Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№___50____

29.01.2009 г., гр. Шумен

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Шуменският районен съд, VІІ състав

на двадесет и седми януари 2009 година

В публично заседание в следния състав:

 

                                                             Председател: Й.Д.

Секретар: Т. Т.

 

като разгледа докладваното от съдията гр. д. №1901/08 г. по описа на ШРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Иск за развод с правно основание чл.99 ал.1 от СК.

В исковата молба Р.А.Р., твърди, че с ответницата Н.Н.М., сключили граждански брак на 13.11.2006 г., първи по ред и за двамата. От брака имали две мамолелетни деца А Р А, ЕГН-********** и Ф Р.А., ЕГН-**********. Сочи, че преди брака страните живеели в продължение на десет години заедно. Твърди, че с ответницата живеели разделени и между тях имало разногласия. Моли съдът да постанови решение за прекратяване на брака поради дълбокото му и непоправимо разстройство по вина и на двамата съпрузи. Сочи, че не се противопоставя родителските права върху двете малолетни деца да бъдат предоставени ответницата, като поема задължение да заплаща за всяко от децата издръжка в размер на 150 лева от влизане на настоящото решение в сила.

В отговора на исковата молба ответницата сочи, че действително има дълбоко и непоправимо разстройство на брака, но това е по изключителната вина на съпруга. Твърди, че последния и изневерявал с друга жена и че същия я заплашвал с убийство и счупил, като при едно от спречкванията счупил мобилния и телефон.

В ОСЗ ищеца се явява лично, като поддържат иска, така както е предявен. Ответницата твърди, че брака е разстроен по изключителна вина на ищеца. В крайна сметка процесуалния представител на ищеца сочи, че те не оспорват, че вината за разстройството на брака е на ищеца. Ответницата счита, че помирение между страните може да бъде постигнато. Ищеца намира, че такова помирение не може да бъде постигнато.

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, се установи от фактическа страна следното: Страните са сключили граждански брак на 13.11.2006 г., в с. Т Ио, общ. К обл. Ш, съгласно акт за граждански брак №7/13.11.2006 г. на Кметство с. Т И. В производството са разпитани свидетел на ищцовата страна – Ф А.Р. – брат на ищеца и двама свидетели на ответната страна – Ф М Х – майка на ответницата и Н Н.М. – сестра на ответницата. Свидетелят на ищцовата страна сочи, че ответницата е била агресивна и нервна. Страните се карали и дори ответницата заплашвала, че ще се самоубие. Сочи, че не знае на какво се дължи това и поведение. Сочи, че не знае брат му да е бил с друга жена. От свидетелските показания на свидетелите на ответната страна обаче се установяват други факти и обстоятелства във връзка с брачните отношения. От една страна се установява, че ищеца е имал извънбрачна връзка с друго лице. От друга последния оказвал психически и физически тормоз над съпругата си. Биел я, дори я заплашвал с убийство. Представа е и преписка от страна РУ на МВР гр. Шумен, в която се сочи, че по отношение на ищеца Р.Р. и по отношение на неговия брат – свидетеля Ф Р. е отправено предупреждение на основание чл.56, ал.1 от ЗМВР, за да не отправят последните заплахи и да не се саморазправят с ответницата. Това предупреждение е по жалба отправена до РУ на МВР на 31.07.2008 г., а има и друга жалба от 05.08.2008 г., но тя е подадена само срещу брата Ф А.Р..

При  така  установената  фактическа  обстановка, съдът намира, че бракът между страните е дълбоко и непоправимо разстроен по следните съображения: Установи  се, че между  съпрузите са изчезнали взаимното разбирателство, другарски отношения и доверие, характерни за един нормален брачен съюз. Налице е и продължаваща вече повече от половин година фактическа раздяла. От документацията приложена по делото  и изискана от РПУ Шумен може да се установи, че отношенията между страните са сериозно обтегнати и влошени. Съдът приема, че действително срещу ответницата от страна ищеца и брат му е била употребена сила. Това се установява не само от изисканата от РУ на МВР преписка, но и от свидетелските показания на свидетелите на ответната страна. Съдът не дава вяра на показанията на свидетеля на ищеца, доколкото както се установява, от приписката на МВР същия е проявявал агресивност към ответницата и дори лично срещу него е имало подадена жалба за извършени насилнически действия и отправени заплахи. Тези обстоятелства в крайна сметка в първото по делото заседание бяха признати и от процесуалния представител на ищеца, който заяви, че признава, че вина за разстройството на брака има именно неговия доверител. Ето защо съдът приема, че изключителната вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака има ищеца.

В рамките на производството ответницата заяви, че счита, че между страните може да се постигне помирение. Това обаче беше отхвърлено от ищеца.  Съдът намира, че следва да се уважи искането за прекратяване на брака. “Единственото основание, поради което се прекратява бракът, е съществуването на дълбоко и непоправимо разстройство в него. То не е свързано с установяване вината на страните, нито с нейната степен. Ако бракът е безполезен от гледна точка на обществото, самите съпрузи и децата, неговото изкуствено запазване е ненужно. В нашето общество бракът не може да играе роля на наказание, поради което, когато той е дълбоко и непоправимо разстроен, следва да бъде прекратен без оглед на становището на невиновния съпруг.” - ППВС № 10 от 3.XI.1971 г. В настоящия случай хипотезата е именно такава, доколкото ищцата никъде не е заявила, че изрично желае разтрогването на брака, а изтъква факта, че неговото разстройство не е по нейна вина.

Необходимата на децата месечна издръжка с оглед на стандарта на живот у нас следва да се определи, както следва: за детето Фатих в размер на 90 лв. месечно, за детето А по 80 лв. месечно. От тази издръжка съдът приема, че майката следва да осигурява сумата от 30 лв. за всяко едно от двете деца, а бащата сумата от 60 лв. месечно за детето Ф и 50 лв. за детето А. Този размер на издръжката се определи след като се взе предвид възрастта на децата и обстоятелството, че не се доказаха някакви специални техни нужди. По-високия размер на издръжката за бащата се дължи на обстоятелството, че непосредствените грижи за децата тежат върху майката.

С оглед на изрично заявеното от бащата, че същият желае да заплаща издръжка на децата си в размер на 150 лева месечно за всяко от тях, то същия следва да бъде осъден да заплаща издръжката в този размер. Тя се дължи от влизане на настоящото решение в сила.

Следва да се уважи искането за определяне на подходящ режим на лични контакти на ответника с децата от исковата молба. С оглед на интересите на децата семейното жилище следва да бъде предоставено за ползване на съпругата и децата. Видно е, че при сключване на брака ответницата не е променяла брачното си име.

Съдът определя окончателна държавна такса в размер на 50 лева. След като констатира, че ищеца е внесъл 25 лева, то следва да бъде осъден да заплати още 25 лева държавна такса. Ответника следва да бъде осъден да заплати и държавна такса върху размера на тригодишните платежи на присъдената издръжка в размер на 432 лв. по сметка на ШРС. В производството няма данни за направени от ищцата разноски.

Предвид гореизложеното, съдът

                                                                      Р    Е    Ш    И    :

                                                                                                                                                           

ПРЕКРАТЯВА гражданския брак, сключен на 13.11.2006 г., в с. Т И, общ. К обл. Ш, съгласно акт за граждански брак №7/13.11.2006 г. на Кметство с. Т И между Р.А.Р., ЕГН-********** *** и адрес за призоваване пл. “О”, магазин “” и Н.Н.М., ЕГН-**********,*** като ДЪЛБОКО И НЕПОПРАВИМО РАЗСТРОЕН.

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака има съпруга Р.А.Р., ЕГН-**********.

ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права върху непълнолетните от брака деца А Р А, ЕГН-********** и Ф Р.А., ЕГН-**********, на майката Н.Н.М., ЕГН-**********, като ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения на бащата Р.А.Р., ЕГН-**********, както следва: всяка първа и трета събота от месеца от 08.00 ч. до 18.00 ч., както и един месец през лятото, когато майката не е в платен годишен отпуск.

ОСЪЖДА Р.А.Р., ЕГН-********** да заплаща издръжка на непълнолетните от брака деца А Р А, ЕГН-********** и Ф Р.А., ЕГН-********** чрез тяхната майка и законен представител Н.Н.М., ЕГН-**********, по 150 (сто и петдесет) лева за всяко едно от тях месечно, считано от влизане на настоящото решение в сила, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, с падеж първо число на месеца до настъпването на законни причини, изменяващи или прекратяващи правото на издръжка.

ПРЕДОСТАВЯ семейното жилище, намиращо се в гр. Ш, ул. “П” №2Б за ползване на съпругата Н.Н.М., ЕГН-********** и непълнолетните от брака деца А Р А, ЕГН-********** и Ф Р.А., ЕГН-**********.

ОСЪЖДА Р.А.Р., ЕГН-**********да заплати по сметка на ШРС 432 (четиристотин тридесет и два) лева, представляващи държавна такса върху присъдения размер на издръжката.

ОПРЕДЕЛЯ окончателна държавна такса по иска от 50 лв. като ОСЪЖДА Р.А.Р., ЕГН-**********да заплати такава в размер на 25 (двадесет и пет) лева по сметката на ШРС.

На основание чл.242, ал.1 от ГПК допуска предварително изпълнение на Решението в частта му за сумите присъдени за издръжка.

Решението може да се обжалва пред ШОС в 14-дневен срок от  съобщаването му на страните.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: