Решение по дело №2196/2022 на Административен съд - Пловдив

Р  Е   Ш   Е   Н   И  Е

 

 

№ 818

 

Гр. Пловдив, 03.05. 2023 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд – Пловдив, XІV състав, в публично съдебно заседание на двадесет и трети март две хиляди двадесет и трета година, в състав:

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: ВЕЛИЧКА ГЕОРГИЕВА

 

при секретаря НЕДЯЛКА ПЕТКОВА, като разгледа докладваното от съдия Георгиева адм. дело № 2196 по описа на съда за 2022 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.145 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.215 ал.1 от Закона за устройство на територията (ЗУТ).

Образувано е по жалба на „Строителна къща „Диамант“ ООД, ЕИК по булстат ***, със седалище и адрес на управление: - гр. Пловдив, район „Северен“, ул. „Самара“ № 7, представлявано от управителя Б.К., и жалба от „Бар“ ЕООД, ЕИК по булстат ***, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул. „Цар Освободител“ № 25, представлявано от управителя Е. Е., против заповед № ДК-02-Пд-02/13.07.2022 г., издадена от началник на Регионална дирекция за национален строителен контрол /РДНСК/ - Пловдив към Главна дирекция "Строителен контрол" при ДНСК, с която на основание чл.225 ал.1 от ЗУТ във връзка с чл.222 ал.1 т.10 от ЗУТ, е наредено да бъде премахнат незаконен строеж: - „Реконструкция и ремонт на ресторант „Хепи“ с идентификатор 56784.506.1119.21, находящ се в сграда с идентификатор 56784.506.1119.1 по КК на гр. Пловдив, с административен адрес: ул. „В. ***, извършен без одобрен проект и без издадено от главния архитект на общ. Пловдив разрешение за строеж, собственост на „Диамант“ ООД, гр. Пловдив, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: - гр. Пловдив, ул. „Самара“ № 7, с управител Б. Г. к., извършен от „Бар“ ООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: - гр. Варна, район „Одесос“, бул. „Цар Освободител“ № 25, с управител Е. Е..

Двете депозирани жалба са напълно идентични, като възраженията се състоят в следното: - на първо място, и в двете жалби се твърди липса на компетентност на органа, издал оспорения акт и се отбелязва, че същият е издаден в нарушение на чл.225 ал.1 от ЗУТ, тъй като е издаден от началника на дирекция „Строителен контрол“, който няма компетенциите за издаване на заповед от четвърта категория строежи по смисъла на чл.137 ал.1 т.4 б.“ж“ от ЗУТ, какъвто е строежът, предмет на заповедта. На второ място, и в двете жалби се твърди, че липсва компетентност на органите съставили констативния протокол, което съставлява съществено нарушение на административнопрозиводствените правила. В този смисъл се твърди некомпетентност, тъй като, според жалбоподателя, обектът е четвърта категория строеж и е налице нарушение на чл.224 ал.5 от ЗУТ, защото служителите, осъществяващи контрол на този вид строежи следва да бъдат от общинската администрация, а не от РДНСК. На следващо място, в двете жалби се сочи, че заповедта е издадена в противоречие с материалноправните разпоредби на чл.225 ал.2 т.2 от ЗУТ, тъй като обектът е възприет в оспорения акт като незаконен, като извършен без одобрени инвестиционни проекти и/или без разрешение за строеж, в случая, към момента на извършването на строежа, са налице одобрени такива строителни книжа. Твърди се и, че разрешението за строеж е влязло в сила на 13.05.2016 г. въз основа на което е изпълнен строежът, което е в противоречие с констатираното от проверящите, че последният е извършен през 2018 г., а всъщност, това е извършването на строежа е започнало в началото на м.07.2016 г., след влизане в сила на разрешението за строеж.  Твърди се и, че при издаването на заповедта да допуснати нарушения на чл.35 от АПК, а в случая, в хода на административното производство не е поискано от кмета на район „Северен“ при общ. Пловдив да представи одобрените и съгласувани на 21.04.2016  г. проекти, въз основа на които е издадено разрешение за строеж № 16/21.04.2016 г., поради което са останали неизяснени, както и не е извършено техническо обследване, дали тази премахването на този строежи засегнало и увредило конструкцията и сигурността на цялата сграда. Жалбоподателите считат също така, че административният орган не е обсъдил обясненията и възраженията, направени от двете дружества, и не е извършил преценка на представените от тях доказателства и значението им за случая. И в двете жалби се излагат доводи за нарушение на чл.6 ал.3 и ал.5 от АПК и в противоречие с целта на закона. По подробно изложени съображения в жалбите се иска от настоящия съдебен състав да бъде отменена процесната заповед като неправилна и незаконосъобразна. Поддържа се, че неправилно е прието, че се касае за незаконен строеж. И двете дружества, претендират разноски по делото.

В съдебно заседание жалбоподателят „Строителна къща „Диамант“ ООД, се представлява от адв. Д., а жалбоподателят „Бар“  ЕООД – от адв. С., които поддържат жалбите си.  

Ответният орган – началник на РДНСК - Пловдив към Главна дирекция "Строителен контрол" /ГД „СК“/ при ДНСК, чрез процесуалния си представител юриск. А., оспорва жалбите по доводи, изложени в представената по делото писмена защита, и моли съда да ги отхвърли. Направено е искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, както и възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Административен съд Пловдив в настоящия си състав намира, че жалбата е подадена от активно легитимирани страни, адресати на оспорената заповед, посочени, съответно, като възложител и извършител на процесния незаконен строеж и в преклузивния 14-дневен срок от съобщаването.

С оглед горното жалбите са ДОПУСТИМИ.

Разгледана по същество са и ОСНОВАТЕЛНИ, като съображенията в тази насока са следните.

От фактическа страна съдът намира за установено следното:

С констативен акт /КА/ № 4/27.04.2022 г. е поставено началото на административното производство по реда на чл.225 ал.1 от ЗУТ за премахване на установения незаконен строеж: - „Реконструкция и ремонт на ресторант „Хепи“ с идентификатор 56784.506.1119.21, находящ се в сграда с идентификатор 56784.506.1119.1 по КК на гр. Пловдив, с административен адрес: ул. „В. ***, извършен без одобрен проект и без издадено от главния архитект на общ. Пловдив разрешение за строеж, като контролните органи са установили следното:

Строежът е собственост на „Диамант“ ООД, гр. Пловдив, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: - гр. Пловдив, ул. „Самара“ № 7, с управител Б. Г. к., което дружество е и възложител по смисъла на чл.161 ал.1 от ЗУТ, а извършител е „Бар“ ООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: - гр. Варна, район „Одесос“, бул. „Цар Освободител“ № 25, с управител Е. Е..

При проверката не е представен договор за строителство, както и договор с лице за упражняване на строителен надзор; не е представен одобрен проект, разрешение за строеж, както и: протокол за откриване на строителна площадка, протокол за определяне на строителна линия и ниво и заповедна книга.

Незаконният строеж се изразява в следното: – в сграда с ИД 56784.506.1119.1 по КК на гр. Пловдив е изпълнена реконструкция и ремонт на обект с ИД 56784.506.1119.1 по КК на гр. Пловдив /ресторант „Хепи“/, като ремонтът заема части от сутерен (подземен етаж), част от първи и част от втори етажна сградата с ИД 56784.506.1119.1 по КК на гр. Пловдив. Реконструкцията и ремонтът се състоят  в следните СМР: - 1./ пристрояване на първи (кота 0.00) етаж и втори (кота + 3.20) етаж в югозападния ъгъл на сградата, като съществуващата колона се вкарва в обема на заведението . В частта на пристрояването фасадата е остъклена; - 2./ изпълнена пристройка (метална конструкция) към входа на заведението, частично навлизаща в съседния ПИ с ИД 56784.506.1118 по КК на гр. Пловдив – общинска собственост, през който е входът на заведението; - 3./ изпълнено е затваряне на атриумното пространство между първи и втори етаж на заведението чрез удължаване на междинната плоча между първи и втори етаж в рамките на УПИ, с което се увеличава застроената площ на първия и втория етаж на заведението; - 4./ в сутеренния и втория етаж са съборени преградни зидове и са изградени нови, с които са оформени нови помещения – санитарни възли, битови помещения, складове, хладилни камери и др.    

Строежът е определен като такъв от трета категория, съгласно чл.137 ал.1 т.3 б.“ж“ от ЗУТ и е изпълнен в периода м.04.2016 г. – м.03.2018 г., съгласно прогласени за нищожни строителни книжа.  

Констатирано е, че строежът е изпълнен без одобрени проекти и без издадено разрешение за строеж, в нарушение на чл.137 ал.3 от ЗУТ, чл.148 ал.1 от ЗУТ.

Прието е, че в конкретния случай е налице нарушаване на разпоредбите на чл.137 ал.3 и чл.148 ал.1 от ЗУТ.

Констативен акт № 4/27.04.2022 г. е съставен в присъствието на собственика на строежа и неговия извършител, чийто представители са се подписали и са получили лично екземпляр от него. На същата дата – 27.04.2022 г.

Срещу така съставения констативен акт са постъпили възражения и от двете дружества: - с вх. № С-3122-02-655 от 04.05.2022 г. от „Бар“ ООД и с вх. № С-3122-02-654 от 04.05.2022 г. Двете възражения са идентични и в тях се излагат доводи за липса на компетентност на органа, издал констативния акт, тъй като се касае до строеж от четвърта категория, а не от трета; констатират се неверни твърдения по отношение непредставяне на строителни книжа, както и, че е налице нарушение на принципа на съразмерност по чл.6 от АПК и е поискано прекратяване на административното производство.

            При възприемане на така описаната фактическа обстановка, е последвало издаването на оспорената заповед № ДК-02-ПД-02/13.07.2022 г., издадена от началник на РДНСК - Пловдив към ГД "СК" при ДНСК, с която на основание чл.225 ал.1 от ЗУТ във връзка с чл.222 ал.1 т.10 от ЗУТ, е наредено да бъде премахнат незаконен строеж: - „Реконструкция и ремонт на ресторант „Хепи“ с идентификатор 56784.506.1119.21, находящ се в сграда с идентификатор 56784.506.1119.1 по КК на гр. Пловдив, с административен адрес: ул. „В. ***, извършен без одобрен проект и без издадено от главния архитект на общ. Пловдив разрешение за строеж, собственост на „Диамант“ ООД, гр. Пловдив, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: - гр. Пловдив, ул. „Самара“ № 7, с управител Б. Г. К., извършен от „Бар“ ООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: - гр. Варна, район „Одесос“, бул. „Цар Освободител“ № 25, с управител Е. Е..

Със заповедта са възприети и констатациите, че строежът е незаконен по смисъла на чл.225 ал.2 т.2 от ЗУТ, като е извършен без одобрен проект и издадено разрешение за строеж, в нарушение на разпоредбите на чл.137 ал.3 и чл.148 ал.1 от ЗУТ.

По настоящото дело е приложена административната преписка.

С цел изясняване на делото от фактическа страна, по искане на жалбоподателите са допуснати и приети две съдебно-технически експертизи, които съдът изцяло кредитира като компетентно и обективно изготвени, като втората СТЕ – изготвена от в. л. Р.И. - Н. е оспорена от ответната страна.

Вещото лице по първата СТЕ – инж. Я.Р., е проучило всички приложени по делото писмени доказателства, предоставени от жалбоподателите и от ответника; извършила е оглед на място и съответните измервания, проучила е действащите регулационен и застроителен план за имота, в който се намира процесния строеж, запознала се е с КК на гр. Пловдив за територията на обследвания имот, сградата и самостоятелните обекти в нея и е изготвила извлечение, извършила е справка в община Пловдив относно одобрените проекти за сградата през 1995 г., при което е установила, че те не се намират в техническия отдел на общината. Резултатите от извършения оглед са подробно изложени в допълнителната СТЕ и е формиран извод, че допълването на ъгъла на сградата с плоча кота + 3.16 м. /+3.20 м. готов под/ по линиите на фасадните плоскости от югозапад и от югоизток, е съгласно одобрения конструктивен проект. Приобщаването на пространството в рамките на първия етаж /от кота + -0.00 м до кота + 3.20 м. под допълнителната плоча/ към площта на заведението не е изпълнено съгласно одобрения архитектурен проект, в който кръглата колона остава извън площта на заведение. В процеса на строително, остъкляването е променено, като е изнесено по фасадните плоскости и новообразуваното пространство е приобщено към заведението. Тази промяна е отразена в екзекутивен архитектурен проект, одобрен на 16.03.2018 г. от главния архитект на район „Северен“ при общ. Пловдив.

Експертът е установил също така, че промяната в остъкляването попада в обхвата на съществените изменения от одобрения проект по чл.154 от ЗУТ. С нея се отнема обща за ползване площ, разположена по одобрения проект между кръглата колона в ъгъла на сградата и дъговидната дограма навътре на кота + -0.00 м.  Промяната представлява съществено отклонение от одобрения проект, съгласно чл.154 ал.2 т.5 от ЗУТ. Съгласно чл.154 ал.3 от ЗУТ, посочва вещото лице, изменението може да бъде допуснато по искане на възложителя, придружено с нотариално заверено съгласие на заинтересованите страни по чл.149 ал.2, въз основа но одобрен инвестиционен проект към издаденото разрешение за строеж. Сочи също така, че тези изменения се отразяват със заповед за допълване на издаденото разрешение за строеж и се допускат преди реализирането им. Те не могат да бъдат отразени в екзекутивната документация, която отразява само несъществените отклонения от одобрените проекти.

Що се отнася до втората СТЕ, изготвена от арх. Р.И. – Н., същата, след преглед на наличната по делото документация, извършен оглед на място, посещение в район „Северен“ при общ. Пловдив и извършена справка в КККР на гр. Пловдив, е констатирала, че „Суши бар“ представлява временно преместваемо съоръжение, извън контура на фасадната линия от юг (обемна метална остъклена витрина) и не е част от носещата конструкция на сградата и от обема на сградата.  В резултат на горното е формиран крайният извод на експерта, а именно: обемът, представляващ метална, остъклена конструкция, разположен западно (в ляво) от входа за ресторанта и изпълняващ функцията на „помощен шкаф към суши бар“ ( така е описан в одобрените схеми за разполагането му) не е строеж и отговаря на изискванията за преместваем обект.    

            В хода на съдебното производство към делото са приобщени: - представените с жалбите писмени доказателства; писмо изх. № 39400910/23.06.2017 г., ведно с КА № 85/20.06.2017 г.; заповед № ОА 728/12.05.2004 г. на главния архитект на район „Северен“ и писмо вх. № С-3122-7-944/01.12.2022 г. на „Строителна къща „Диамант“ ООД до РДНСК – Пловдив; постъпилите от трето неучастващо лице доказателства – община Пловдив, район „Северен“ с изх. № 3-1100-34/1/08.02.2023 г. и фотокопие на устройствена схема по л.56 от ЗУТ за разполагане на маси на открито от 31.03.2015 г., заверено от главния архитект.

При така установеното от фактическа страна, съдът формира следните правни изводи.

            Жалбите са подадени от надлежни страни - собственикът на строежа, който се явява лице с непосредствен правен интерес, засегнат от издадения административния акт, и изпълнителят му. Видно от представените по делото известия за доставяне, оспореният акт е надлежно връчен на жалбоподателите на 27.07.2022 г., а жалбите са подадени на 10.08.2022 г., т. е. в законоустановения срок, поради което е жалбите са допустими.

            Със същите се иска обявяване нищожността на заповед № ДК-02-Пд-02/13.07.2022 г., издадена от началник РДНСК – Пловдив при ГД „Строителен контрол“ на ДНСК поради липса на компетентност на органа, който я е издал.

            По основателността:

            Установените нарушения, съгласно КА № 4/27.04.2022 г. са: - строежът е изпълнен без одобрени проекти и без издадено разрешение за строеж в нарушение на чл.137 ал.3 от ЗУТ и чл.148 ал.1 от ЗУТ. По делото, каза се, са изслушани и приети основна и допълнителна СТЕ експертизи, като от заключението на вещото лице Р.И. – Н. безспорно се установи, че с обжалваната заповед е разпоредено премахването на метална конструкция (суши бар), която не е строеж, а представлява преместваем обект по смисъла на §5 т.80 от ДР на ЗУТ.

            При така установеното съдът намира, че са допуснати съществени процесуални нарушения при съставяне на КА № 4, послужил като основание за издаване на оспорения акт, тъй като всички елементи на констатирания незаконен строеж са посочени като „строежи“ по смисъла на §5 т.38 от ДР на ЗУТ, а в случая, безспорно е налице преместваем обект по смисъла на §5 т.80 от с.з. Заповедта е издадена на основание чл.225 ал.1 от ЗУТ, според който, началникът на Дирекцията за национален строителен контрол или упълномощено от него длъжностно лице издава заповед за премахване на незаконни строежи от първа, втора и трета категория или на части от тях. В същото време, законът предвижда съвсем различен нормативен ред за премахване на преместваеми обекти, регламентиран в чл.57а от ЗУТ, който не е спазен. Съгласно чл.57а ал.2 от с. з., обстоятелства от значение за премахване на преместваеми обекти се установяват от служители на контрол по строителството в администрацията на съответната община, а в настоящия случай, КА № 4/27.04.2022 г. е съставен от служители на РДНСК – Пловдив, които нямат съответната компетентност.  Съгласно чл.57а ал.3 от ЗУТ, компетентен да издаден заповед за премахване на преместваемия обект, е кметът на общината, а оспорената заповед е издадена от началник РДНСК – Пловдив при ГД „СК“, ДНСК. Или иначе казано, заповедта за премахване на незаконния строеж и издадена при липсата на материална компетентност.

            Издадена и е при друго съществено нарушение на процесуалните правила, а именно – смесване на две административни производства. С процесната заповед са разпоредени действия по две различни административни процедури – по чл.58а от ЗУТ, която касае премахване на преместваем обект, и по чл.225а от ЗУТ, който касае премахване на незаконни строежи.

            Предвид изложеното, съдът намира за необходимо да посочи следното:

Нищожността е положение на абсолютна недействителност на определен акт. Тя е състояние на пълна липса на правно действие на един акт, който привидно е издаден като административен акт, като нищожният акт не е породил и никога не може да породи очакваните правни последици. Обявяването на нищожността на акт няма конститутивно значение, тъй като нищо не изменя, не преустановява, а само констатира пълна незаконосъобразност. Основания за обявяване на нищожност на административен акт от съда е налице, когато се констатира толкова, тежко, основно нарушение на изискванията за законност, поради което актът, независимо, че притежава външни белези на административен акт, не поражда правни последици.

В АПК не са уредени изрично основания за нищожност на административните актове. Съдебната практика и правната теория са възприели критерия, че такива са петте основания за незаконосъобразност по чл.146 от АПК, но тогава, когато нарушенията им са особено съществени. Нищожен е само този акт, който е засегнат от толкова съществен порок, че актът изначално от момента на издаването му не поражда правните последици, към които е насочен. Теорията е изградила следните критерии кога един порок води до нищожност и кога същият води до унищожаемост: Всяка некомпетентност винаги е основание за нищожност на акта. Порокът във формата е основание за нищожност, само, когато е толкова сериозен, че практически се приравнява на липса на форма, съответно, на липса на волеизявление /т. е. липса и на акт/. Нарушенията на административно-производствените правила са основания за нищожност, само, ако са толкова съществени, че нарушението е довело до липса на волеизявление /например - поради липса на кворум/. По правило, нарушенията на материалния закон касаят правилността на административния акт, а не неговата валидност, поради което нищожен би бил на посоченото основание само този акт, който изцяло е лишен от законова опора - т. е. не е издаден на основание нито една правна норма и същевременно засяга по отрицателен начин своя адресат. Само пълната липса на условията или предпоставките, предвидени в приложимата материалноправна норма, и липсата на каквото и да е основание и изобщо на възможност, за който и да е орган да издаде акт с това съдържание, би довело до нищожност на посоченото основание. Превратното упражняване на власт /несъответствието с целта на закона/ също е порок, водещ само до незаконосъобразност като правило, и само ако преследваната цел, различна от законоустановената, не може да се постигне с никакъв акт, нито на същия, нито на който и да е друг орган, посоченият порок води нищожност.

Съобразявайки наведените в жалбата твърдения за нищожност и с оглед разпоредбата на чл.168 от АПК, съдът намира, че следва да се произнесе по валидността на акта, като разгледа поотделно всяко едно от петте основания за оспорване на административните актове по чл.146 от АПК.

            Жалбоподателите навеждат доводи за липса на компетентност на лицето, разписало оспорената заповед. В разпоредбата на чл.222 ал.1 т.10 от ЗУТ е посочено, че за строежите от първа, втора и трета категория началникът на ДНСК или упълномощено от него длъжностно лице издава заповеди за премахване на незаконни строежи, а съгласно чл.225 ал.1 от ЗУТ началникът на ДНСК или упълномощено от него длъжностно лице издава заповед за премахване на незаконни строежи от първа, втора и трета категория или на части от тях.

            Съгласно чл.225а ал.1 от ЗУТ, кметът на общината или упълномощено от него длъжностно лице издава заповед за премахване на строежи от четвърта до шеста категория, незаконни по смисъла на чл.225 ал.2, или на части от тях. Така, според чл.57а ал.2 от ЗУТ, обстоятелствата по ал.1 се установяват с констативен акт, съставен от служителите по чл.223 ал.2, а според ал.3 на същия текст, в 7-дневен срок от връчването на констативния акт по ал.2 кметът на общината, съответно, началникът на ДНСК или оправомощено от него длъжностно лице издава заповед за премахване на обекта.

