Решение по дело №4450/2019 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 153
Дата: 28 януари 2020 г. (в сила от 7 август 2020 г.)
Съдия: Теодора Пламенова Шишкова
Дело: 20193110204450
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 3 октомври 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е   

Номер ...............2020г.                                                                                                     гр. Варна

В ИМЕТО НА НАРОДА

Варненски районен съд,                                                                                 XXXVI – ти състав

На двадесет и осми ноември                                               две хиляди и деветнадесета година 

В публично заседание

                                                                                               Районен съдия: Теодора Шишкова

Секретар: София Маринова

като разгледа докладваното от съдията

а.н.д. № 4450 по описа за 2019 година, установи следното:

 

Производството е по реда на чл.59 и сл. ЗАНН.

Образувано е по повод жалбата на „А.” АД, с ЕИК ********* подадена чрез адв. Р. против НП № 38-81 от 04.09.2019год. на Председателя на ДАНС, с което на въззивното дружество на основание чл. 23, ал. 4 вр. ал. 1 от Закона за мерките срещу изпирането на пари (отменен 31.03.2018 г.) е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 2000 лв. за нарушение по чл. 6, ал. 1, т. 2 вр. чл. 4, ал. 1 от ЗМИП (отменен 31.03.2018 г.) вр. чл. 2, ал. 1 ППЗМИП (отм. 12.01.2019 г.).

            В жалбата се излагат твърдения за допуснати съществени процесуални нарушения в хода на административно-наказателното производство. Оспорва се фактическата обстановка, в т.ч. относно мястото на извършване на нарушението, тъй като клиентът се е намирал извън териториалните предели на гр. Варна. Оспорва се съставомерността на деянието, като се твърди, че разпоредбата на чл. 50 ал.2 от ЗБЛД допуска установяване на самоличност въз основа на свидетелство за управление на МПС. Твърди се, че доколкото §1т.12 от ЗМИП, действащ към настоящия момент, разпоредба, влязла в сила след осъществяване на деянието, към процесната дата не е съществувала забрана да бъде установена самоличността на клиента, въз основа на чуждестранно свидетелство за управление на МПС. Сочи се, че българското законодателство следва да се прилага по отношение на чуждестранните граждани единствено когато същите се намират на територията на РБ. Иска се НП да бъде отменено като незаконосъобразно и необосновано.

            В съдебно заседание, въззивникът, редовно призован, не се явява, представлява се от процесуален представител, който поддържа жалбата с наведените в нея основания.  В заседание по същество пледира НП да бъде отменено.

            Въззиваемата страна, редовно уведомена изпраща представител – експерт Х., която оспорва жалбата. В заседание по същество излага аргументи относно законосъобразността и обосноваността на НП. В заседание по същество пледира НП да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

След преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

През месец 11.2018г. служители на БНБ, съвместно със служители на Дирекция „Финансово разузнаване“ при ДА“НС“, сред които св. П., извършили проверка по спазване на ЗМИП на въззивното дружество, което било лицензирано от БНБ като Дружество за електронни пари. 

На 19.02.2018 г., клиент с идентификатори Wallet ID: 1 177910 и Wallet Number 40628784999 - MURABAQ OLABODE OWOLABI, Нигерия е установил търговски/професионални отношения по смисъла на § 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби на ЗМИП (отм. ДВ бр. 27/27.03.2018г.) с „А." АД, ЕИК *********, лицензирано от БНБ като Дружество за електронни пари, чрез дистанционно въвеждане на идентификационни данни на сайта/мобилното приложение, приемане на Общите условия на продукта LeuPay, преминаване на процедура по видеоидентификация и потвърждаване на идентификацията на клиента на посочената дата от служител Цв.Ц..

Било прието, че като задължено лице по чл. 3, ал. 2, т. 1 от ЗМИП (отм. ДВ бр. 27/27.03.2018г.) и в изпълнение на разпоредбата на чл. 4, ал. 1, хипотеза първа от ЗМИП (отм. ДВ бр. 27/27.03.2018г.), „А." АД е било длъжно да идентифицира клиента си с идентификатори Wallet ID: 1177910 и Wallet Number 40628784999 - MURABAQ OLABODE OWOLABI, Нигерия, като използва способите по чл. 6, ал. 1, т. 2 от ЗМИП (отм. ДВ бр. 27/27.03.2018г.). вр. чл. 2, ал. 1 от ППЗМИП (отм. ДВ бр. 3/08.01.2019г.).

Съгласно чл. 6, ал. 1, т. 2 от ЗМИП (отм. ДВ бр. 27/27.03.2018г.), идентификацията на физическите лица се извършва чрез представяне на официален документ за самоличност и регистриране па неговия вид, номер, издател, както и на името, адреса и единния граждански номер.

Според чл. 2, ал. 1 от ППЗМИП (отм. ДВ бр. 3/08.01.2019г.), идентифицирането и проверката на идентификацията на физическите лица се извършват чрез представяне на официален документ за самоличност и снемане на копие от него.

Видно от предоставените документи за целите на проверката -клиентско досие и писмени разяснения, клиента с идентификатори: Wallet ID 1177910 и Wallet Number 40628784999 - MURABAQ OLABODE OWOLABI, Нигерия е идентифициран и верифициран посредством чуждестранно свидетелство за управление на МПС, а именно - DRIVING LICENCE № OWOLA809279MO9NN 31.

Проверяващите приели, че според българското законодателство Свидетелството за управление на МПС (СУМПС) на чужденец не е официален документ за самоличност, а само удостоверява правоспособността за управление на моторно превозно средство на лицето, на чието име е издадено свидетелството, т.е. извършването на идентификация на клиент - чуждестранно физическо лице, само въз основа на представено СУМПС не е достатъчно за постигане целите на ЗМИП.

Като не било идентифицирало клиента си чрез официален документ за самоличност при установяване на търговски/ професионални отношения по смисъла на § 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби на ЗМИП (отм. ДВ бр. 27/27.03.2018г.), па 19.02.2018 г., в гр. Варна, „А. АД, ЕИК ********* е извършило административно нарушение но чл. 6, ал. 1, т. 2 от ЗМИП, вр. чл. 4, ал. 1, хипотеза първа от ЗМИП (отм. ДВ бр. 27/27.03.2018г.)и чл. 2, ал. 1 от ППЗМИП (отм. ДВ бр. 3/08.01.2019г.), деяние, наказуемо по чл. 23, ал. 4, вр. ал. 1 от ЗМИП (отм. ДВ бр. 27/27.03.2018г.).

За извършеното административно нарушение бил съставен и предявен Акт за установяване на административно нарушение № ФР-10-974/27.03.2019 г., с което е ангажирана административнонаказателната отговорност на задълженото лице.

В срока по чл. 44, ал. 1 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) е постъпило Възражение с вх. № ФР-11-3671/03.04.2019 г. от „А." АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от изпълнителния директор Я.П. срещу АУАН № ФР-10-974/27.03.2019 г. на САД ФР – ДАНС, което не било прието за основателно, поради което и по-късно по отношение на дружеството било издадено и НП, предмет на разглеждане в настоящото производство.

Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателства по административно наказателната преписка, събраните в хода на съдебното производство гласни доказателства и писмени доказателства, които са последователни, взаимно обвързани и безпротиворечиви и анализирани в съвкупност не налагат различни изводи.

           При така установената по делото фактическа обстановка и въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание, съдът прави следните правни изводи:   

Жалбата е процесуално допустима, подадена е от надлежна страна в законоустановения срок за обжалване  и е приета от съда за разглеждане и по същество.

Наказателното постановление  № 38-81/04.09.2019 г..е издадено от компетентен орган -  Председателя на Държавна агенция „Национална сигурност“, с оглед разпоредбата на чл. 24 ал.1 от ЗМИП /отм./.

В хода на административонаказателното производство не са били допуснати съществени процесуални нарушения. Наказателното постановление е било издадено в шестмесечния преклузивен срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН. Вмененото във вина на въззивника нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава.Посочени са нарушените материално правни норми, като наказанията за нарушенията са индивидуализирани.

            Съгласно разпоредбата на чл. 3 ал.1 т.1 от ЗМИП /отм./една от  мерките за превенция на използването на финансовата система за целите на изпирането на пари е идентифициране на клиенти и проверка на тяхната идентификация.

 Разпоредбата на чл. 3 ал.2 предвижда, че мерките по ал.1 са задължителни за  Българската народна банка, кредитните институции, които извършват дейност на територията на Република България, финансовите институции, обменните бюра, както и другите доставчици на платежни услуги.

Същевременно дружеството - жалбоподател, като лице организиращо хазартни игри има задължения по чл. 4, ал. 3 ЗМИП.  Разпоредбата на чл. 6 ЗМИП предвижда, че идентифицирането на клиентите и проверката на тяхната идентификация за физическите лица се извършва чрез представяне на официален документ за самоличност и регистриране на неговия вид, номер, издател, както и на името, адреса и единния граждански номер..    

Според чл. 2, ал. 1 от ППЗМИП (отм. ДВ бр. 3/08.01.2019г.), идентифицирането и проверката на идентификацията на физическите лица се извършват чрез представяне на официален документ за самоличност и снемане на копие от него.

            В чл. 3, ал. 1 Закона за българските лични документи е предвидено, че документите за самоличност удостоверяват самоличността, а при необходимост и гражданството, чрез съдържащите се в тях данни. Разпоредбата на чл. 3, ал. 3 ЗБДС сочи , че свидетелството за управление на моторно превозно средство удостоверява правоспособността за управление на моторно превозно средство, а за български граждани и самоличността на територията на Република България, чрез съдържащите се в него данни.

От систематичното тълкуване на цитираните норми се установява, че свидетелството за управление на МПС може да послужи за удостоверяване  самоличността на едно лице, единствено в случаите, когато то е български гражданин, при това на територията на Република България и за нуждите на държавните органи на Република България.

В настоящия случай процесният клиент  не е български гражданин (нещо повече не са налице данни дори да е гражданин на държава-членка на ЕС), поради което свидетелството за управление на същият няма качеството на официален документ, въз основа на който е възможно да се удостовери самоличността на лицето.

Предвид изложеното по-горе тълкуване, съдът намира за неоснователни доводите, че към момента на извършване на нарушението  не е съществувала забрана за установяване на самоличност въз основа на чуждестранно свидетелство за управление на МПС, доколкото нормата на §1 т.12 от ДР на ЗМИП / Обн., ДВ, бр. 27 от 27.03.2018 г./ не е била действаща към момента на извършване на нарушението. Това е така  доколкото изводът, формулиран в същата , че не са "официални документи за самоличност" по смисъла на посочения закон документите за пребиваване и чуждестранното свидетелство за управление на моторно превозно средство, се извежда по тълкувателен път от разпоредбите на ЗБДС.

Като неоснователни  съдът определя и доводите на жалбоподателя, че доколкото процесният клиент се е намирал на територията на чуждестранна държава, по отношение снемането на самоличността му следва да се прилага законодателството на държавата, на чиято територия е осъществявал финансовата операция. В случая е санкционирано конкретно деяние, осъществено от дружеството-жалбоподател на територията на РБългария, поради което с оглед българското законодателство, както и принципите на международното частно право, приложим се явява именно българският закон.

Поради изложеното при снемане на самоличността на процесният клиент, което е извършено на територията на РБългария, конкретният служител на „А.“АД,  е следвало да приложи изискването на нормата на чл. 6 ал.1 т.2 от ЗМИП/отм./

С оглед на изложените аргументи, съдът намира, че правилно е ангажирана административно-наказателната отговорност на въззивника на основание чл. 23 ал.4 вр. с ал.1 от ЗМИП /отм./, доколкото  нормата на чл. 23 ал.1 от ЗМИП /отм./  предвижда конкретното нарушение в диспозицията си, а разпоредбата на чл. 23 ал.4 от ЗМИП /отм./ сочи размерът  и видът на административната санкция.

С оглед на изложените съображения, съдът намира, че издаденото НП следва да бъде потвърдено като законосъобразно и обосновано.

Воден от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът

 

Р  Е Ш  И:

           

            ПОТВЪРЖДАВА НП № 38-81/04.09.2019 г. на Председателя на Държавната Агенция „Национална сигурност“, с което на „А.“АД на основание чл. 23 ал.4 от ЗМИП/отм./ му е наложено административно наказание „Имуществена санкция“ в размер на 2000/две хиляди/ лева за нарушение на чл. 6 ал.1 т.2, вр. с чл. 4 ал.1 от ЗМИП/отм./

 

Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му пред Административен съд-Варна по реда на АПК .

                                                                                         

                                                                                    РАЙОНЕН СЪДИЯ: