№ 6
гр. Ихтиман, 15.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ИХТИМАН, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на осемнадесети декември през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Радослава М. Йорданова
при участието на секретаря Лиана Цв. Тенекева
като разгледа докладваното от Радослава М. Йорданова Гражданско дело №
20231840100869 по описа за 2023 година
ЗК „*“ АД, ЕИК: * е предявила против АГЕНЦИЯ „* иск за заплащане на сумата от
240.20 лева - главница представляваща изплатено застрахователно обезщетение по
имуществена застраховка „Каско“ на МПС, полица № 93001810032921, ведно със законната
лихва върху главницата от датата на предявяване на настоящата искова молба до
окончателното изплащане на сумата, както и 75.84 лева - мораторна лихва, изчислена за
периода от 07.06.2019г. до датата на завеждане на исковата молба, също така се претендира
и законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до
окончателното й изплащане.
В исковата молба се твърди, че на 26.01.2019 г. около 18:40 часа при движение по ул.
„Цариградско шосе“ в гр. Костенец лек автомобил „*“ модел А 4, с peг. № CО * ВС е
реализирал ПТП, преминавайки през необозначена и необезопасена дупка на пътното
платно, в резултат на което са причинени материални щети на лекия автомобил. Съставен
бил протокол за ПТП № 1431358 от 26.01.2019г. Собственикът на увредения лек автомобил
имал сключен застрахователен договор за застраховка „Каско на МПС“ №
93001810032921/24.04.2018г. г. валиден към датата на процесното ПТП. При ищеца е
образувана щета №2231-1261-19-401041. На 04.02.2019г. ищецът е заплатил на собственика
на автомобила Н. И. К. обезщетение по образуваната щета в размер на 230.20 лева.
Ответникът е поканен с писмо Изх. № L-1627 от 05.06.2019г. да възстанови изплатеното
застрахователно обезщетение.
Ответникът, в срока по чл. 131 ГПК, представя писмен отговор, в който оспорва иска
по основание и размер. Твърди се, че представеният протокол за ПТП № 1678841 от
03.07.2019 г. е в противоречие с чл. 179, ал. 2 във вр. с чл. 183 ГПК и е непълен, неточен и
противоречив и не установява по несъмнен начин механизма и условията, при които е
настъпило произшествието, не са представени снимки от извършен оглед и заснемане на
мястото на произшествието. От така съставения протокол е видно, че за настъпилото ПТП е
посочена като причина „необезопасена дупка“, като в протокола не са отразени размери и
особености/деформации способстващи причиняване на процесното ПТП. Навеждат се
1
доводи, за това че по делото няма данни за скоростта, с която се е движил водачът, имало ли
е други движещи се МПС, бил ли е под въздействие на алкохол и че представената
застрахователна полица не удостоверява основанието за изплащане на застрахователно
обезщетение. Евентуално се твърди наличие на съпричиняване.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните писмени и гласни
доказателства, и съобразно с чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, приема следното от фактическа
страна:
От представената по делото преписка по щета №2231-1261-19-401041. от 28.01.2019
г., включваща уведомление за настъпило застрахователно събитие по застраховка „Каско“
на МПС, опис-заключение за щета, експертиза и доклад и преводно нареждане от
04.02.2019 г., се установява, че ЗК «*» АД във връзка с възникнало на 26.01.2019 г. ПТП,
при което е увреден лек автомобил „* А4“, рег. № СО*ВС, управляван от Н. И. К., е
изплатило застрахователно обезщетение в размер на 230,20 лева, включващо стойност на
повредата.
В цитираното уведомление за настъпило застрахователно събитие по полица „Каско“
на МПС водачът на автомобила е заявил, че на 26.01.2019 г., движейки в района на
„Цариградско шосе, посока гр. Костенец навлязъл в необезопасена дупка.
От приложения протокол за ПТП № 1431358/26.01.2019 г., се установява, че
автомобилът „* А4“, рег. № СО*ВС се е движел по ул. „Цариградско шосе“ в гр. Костенец,
когато пред № 58 попаднал в несигнализирана и необезопасена дупка, в резултат на което е
била срязана предна лява гума.
На 07.06.2019 г., видно от представената обратна разписка, на Областно пътно
управление – София е била връчена регресна покана по щета №2231-1261-19-401041 за
заплащане на сумата от 230,20 лева, включваща изплатеното застрахователно обезщетение.
От заключението на изготвената автотехническа експертиза, което съдът кредитира
като обективно и безпристрастно се установява, че механизмът на настъпилото на
26.01.2019 г. е свързан с преминаване дупка на пътното платно, вследствие на което е
увредена предна лява гума и джанта. Според вещото лице нанесените щети на превозното
средство отговарят да са в пряка и непосредствена причинно-следствена връзка с
произшествието, описано в протокола за ПТП, като стойността на необходимия ремонт по
средни пазарни цени възлиза на 259,90 лева.
От показанията на водача на лекия автомобил „* А 4“ Н. К., се установява, че
произшествието е настъпило в тъмната част от денонощието, като дупката е била голяма и
не е могъл да е избегне, независимо, че се е движел със скорост от 30-40 км/ч. Бил изпробван
за употреба на алкохол, като пробата била отрицателна.
От правна страна
Съгласно разпоредбата на чл. 410, ал. 1 КЗ с плащането на застрахователното
обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования до размера на платеното
обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне, срещу: 1.
причинителя на вредата, в това число в случаите вреди, произтичащи от неизпълнение на
договорно задължение, или 2. възложителя за възложената от него на трето лице работа, при
или по повод на която са възникнали вреди по чл. 49 ЗЗД, или 3. собственика на вещта и
лицето, което е било длъжно да упражнява надзор върху вещта, причинила вреди на
застрахования по чл. 50 ЗЗД. Елементите от фактическия състав на цитираната разпоредба,
които подлежат на доказване, са: наличие на застрахователен договор, възникване на
застрахователно събитие - покрит риск по застрахователния договор, изплащане на
застрахователно обезщетение и встъпване, съобразно закона, както и установяване
причинителя на вредата и размера на същата.
2
В случая от представените по делото доказателства се установи, че е съществувал
застрахователен договор между увреденото лице и ищеца, като на 26.01.2019 г. е възниквало
застрахователно събитие.
Установява се и че застрахователят е изплатил застрахователно обезщетение в размер
на 230,20 лева, т.е. са налице основанията за встъпване в правата за застрахования.
От приложения по делото протокол за ПТП се установява наличието на пътното
платно на необезопасена и необозначена дупка в района ул. „Цариградско шосе“ в гр.-
Костенец, а от изслушаната автотехническа експертиза - че застрахователното събитие е
настъпило при попадане на застрахования лек автомобил в дупката на пътя, т.е. е установен
механизмът на ПТП, довел до увреждането на автомобила. Следва да се има предвид, че
съгласно формираната по реда на чл. 290 ГПК съдебна практика /решение № 15 от
25.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 1506/2013 г., I ТО; решение № 85/28.05.2009 г. по т. д. №
768/2008 г. на ВКС, II ТО, решение № 98/25.06.2012 г. по т. д. № 750/2011 г. на ВКС, II ТО и
др./, протоколът за ПТП, издаден от служител на МВР в кръга на правомощията му в
установената форма и ред, представлява официален свидетелстващ документ. Като такъв
той се ползва не само с обвързваща формална доказателствена сила относно авторството на
документа, но съгласно чл. 179, ал. 1 ГПК и със задължителна материална доказателствена
сила, като съставлява доказателство за факта на направени пред съставителя изявления и за
извършените от него и пред него действия. Съставителят удостоверява пряко възприети от
него факти при огледа, относими за определяне на механизма на ПТП, като
местоположението на МПС, участници в ПТП, характера и вида на нанесените щети,
пътните знаци и маркировката на мястото на произшествието и други. При неоспорване на
автентичността на протокола и обстоятелствата, определящи го като официален документ,
страната, на която същият се противопоставя, може да оспори верността на удостоверените
в него факти, но следва да проведе пълно обратно доказване, с оглед обвързващата
материална доказателствена сила на документа.
В случая от страна на ответника не са представени доказателства, които да
опровергаят констатациите в протокола за ПТП.
Съгласно § 1, т. 37 от ДР на ЗДвП, "препятствие на пътя" е нарушаване целостта на
пътното покритие, както и предмети, вещества или други подобни, които се намират на пътя
и създават опасност за движението. Във всички случаи наличието на дупка на пътното
платно представлява нарушаване на целостта на пътното покритие и създава непосредствена
опасност за движението.
Съгласно чл. 19, ал. 1, т. 1 ЗП републиканските пътища се управляват от Агенция „*“,
която съобразно чл. 30, ал. 1 от Закона за пътищата осъществява дейностите по
изграждането, ремонта и поддържането на републиканските пътища. Ответникът не оспорва
пасивната си процесуална легитимация, а именно, че нему е било възложено да стопанисва
участъкът от пътя, на който е настъпило произшествието.
Това означава, че възложител на работата по смисъла на чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ,
свързана с ремонта и поддържането на пътя, където е настъпило застрахователното събитие,
е именно Агенция „*“. Налице е бездействие на ответника, тъй като пътят не е поддържан и
не е сигнализиран за наличие на препятствия по него, от което е причинена вредата на
автомобила. Затова и според настоящия състав това противоправно бездействие е основание
за ангажиране отговорността на ответника в качеството му на възложител на работата при
условията на чл. 49 ЗЗД.
По делото няма каквито и да е доказателства, че с поведението си водачът на лекия
автомобил е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат – нито, че се е движил с
несъобразена скорост, нито, че е употребил алкохол, както и каквото и да е друго
обстоятелство, което може да обуслови извода, че е налице съпричиняване на вредите.
3
Размерът на дължимото регресно обезщетение е обусловен от стойността на вредите
по средната им пазарна стойност, която съобразно приетото заключението на
автотехническата експертиза към момента на настъпването им е по-висока от изплатеното
обезщетение. Към изплатената сума следва да бъдат прибавени и направените
ликвидационни разноски в размер на 10 лева.
Във връзка с претенцията за заплащане на законната лихва за забава, съдът съобрази,
че представената по делото регресна покана е връчена на ответника на 07.06.2019г., като с
нея не е даден срок за изпълнение, поради което от 08.06.2019 г. ответникът е бил в забава.
В случая ищецът претендира заплащане на обезщетение за забава, чийто размер, определен
по реда на чл.162 ГПК с електронен лихвен калкулатор е по-висок от претендирания от
75,84 лева.
Предвид всичко изложено, съдът приема, че така предявеният иск е основателен и
следва да бъде уважен изцяло.
По разноските:
При този изход на спора по делото, в съответствие с чл. 78, ал. 1 ГПК право на
разноски има ищецът, като ответникът следва да бъден да му заплати държавна такса в
размер на 100 лева, депозит за възнаграждения на вещото лице по САТЕ в размер на 300
лева, както и 50,00 лева за възнаграждение на разпитания свидетел.
Воден от горното С Ъ Д Ъ Т
РЕШИ:
ОСЪЖДА АГЕНЦИЯ „*“, ЕИК: *, седалище и адрес на управление: гр. София,
пл.“*“ № 3 на основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ ДА ЗАПЛАТИ на ЗК „*“ АД, ЕИК:*,
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „*“ № 67А сумата от 240,20 лв.(двеста и
четиридесет лева и двадесет стотинки), представляваща изплатено застрахователно
обезщетение по щета № щета №2231-1261-19-401041, сумата от 75,84 лв. (седемдесет и пет
лева и осемдесет и четири стотинки) - обезщетение за забава за периода от 08.06.2019 г. до
22.08.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска
– 23.08.2023 г., до окончателното изплащане на сумата, както и сумата от 450,00 лв.
(четиристотин и петдесет лева) разноски в производството.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните
пред Софийски окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Ихтиман: _______________________
4