             

Материалната незаконосъобразност може да доведе до нищожност само при пълна липса на предпоставките, визирани в материалноправната норма, когато актът е изцяло лишен от основание, когато акт с такова основание не може да бъде издаден въз основа на никакъв закон, от никакъв орган. Такива в случая нито се твърдят, нито се установяват. Оспорената заповед № ДК-01-Пд-02/13.07.2022 г. е издадена от началника на РДНСК – Пловдив, ГД „СК“ – ДНСК, на основание чл.225 ал.1 във връзка с чл.222 ал.1 т.10 от ЗУТ, които норми уреждат възможността за премахване на незаконни строежи от първа, втора или трета категория, като е посочено, че е налице нарушение на чл.137 ал.3 и чл.148 ал.1 от ЗУТ, съгласно които строежите се изпълняват в съответствие с предвижданията на подробния устройствен план и съгласувани и одобрени инвестиционни проекти и могат да се извършват само ако са разрешени съгласно ЗУТ. Безспорно в настоящото съдебно производство се установи, че в оспорения административен акт е налице смесване на две различни процедури, попадащи в различни компетенции, предвид наличието на преместваем обект на строежа, чието премахване се извършва по съвсем различен ред.

            По изложените съображения, с оглед разпореденото премахване на: „… изпълнено е затваряне на атриумното пространство между първи и втори етаж на заведението, чрез удължаване на междинната плоча между първи и втори етаж в рамките на УПИ, с което се увеличава застроената площ на първи и втори етаж на заведението“, процесната следва да бъде прогласена за нищожна, като издадена от некомпетентен орган, при смесване на две различни процедури.

При този изход на спора и предвид претенциите на страните за присъждане на разноски по делото, съдът намира, че такива се следват на жалбоподателите. Същите се констатираха в размер на 1 800.00 (хиляда и осемстотин) лева за жалбоподателя „Строителна къща „Диамант“ ООД за осъществената адвокатска защита и 1 380.00 (хиляда триста и осемдесет) лева, за жалбоподателя „Бар“ ЕООД, представляващи – 50.00 лв. държавна такса, 1 090.00 лева депозит за вещи лица и 240.00 лв. юрисконсултско възнаграждение. Що се отнася до възражението на ответната страна относно прекомерност на адвокатското възнаграждение, претендирано от процесуалния представител на „Строителна къща „Диамант“ ООД, съдът намира същото за основателно. Съобразно разпоредбата на чл.8 ал.2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за дела по Закона за устройство на територията и Закона за кадастъра и имотния регистър – 1250 лв. В случая е налице превишение от 550.00 лв., поради което съдът намира, че възражението следва да бъде уважено до посочения размер.

            Мотивиран от горното, Административен съд Пловдив, XIV състав,        

 

Р Е Ш И:

 

            ПРОГЛАСЯВА нищожността на заповед № ДК-02-Пд-02/13.07.2022 г., издадена от началник на Регионална дирекция за национален строителен контрол Пловдив към Главна дирекция "Строителен контрол" при ДНСК, с която на основание чл.225 ал.1 от ЗУТ във връзка с чл.222 ал.1 т.10 от ЗУТ, е наредено да бъде премахнат незаконен строеж: - „Реконструкция и ремонт на ресторант „Хепи“ с идентификатор 56784.506.1119.21, находящ се в сграда с идентификатор 56784.506.1119.1 по КК на гр. Пловдив, с административен адрес: ул. „***“, извършен без одобрен проект и без издадено от главния архитект на общ. Пловдив разрешение за строеж, собственост на „Диамант“ ООД, гр. Пловдив, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: - гр. Пловдив, ул. „***“ № 7, с управител Б. Г. К., извършен от „Бар“ ООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: - гр. Варна, район „Одесос“, бул. „***“ № 25, с управител Е. Е..

            ОСЪЖДА Дирекция национален строителен контрол – София да заплати на „Строителна къща „Диамант“ ООД, ЕИК по Булстат ***, със седалище и адрес на управление: - гр. Пловдив, район „Северен“, ул. „Самара“ № 7, представлявано от управителя Б.К., сумата от 1 250.00 (хиляда двеста и петдесет) лева, адвокатско възнаграждение.

            ОСЪЖДА Дирекция национален строителен контрол – София да заплати на „Бар“ ЕООД, ЕИК по Булстат ***, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул. „***“ № 25, представлявано от управителя Е. Е., сумата от 1 380.00 (хиляда триста и осемдесет) лева, разноски по делото.

            Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен административен съд на Р България в четиринадесетдневен срок от съобщаването му с препис за страните.

 

                                        

                                             АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: