РЕШЕНИЕ
№ 513
гр. Бл., 17.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – Бл., ЕДИНАДЕСЕТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Владимир Ковачев
при участието на секретаря Лозена Димитрова
като разгледа докладваното от Владимир Ковачев Гражданско дело №
20241200101146 по описа за 2024 година
съобрази следното:
Ищец в процеса е А. Х. А., ЕГН **********, адрес с. М. общ. Ст, обл. Бл., ул.
„П. Я.“ №.
Претенциите са насочени срещу Я. М. К., ЕГН **********, адрес с. С., общ.
С., обл. Б., ул. „Х. К. /П./“ №.
В исковата молба се твърди, че на *** г., около *** ч., ищцата започнала да
извършва възложена й работа от ответника, в качеството му на едноличен
собственик и управител на „К.-2010“ ЕООД, състояща се в шлифоване и
полиране на вази от мрамор на струг. Около 15:00 ч., по време на извършване
на възложената работа, настъпил трудов инцидент, вследствие на който
ищцата получила *** увреждания. Във връзка със случая било образувано ДП
№ 61/2021 г. на ОСлО при ОП Бл.. Водено било НОХД № 167/2024 г. на PC С,
приключило със споразумение, влязло в законна сила, с което Я. К. се признал
за виновен в престъпление по чл. 134, ал. 1, т. 2 от НК, а именно -
причиняване, по непредпазливост, поради незнание или поради немарливо
изпълнение на занятие или на друга правнорегламентирана дейност, на средна
телесна повреда на А. Х. А.. А. била откарана по спешност и хоспитализирана
1
в КАИЛ на УМБАЛ „С А“ в гр. С на *** г., *** Изписана била на *** г. На ***
г. била приета в МБАЛ „Св. В.“ в гр. С. ***. През същия ден била
транспортирана до МБАЛ „Югозападна болница***и била изписана на *** г.
На *** г. тя отново била приета в МБАЛ „Св. В.“ в гр. С. ****. След
изписването й на *** г., А. била откарана в болница „Т.“ в гр. С.. На *** г.
същата отново постъпила в МБАЛ „Св. В.“ в гр. С. с***. След изписването й
оттам на *** г., тя пак била приета по спешност в УМБАЛ „Т.“ с ***. На *** г.
й била извършена оперативна ***. Лечебният възстановителен период
продължавал и към настоящия момент, като ищцата все още изпитвала
негативните последици от уврежданията. Вследствие на настъпилата
злополука, А. търпяла болки и страдания за един продължителен период, а и
със сигурност щяла да изпитва негативните последици от събитието през
целия си живот. С разпореждане от 06.08.2021 г. на ТПНОИ Бл., въпросната
злополука била приета за трудова по смисъла на чл. 55, ал. 1 от КСО. Предвид
обстоятелството, че „К.-2010“ ЕООД не заплатило дължимото обезщетение на
А. А. на основание чл. 200, ал. 1 от КТ, било водено гр. д. № 483/2022 г. на PC
С., приключило с решение № 38/15.02.2023 г., влязло в сила, с което
дружеството било осъдено да заплати на А. Х. А. 50 000 /петдесет хиляди/
лева, представляващи обезщетение за претърпените неимуществени вреди,
изразяващи се в болки и страдания, настъпили в резултат от трудовата
злополука на *** г., заедно със законната лихва, считано от 03.06.2021 г. до
окончателното изплащане на задължението, и 85 /осемдесет и пет/ лева,
представляващи обезщетение за претърпените имуществени вреди, настъпили
в резултат от трудовата злополука на 03.06.2021 г., заедно със законната лихва,
считано от 03.06.2021 г. до окончателното изплащане на задължението. На
07.03.2023 г., въз основа на съдебното решение, бил издаден изпълнителен
лист. Образувано било изп. д. № 292/2024 г. на ЧСИ Б. В., което било висящо и
по което ищцата се намирала в обективна невъзможност да събере вземанията
си, понеже „К.-2010“ ЕООД не притежавало имущество. На 14.03.2022 г.
дружеството прехвърлило недвижимите си имоти на Ж. Т. К.а, майка на
ответника, а после тя ги прехвърлила на трето лице. Осъществено било
непозволено увреждане, поради което ищцата моли за осъждане на ответника
да й заплати: а/ 50 000 /петдесет хиляди/ лева, представляващи обезщетение за
претърпените неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания,
получени като пряка и непосредствена последица от настъпилата на
2
03.06.2021 г. трудова злополука, заедно със законната лихва, считано от датата
на увреждането - 03.06.2021 г., до окончателното изплащане, б/ 385 /триста
осемдесет и пет/ лева, представляващи имуществени вреди, изразяващи се в
медицински разходи, направени вследствие на настъпилата на 03.06.2021 г.
трудова злополука, заедно със законната лихва, считано от датата на
увреждането - 03.06.2021 г., до окончателното изплащане, както и в/
направените по делото съдебни и деловодни разноски, включително
адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв.
Ответникът счита, че исковете са недопустими и неоснователни. Не оспорва:
1/ настъпването на инцидента с ищцата, 2/ образуването на ДП по случая, 3/
постъпването и лечението на ищцата в различните болници, описано в
исковата молба, и 4/ че по НОХД № 167/2024 г. е признат за виновен за
престъпление по чл. 134, ал. 1, т. 2 от НК, за причиняване на телесна повреда
поради немарливо изпълнение на занятие, като е освободен от наказателна
отговорност на основание чл. 78а от НК. Оспорва твърдението на А., че
декларираната злополука е приета за трудова. Оспорва, че лечебният и
възстановителен процес продължава и към настоящия момент, че ищцата все
още изпитва негативните последици от уврежданията и че е търпяла болки и
страдания за един продължителен период. В обстоятелствената част на
исковата молба били развити доводи за дължимост на вземането от
настъпилата трудова злополука, а осъдителната претенция била насочена не
срещу работодателя, а срещу физическото лице. Предявеният осъдителен иск
против ответника за имуществени вреди бил неоснователно заявен, доколкото
в сключеното споразумение било отбелязано, че имуществени вреди от
престъплението не са настъпили. Предявеният осъдителен иск за
неимуществените вреди също бил неоснователен. В случая за деянието, от
което според исковата молба произтичали и се намирали в причинна връзка
претърпените от ищцата вреди, било налице влязло в сила споразумение,
което имало силата на решение с административна санкция. Наказателното
производство спрямо ответника било прекратено поради сключеното
споразумение и приложението на административна отговорност, поради което
чл. 300 от ГПК бил неприложим. Със споразумението била отречена
деликтната отговорност на ответника към ищцата за неимуществени вреди,
тъй като осъденото лице не било натовареното с изпълнението на работата
лице, което означавало, че не е възникнала и гаранционно-обезпечителната
3
отговорност на ответника по чл. 49 от ЗЗДог за същите тези вреди, като на
възложителя на работата. Отделно, в исковата молба били заявени мотиви по
чл. 200, ал. 1 от КТ, по който закон ответникът, като физическо лице, не носел
лична отговорност. По този текст било налице осъдително решение спрямо
дружеството-работодател и ищцата вече имала вземане от това дружество за
настъпилите неимуществени вреди. По осъдителното производство
настоящият ответник не бил призован да отговаря солидарно, поради което и
понастоящем иск за същото вземане правното пространство не търпяло.
Оспорват се и размерите на исковете и се прави възражение за изключително
съпричинителство. Твърди се, че увредата на ищцата възникнала само и
единствено поради собственото й небрежно и неотговорно отношение към
работата, както и предвид емоционалното й състояние в посочения работен
ден. В случая размерът на обезщетението бил определен по справедливост в
производството по гр. д., образувано и приключило срещу работодателя на
ищцата. Моли се за отхвърляне на предявените искове.
Съдът констатира, че претенциите, с които е сезиран, са редовни и допустими.
Пострадалият има възможност да предяви иска за обезщетение срещу лицата,
възложили работата, и срещу прекия причинител на вредите, като по
отношение на деликтната солидарна отговорност са приложими разпоредбите
на чл. 121-127 от ЗЗДог. Задължението за обезвреда е едно и от кредитора
зависи дали ще предяви иска си срещу всички длъжници и за целия дълг,
както и за солидарното им осъждане в общ или отделни процеси /Решение №
60292 от 21.02.2022 г. на ВКС по гр. д. № 3992/2020 г., III г. о., ГК, докладчик
съдията Маргарита Георгиева/. „К.-2010“ ЕООД е осъдено в качеството на
работодател. Неговата отговорност е различна от тази на физическото лице Я.
М. К.. Осъждането на дружеството не съставлява пречка за образуването и
воденето на настоящото съдебно производство.
Правната квалификация на претенциите се съдържа в нормите на чл. 45 и чл.
86 от ЗЗДог. Възраженията на ответната страна се базират на разпоредбите на
чл. 51, ал. 2 и чл. 52 от ЗЗДог.
Ищцата трябваше да докаже осъществяването на сложния фактически състав,
пораждащ правото на претендираното от нея деликтно обезщетение и
включващ следните елементи: поведение на ответника, противоправност на
това поведение, настъпили вреди от поведението и причинна връзка между
4
противоправното поведение и вредите, като вината се предполага. Ответникът
следваше да докаже, че ищцата е допринесла за настъпването на вредите и че
претендираното обезщетение за неимуществени вреди е несправедливо по
размер.
Събраха се писмени и гласни доказателства. Прие се експертно заключение.
Деянието на ответника, противоправността на същото и вината му са
надлежно доказани със споразумението, сключено в рамките на НОХД № 167
от 2024 г. на Районен съд С.. Приложение намира нормата на чл. 300 от ГПК.
Актовете на наказателния съд, с които лицето е признато за виновно -
присъда, решение по чл. 78а от НК или споразумение, са задължителни за
гражданския съд относно реализирането на деянието, неговата
противоправност и виновността на дееца /т. 15 от Тълкувателно решение № 6
от 06.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК, докладвано от съдиите
Елеонора Чаначева и Албена Бонева, и Определение № 4333 от 25.09.2025 г.
на ВКС по гр. д. № 1700/2025 г., III г. о., ГК, докладчик председателят Жива
Декова/.
Причинната връзка между противоправното поведение и вредите е изяснена в
необходимата степен от вещото лице, изготвило експертното заключение.
Последното е пълно, ясно и обосновано. То не е оспорено от страните по
делото и следва да му се даде вяра.
***************
Настоящият съдебен състав не констатира наличие на причини за
некредитиране на сведенията, дадени от въпросните двама свидетели.
Законодателят е създал едно предположение относно посочените в хипотезата
на чл. 172 от ГПК лица за възможна тяхна заинтересованост от изхода на
делото. Съдът, поради това, е длъжен да извърши преценка на тяхната
обективност и доколко поведението на свидетеля и данните по делото
изключват заинтересоваността да е повлияла на достоверността на
показанията му /Решение № 79 от 12.07.2017 г. на ВКС по гр. д. № 3244/2016
г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Албена Бонева/. В настоящия казус
свидетелските показания на Н.й Б. и О.К. не са противоречиви, а и не са
оборени. Нормата на чл. 172 от ГПК не забранява кредитирането на
показания на роднини и близки, а предвижда преценката им да става в
съответствие с останалите доказателства по делото, а от тях в случая
5
показанията не са опровергани /в този смисъл е и Решение № 639 от
02.07.2009 г. на ВКС по гр. д. № 2398/2008 г., I г. о., ГК, докладчик съдията
Бонка Дечева/. Не могат да се игнорират свидетелски показания само защото
изхождат от близки или роднини /Решение № 428 от 15.07.2010 г. на ВКС по
гр. д. № 843/2009 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Бонка Дечева/. Съгласно
Решение № 457 от 06.08.2010 г. на ВКС по гр. д. № 477/2009 г., III г. о., ГК,
докладчик съдията Дияна Ценева, роднинската връзка на свидетеля със
страната, която го е посочила, сама по себе си не е основание показанията на
този свидетел да се считат недостоверни. Не съществува забрана да бъдат
разпитани заинтересовани свидетели и въз основа на техните показания да
бъдат приети за установени факти, които ползват довелата ги страна /Решение
№ 34 от 22.02.2016 г. на ВКС по гр. д. № 4657/2015 г., I г. о., ГК, докладчик
съдията Бонка Дечева, и Решение № 338 от 20.11.2013 г. на ВКС по гр. д. №
1269/2012 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Мими Фурнаджиева/. В случая
съобщеното от Н.й Б. и О. К. следва да се приеме за характеризиращо се с
висока степен на достоверност, защото не противоречи на останалите
елементи от доказателствената съвкупност. Разказаното от тези свидетели е и
вътрешно хармонично, последователно и изчерпателно /водещи критерии за
оценка на свидетелските показания според „Разпит на свидетели в
гражданското производство“ от Цеко Цеков, „Сиела“, С., 1997 г., стр. 55/.
Показанията им не оставят съмнение, че те са били очевидци на това, което
обрисуват, и имат необходимите пълни, преки и непосредствени впечатления
за него. Не се констатират основания за некредитиране на разказаното от тях.
Налице са всички предпоставки за ангажиране на отговорността на ответната
страна.
Според задължителните разяснения, дадени с Постановление № 4 от
23.XII.1968 г. на Пленума на ВС, понятието „справедливост“ по смисъла на
чл. 52 от ЗЗДог не е абстрактно по своя характер, а е свързано с преценката на
редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се
имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението - характер
на увреждането, начин на извършването му, обстоятелства, при които е
извършено, допълнително влошаване на състоянието на здравето, причинени
морални страдания, осакатявания, загрозявания и др., като обезщетението за
неимуществени вреди следва в най-пълна степен да овъзмезди увреденото
лице.
6
Отчитайки следните релевантни факти и обстоятелства: 1/ броя и тежестта на
травмите, засегнали изключително важни части от тялото на пострадалата и
най-вече черепа й, като в един момент дори е имало реална опасност за нейния
живот, 2/ болките и страданията, причинени от нараняванията, 3/ начина, по
който са причинени - неочаквано и при утежнени обстоятелства /само
щастлива случайност е, че ищцата не е получила още по-тежки травми и не е
загинала/, 4/ немалкия като времетраене възстановителен процес, 5/
затрудненията в нормалното придвижване и обслужване на ищцата,
вследствие на които за продължителен период от време й се е наложило да
ползва чужда грижа и помощ, 6/ негативното отражение на случилото се
върху емоционалната стабилност на пострадалата, 7/ трайните отрицателни
промени в живота й и 8/ вероятността никога да не настъпи пълно
възстановяване на нейното здравословно състояние, както и вземайки предвид
обществено-икономическата обстановка в страната към момента на деликта,
съдът смята, че ищцата е претърпяла и към момента търпи сериозни
неимуществени вреди, които определят значително по-висок размер на
дължащото се за тях обезщетение /подобен случай е обсъден в Решение № 705
от 26.11.2024 г. на ВКС по гр. д. № 609/2023 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията
Димитър Димитров/, при това без последното да служи като източник на
неоснователно обогатяване, и следва да й бъде присъдено справедливо
обезщетение от 50 000 лева, на колкото възлиза и претендираната сума, заедно
със законната лихва, считано от датата на увреждането /чл. 84, ал. 3 от ЗЗДог и
Решение № 35 от 23.05.2019 г. на ВКС по гр. д. № 1499/2018 г., IV г. о., ГК,
докладчик председателят Бойка Стоилова, Решение № 24 от 23.03.2017 г. на
ВКС по гр. д. № 60047/2016 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Александър
Цонев, Решение № 18 от 22.03.2017 г. на ВКС по т. д. № 1935/2015 г., II т. о.,
ТК, докладчик председателят Татяна Върбанова, и др./.
Имуществените вреди подлежат на репариране само частично - за сумата от
85 лева, заплатена за техническо и битово обслужване. Не е ангажирано
доказателство за заплащането на сумата от 300 лева за допълнителни
индивидуални грижи. И върху това обезщетение се следва законна лихва, но
не от датата на увреждането, както е поискано. Лихвата се дължи от момента
на претърпяване на материалната вреда, а не от датата на деликта.
Обезщетението за забава върху сумата, изразходвана за лечение на увреденото
7
лице, е дължимо от делинквента от момента на извършването на
имуществения разход, който съвпада с момента на претърпяване на
материалната вреда. Правото на обезщетение за имуществени вреди от
непозволено увреждане възниква при осъществяване на всички елементи от
фактическия състав, един от които е настъпване на имуществената вреда. В
хипотезата на направени разходи за лечение и възстановяване, като вид
претърпяна загуба, фактическият състав, от който произтича правото на
обезщетение за този вид вреди, е завършен с извършване на необходимия
разход. Увреждането настъпва с извършването на разхода, от този момент
възниква задължение за делинквента да заплати обезщетение за съответните
имуществени вреди и съгласно чл. 84, ал. 3 от ЗЗДог, от този момент
отговорното за заплащането на обезщетението лице изпада в забава без покана
/Решение № 50035 от 20.12.2023 г. на ВКС по т. д. № 2728/2021 г., I т. о., ТК,
докладчик съдията Мадлена Желева, Решение № 50059 от 20.10.2023 г. на
ВКС по т. д. № 1647/2022 г., II т. о., ТК, докладчик председателят ЕмИ.
Василева, и др./.
Ответникът е направил възражение за съпричиняване. В практиката на ВКС
неотклонно се приема, че за да е налице съпричиняване по смисъла на чл. 51,
ал. 2 от ЗЗДог, пострадалият трябва обективно да е допринесъл за
настъпването на вредоносния резултат със свое противоправно поведение,
създавайки условия или улеснявайки с поведението си неговото настъпване,
независимо дали е действал или бездействал виновно /Решение № 50072 от
01.11.2022 г. на ВКС по гр. д. № 4101/2021 г., II г. о., ГК, докладчик съдията
Гергана Никова/. В такава насока разсъждава и правната доктрина -
„Обезщетение за неимуществени /морални/ вреди в България“ от Стоян
Ставру, „Сиела“, С., 2020 г., стр. 149-150.
В случая не се установява пострадалата да е допринесла за настъпване на
вредоносния резултат, или, както е посочено в т. 7 на Тълкувателно решение
№ 1 от 23.12.2015 г. на ВКС по т. д. № 1/2014 г., ОСТК, докладчик съдията
Ваня Алексиева, с поведението си да е спомогнала за собственото си
увреждане или за увеличаване на размера на вредата /така и Определение №
636 от 11.02.2025 г. на ВКС по гр. д. № 1600/2024 г., I г. о., ГК, докладчик
председателят Маргарита Соколова/. Приносът следва да е личен, на самия
пострадал и в пряка причинна връзка с конкретно негово обективно
поведение, каквото в случая не е налице.
8
Свидетелите А. Б. и М. К. твърдят, че А. е работела на струга без шапка, което
е допринесло за попадането на главата й под неговата въртяща се част. В
показанията си обаче те не сочат ответникът да е изпълнил задължението си
да й осигури такова лично предпазно средство. Не може това негово
неизпълнение на предписано му от законодателството задължение да бъде
вменено във вина на ищцата. Принос от страна на А. би имало, ако по делото
безспорно се докаже, че при започването на работата ответникът й е
предоставил необходимата шапка, но въпреки това ищцата е продължила да
полага труд без нея. Тази хипотеза обаче не се подкрепя и не се доказва в хода
на настоящото производство /така и Решение № 26 от 10.01.2024 г. на САС по
в. гр. д. № 2310/2023 г., ГО, 8 състав, докладчик съдията Петя Алексиева/. Не
е спорно, че ищцата и ответникът са работели в едно и също производствено
помещение и на няколко метра един от друг. Инцидентът е нямало да настъпи,
ако ответникът не беше допуснал ищцата да работи на струга без шапка, беше
осъществил контрол по спазването на изискванията за ЗБУТ и беше прекратил
работата й и я беше извел от цеха, но той не е сторил всичко това и следва да
понесе отговорността за своето нехайство.
Конкретният казус по настоящото дело, според настоящия съдебен състав, се
характеризира с нормална фактическа и правна сложност. Производството по
същия продължи по-малко от година. Разпитаха се свидетели. Прие се
експертно заключение. Проведоха се 4 открити съдебни заседания, като
адвокат Н. Н. взе участие само в 1 от тях. Той представи и твърде лаконична
писмена защита - с обем от 1 страница. С оглед на всичко това съдът оценява
положения от него по делото труд на 2000 лева /толкова е заплатил и
ответникът на своя адвокат/.
Приложение следва да намери и нормата на чл. 78, ал. 6 от ГПК.
Воден от изложените съображения, доводи и аргументи, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Я. М. К., ЕГН **********, адрес с. С., общ. С., обл. Бл., ул. „Х. К.
/П./“ № , да заплати на А. Х. А., ЕГН **********, адрес с. М., общ. С., обл.
Бл., ул. „П. Я.“ №, на основание чл. 45 и 86 от ЗЗДог, сумата от 50 000
/петдесет хиляди/ лева, съставляваща обезщетение за претърпените от А.
9
неимуществени вреди - болки и страдания, вследствие на злополуката,
станала на *** г., около *** ч., в цех за рязане, профилиране и обработване на
строителни и декоративни скални материали, намиращ се в с. С., общ. С., обл.
Бл., на ул. „Г. С. Р.“, заедно със законната лихва, считано от 03.06.2021 г. до
окончателното изплащане.
ОСЪЖДА Я. М. К., ЕГН **********, адрес с. С., общ. С., обл. Б., ул. „Х. К.
/П./“ №., да заплати на А. Х. А., ЕГН **********, адрес с. М., общ. С., обл.
Бл., ул. „П. Я.“ № ., на основание чл. 45 и 86 от ЗЗДог, сумата от 85 /осемдесет
и пет/ лева, съставляваща обезщетение за претърпените от А. имуществени
вреди - разходи за техническо и битово обслужване, вследствие на
злополуката, станала на *** г., около *** ч., в цех за рязане, профилиране и
обработване на строителни и декоративни скални материали, намиращ се в с.
Ст., общ. С., обл. Бл., на ул. „Г. С. Р.“, заедно със законната лихва, считано от
12.08.2021 г. до окончателното изплащане, и ОТХВЪРЛЯ претенцията за
главница - за разликата между присъдените 85 лева и претендираните 385
лева, и претенцията за законна лихва - за периода от 03.06.2021 г. до 11.08.2021
г.
ОСЪЖДА Я. М. К., ЕГН **********, адрес с. С., общ. С., обл. Б., ул. „Х. К.
/П./“ №, да заплати на адвокат Н. И. Н., член на Адвокатска колегия С., ЕГН
**********, кантора в гр. С., ул. „И.Д.“ №, ет., ап., възнаграждение, на
основание чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1, т. 2 от ЗАдв, за осъщественото от него по
делото процесуално представителство на А. Х. А., ЕГН **********, адрес с.
М., общ. С., обл. Бл., ул. „П. Я.“ №., в размер на 2000 /две хиляди/ лева.
ОСЪЖДА Я. М. К., ЕГН **********, адрес с. С., общ. С., обл. Бл., ул. „Х. К.
/П./“ № ., на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, да преведе по съответната банкова
сметка на Окръжен съд Бл., в полза на бюджета на съдебната власт, държавна
такса от 2050 /две хиляди и петдесет/ лева и възнаграждение на експерт от 754
/седемстотин петдесет и четири/ лева.
На страните, чрез адвокатите, ДА СЕ ВРЪЧАТ копия на настоящия съдебен
акт, който може да бъде обжалван от тях в двуседмичен срок, считано от
връчването, пред Апелативен съд С., с въззивна жалба, подадена чрез
Окръжен съд Бл..
Съдия при Окръжен съд – Бл.: _______________________
10
11