази, издаващи тенденциозна нагласа за осъждането на подсъдимия Й.И.. По
изложените съображения настоящият състав на ВАпС намира искането за
възобновяване на наказателното производство за неоснователно, тъй като не
съзира данни за пряка или косвена заинтересованост на съдията от изхода на
делото или неговата предубеденост.
Водим
от горното, Варненският апелативен съд,
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на
осъдения Й.Г.И. за възобновяване на наказателното производство по НОХД №
49/2018г. на Районен съд – гр. Каварна и ВНОХД № 44/2019 г. на Окръжен съд
Добрич
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.