О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
№ 260218/28,01,2021
г., гр. Пловдив
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, VІІІ
граждански състав, в закрито заседание на 28,01,2021 г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛИНКА ЦВЕТКОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ЕКАТЕРИНА МАНДАЛИЕВА
НЕДЯЛКА СВИРКОВА
разгледа
докладваното от съдия Свиркова въззивно ч. гр. дело № 157/2021 г. и установи
следното:
Производството е образувано по въззивна частна
жалба от М.М.С. с ЕГН **********; против определение № 260056/11,09,2020 г.,
постановено по гр. д. № 889/2020 г. на РС Казанлък, В ЧАСТТА, с която е прекратено
като недопустимо производството по предявения от жалбоподателя против „Център
за психично здраве – Стара Загора“ ЕООД, ЕИК *********; иск за установяване
неистинност на издаден от ответника документ – Психиатрична консултация №
43/04,04,2019 г., поради липса на правен интерес.
В частната жалба се предявява оплакване за
незаконосъобразност на определението в обжалваната му част. Жалбоподателят
счита, че разполага с правен интерес от установяване по исков ред неистинността
на процесния документ, тъй като същият можел да бъде представен не само по
съдебни дела, но и в други житейски ситуации, и липсвала друга предвидена в
закона възможност за оспорване истинността му. Въз основа на това от въззивния
съд се иска да отмени обжалваното определение в частта, с която се прекратява
производството по предявения установителен иск, и да върне делото на
първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
С писмения си отговор против частната жалба
ответникът „Център за психично здраве – Стара Загора“ ЕООД заявява становище за
неоснователност на същата и искане за потвърждаване на определението в
обжалваната му част.
След преценка на събраните по делото
доказателства във връзка със становищата на страните окръжният съд приема
следното:
Производството пред РС е образувано по искова
молба от М.М.С. с ЕГН **********; против „Център за психично здраве – Стара
Загора“ ЕООД, ЕИК *********. Ищецът твърди, че на 04,04,2019 г. бил заведен от
полицаи в Център за психично здрава – Стара Загора и служител на ответника –
психиатър, без да извърши преглед изготвил Психиатрична консултация №
43/04,04,2019 г. Посоченият документ бил неистински, тъй като в него се
възпроизвеждали неверни обстоятелства и на ищеца се поставяла невярна диагноза
– „неустановено личностово разстройство, коморбидно с алкохолна зависимост“. Впоследствие
документът станал „достояние на медиите“ и ищецът бил опозорен, понесъл голям
стрес и жестоко разочарование и му били нанесени „тежки имиджови вреди“ като
публична личност.
Въз основа на изложените обстоятелства ищецът
предявява кумулативно съединени искове да бъде осъден ответника да му заплати
обезщетение за нанесените му неимуществени вреди в размер на 5100 лв., както и да бъде признато за установено по
отношенията между страните, че посоченият по-горе документ - Психиатрична
консултация № 43/04,04,2019 г. е неистински, тъй като посочените в него
обстоятелства са неверни.
С обжалваното определение РС е прекратил като
недопустимо производството досежно иска за установяване неистинност на
процесния документ поради липса на правен интерес. За да достигне до този
извод, РС е приел, че засегнатото от процесния документ право на ищеца е предмет на защита
чрез предявения от него осъдителен иск за обезщетяване на неимуществени вреди,
и не се обосновава интерес от самостоятелно установяване неистинност на
документа по исков ред.
Настоящата инстанция споделя извода за
недопустимост на предявения установителен иск с правно основание чл. 124 ал. 4
от ГПК, по следните съображения:
Разпоредбата на чл. 124 ал. 4 от ГПК предвижда
възможност да се предяви иск за установяване истинността или неистинността на
един документ. Тази възможност обаче не е безусловна, тъй като наличието на
правен интерес от търсената защита е абсолютна процесуална предпоставка за
допустимостта на всеки установителен иск, в т. ч. и на тези, предвидени в
закон. При тълкуване на посочената норма и в каузалната си практика ВКС трайно
(вж. напр. Решение № 229/24,04,2019 г. по гр. д. № 246/2018 г. на ВКС, III г.
о., Решение № 240/24,07,2012 г. по гр. д. № 1472/2010 г. на ВКС, I г. о.,
решение № 215/22,12,2015 г. по гр. д. № 6209/2014 г. на ВКС, I г. о.) приема,
че искът за установяване истинност / неистинност на документ е допустим при
кумулативното наличие на три предпоставки: 1) искът да е предявен преди да е
преклудирана възможността за оспорването на документа по реда на чл. 193 ГПК в
производство по друго гражданско дело между страните; 2) документът да доказва
или отрича факт от значение за възникването, съществуването, изискуемостта или
погасяването на гражданско право или правоотношение и 3) ищецът да разполага с
правен интерес от установяването или отричането на гражданското право или
правоотношението, доколкото от него е производен и правният му интерес да
оспорва документа. Преценката за наличие на такъв правен интерес се извършва
служебно от съда и се извежда от фактическите твърдения на ищеца, с оглед
засегнатите от възникналия правен спор права. От тези твърдения следва да се
формира извод дали спорният документ съдържа удостоверяване на факти с правно
значение за един граждански спор.
В случая такива твърдения ищецът не предявява. Правният
интерес от предявения иск се обосновава със следните твърдения: 1/ че
посочените в процесния документ неверни обстоятелства станали публично
достояние и се налагало да бъдат оспорени по съдебен път; 2/ че документът може
да бъде представен не само по съдебни дела, но и в други житейски ситуации; 3/
че възможността за оспорването му по исков ред била предвидена от закона в
разпоредбата на чл. 124 ал. 4 от ГПК.
Тези твърдения не обосновават извод, че
документът е от значение за възникването, съществуването или съдържанието на
други правоотношения между страните. Само по себе си, публичното достояние на
документа не обосновава наличие на правен интерес от отричане истинността му по
исков ред, извън предявения иск за обезщетение на неимуществени вреди. Защитата
на претендираните от ищеца права във връзка с уронване доброто му име от удостоверени
в документа неверни обстоятелства, се търси и реализира чрез предявения
осъдителен иск за обезщетение на претърпените от това вреди.
Не обосновава правен интерес и твърдението, че
документът можел да бъде представен „и в други житейски ситуации“. Интересът трябва винаги да е
конкретен, свързан с твърдение за наличие на възникнали правоотношения, чието
съществуване, съдържание и последици се определят от истинността на спорния
документ. Не е налице такъв интерес,
когато страната се позовава на абстрактна възможност съдържанието на документа
да влияе на евентуални бъдещи правоотношения (изрично в т. см. Решение №
124/18,04,2013 г. по гр. д. № 783/2012 г. на ВКС, IV г. о.).
Изложеното обосновава извода, че, поради липса
на правен интерес, предявеният иск за установяване неистинността на
Психиатрична консултация № 43/04,04,2019 г. е недопустим. Затова обжалваното
определение следва да се приеме за законосъобразно и да се потвърди.
По изложените съображения съдът
О П
Р Е Д
Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение
№ 260056/11,09,2020 г., постановено по гр. д. № 889/2020 г. на РС Казанлък, В
ЧАСТТА, с която е прекратено като недопустимо производството по предявения от М.М.С.
с ЕГН **********; против „Център за психично здраве – Стара Загора“ ЕООД, ЕИК
*********; иск за установяване неистинност на издаден от ответника документ –
Психиатрична консултация № 43/04,04,2019 г., поради липса на правен интерес.
Определението подлежи на обжалване с
частна жалба пред ВКС на РБ при условията на чл. 280, ал. 1 от ГПК, в
едноседмичен срок от връчването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: