Р Е Ш Е Н И Е
гр. ***, 02.03.2017 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
***СКИ РАЙОНЕН СЪД, ХІ граждански състав, в публично заседание на втори март през две хиляди и седемнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АСЯ
ШИРКОВА
при секретаря *** като разгледа докладваното от
съдията ШИРКОВА гр. дело № 495 по описа за 2017 година и на основание данните
по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Делото е образувано по молба от К.В.Д.
с ЕГН ********** против И.Т.Д. с ЕГН **********. Молителят
твърди, че на 03.02.2007г. сключил
граждански брак с ответницата, като от брака имат
родени две деца ***., родена на ***г. в гр.*** с ЕГН **********
и *** родена на ***г. с ЕГН
**********. Твърди, че след раждането на децата
им разходите на семейството нараснали, имали нужда от закупуване
на жилище, като до този
момент живеели в апартамент, съсобственост на майка му
и леля му. Твърди, че имали
неплатени сметки към Топлофикация, в голям размер - около 4000лв., а същевременно и двамата с ответницата през по-голямата част от времето
били безработни. Твърди, че около
6 години работил на круизен кораб
в ***. Твърди, че през 2014г. изтеглили кредит в размер на 40000лв., за да купят частта
от апартамента, собственост на леля му, като
съм момента този апартамент е семейното им жилище
и е тяхна собственост. Молителят твърди, че всеки месец
изпращал на ответницата пари за издръжка на
нея и двете деца, за заплащане
на всички разходи по домакинството
и не на последно
място - за да заплаща тя
месечните вноски по кредита. Твърди,
че през лятото
на 2016г. разбрал, че съпругата му
поддържа извънбрачна връзка. Твърди, че си открила
сметка в която има около 9000 лева на нейно
име. Твърди, че предвид отношенията им през декември
2016г. и предложил да се разведат по
взаимно съгласие, като се съгласил
тя да упражнява
родителските права. Твърди, че на
Нова година ответницата напуснала жилището, оставила го с децата и заминала
да празнува. Твърди, че ответницата отказала да се
разведат по взаимно съгласие, тъй като спорът
бил относно размера на издръжката
на децата. Молителят твърди, че ответницата
го заплашила с убийство и го предупредила,
че го чакат
неприятности. Твърди, че на 18.01.2017г., влязъл в профила
на съпругата си във Фейсбук
и видял кореспонденция между съпругата му и нейна приятелка.
В социалната мрежа в профила си, ответницата
била написала, че е склонна да
го убие „ако ще след
това да го
лежи”. Молителят твърди, че на 19.01.2017г. депозирал искова молба за развод
по реда на
чл.49 от СК и уведомил ответницата същата вечер. Твърди, че тя започнала
да го заплашва,
включително с убийство, и че трябва да
внимава като заспи дали ще
се събудя на другия ден.
Молителят твърди, че същата нощ
останал да спи в негов приятел,
защото се страхувал, а на сутринта подал жалба в Първо РУП.
Твърди, че е жертва
на домашно насилие, тъй като
ответницата е осъществила акт на психическо
насилие. Твърди, че се страхува за
живота си, тъй като поведението
й спрямо него е непредсказуемо и е налице опасност същата дори да посегне
на живота му.
В заключение моли съда да постанови
решение, с което спрямо ответницата да бъдат наложени
мерки по ЗЗДН, както следва:
На основание чл.5 ал.1 т.1 от ЗЗДН -
да се въздържа
от извършване на домашно насилие
спрямо него;
На основание
чл.5 ал.1 т.2 от ЗЗД - да отстрани ответницата от съвместно обитаваното
жилище, находящо се на адрес:
*** за максимален срок;
На основание
чл.5 ал.1 т.3 - да забрани на ответницата да се приближава
до жилището им , находящо се
на адрес: *** за максимален срок;
На основание
чл.5 ал.1 т.4 от ЗЗДН - да определи временно местоживеене на децата при него.
В съдебно заседание молителят лично и чрез процеслуалния
си представител поддържа молбата. Твърди, че и до момента се страхува за живота
си.
Ответницата оспорва
молбата. Навежда доводи, че твърденията в молбата са недоказани.
Съгласно разпоредбата на чл.2, ал.1 от Закона за
защита от домашното насилие, домашно насилие е всеки акт на физическо,
сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за
такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и
личните права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка,
които са или са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско
съжителство. Т.е., за да е основателна молбата, следва да се докаже, че е
налице осъществено от ответницата спрямо молителя домашно насилие,следва да се
докаже в производството, че ответницата е упражнила психическо или емоционално
насилие, което по молбата се изразява в заплаха с убийство и закани за живота и
здравето на молителя.
Съдът като прецени
събраните по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа
страна :
Не се спори, че страните
са съпрузи.
Няма спор, че бракът им
не е прекратен, като брачното дело е приключило и е обявено за решаване на
07.03.2017г. Не се спори, че в брачното производство страните са постигнали
споразумение за прекратяване на брака без съда да се произнася по въпроса за
вината.
Спорно по
делото е дали на 18.01.2017г. във Фейсбук профила си
ответницата по молбата е отправила заплахи към съпруга си пред нейна приятелка,
като е написала, че ще го гръмне и ще го лежи. Спорно по делото е дали на
19.01.2017г. го е заплашила и обиждала, казвала му е, че ще му се случат
неприятности и отправила заплаха за убийство.
За
изясняване на спорните обстоятелства, съдът допусна до изслушване като
свидетели *** родители на молителя и *** – негови приятели. Съдът допусна до
изслушване двете деца на страните, с оглед твърденията на молителя, че
заплахите на 19.01.2017г. са били в тяхно присъствие.
В
показанията си нито един свидетел не заяви да е чул, че ответницата е отправяла
заплахи към съпруга си. Свидетелите заявиха, че знаят за заплахите от това,
което той самият им е споделял. Свидетелката ***. – майка на молителя заяви, че
е присъствала на разговор по телефона между страните, по време на който
ответницата го е обиждала в присъствие на децата, а те през това време плачели.
Твърди, че на 18 и 19.01.2017г. не е
присъствала на разговори между двамата, „но след 21.01.2017г. започнаха
отношения някакви, всеки заплашва другия.“ Твърди, че синът и бил много
притеснен, защото ответницата му отправила закани, че ще го унищожи, че нямало
да бъде това, което е било до сега и дори че няма да вижда децата. Твърди, че
не е чула заплаха за убийство, но чула, че ответницата се държала „по този
начин“ със сина и. Твърди, че молителят се страхува, откакто са се обтегнали
отношенията им. Твърди, че на 21.01.2017г. в присъствие на децата по телефона
ответницата казала на молителя „***, това ти е за последно, ще те унищожа.“
Твърди, че е чула това лично от ответницата.
Свидетелят
*** твърди, че на 18 и 19 януари ответницата е заплашвала съпруга си, че ще го
убие. Твърди, че и на 21.01.2017г., в присъствие на децата, чул по телефона
ответницата да казва, че ще го убие. В показанията си свидетелят изрази мнение,
че не е нормално една майка в присъствие на децата си да отправя такива обиди и
заплахи към баща им. Свидетелят твърди, че през цялото време синът му бил
разстроен. Свидетелят заяви, че една вечер, от страх, синът му не бил спал в
дома си, а в дома на свой приятел.
В
показанията си свидетелят *** заяви, че молителят работи при него и му
споделял, че ответницата му казвала, че ще намери начин да го елиминира.
В
показанията си свидетелят *** заяви, че на 19.01.2017г. молителят останал да
пренощува в дома му, тъй като бил получил заплахи от съпругата си, че ще го
убие и че може сутринта да не се събуди. Свидетелят заяви, че самият той не е
чувал ответницата да го заплашва.
По делото
са изслушани малолетните деца ***.
Двете деца
категорично заявиха, че никога не са чували майка им да заплашва баща им. Двете
деца заявиха, че са чували родителите си многократно да се карат, но не са чували
заплахи. *** заяви, че във втори клас учила, че членовете на семейството трябва
да се уважават и обичат, заяви, че е прочела това на родителите си с молба да
решат проблемите без да се карат и крещят, при което майката се разплакала, а
бащата казал, че това не го интересува. В показанията си *** твърди, че спи
леко и ако е имало шум или скандал, тя би се събудила, но не е имало случай, в
който да е чула майка си да заплашва баща и. В този смисъл са и показанията на В.,
която също заяви, че не е чувала майка си да заплашва баща и. Двете деца бяха
изслушани в присъствие на социален работник, който изрази мнение, че децата са
на възраст и състояние, в които могат да възприемат случващото се.
Съдът не
кредитира показанията на свидетелите *** на първо място тъй като са родители на
молителя, което предпоставя интерес от изхода на
делото. Отделно от това двамата свидетели, заявиха, че по телефона ответницата
е заплашвала молителя в присъствие на децата. Свидетелката *** твърди: “Започнаха
да плачат (децата). Той беше пуснал на микрофон и чух това нещо „***, ще те
унищожа, това ти е за последно“. За същия случай разказва и свидетеля ***,
която заяви, че чул ответницата да казва на сина му „аз ще те убия, аз ще те
унищожа, ще пратя хора да те унищожат“. Твърди “Чул съм го това, а и пред
децата, не е нормално една майка такива заплахи да отправя към бащата на
децата.“ Тези показания са в противоречие със заявеното от децата, които
категорично заявиха, че никога не са чували майка им да заплашва баща им. Отделно
от това показанията на свидетелката *** *** са противоречиви. Първоначално
твърди „Присъствах на един разговор по телефона с децата, на който тя се
заканваше на К.“, а по-късно заяви „Не съм била свидетел, когато го е
заплашвала.“ Самото противоречие на показанията на свидетелите относно основния
факт, който подлежи на доказване, а именно, че на 18 и 19.01.2017г. ответницата
е заплашвала молителя, че ще го убие, не дава възможност да се приема за
безспорно установено, че на 18 и 19.01.2017г. ответницата е упражнила домашно
насилие под формата на психически или емоционален тормоз над съпруга си.
По
отношение на показанията на свидетелите *** и ***, съдът приема, че от същите
не може да се направи категоричен извод, че ответницата е отправяла заплахи към
съпруга си, тъй като двамата пресъздават казаното от молителя и не са били
свидетели нито пряко, нито в телефонен разговор ответницата да е отправяла
заплахи към молителя.
Що се
касае за написаното във Фейсбук профила на ответницата,
а именно, че в отговор на написано от нейна приятелка „ще се гръмна“,
ответницата написала „а аз искам него“, съдът приема, че това не представлява
заплаха, а по-скоро е моментен израз на обтегнатите отношения между страните и
не може да се приеме като акт на психическо или емоционално насилие върху
молителя от страна ответницата. Дори да е установено по безспорен начин, че ответницата
е написала до нейна приятелка тази кореспонденция, съдът приема, че написаното
не представлява психическо или емоционално насилие, тъй като не би могло да
възбуди страх в молителя.
За вечерта на 19.01.2017, за когато
твърди, че ответницата го е заплашила, молителят заяви „Много пъти съм бил
провокиран от нея да й посегна да я ударя, въздържал съм се, защото съм имал
възпитанието и честта да не посягам на жена, затова просто реших да изляза и да
ида да се успокоя, не съм искал децата да стават свидетели на такива грозни
моменти.“ Съдът приема, че заявеното от него показва, че не страха от жена му
го е мотивирал да остане да спи в дома на негов приятел.
По отношение на показанията на
свидетеля Б., съдът счита, че същите са неотносими
към делото, тъй като касаят един последващ момент,
значително след подаване на молбата за домашно насилие и не биха могли да
изяснят спорните обстоятелства дали на 18 и 19.01.2017г. ответницата е
заплашвала молителя.
При тези
събрани и обсъдени доказателства, съдът приема, че подадената молба е
неоснователна и следва да бъде отхвърлена. С оглед изхода на делото, молителят
следва да заплати на ответницата разноски по делото в размер на 400 лева за
адвокатско възнаграждение, а по сметка на ПлРС следва
да заплати държавна такса в размер на 30 лева.
По изложените съображения
съдът
Р Е
Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ като НЕОСНОВАТЕЛНА
и НЕДОКАЗАНА молбата на К.В.Д. с ЕГН ********** против И.Т.Д. с ЕГН ********** да бъде наложена мярка
за защита по чл.5 ал.1 т.1 ЗЗДН, а именно: задължаване на ответницата И.Т.Д. с ЕГН ********** :
На основание
чл.5 ал.1 т.1 от ЗЗДН - да се въздържа от
извършване на домашно насилие спрямо него;
На основание
чл.5 ал.1 т.2 от ЗЗД - да отстрани ответницата от съвместно обитаваното
жилище, находящо се на адрес:
*** за максимален срок;
На основание
чл.5 ал.1 т.3 - да забрани на ответницата да се приближава
до жилището им , находящо се
на адрес: *** за максимален срок;
ОСЪЖДА К.В.Д. с ЕГН **********да заплати по сметка
на ***ския районен съд държавна
такса в размер на 30 лв.
ОСЪЖДА К.В.Д. с ЕГН **********да заплати на И.Т.Д. с ЕГН ********** разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 400 лева.
Решението може да се обжалва пред ***ския окръжен съд в едноседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: