Р
Е Ш Е Н И Е № 260005
25.
05.
2022 год. гр. Чирпан
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Районен
съд Чирпан, втори състав
На
16. 05. 2022 год.
В
публично заседание в състав:
Председател: ТИХОМИР КОЛЕВ
Секретар: МАРИЯ ХАЛАЧЕВА
Сложи за разглеждане докладваното от Районен съдия ТИХОМИР КОЛЕВ
Гр. дело номер 293 по описа за 2021
година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Искът
е с правно основание чл. 109 от ЗС.
Ищцата изнася в ИМ, че
е собственик на
имот, находящ се в с. Г. Б., общ. Братя Даскалови, обл. Стара Загора и представляващ празно дворно място с
площ от 1386 кв. м. и дворно място с площ от 3070 кв.м, ведно с построените в
него полумасивна жилищна сграда, четири стопански
постройки и кладенец. Правото на собственост върху същия придобила на
01.11.2017 г. чрез покупко-продажба, извършена с Нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот № 107, том V, per. № 4882, дело № 938 от 2017 г. и
вписан по законоустановения ред. В края на 2019 г.,
като отишла да провери имота си (тъй като не живеела там), установила, че са
разрушени загражденията на имота, поставени съобразно неговите граници и са
инсталирани помпи и тръби, чрез които да се точи вода от собствения й кладенец
и да се пренася в съседните имоти. Едната тръба била поставена на земята в
дворното пространство на имота, а другата - прекарана над дворното
пространство, провисната през различни дървета и парапети на около два метра от
земята. След като се поинтересувала разбрала, че кладенецът се ползва от
собствениците на съседните й имоти: Р.Е.Р., роден на *** г. и Т.Т.К., родена на *** г. - местни жители на с. ****, които
поставили тези съоръжения без нейно разрешение или знание като собственик на
имота.
Изнася още в молбата, че след като разбрала това, тя и неин
познат съсед - С. К., на който предоставила ползването и поддръжката на имота
докато я няма, провели разговор с Р.Р. и Т.К., при
който ги помолили доброволно да премахнат поставените над кладенеца помпи и
прокараните през имота тръби, както и да не навлизат в нейния имот без
разрешение. При това положение, съседите й категорично заявили, че нямало да
преустановят своите действия. Още с предишния собственик на имота имали
уговорка за преминаване през имота и ползване на кладенеца, поР.което
не било необходимо да искат разрешение от нея да навлизат в границите на
закупения от ищцата имот, да поставят помпи и да прокарват тръби. Това я
озадачило, тъй като още при покупката на имота, изрично попитала нотариуса дали
са налице конкуриращи вещни права спрямо имота, като той й заявил, че такива не
са налице. Същото й било споделено и от продавачите (предишните собственици на
имота - С. К. Т. и М. Д.Т.), които категорично й заявили, че кладенецът се
ползва само от тях (в качеството им на собственици на имота). На основание
изискванията на Закона за водите, със Заявление вх. РК-2967/21.11.2006 г.,
подадено от С.Т. пред МОСВ -Басейнова дирекция „Източнобеломорски район", съоръжението за водовземане (кладенецът) бил регистриран на името на
собственика на имота. Съобразно тези изисквания, след изповядване на сделката
пред нотариуса, с копието от Нотариалния акт подала заявление пред
компетентните органи за извършване на пререгистрация на кладенеца. От
служителите била извършена проверка и след като не бил констатиран вписан друг
ползвател на съоръжението, същите й издали Удостоверение за вписване в
регистъра с № 2459/05.02.2020 г.
Уточнява, че имотът бил закупен от нея по обява, която била придружена
със снимков материал, на който не се виждали такива изградени съоръжения, минаващи през имота до кладенеца. Преди самата сделка
извършили оглед на имота с предишния собственик и не установили налични
съоръжения - помпи, тръби и захранващи кабели, които да са свързани към
кладенеца. Не само това, но видимо от поставените върху кабелите и тръбите
маркировки относно датата на производство на същите става ясно, че те са
произведени през 2017г. и 2018г., което прави невъзможно твръдението
на на
съседите, че те ползват кладенеца „от край време“. Дъщерята на ищцата А. и
нейния съпруг посетили имота през лятото на 2018г. и й споделили, че не са били
забелязали към този момент да има тръби, помпи или каквито и да било други
съоръжения, поставени на кладенеца. След като изтъкнала това, съседът Р.Р. се съгласил с нея, като проявил
разбиране и доброволно премахнал поставените от него съоръжения и преустановил
ползването на водата от кладенеца. Но от Т.К. получила категоричен отказ за
прекратяване на пречещите й неоснователни действия и същата й казала да не
изменя по какъвто и да било начин поставените съоръжения.
Във връзка с този случай потърсила съдействието на съответните
Прокуратура и структури на МВР. Със своето постановление наблюдаващия прокурор
изложил мотиви, че не са налице самоуправствени
действия от страна на съседите й, а че е налице спор от гражданскоправен
характер, който следва да се разреши по реда на гражданското съдопроизводство.
Моли съда да постанови решение, с което да осъдите Т.Т.К., родена на *** г., да прекрати действията, с които й
пречи да упражнява своето право на собственост, а именно - да премахне
поставените от нея съоръжения за добив и ползване на вода и прекрати ползването
на кладенеца, находящ се в границите на собствения й
имот, придобит по силата на Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот
№ 107, том V, per. № 4882, дело № 938 от 2017 г.
Претендира направените по делото разноски за такси и
адвокатски хонорар.
С молба от
05.07.2021г. ищцата, чрез пълномощника си адв. Х. е
конкретизирала исковата молба като е посочила, че процесният имот, в който се
намира кладенеца и поставените водоснабдителни съоръжения, представлява ДВОРНО МЯСТО с площ от 3070 кв. м. (три хиляди и седемдесет квадратни метра). За което е отреден УПИ IX-133 (девет римско за номер сто тридесет и три арабско) в кв. 19 (деветнадесет) по регулационния план на селото, ведно с
построените в него ПОЛУМАСИВНА ЖИЛИЩНА СГРАДА и СТОПАНСКИ ПОСТРОЙКИ, при граници: от две страни улица, УПИ XII-130, УПИ XI-131, УПИ X-133, УПИ VIII -135 и УПИ ХIII -137.
Посочва още, че имотът на ищеца и този, който е собственост на ответника, са разделени
от улица, която представлява граница на всеки един от тяx поотделно. В
приложената към исковата молба Скица № 437/27.10.2017 г., издадена от кмета на
Община Братя Даскалови, тази улица се намира западно съобразно имота на ищцата
и е отбелязана с номерацията 26-62. Имотът на ответника се намира от
другата страна на тази улица, като имотът не е изрично идентифициран (цифром или словом) в притежавания от нас Нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот № 107, том V, per. № 4882, дело № 938
от 2017 г., нито в Скица № 437/27.10.2017г.
В молба от 20.09.2021г. пълномощникът на ищцата изнася, че от направена справка в Община Бр.Даскалови е видно, че ответницата по делото е вписана в данъчните декларации като наследник за следните имоти:
- УПИ IV-127 (четири римско за номер сто двадесет и седем арабско) в кв. 18 (осемнатесет). по регулационния план на е. Г. Б.. общ. Братя Даскалови, обл. Стара Загора, записан по разписен регистър на наследници на З. Д. И..
- УПИ XIV-285 (четиринадесет римско за номер двеста осемнадесет и пет арабско) в кв. 39 (тридесет и девет), по регулационния план на с. ****, общ. Братя Даскалови, обл. Стара 'Загора, записан по разписен регистър на наследници на ‘Г. Г.И..
Имотът, който обитавала ответницата
и за който се черпило водовземане от
кладенеца-собственост на ищцата по делото, бил именно УПИ IV-127 (четири
римско за номер сто двадесет и седем арабско) в кв. 18 (осемнадесет), по регулационния план
на е. Г. Б., при граници: от едната страна - улица, от
друга - УПИ V-128: от друга - УПИ IX-126. находящ се
на адрес: с. Г. Б.. общ. Братя Даскалови, обл. Стара
Загора.
От
справката, също така ставало ясно, че ответницата била наследник на собственика
на имота, но не ставало ясно дали същата е приела наследството, както и дали
приемането на наследството е обявено по установения от закона ред. Обитавания
от ответницата имот и собственият на ищцата не били съседни, тъй като се
намирали в различни квартали от регулационния план на селото. Имотите били
разделени от улица.Претендират се направените по делото разноски. Прави се
възражение за прекомерност на разноските
на ответната страна.
В законоустановения срок е
постъпил отговор от ответницата в който взема становище, че предявеният негаторен иск е неоснователен,
защото не създават пречки ищцата да използва имота си и процесния
кладенец. Ако
съдът все пак не приеме, че разполагат с твърдяното сервитутно
право, то моли да има предвид, че съгласно
точка 3 от мотивите на Тълкувателно решение №
4 от 06.11.2017 г. по тълкувателно дело № 4/2015г., ОСГК, ВКС, ако действията на ответника по негаторния иск са
неоснователни, но не създават
пречки на собственика, то искът бил неоснователен.
Взема становище по същество.Претендира за направените по делото разноски.
От
представените по делото писмени доказателства и от заключенията на вещото лице,
преценени по отделно и в тяхната съвкупност, както и от становищата изразени от
страните по делото, съдът приема за установена следната фактическа обстановка.
Предявения
иск е допустим и основателен поР.следното:
Активно
легитимирани по негаторния иск по чл.109 ЗС са
собствениците или носителите на правото, които са възпрепятствани в
упражняването му в пълния обем. Пасивно легитимиран като ответник е лицето,
неоснователно пречещо за упражняване на правото.
Видно от представените по делото писмени и гласни
доказателства безспорно се установява, че ищцата Ж.А.К. е собственик на ДВОРНО
МЯСТО с площ от 3070 кв. м. (три хиляди и седемдесет квадратни метра). За което
е отреден УПИ IX-133 (девет римско за номер сто тридесет и три арабско) в кв.
19 (деветнадесет) по регулационния план на селото, ведно с построените в него
ПОЛУМАСИВНА ЖИЛИЩНА СГРАДА и СТОПАНСКИ ПОСТРОЙКИ, при граници: от две страни
улица, УПИ XII-130, УПИ XI-131, УПИ X-133, УПИ VIII -135 и УПИ ХIII -137.
Правото на собственост върху същия придобила на 01.11.2017 г. чрез
покупко-продажба, извършена с Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим
имот № 107, том V, per. № 4882, дело № 938 от 2017 г. на Нотариус Люсиен И. вписан в регистъра на НК под № 090.
Установи се
,че имотът на ищеца и този, който е собственост на ответника, са разделени от
улица, която представлява граница на всеки един от тяx
поотделно. Имотът на ответника се намира от другата страна на тази улица, като
имотът, който обитава ответницата и за който се черпи водовземане
от кладенеца-собственост на ищцата по делото, е именно УПИ IV-127 (четири
римско за номер сто двадесет и седем арабско) в кв. 18 (осемнадесет), по регулационния план
на е. Г. Б., при граници: от едната страна - улица, от
друга - УПИ V-128: от друга - УПИ IX-126. находящ се
на адрес: с. Г. Б.. общ. Братя Даскалови, обл. Стара
Загора.
По горното
не се спори между страните.
Спорното в
случая е дали Димо Т. /
наследодател на ответната страна / е придобил сервитут
за ползване на процесния кладенец по смисъла на
Закона за имуществата, за собствеността и сервитутите
(отм.) по силата на Договор за покупка чрез придобИ.е
на сервитут за ползване на кладенеца със съответните
свързани права - право за преминаване за достигане до кладенеца, право за
построяване на вада, съответно за полагане и държане в служещия имот на
съответните съоръжения за отвеждане на водата от кладенеца до имота собственост
на ответната страна.
По
отношение на представения по делото ..Договоръ за продажба на недвижимъ имотъ". подписан
от Н. Ж.и Д. T.в К., с който се твърди, че е прехвърлена собствеността върху
ивица земя / 1 м. широчина и 40 см. дължина/ , представляваша
част от недвижим имот, за „ ..път да ходи
до кладенеца ..„ съдът счита, че не е конкретизиран нито имота, нито
точните граници на имота в който се е намирал някакъв кладенец. По настоящото
дело не се установява, не се доказва индендитет на
сочения в Договора кладенец с процесния. На следващо
място, безспорно се установява,че Договорът не е датиран. По делото не се
представят относими доказателства от които по
категоричен начин да се установи датата.На следващо място, видно от самият
договор, той е сключен с купувач Д. Т.К.Ответникът възразява, че неговото сервитутно право е придобито от Д. Т.Т.,
който е прехвърлил своя имот срещу издръжка и гледане - съответно и тежащото е
негова полза сервитутио право - на своята дъщеря З.
Д.И.ова, която пък, твърди се, е наследена от своята
дъщеря - ответницата Т.К.. В тази връзка следва да се посочи, че не е
представено валидно доказателство, което да сочи идентиченост
между лицата Д. Т.К.и Д. Т.Т.. Следва да се посочи,
че по делото ответникът твърди, че по силата на този договор е закупена ивица
земя, с която да се стига до процесния кладенец.В
тази връзка, в случая съдът приема,че не става въпрос за сервитут,
а по-скоро за правото на водовземане или водоползване, което, по своето естество, е право на
ползване, каквото не се претендира. В настоящия случай, по силата на приращението, кладенецът и изградената подземна тръбна мережа, в момента на тяхното изграждане, са станали
собственост на собственика на земята. В действителност, дори кладенецът
периодично да е бил ползван за черпене на вода от съседните семейства, това е
било допускано от собственика на земята и кладенеца.
По отношение
на твърдяната алтернативно изтекла придобивна
давност, съдът счита следното:
По делото не
се установи никой от съседите, за които се твърди и има свидетелски показания,
че през годините са ползвали водата от въпросния кладенец, не е заявил или
заявявал през годините по явен и недвусмислен начин намерението си да придобие твърдяното
поземлено сервитутно право.
В тази връзка съдът счита,
че следва да обсъди и събраните в хода на производството свидетелски показания.
Видно от изложеното в свидетелските показания става ясно, че в имота на ищцата
по делото Ж.К. има кладенец, но неговата експлоатация от съседите през различни
периоди от време през годините,
включително и основно през 20 век / не предполага придобИ.е
на ограничено вещно право по давност. Категорично свидетелят Р. Е.Р. / свидетел
посочен от ответната страна / изнася, че чорбаджията на мястото в което се намира
този кладенец е бил дядо К. ..Д." и с негово съгласие водата от кладенеца
е била ползвана и от съседите. След неговата смърт обаче е дошла неговата
дъщеря С. с мъжа си от гр. С., която категорично е заявила на съседите „.. Няма да влизате в моя имот" и тя
като собственик е заключила вратата през която са влизали съседите до
кладенеца. Същият този свидетел потвърди, че след като С. е отрязала тръбите,
помпата с която всички колективно вадели вода е паднала на дъното на кладенеца
и повече никой от съседите не е ползвал водата. По -късно, когато разбрали, че И.
- мъжът на С. е починал и С. е заминала да живее при сина й в гр. С., той си
помислил, че може отново да ползва водата от кладенеца в имота на съседите.
Същият този свидетел посочи, че той и съседката Т. решили да пуснат своите
помпи в кладенеца след като разбрали, че С. и синът й са продали имота в с. Г.
Б.на чужди хора от гр. Пловдив. Тогава той се наел и извадил потопената стара
помпа от дъното на кладенеца, като вместо нея пуснали две нови помпи за него и
за съседката Т.. В тази насока бяха и показанията на другата свидетелка В. С.Р.
/ съпруга на св. Р. Р.- също свидетел на ответната страна /. Тази свидетелка,
разпитана в с.з.,сочи, че лично младата жена
от новите собственици била дала разрешение тяхното семейство и съседката
им Т. да ползват водата от кладенеца. Така двете семейства на ищцата Т.К. и
Радеви си поставили нови съоръжения и възстановили дейността си по ползване на
водата от кладенеца в имота собственост на ищцата., т.е. след като имота е бил
продаден от С. К. Т. и М. Д.Т. на новия собственик- ищцата по делото, т.е. след
01.11.2017 г.
Показания, подкрепящи
горния извод на съдът, са дадени от свидетеля Д.И.ов Т.син
на С., който посочи, че в изготвената обява относно продажбата на наследствения
имот имало снимки и на кладенеца от които било видно, че към момента на
продажбата - 01.11.2017г., в този кладенец не е имало поставени помпи от други
съседи и единствените ползватели на водата са били неговите родители С. и Иван Т.Той
потвърди че на основание изискванията на Закона на водите със заявление
подадено от майка му С.Т. кладенеца „Съоръжението за водовземане"
е регистрирано на името на собственика на имота. В последствие, след продажбата
на имота и вписване на Нотариалния акт новата собственичка е пререгистрирала
кладенеца на свое име. Тези негови гласни доказателства се подкрепят и от
представените по делото писмени доказателства/ Писмо и Удостоверение изд. от Басейнова Дирекция ИР Министерство на околната среда и
водите.Няма основания съдът да не дава вяра на обсъдени по горе гласни доказаталества. Същите са сравнително логични / минал е значително
дълъг период време /, почиват на личните възприятия на свидетелите, не
противоречат помежду си и ис представения по делото доказателствен материал.
Водим от
горното съдът приема, че не е осъществен фактическия състав на придобивната давност.
Дори в
действителност в полза на ответника или неговите праводатели
да се породило твърдяното сервитутно право,
то същото не е било вписано по предвидения в Закона за собствеността и Правилника за
вписванията ред. Същевременно, ищцата е вписала правото си на собственост върху
процесния имот, в- т.ч. и намиращите се в него
постройки и насъждения. ПоР.
това и естеството- на правото на собственост, което е съставно и абсолютно
право, същото се явява непротивопоставило.
В тази насока следва да бъде отбелязано, че съгласно чл. 103 ал.2 от ЗВ Поземленият сервитут произтича от закона или от правна сделка, а съгласно ал.3 от същия член Поземлен сервитут може да се придобива по давност чрез 10-годишно упражняване.
В настоящият случай не се доказва
такъв сервитут да е придобит или учреден по силата на Закона, правна сделка или
чрез давност по изложените по горе мотиви.
Искът с правно основание чл. 109 от ЗС
е средство за правна защита на собственика срещу всяко неоснователно действие
или създадено състояние, което му пречи да упражнява своето право, според
предназначението на имота или в съответния обем на правото на собственост.
Правото на собственост е призната и гарантирана от закона възможност на едно
лице да владее, да ползва и да се разпорежда фактически и юридически с
определена вещ, както и да иска от всички други лица да се въздържат от
въздействие върху нея.
За да бъде
уважена негаторната претенция, не е достатъчно само
да се установи, че извършването на въпросните съоръжения за добив и ползване на
вода и самото ползване на вода не почиват на правни основания. Това е само
първата от предпоставките, кумулативното наличие на които прави основателен
един иск по чл. 109 ЗС. Необходимо е неоснователните действия, чието
прекратяване се иска, да пречат на собственика-ищец да упражнява своето право.
При преценката за пречките, които неоснователните действия създават на
собственика на имота и тяхната степен следва да се съобрази нормата на чл.50 ЗУТ според която собственикът на
недвижим имот не може да извършва такива действия в своя имот, с които се
създават пречки за използуването на съседния имот
по-големи от обикновените.
Критерият в
този текст е обективен, целящ съобразяване интересите на всеки собственик. Във
всеки един случай следва да се прецени как неоснователните действия тях се
отразяват върху собствениците при упражняване правото им на собственост, защото
за уважаване на иска по чл.109 ЗС следва да се установи освен неоснователното
действие и как това се отразява върху собственика-ищец по негаторния
иск.
В исковата
молба се твърди, че с неоснователното изграждане на съоръжения за ползване и
самото ползване на вода от кладенеца се пречи на ищцата да владее имота си спокойно
и пълноценно.
Съдът счита,
че е ноторно ясно за страните / дори по пътя на
формалната логика и житейски опит /, че неоснователното изграждане на
съоръжения за ползване и самото ползване на вода от кладенеца несъмнено пречи повече
от допустимото за използването на имота.
Понякога
естеството на извършеното от ответника нарушение е такова, че е ясно, че с него
се пречи на собственика да упражнява правото си в пълен обем. Например, такива
са случаите, в които в исковата молба се твърди и по делото е доказано, че
ответникът осъществява действия в собствения на ищеца имот или поддържа
създадени в резултат на такива действия състояния в имота, без да има
облигационно, пълно или ограничено вещно право или сервитут
върху този имот. Тъй като правото на собственост е абсолютно и неограничено
право, което задължава всички трети лица да се въздържат от каквито и да било
въздействия върху собствения на ищеца имот, а собственикът не е длъжен да търпи
в имота си каквото и да било действие, което се извършва без негово съгласие,
самото пряко въздействие върху имота на собственика, без негово съгласие и от
лице, което няма право да осъществява такова въздействие, представлява пречка
за собственика да упражнява правото си. Имено такъв е настоящият случай. / виж
в тази насока Тълкувателно
решение № 4 от 6.11.2017 г. на ВКС по т. д. № 4/2015 г., ОСГК, докладчик съдията
Теодора Гроздева /.
В конкретния
случай съдът счита, че е налице въздействие по смисъла на Закона, което е
неоснователно, т.е. противоречи на установения правен режим на правото на
собственост, в отклонение от регламентираните от Закона ограничения на собствеността.
В резултат на предприетото от ответната страна, е създадено състояние, което
надхвърля пределите на позволеното и създава реални пречки за упражняване
правото на собственост на ищцата в пълен обем.
С
оглед изхода от спора и на основание чл. 78 ал.1 от ГПК съдът счита, че следва
да осъди ответницата да заплати на ищците направените по делото.
Водим
от гореизложеното и на основание чл. 109 от ЗС, чл. 235 от ГПК, чл. 259 ал. 1
от ГПК съдът
Р Е Ш И .
ОСЪЖДА ответницата Т.Т.К.,
родена на ***
г., ЕГН **********, с адрес: *** Загора ДА ПРЕМАХНЕ поставените от нея съоръжения за добив и ползване на вода и прекрати
ползването на кладенеца, находящ се в следния
недвижим имот:- ДВОРНО МЯСТО с площ от 3070 кв. м. (три хиляди и седемдесет квадратни метра),за което е отреден УПИ IX-133 (девет римско за номер сто тридесет и три арабско) в кв. 19 (деветнадесет) по регулационния план на селото, ведно с
построените в него ПОЛУМАСИВНА ЖИЛИЩНА СГРАДА и СТОПАНСКИ ПОСТРОЙКИ, при граници: от две страни улица, УПИ XII-130, УПИ XI-131, УПИ X-133, УПИ VIII -135 и УПИ ХIII -137., придобит по силата на Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим
имот № 107, том V, per. № 4882, дело № 938 от 2017 г. и
собственост на ищцата Ж.А.К.,
с ЕГН: **********,
с адрес: ***, чрез: адвокат С.С.Х., с личен № ********** , при АК
- Хасково, със съдебен адрес:*** -процесуален представител.
ОСЪЖДА
ответницата Т.Т.К., родена на *** г., ЕГН **********, с адрес: *** Загора да заплати на ищеца Ж.А.К. с п.а. и ЕГН, направените по делото разноски в размер на 450
/ четиристотин и петдесет лева / лв.
Решението
подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред
Окръжен съд- Стара Загора.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:..............................